Маргьорит Дюрас: „В любовта няма почивки“

| от chronicle.bg |

„Аз мога да започна всичко отначало. Още утре. Във всеки момент. Започвам отново книга. Пиша. И хоп, ето ти на! Познавам го аз езика.“ – думи, които Маргьорит Дюрас казва на Ян Андреа малко преди да умре през 1996 г.

На 4 април през 1914 г. в Сайгон, Индокитай, се ражда единствената дъщеря на начални учители, пратени във френските колонии, за да преподават там и да задържат хората. Баща й умира, докато Дюрас е още дете и тя живее с майка си и двамата си по-големи братя. На 17 години отива във Франция и първо учи математика, после политически науки и накрая право. Работи за кабинета на министър-председателя Виши и участва във Френската съпротива. Първият й роман е публикуван през 1943 г, а книгата, която я прави известна, е „Модерато Кантабиле“, публикувана през 1958 г.

Маргьорит Дюрас твърди, че е човек без история. Нейната история е това, което пише и то не е фактологически вярно. Самата тя казва за най-известната си творба, романът „Любовникът“, че това не е автобиографична книга, а представата за един отминал преди десетки години спомен. Дюрас е океан от майсторство във френската литература на ХХ век. Автор новатор, който пречупва представите на французите за техния собствен език. Жена, която винаги е в компанията на любовници, приятели, алкохол. Вечна мистерия, изтъкана от противоречия, които откриваме и в понякога трудният и за разбиране стил. „Любовникът“ е нейният роман. Романът-истина-илюзия, разказващ историята на младо момиче от Индокитай, което се запознава с милиардер и двамата започват любовна връзка. Накратко. Останалото можете да бъде открито само след гмуркане в страниците на Дюрас – зад дървените щори и тънките пердета на стаята в шумния град.

Bench test: Marguerite Duras to Destroy says

И част от него и от самата Дюрас тук…

„Най-добрият начин да оползотвориш времето, е да го пропилееш“

„В любовта няма почивки. Няма такова нещо. Тя трябва да бъде изживяна изцяло, със своите скука и всичко останало.“

„Мъжете, които презирах най-силно, са тези, които обичах най-силно.“

Из „Любовникът“

„Много скоро в живота ми стана твърде късно. На осемнадесет години вече беше твърде късно. Между осемнадесет и двадесет и пет години лицето ми неочаквано прецъфтя. На осемнадесет години остарях. Не зная дали с всички е така, никога не съм питала. Струва ми се, че са ми споменавали за този напор на времето, което ви поразява, когато сте в най-младата, най-прехвалената възраст на живота. Състаряването бе брутално. Видях как обхваща чертите ми една след друга, как променя съотношението помежду им, прави очите по-големи, погледа по-тъжен, устата по-непоколебима, отпечатва върху челото дълбоки бразди.“

duras_feature_final

„Години след войната, след женитбите, децата, разводите, книгите той дойде в Париж с жена си. Обади й се по телефона. Аз съм. Позна го веднага по гласа. Той каза: Исках само да чуя гласа ви. Тя каза: Аз съм, добър ден. Беше притеснен, страхуваше се както по-рано. Гласът му затрепери изведнъж. И заедно с треперенето изведнъж тя си припомни за Китай. Той знаел, че е започнала да пише книги, узнал го от майката, срещнал я в Сайгон. И също така за братчето, натъжил се заради нея. А после не знаеше какво повече да й каже. И после й го каза. Каза й, че всичко е както преди, че я обича още, че не би могъл никога да престане да я обича, че ще я обича до самата си смърт.“

„Вече имам опит. Знам нещо. Знам, че не дрехите правят жените по-красиви или по-малко красиви, нито грижите за красотата, нито скъпите мазила, нито редките, скъпоструващи накити. Знам, че въпросът е другаде. Не знам къде точно. Знам само, че не е там, където жените си мислят.“

„Петнадесет години и половина. Телцето е слабо, почти хилаво, все още детска гръд, бледорозов руж и червило. И онова облекло, което би могло да предизвика смях и на което никой не се смее. Виждам ясно, че всичко е тук. Всичко е тук и нищо още не е проиграно, виждам го по очите, всичко е вече в очите. Искам да пиша.“

„Би трябвало да се предупреждават хората за тези неща. Да им се каже, че безсмъртието е смъртно, че то може да умре, че това се е случило, че пак се случва. Че то не се разкрива никога като такова, че е самата двойственост.“

„Ще пиша книги. Това е, което виждам отвъд мига, в голямата пустиня, каквато ми изглежда пространството на моя живот.“

