Непобедимото лято на Албер Камю

| от chronicle.bg, по данни от Wikipedia |

Един от най-големите мислители на 20 век и един от ярките предтавители на екзистенциалисткото течение във Франция, е Албер Камю. Познавате творчеството му от „Чужденецът“, „Чумата“ или от известното му есе „Митът за Сизиф“.

„Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.“

Камю е роден на 7 ноември 1913г. (да, зодия скорпион е) в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници. Баща му е убит в битката при Марна (1914) по време на Първата световна война и Камю е отгледан в град Алжир от майка си, която е от испански  произход. През 1930 г. заболява от туберкулоза и прекратява заниманията си с футбол, за да продължи задочно обучението си в Алжирския университет. Докато работи на различни места, успява да завърши философия  в университета, като се дипломира с тезата „Плотин, Неоплатонизъм и Християнска мисъл“.

„В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.“

албер камю

През 1934 г. Албер Камю се включва във Френската комунистическа партия , но през 1936 г. е обвинен в троцкизъм и напуска. През 1934 г. се жени за Симон Ие, но скоро се развежда. През 1935 г. основава „Театър на труда“ (Théâtre du Travail, преименуван през 1937 г. на „Театър на отбора“, Théâtre de l’Equipe), който просъществува до 1939 година. Сътрудничи на леви вестници като „Алже Репюбликен“ и „Соар Репюбликен“ („Soir republicain“). Заради заболяването от туберкулоза не е взет в армията в началото на Втората Световна война.

„Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални.“

През 1940 г. Камю се жени за Франсин Фор, пианистка и математичка. През същата година започва работа за вестник „Пари Соар“(„Paris soir“). Макар първоначално да не е противник на войната, превземането на Париж от германците и екзекуцията на Габриел Пери все повече го настройват срещу Нацистка Германия. Заедно с редакцията на „Пари Соар“ той се премества в Бордо. През същия период довършва първите си книги „Чужденецът“  (L’Étranger) и „Митът за Сизиф“ „(Le Mythe de Sisyphe).

сизиф

През следващите години Камю се включва във Френската съпротив с псевдонима Бошар и участва в издаването на вестник „Комба“(„Combat“). Той е редактор на вестника от 1943 до 1947 г., като в този период се запознава с Жан-Пол Сартр. През 1945 г. се раждат децата му, близнаците Катрин и Жан Камю.

„Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.

След войната Камю се включва в обкръжението на Сартр и прави обиколка из САЩ, където изнася лекции за екзистенциализма. Критичното отношение на Камю към комунизма постепенно охлажда отношенията му със Сартр. След поредния пристъп на туберкулоза през 1949 г. Камю се оттегля и живее усамотено през следващите две години. През 1951 г. публикува „Разбунтуваният човек“ (L’Homme révolté), философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателното скъсване със Сартр. Отрицателните реакции към книгата сред лявата интелигенция силно го депресират и и той се заема с адаптирането и поставянето на театрални пиеси. Така, освен със собствената си драматургия, от 1953 до 1959 г. той участва в създаването н на още шест пиеси, между които Интересен случай по романа на Дино Будзати, Pеквием за една светица по текст на Уилям Фокнър  и Бесове по Достоевски.

„Един водач – един народ“ означава един господар и милиони роби.

албер камю

През 50-те години Камю се посвещава на защита на човешките права. През 1952 г. напуска работата си за ЮНЕСКО, след като ООН приема за член франкистка Испания. През 1953 г. е сред малкото привърженици на левицата, които критикуват потушаването на стачките в Източен Берлин от съветската армия. През 1956 г. протестира срещу подобни действия в Полша и Унгария. До края на живота си се застъпва за отмяна на смъртното наказание  по целия свят.

„В продължение на векове смъртното наказание, често придружено от варварски подобрения, се опитва да държи престъпността под контрол, и все пак престъпленията продължават. Защо? Защото инстинктите, които се борят у човека не са, както твърди закона, постоянни сили в състояние на равновесие.“

2qt8bi8qyg6st7bqcv94clzyql1bb

Със започването на Алжирската война през 1954 г. Албер Камю застава на страната на френското правителство, обявявайки войната за част от „новия арабски империализъм“. Макар да е привърженик на по-голяма автономия за Алжир, той вярва, че съжителството на французи и араби в страната може да продължи.

„Ако съществува грях срещу живота, може би това не отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.“

През 1957 г. Нобеловата награда за литература е присъдена на Албер Камю „за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателност в днешните времена“. Словото, което Камю произнася при получаване на наградата, както и една официална реч изнесена четири дни по-късно в Упсала са издадени през следващата година.

„Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.“

 Камю загива при автомобилна катастрофа на 4 януари 1960 г., когато е само на 46 години. Зад волана е неговият приятел Мишел Галимар, а Камю на седалката до него се движи по права отсечка на шосе № 5 до Париж. Близо до село Пти Вилблевин, област Бургундия, по думите на очевидци колата започва да криволичи, удря се в дърво край пътя, отскача и се забива в съседното. В резултат Камю е със счупен врат и издъхва почти веднага, Мишел е тежко ранен и умира няколко дни по-късно.
Камю е погребан е в градчето Лурмарен (Прованс), където придобил имот с парите от нобеловата награда.
„Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е.“
След Ръдиард Киплинг той е най-младият лауреат на литературната Нобелова награда, както и, уви, най-рано починалият носител на отличието.
 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

Почина режисьорът на „Полицейска академия“ Хю Уилсън

| от chr.bg, БТА |

На 74-годишна възраст почина режисьорът и сценарист Хю Уилсън, станал известен с популярната кинокомедия „Полицейска академия“, съобщи списание „Варайъти“.

