Мая Анджелоу: „Опитай се да бъдеш дъгата в нечий облак.“

| от chronicle.bg |

Наричат я „ренесансова жена“. Тя е вдъхновение на редица песни. Опра Уинфри казва за нея: „Мая Анджелоу не е това, което е написала или казала, а начинът, по който е постигнала всичко. Тя минава през света с непоклатимо спокойствие, увереност, благост и огромна любов.“

Мая Анджелоу е авторка на повече от 30 книги и носител на над 50 почетни титли. Преди да стане писател обаче,  тази необикновена жена е упражнявала редица други нископлатени професии като готвач, сервитьор, сексуален работник, танцьор, актьор, а по-късно и журналист в Египет.

Мая Анджелоу е артистичният псевдоним на Маргьорит Ани Джонсън, родена в Сейнт Луис преди 90 години. Мая Анджелоу „се появява“ през 50-те, като комбинация от редица неща, две от които са детският прякор на жената и фамилията на тогавашния й съпруг.

Много преди Time’s Up и #MeToo тя се осмелява да разкаже своята собствена история. Първата й книга, мемоарите „Зная защо в клетката птичката пее“(издадена през 1969 г.), разказват за това как приятелят на майка й я е изнасилил като дете.

През 1975 г. става една от първите жени афроамериканки членове на Гилдията на режисьорите в Америка. Причина за това е успехът на филма „Georgia, Georgia“, на който тя е сценарист, но официалният й режисьорски дебют е през 1998 г. с филма „Down in the Delta“ (1998).

Мая Анджелоу е гласът на милиони страдащи и самотни хора по света. Мая Анджелоу е надежда. Жена с непосилни за мнозина ранни години, която пише 7 автобиографии, последната издадена година преди смъртта й на 28 май 2014 г. В интервю за списание TIME, казва: „Сигурно ще пиша, когато Господ каже: „Мая, Мая Анджелоу, време е.““

AARP Magazine's 2011 Inspire Awards
Getty Images

„Любовта е като вирус – може да се случи на всеки, по всяко време.“

„Домът е убежище не само от света, но и от тревогите, ужасните притеснения. Харесвам да има красиви неща около мен. Харесвам красивото, защото то радва очите ми и повдига духа ми.“

„Опитай се да бъдеш дъгата в нечий облак.“

„Всички велики постижения изискват време.“

„Можем да имаме много загуби, но никога не трябва да бъдем победени.“

Maya Angelou, Oprah at Home, April 1, 2008
Getty Images

„Успехът, това е да се харесваш, да харесваш това, което правиш, да харесваш начина, по който го правиш.“

„Това е един от най-добрите дарове, които можеш да дадеш – да простиш. Да простиш на всички.“

„Нищо няма да проработи, ако не го направиш.“

„Няма по-голяма агония от това да носиш неразказана история в себе си.“

"An Evening with Dr. Maya Angelou"
Getty Images

„Време е родителите да научат децата си, че в разнообразието се крият красотата и силата.“

„Каквото и да искаш да правиш, ако искаш да си велик в него, трябва да го обичаш и да си готов да направиш жертви.“

„Мисля, че всички емпатириаме, но може би нямаме куража да го покажем.“

Maya Angelou
Getty Images

„Любовта на семейството, любовта на един човек може да лекува. Да лекува раните, оставени от обществото.“

„Научих, че хората ще забравят какво сте казали, хората ще забравят какво сте направили, но хората никога няма да забравят начина, по който ги карате да се чувстват.“

„Любовта не признава бариери. Тя прескача препятствия, огради, преминава през стени, за да стигне до своята дестинация, пълна с надежда.“

 
 

Майк Тайсън предложил $10 000, за да набие горила

| от chronicle.bg |

Майк Тайсън е животно и тази история не е никак изненадваща. 

Бившият професионален боксьор разказа как е предложил $10 000 на служител в зоологическа градина, за да се бие с една от горилите. Причината била, че горилата тормозела другите себеподобни и Тайсън искал да я накаже. Служителят, разбира се, отказал офертата.

Майк Тайсън е известен, освен със спортните си постижения, и с любовта си към животните. Той дори снима предаване за Animal Planet, посветено на първата му любов. „Първото нещо, което някога съм обичал, е гълъбите. Те много приличат на хората.“ Затова и „иска да й разбие зурлата“.

Боксьорът е на романтична разходка в зоологическата градина с вече бившата му съпруга Робин Гивънс някъде в края на 80-те като парка отваря специално за него. „Платих на един от работниците да отвори парка само за мен и Робин“, казва шампионът пред The Sun.

„Когато стигнахме до клетката на горилите, имаше една горила, която биеше всички други. Те бяха толкова мощни, но очите им бяха невинни като на малки деца.“

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.

 
 

Модата и киното: 7 задължителни филма за модния свят

| от chronicle.bg |

Киното и модата вървят ръка за ръка още от зората на седмото изкуство. Всяка една от тези две индустрии за милиони черпи от другата и двете се обогатяват.

От времето, когато Одри Хепбърн танцува с Фред Астер във „Смешно лице“ до наши дни, когато Мерил Стрийп се превърна в икона, когато говорим за персонаж от филмите, който се занимава с мода, филмите за мода гордо носят своите достойнства.

Ако са направени добре, както с горни два примера, дори имат шанс да влязат в едни от най-добрите филми на своето десетилетие. Нека не забравяме, и че филмите за мода са една от най-добрите терапии за разпускане след тежък работен ден.

В разгара на модния сезон, няма по-добро време да си припомним неангажиращите филми за модния свят.

От „The September Issue“ до „Дяволът носи Прада“, вижте 7 задължителни филма за модния свят, които освен че ви развеселят, са направени много добре.