„Любовникът от Шолон е свикнал с младостта на бялото момиче до степен на забрава. Насладата, която черпи от нея всяка вечер, е погълнала времето му, живота му. Той почти не й говори вече. Може би смята, че тя не е в състояние да разбере какво й казва за самата нея, за тази любов, която не е изпитвал досега и за която не знае какво да каже. Може би той открива, че никога още не са си говорили, освен когато се зоват сред виковете в стаята вечер. Да, струва ми се, че не е знаел, той открива, че не е знаел.“

 
 

Изнесете се, не е сложно

| от |

Вече преваляте 38 лазарника и усещате, че е време да живеете сам? Няма проблеми, изнасянето не е никак сложно. То е все едно си на „Градина“, само че за цял живот. И има баня с тоалетна.

Първото нещо, което трябва да свършите, след като си намерите място, е да съберете цялата си покъщнина – дрехи, неща за спане, неща за ядене и някоя книжка да създава атмосфера в стаята. Този процес е тясно свързан с осъзнаване колко малко неща всъщност притежавате; колко малко неща всъщност са истински ваши. Това е горчиво осъзнаване. На този етап обаче сте свикнали на житейските бичове, така че това е просто поредното преглътнато свидетелство за липсата ви на реализация. Изтикано е от съзнанието ви настрана при останалите.

Приятелят ви с комбито е на море, какво правим. Викаме си по-голямо такси – довечера ще пиете 3 бири по-малко. Набивате всичките си вещи на задната седалка и сядате. Докато се возите си мислите, аз наистина нямам много вещи, гледайки ги до вас на задната седалка.

Влизате си в стаичката, която сте си договорил, и хвърляте всичко на леглото. Хоп, готово! Вече сте преместен! Излизате да гръмнете по една бира, че утре сте на работа.

Прибирайки се няколко часа по-късно, усещате се, че нямате нищо за ядене вкъщи. Ах, проклятие!… Но проклятие ли е всъщност? Не би било отговорно и пораснало от ваша страна да готвите, докато сте кирка пиян. Затова на драго сърце минавате през дюнерите.

Прибирате се и заварвате всичките си принадлежности върху леглото. Оф, къде ще чистите сега, дюнерът ще изстине, лягате директно отгоре. Докато облагородявате дюнера, нещо ви убива в гърба. Бъркате и хоп – намирате чиния. Идеално.

Ставате едвам на сутринта, че нали сте на работа, както казахме. Отивате да си измиете устата от белия сос и очите също от белия сос, защото си заспал в чинията. Обаче проблем – кое е банята и кое е стаята на съквартиранта? Няма значение, защото се усещате, че не сте си взели паста и четка за зъби. Измивате си устата в кухнята, оставяте чинията и пердашите към работа.

Тъкмо се поосвестявате и то станало 6:00 часа, време за тръгване. Директно се прибирате, никакви барчета, никакви пейки, никакъв Народен – трябва да си разтребите. Аре за малко ще минете през Нардония да видите кой е там.

Прибирате се, но е късничко за перални вече. А и нямате прах за пране. И паста за зъби не си взехте. Имате обаче дежа вю – тази чиния в мивката сте я виждал някъде. А, да, тя е вашата… Премествате си нещата кое на пода, кое на столчето в стаята ви и си лягате, друг ден ще е санитарен явно.

Идва събота. Не знаете от какво ви е по-лошо – от дюнери или от петъка. Подреждате си най-накрая дрешките и предметите и квартирата ви изглежда празна. Отивате да си сготвите нещо – шкембе ви идва на ум. Хубаво, обаче не знаете как се прави шкембе чорба. А и единствената чиния, която отмъкнахте от родителите си, е плоска. Шкембе в плоска чиния, макар и хипстърско, не е много удобно.

Слизате до долу до бакалийката да си купите някакви яйца. Връщате се с три торби – паста за зъби, четка за зъби, перилен препарат, гъби за миене, веро, тоалетна хартия, белина. Разпределяте всичко по съответните места, но сте забравили яйцата. Слизате пак до бакалийката и се връщате с един хляб, шунка и майонеза. Сандвичи ще си правите, не ви се пържат яйца.

Сядате на балкона и отхапвате от мокрия сандвич върху току-що измитата чиния. Рай е. Една биричка само да имаше, ама не ви се слиза трети път. Балконът ви е гледа към прозорците на друга сграда, но зад нея и зад сградата зад нея е Народния. Усещате го! Колко е хубаво да се изнесеш. И не е сложно.