Според изданието режисьорът се е споминал на 14 януари в град Шарлотсвил в щата Вирджиния. Хю Уилъсн е участвал в създаването на около 30 филмови и телевизионни продукции. Сред най-известните са неговите ленти „Светлина от миналото“ /1998/, „Да охраняваш Тес“ /1994/, „Каубойска рапсодия“ /1985/ и др.

В последните години от своя живот Уилсън преподаваше в университета на щата Вирджиния.

 
 

Chivas Venture 2018: ларви на насекоми стават източник на протеин

| от chronicle.bg |

NASEKOMO е българският финалист в глобалния конкурс за бизнеси с кауза Chivas Venture 2018 с общ награден фонд от 1 млн. долара, чрез който всяка година се подкрепят иновативни компании, чиято цел променят средата около себе си към по-добро. Компанията развива бизнес, базиран на технология за превръщане на органичните отпадъци в алтернативен източник на протеини чрез отглеждането на ларви на насекоми.

NASEKOMO продължават към световния финал, след като на локалния кръг се състезаваха с още три стартиращи социално отговорни бизнеси –Checkpoint Cardio, AGNON и Jamba.

Компанията ще се присъедини към 28-те финалисти от цял свят, които първоначално ще преминат през бизнес програма в Оксфорд, а след това ще представят проектите си в рамките на водещия технологичен фестивал TNW Conference в Амстердам през май 2018 г.

Проектът на NASEKOMO развива технология, която превръща органичните отпадъци в алтернативен източник на протеини чрез отглеждането на ларви на Black Soldier fly. В дейността си компанията използва способността на насекомите да рециклират органични отпадъци и да ги превръщат бързо и ефективно в протеини, които могат да служат за изхранване на различни видове животни. Ларвите на насекомите се хранят с отпадъците и натрупват протеинова биомаса. След обработка, биомасата се използва за храна на животни, при които ларвите са естествена част от храненето.

Така на практика дейността помага за справянето с два проблема: натрупването на органични отпадъци, които при загниването си отделят метан и допринасят за замърсяването на въздуха и растящата нужда от протеини, за чието създаване традиционните индустрии изразходват все по-оскъдните природни ресурси.

На 4 април 2018 г., малко преди финала на Chivas Venture 2018, ще стартира и триседмично онлайн гласуване, на базата на което 250 хил. долара от общия награден фонд ще бъдат разпредели между проектите с най-много гласове. На големия финал на състезанието през май 2018 г. международното жури ще определи между кои финалисти ще се разпредели останалата част от наградния фонд.

 
 

Почина актьорът Стефан Илиев

| от chronicle.bg |

Напусна ни актьорът и дългогодишен председател на Съюза на артистите в България Стефан Илиев.

Тъжната вест е оповестена от сайта на Съюза на артистите в България, актьорът е председател на организацията в продължение на 15-години – между 1990 и 2005 година.

Стефан Илиев е роден е на 25.06.1935 г. в Истанбул. Завършва актьорско майсторство при Н.О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1958. Дебютира в ролята на Дженаро в „Лукреция Борджия” от Виктор Юго в ДТ – Габрово. Работи в Драматичен театър – Габрово (1958 – 59), Драматичен театър – Плевен (1959 – 60), Драматичен театър – Перник (1960 – 64), Народен театър за младежта (1964 – 66), Театър на поезията и естрадата (1966 – 69), Театър „София” (1969 – 90), МГТ „Зад канала” (от 1990). Сред по-големите му роли в театъра са: Авакум Захов в „Спящата красавица” – А. Гуляшки, Херцогът в „Скъперникът рицар” – А. С. Пушкин, Поручикът в „Поручикът и Марютка” – Б. А. Лавреньов, Браун в „Опера за три гроша” – Б. Брехт, Гьоринг в „Червено и кафяво” – Ив. Радоев, Вершинин в „Три сестри” – А. П. Чехов, Сър Оливер в „Училище за сплетни” – Р. Шеридан, Г-н Смит в „Плешивата певица” – Й. Йонеско и др.

Поколения зрители го помнят от филмите: „Пленено ято”, „Между релсите”, „Конникът”, „Отклонение”, „Свобода или смърт”, „Осмият”, „Господин Никой”, „Един миг свобода”, „Откраднатият влак”, Трудна любов”, „Зарево над Драва”, „Този истински мъж”, „Магистрала”, „Малката русалка”, „Да изядеш ябълката”, „Снимки за спомен”, „Куче в чекмедже”, „За госпожицата и нейната мъжка компания“, „Забравете този случай”, „Петък вечер”, „О, господи, къде си?” и др.

Стефан Илиев е носител на наградата на САБ, ИКАР 2015 за Чест и достойнство.