„Ох, шери, дай да не комансираме“ за Труман Капоти

| от Дилян Ценов |

 

„- Рандолф – каза той – бил ли си някога млад, колкото мен?
А Рандолф отвърна:
- Никога не съм бил толкова стар.“

„Други гласове, други стаи“

Познаваме го предимно като автор на един от най-популярните американски романи и може би най-добрият криминален роман на всички времена – „Хладнокръвно“. Книгата, чието начало е дадено от кратко съобщение в сутрешната нюйоркска преса. Текстът  се състои от 300 думи и в него се съобщава за убийството на фермерско семейство от щата Канзас. Четиримата са застреляни през нощта в къщата си. Капоти е заинтригуван от  случая и решава да посети  мястото. В пътуването, което слага началото на няколкогодишно разследване, го придружава Харпър Лий(тогава двамата все още са близки приятели). Резултатът от разследването е романът, публикуван в началото на 1966 г. Месеци по-късно Капоти организира известния и до днес черно-бял бал с маски и сбъдва една своя мечта.

Capote At Home
Getty Images 

Но Труман Капоти е много повече от „Хладнокръвно“. Той е „Закуска в Тифани“ – една новела, която по нищо не отстъпва на филма с участието на Одри Хепбърн. Той е „Музика за хамелеони“, която си остава брилянтен сборник с разкази, въпреки пикантните подробности за Мерилин Монро и Ерол Флин, за чието разкриване авторът е остро критикуван. Той е също така безброй други кратки разкази, които карат критиците и издателите още в самото начало да погледнат към него. В този момент думите от „Музика за хамелеони“: „Ох, шери, дай да не комансираме“ отекват в ума ни и у нас се надига желанието отново да хванем негова книга в ръка.

Да, Труман Капоти засега е останал в историята най-вече с „Хладнокръвно“. Причините за това са много. Но истината е, че за хората, запознати с творчеството му, всяка негова творба е една врата към нови открития и към душата на един творец, който до края на живота си се лута в лабиринта на собствените си желания и мисли.

Truman Capote
Getty Images

Самият Капоти разделя творчеството си на два периода – преди „Закуска в Тиафни“ и след нея. Преди тази книга се срещаме с младия и „неопетнен“ Капоти. Онзи, който пише така, както малкото жилаво дете бяга. Знаеш, че един ден ще стане силен мъж и ще усвои нови техники , но дори така, в своята младост, то е достатъчно добро. Това е онзи Капоти, който позира за скандалната снимка на гърба на първото издание на „Други гласове, други стаи“ и се забавлява от възмущението , което предизвиква в тогавашните арт среди. След „Закуска в Тифани“ се появява новият Капоти – по-зрял и по-изчистен, пораснал. Отново гениален, но момчето от „Други гласове, други стаи“ вече очевидно е пораснал мъж, който интервюира жителите на малкото градче и души наоколо, докато му се подиграват и го гледат изпод вежди заради пискливия му глас.

Има нещо очарователно и мило, на границата със сълзливото (но приятно сълзливото, правим уговорката!!!) в първия роман на Капоти, който си остава един от най-добрите му. Книгата разказва историята на едно младо момче, което утре ще бъде залято от вълната на тийнейджърството. Майката на 13-годишния Джоуел Нокс умира и той се мести да живее при  баща си в Мисисипи. Там се запознава с Айдабел – момиче с лунички, червена коса и буен нрав и двамата стават неразделни приятели. Текстът рисува една мрачна и плашеща картина на нещо неясно, но присъстващо. В този пейзаж се появява Рандолф със своята крайна ексцентричност, халати от ефирни материи и травестия. Не можеш, просто не можеш да не изпиташ любопитство към източника на всичко това – самият Капоти. Книгата е полу-автобиографична. Ценна е не за това, че отразява събития от живота на момчето от Ню Орлиънс, а заради това, че в нея е заложен целия потенциал на един от най-великите писатели на американската литература. Потенциал, който във времето ще бъде обогатен, за да достигне своя връх през 1966 г. Разбираемо е, защо първият му роман предизвиква фурор с публикуването си през 1948 г. Ценна е защото маркира пътя на твореца.

Truman Capote
Getty Images

На 25 август 1984 г. Труман Капоти умира. „Хладнокръвно“ е последният му завършен роман. Години след него е издаден „Сбъднати мечти“. Капоти остава бохем до последно. Рязък, краен, обижда себе си, обижда другите, гласът му дразни, но това е глас, който не можеш да чуеш само веднъж. Това е чарът на дребния на ръст и женствен писател.

А в дни като днешния е най-добре отново да се върнем към някоя от неговите истории и да чуем как дебела чернокожа южнячка крещи: „Ох, шери, дай да не комансираме“!

 
 

Емил Чоран: „Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд“

| от chronicle.bg |

За някои той е един от най-разрушителните мислители на времето си – Ницще на ХХ век, но по-мрачен и с по-отявлено чувство за хумор. Много, особено младите, го възприемат като опасен лунатик. Според други, той е просто безотговорен чаровен младеж, който не представлява опасност за никого, освен за себе си. Когато книгата му за мистицизма отива за печат, печатарят (добър и богобоязлив човек) отказва да я докосне. Измива си ръцете и авторът е принуден да публикува труда си на собствени разносни.

Кой е той? Той е Емил Чоран.

