О’Хенри: „Нито едно приятелство не е случайност.“
Той се казва Уилям Сидни Портър. Но го познавате под друго име. Никой не знае как се появява то. По негови версии, се е появило, когато една сутрин със свой приятел отварят вестника, за си избере псевдоним, съставен от имената на известни тогава личности. Погледът му попада най-напред на името Хенри. След това, за да бъдат максимално кратки, избират една единствена буква за първо име. О. Останалото, както гласи клишето, е история. Или по-скоро изкуство? Останалото е О’Хенри.
Роден е в Грийнсбъро през 1862 г. и загубва майка си, когато е на 3 години. Напуска училище на 15 и започва работа в аптеката на чичо си. След това постъпва на работа в ранчо за овце в Тексас. Сменя много различни работи в младостта си – служба в агенция за недвижими имоти, църковен певец и чертожник.
Опитва се да издава седмичен хумористичен вестник, но начинанието се проваля, затова постъпва на работа в банка. Тя обаче фалира, а той не само е уволнен, но и обвинен в присвояване на пари. Вкаран е в затвора, където прекарва малко повече от три години. Именно там създава първите си творби. През 1902 г. Ainslee Magazine му предлага работа в Ню Йорк. В следващите осем години той създава историите си, често с неочакван край, които помним и препрочитаме и до днес.
Днес, в чест на 156-ата годишнина от рождението на О’Хенри, отново ви припомняме неговите най-ценни дарове.
„Глупаци има всякакви, но моля, не ставайте, докато не бъдете повикани поименно.“
„Нито едно приятелство не е случайност.“
„Истинският приключенец тръгва без цел и сметки да посрещне и поздрави неизвестната си съдба.“
„Ако мъжете знаеха как жените прекарват времето си, когато са сами, никога нямаше да се женят.“
„Ако човек е преживял война, бедност и любов, значи животът му е пълен.“
„Пиши каквото харесваш. Друго правило няма.“
„Не можем да си купим с пари и една минута време. В противен случай богатите щяха да живеят по-дълго.“
„Животът се състои от сълзи, подсмърчане и усмивки, като преобладава подсмърчането.“ (из „Дарът на влъхвите“)
„Историите са навсякъде. Получил съм някои от най-ценните си находки от пейки в парка, улични лампи и щандове за вестници.“
„Той изучаваше градовете както жена изучава отражението си.“
„Любовта и голямото раздаване, когато са на едно и също място, могат да оставят дълбоки следи. Никога не е лесно да излекувате белезите, мили приятели – никога не е лесно.“
„Запали лампите. Не искам да се прибирам в тъмното.“
„Не пътищата, по които поемаме, а е онова вътре в нас, което ни прави такива, каквито сме.“
