„Ох, шери, дай да не комансираме“ за Труман Капоти

| от Дилян Ценов |

 

„- Рандолф – каза той – бил ли си някога млад, колкото мен?
А Рандолф отвърна:
- Никога не съм бил толкова стар.“

„Други гласове, други стаи“

Познаваме го предимно като автор на един от най-популярните американски романи и може би най-добрият криминален роман на всички времена – „Хладнокръвно“. Книгата, чието начало е дадено от кратко съобщение в сутрешната нюйоркска преса. Текстът  се състои от 300 думи и в него се съобщава за убийството на фермерско семейство от щата Канзас. Четиримата са застреляни през нощта в къщата си. Капоти е заинтригуван от  случая и решава да посети  мястото. В пътуването, което слага началото на няколкогодишно разследване, го придружава Харпър Лий(тогава двамата все още са близки приятели). Резултатът от разследването е романът, публикуван в началото на 1966 г. Месеци по-късно Капоти организира известния и до днес черно-бял бал с маски и сбъдва една своя мечта.

Capote At Home
Getty Images 

Но Труман Капоти е много повече от „Хладнокръвно“. Той е „Закуска в Тифани“ – една новела, която по нищо не отстъпва на филма с участието на Одри Хепбърн. Той е „Музика за хамелеони“, която си остава брилянтен сборник с разкази, въпреки пикантните подробности за Мерилин Монро и Ерол Флин, за чието разкриване авторът е остро критикуван. Той е също така безброй други кратки разкази, които карат критиците и издателите още в самото начало да погледнат към него. В този момент думите от „Музика за хамелеони“: „Ох, шери, дай да не комансираме“ отекват в ума ни и у нас се надига желанието отново да хванем негова книга в ръка.

Да, Труман Капоти засега е останал в историята най-вече с „Хладнокръвно“. Причините за това са много. Но истината е, че за хората, запознати с творчеството му, всяка негова творба е една врата към нови открития и към душата на един творец, който до края на живота си се лута в лабиринта на собствените си желания и мисли.

Truman Capote
Getty Images

Самият Капоти разделя творчеството си на два периода – преди „Закуска в Тиафни“ и след нея. Преди тази книга се срещаме с младия и „неопетнен“ Капоти. Онзи, който пише така, както малкото жилаво дете бяга. Знаеш, че един ден ще стане силен мъж и ще усвои нови техники , но дори така, в своята младост, то е достатъчно добро. Това е онзи Капоти, който позира за скандалната снимка на гърба на първото издание на „Други гласове, други стаи“ и се забавлява от възмущението , което предизвиква в тогавашните арт среди. След „Закуска в Тифани“ се появява новият Капоти – по-зрял и по-изчистен, пораснал. Отново гениален, но момчето от „Други гласове, други стаи“ вече очевидно е пораснал мъж, който интервюира жителите на малкото градче и души наоколо, докато му се подиграват и го гледат изпод вежди заради пискливия му глас.

Има нещо очарователно и мило, на границата със сълзливото (но приятно сълзливото, правим уговорката!!!) в първия роман на Капоти, който си остава един от най-добрите му. Книгата разказва историята на едно младо момче, което утре ще бъде залято от вълната на тийнейджърството. Майката на 13-годишния Джоуел Нокс умира и той се мести да живее при  баща си в Мисисипи. Там се запознава с Айдабел – момиче с лунички, червена коса и буен нрав и двамата стават неразделни приятели. Текстът рисува една мрачна и плашеща картина на нещо неясно, но присъстващо. В този пейзаж се появява Рандолф със своята крайна ексцентричност, халати от ефирни материи и травестия. Не можеш, просто не можеш да не изпиташ любопитство към източника на всичко това – самият Капоти. Книгата е полу-автобиографична. Ценна е не за това, че отразява събития от живота на момчето от Ню Орлиънс, а заради това, че в нея е заложен целия потенциал на един от най-великите писатели на американската литература. Потенциал, който във времето ще бъде обогатен, за да достигне своя връх през 1966 г. Разбираемо е, защо първият му роман предизвиква фурор с публикуването си през 1948 г. Ценна е защото маркира пътя на твореца.

Truman Capote
Getty Images

На 25 август 1984 г. Труман Капоти умира. „Хладнокръвно“ е последният му завършен роман. Години след него е издаден „Сбъднати мечти“. Капоти остава бохем до последно. Рязък, краен, обижда себе си, обижда другите, гласът му дразни, но това е глас, който не можеш да чуеш само веднъж. Това е чарът на дребния на ръст и женствен писател.

А в дни като днешния е най-добре отново да се върнем към някоя от неговите истории и да чуем как дебела чернокожа южнячка крещи: „Ох, шери, дай да не комансираме“!

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Трейлър на Beautiful Boy: задава ли се „Оскар“ за Тимъти Шаламе?

| от chronicle.bg |

„Имах такива големи планове. Да завърша колежа. Да направя нещо невероятно. А сега… просто искам да не умра.“

Киното си има ново любимо момче. Беше ясно, че това е така още миналата година. Тази обаче, вече ще е сигурно. Той се казва Тимъти Шаламе и неколкократно сме ви разказвали за него. Думите горе ги произнася той в ролята на Ник от филма „Beautiful Boy“, която, съдейки по трейлъра, ще изпрати 22-годишния Тимъти отново на първите места за „Оскар“ (само  че този път за най-добра поддържаща роля). Поне така говорят критиците, гледали вече филма на  кинофестивала в Торонто.

Младият актьор участва заедно със Стийв Карел в първия англоезичен филм на белгийския режисьор Феликс вон Грьонинген.  „Beautiful Boy“ е базиран на мемоарите на Ник Шеф и баща му, Дейвид Шеф. Първият (в ролята е Шаламе) е тийнейджър, попаднал в капана на наркотичната зависимост. Стийв Карел влиза в ролята на баща му, който се опитва всячески да помогне на сина си в битката с наркотиците. В състава влизат също и Ейми Раян и Маура Тиърни.

След триумфът на Шаламе в „Призови ме с твоето име“ сега му предстои следващо голямо заглавие, а в бъдеще очакваме „The King“ и адаптацията на романа „Малки лъжи“ от Грета Гъруиг.

Премиерата на „Beautiful Boy“ е на 12 октомври.

 
 

Марша Крос се бори с рак

| от chronicle.bg |

Тази неделя актрисата Марша Крос, позната с участието си в популярния сериал „Отчаяни съпруги“, разкри в пост в Instagram, че се бори с рак.

56-годишната актриса съобщава, че се е подложила на 8-месечно лечение и засега е в добро здраве, но съжалява за загубата на косата си.

Марша, известна най-вече с ролята си на Бри ван де Камп от „Отчаяни съпруги“ получи подкрепата на хиляди свои приятели. След публикуването на първата снимка, трогната от техните реакции, тя написа втори пост: „Справям се добре. Не исках да ви изплаша. Почти осем месеца лечение. Благодаря ви за ЛЮБОВТА. Боже Господи. Разплаквате ме.“  


View this post on Instagram

Love love love Healthy Marcia! Xoxoxo❤️❤️❤️

A post shared by reallymarcia (@reallymarcia) on