Роден е през 1911 г. в Рашинари – малко село в Карпатите, в Румъния. Отгледан е от баща, който е православен свещеник, и майка, склонна към депресивни състояния. Пише първите си книги на родния румънски език, някои от които са  колекции от кратки есета, други са афоризми. Още от млад страда от безсъние. Учи философия в Букурещ, а после става известен наравно с други румънски интелектуалци като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Пристига в Париж през 1936 г., но продължава да пише на румънски до началото на 40-те години. Скъсва окончателно връзките си с родината през 1946 г. В Париж много малко хора говорят румънски, затова започва да пише изцяло на френски своята книга, която след много редакции се появява на бял свят под името „Трактат за разлагането на основите“ (А Short history of Decay). В нея, и в следващите си книги, той се посвещава на собствените си трайни обсесии, които го свързват френските моралисти и го отдалечават от румънската народопсихология.

При Чоран противоречието вътре в нас не е слабост, а знак, че умът е жив. Писането не е, за да убедиш някого или да задържиш вниманието му, дори не е свързано с литературата. То е акт насочен към самия те – средство да се събереш след лично бедствие, да се спасиш от суровостите на живота, да се примириш или да улегнеш.

В  разговор с испанския философ Фернандо Саватер , Чоран казва: „Ако не пишех, щях да стана убиец.“ Писането е въпрос на живот и смърт. То може да направи живота много по-лек. Ето няколко цитата от Чоран (починал на днешната дата през 1995 г.), които са достатъчни, за да убедят дори скептиците в силата на неговите думи:

Romanian writer Emil Cioran

„Книгата е отложено самоубийство.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Еволюция в наше време: Прометей сигурно ще бъде депутат от опозицията“

„Човек забравя болката,но никога унижението.“

„Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци.“

maxresdefault

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки.“

„Докато ти си до такава степен недоволен от себе си, още не всичко е загубено.“

„Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.“

„Душа без музика е красота без меланхолия.“

„Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.“

emil-cioran

„Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.“

„Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.“

„Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.“

„Прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.“

„Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване.“

97119c1ef0e7e05f87b5b93b4ab51be6

„Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.“

„Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал – това вече е неизлечима болест.“

„Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.“

„Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо. Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.“

„Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.“

 
 

5 неща, които (може би) не знаете за Никол Кидман

| от chronicle.bg |

Никол Кидман… Дори само споменаването на това име извиква редица асоциации, свързани с няколко култови филма и едно от най-красивите лица на съвременното кино. „Мулен Руж“, танците, песните. „Часовете“, Вирджиния Улф и последвалият „Оскар“. „Заешка дупка“, „Студена планина“, „Широко затворени очи“… списъкът е много дълъг.

Това е Никол Кидман, която днес става, както обичаме да казваме, една година по-прекрасна.

Родена е в Хонолулу, Хаваи, но родителите са австралийци, отишли в САЩ със студентски визи. Така че Кидман е стопроцентова австралийка, въпреки че умее да ни заблуждава, че е американка. Завръща се в Австралия, когато е на 4 години.

Започва уроци по балет, когато е само на три, по-късно постъпва в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра „Филип Стрийт“.

Като певица има не по-малко успехи. Става известна с вокалните си изпълнения във филма Мулен Руж. По-късно, заедно с Роби Уилямс записва песента „Somethin’ Stupid“ (по оригинала на Синатра). Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания.

След сравнително безуспешен период преди няколко години, миналата година Кидман се завърна подобаващо с „Големите малки лъжи“. Селест Райт е един от най-добрите персонажи в телевизията на 2017 г. и тази амбициозна и силна жена донесе на Кидман редица награди, сред които „Еми“ и „Златен глобус“.

На рождения ден на една от любимите ни актриси споделяме 5 любопитни факта за нея, които може би не знаете. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Виниловата плоча стана на 70 години

| от |

В Британската библиотека кураторът Анди Линехан разгледа внимателно последната новост в богатия й архив от касетки, албуми и компактдискове – винилова плоча, белязала историята на музиката.

Става въпрос за първата винилова плоча, която е издадена през 1948 г. в САЩ и е с концерта в ми минор от Менделсон в изпълнение на цигуларя Нейтън Милстейн с Нюйоркската филхармония. Дългосвирещата плоча позволява да се запишат по-дълги композиции, като променя начина, по който слушателите се любуват на музиката. „Появата на дългосвирещата плоча на бял свят е голяма крачка напред за звукозаписната индустрия и слушателите – заяви Линехан. – По-рано е можело да се слуша запис с времетраене едва около 3 минути от едната страна на плочата, а с появата на дългосвирещата плоча вече може да се слушат композиции с времетраене 20 минути поради по-бавните й обороти на въртене. Това означава, че от едната й страна може да се запише цяло произведение класическа музика или плочата да включва няколко песни“.

В четвъртък се навършват 70 години, откакто „Кълъмбия рекърдс“ въведе в употреба дългосвирещите плочи. По този повод компанията „Хиз мастерс войс“ съвместно със „Сони класикъл“ произведе 500 копия на плочата със записа на концерта, предназначени за феновете, като едно от копията бе дарено на архива на Британската библиотека.

 
 

Морони е новата екзотична дестинация на Turkish Airlines

| от chronicle.bg |

Turkish Airlines добави Морони към своите дестинации. Морони е най-големият град и столица на африканската островна държава Коморски съюз. Той стана част от мрежата на Turkish Airlines от 18 юни 2018 г. Полетите до Морони ще се изпълняват три пъти седмично и ще имат връзка с полетите до Сейшелските острови.

Коморски съюз се състои от три големи острова – Гранд Комор, Анжуан и Мохели.

Името на Коморските острови идва от арабските моряци, които ги наричат лунни острови. Европейските държави пък ги кръщават островите на ароматите, тъй като на тях растат редица благоуханни растения като орлови нокти, орхидея и гардения. Земеделието е основният отрасъл на икономиката на страната, а климатът й е тропически.

Началната цена за двупосочни билети до Морони от Истанбул започва от 973 долара, а от София – от 789 евро, с включени всички такси.