 
 

Трейлър на „Boy Erased“: добрите новини нямат край

| от chronicle.bg |

Добрите новини от киното пристигат всеки ден в последната седмица под формата на трейлъри, обещаващи продукции поне над средното ниво. Един такъв излезе в последните 24 часа. Става въпрос за базирания на реални събития филм „Boy Erased„, който е следващият филм на режисьора и актьор Джоел Еджъртън.

Този път той сменя психологическия трилър (какъвто беше „The Gift“) и се потапя в разказа за младо момче, което е изпратено от родителите си на терапия, която трябва да го излекува от „болестта“ … хомосексуализъм. В състава влизат Лукас Хеджис, Никол Кидман, Ръсъл Кроу и Ксавие Долан.

„Boy Erased“ разказва историята на 19-годишния Джаред (Лукас Хеджис) – син на баптистки пастор (Ръсел Кроу) в малко американско градче, който признава на родителите си (майката е Никол Кидман), че е гей. Следва ултиматум от тяхна страна – терапия или отвхвърляне от семейството, приятелите и най-вече, вярата.

Еджъртън участва във филма си като ръководителят на терапевтичната програма. А Хеджис отново блести в главната роля след участията си в „Манчестър край морето“, „Лейди Бърд“ и „Три билборда извън града“. Ролята му в „Манчестър край морето“ му донесе номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Филмът е базиран на едноименните мемоари на Гарард Конли от 2016 г., които са посрещнати с одоберние от критиците.

Премиерата на филма е планирана за 2 ноември. Ето и новия трейлър.

 
 

Компанията на Харви Уайнстийн беше продадена, след като банкрутира

| от chr.bg |

Компания на скандалния продуцент Харви Уайнстийн, който бе забъркан в скандали за сексуално насилие над 50 жени, беше продадена, след като обяви банкрут, съобщиха световните агенции.

Купувач на продуцентското студио стана тексаското инвестиционно дружество „Лантърн капитъл“ със седалище в Далас.

Първоначално сделката предвиждаше компанията на Уайнстийн да бъде продадена за 310 милиона долара. Но от „Лантърн капитъл“ можаха да смъкнат цената на 289 милиона долара. Това стана възможно, след като се разкри, че някои информации за истинското състояние на продуцентското студио са се оказали неверни.

Четирима от петте ръководители на „Уайнстийн къмпани“ подадоха оставка, в това число и нейният председател Боб Уайнстийн, брат на Харви. Двамата бяха нейни основатели през 2005 година. Харви Уайнстийн беше принуден да се оттегли от ръководството по-рано от Боб, след като станаха публични обвиненията за сексуално насилие срещу него. След продажбата с четиримата ръководители си тръгват и 20 служители на компанията – една трета от личния й състав.

 
 

Какво да хапваме, за да не се потим в жегите

| от chr.bg |

В жегите не можем да спрем потта, защото така се охлаждаме, но някои храни и витамини помагат да я намалим, за да не се чувстваме лепкави, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на британски диетолог.

Диетологът Рик Хей препоръчва вит. В в жегите за намаляване на стреса. Стресът предизвиква допълнително потене. Таблетките с магнезий компенсират изгубените с потта електролити. В горещините е добре да намалим алкохола и кофеина и да наблегнем на плодове и зеленчуци с много вода като пъпеши и дини, краставици и репички, които се усвояват по-лесно.

Богатите на магнезий храни са тъмнозелените зеленчуци, ядките и семената, а на вит. В – яйчният жълтък и маята.

Полезна срещу горещите вълни при жените в менопауза е билката шизандра, наричана също китайски лимонник. Тя помага срещу нощно изпотяване. Активната съставка в плодчетата й има защитен ефект дори срещу невродегенеративни болести като Алцхаймер.

В жегите е добре да избягваме месото и да наблягаме на плодовете и зеленчуците. За усвояването на протеините е необходима повече енергия и това загрява допълнително тялото. Така се увеличава и потенето.

Въглехидратите също увеличават телесната температура, защото излишната глюкоза трябва да бъде изгорена. Това освобождава енергия и топлина.

Потенето засилват и лютите и пикантни храни, защото стимулират метаболизма, а това загрява тялото.

Плодовете и зеленчуците в жегата охлаждат тялото, защото за смилането им не са необходими много усилия. Високото съдържание на вода и електролити в тях компенсират загубеното с потта.

Кофеинът също трябва да бъде намален в горещините, защото е стимулант и въздейства върху централната нервна система. В малки количества обаче не се отразява върху потенето.