shareit

Маргарет Атууд продължава с „The Handmaid’s Tale“

| от chronicle.bg |

Маргарет Атууд продължава със света „The Handmaid’s Tale“ и това продължение може да дойде по-скоро, отколкото очакваме.

Авторката обяви датата, на която излиза „The Testaments“ – следващият роман за прислужницата. Той продължава историята й 15 години след събитията от първия роман. В кратко видео в Twitter Атууд разкри, че книгата ще излезе през септември 2019 година.

 

 

„За тези, които попитаха: Да, пиша продължение на „The Handmaid’s Tale“. Събитията в „The Testaments“ се случват 15 години след финалната сцена с Офред и са разказани от трите женски персонажа. Ще бъде публикувана през септември 2019.“

Във видеото Атууд казва, че вдъхновението й идва от „света, в който живеем“. „The Handmaid’s Tale“ беше публикувана преди повече от 30 години. От тогава романът даде сериал с два сезона, който спечели Еми за най-добър сериал през 2017.

Сериалът и книгата свършват горе-долу по едно и също време. Епилогът в книгата, който излиза от гледната точка на Елизабет Мос, която играе Офред, помагат на продуцентите и сценаристите да излязат извън литературата. (Разбира се, това не се случва за първи път в историята на телевизията.)

Маргарет Атууд също така работи и по специално издание на „The Handmaid’s Tale“ за Audible, което леко драматизира финалните части на книгата.

Сериалът ще се завърне с 3 сезон, но все още нямаме дата.

 
 
Коментарите са изключени

Холивуд + Армията = ВНЛ

| от |

Филми се правят в Холивуд още откакто „кварталът“ (Лос Анджелис няма официални квартали) е включен към града през 1910. Тези ранни ленти често включват военно оборудване. Съвсем естествено, всеки път когато армията предоставя машините си, тя първо се уверява, че войниците и служителите й са представени порядъчно и в добра, позитивна светлина.

Навлизайки във войните, нуждата американската сила и военна компетентност да бъде демонстрирана на екран става от първостепенно значение. Също така, за да се задоволи обществената нужда от развлечение, военни специалисти често помагат на филмовата индустрия да създаде реални и достоверни (но все пак положителни) бойни сцени, с които да подкрепи войниците през Първата и Втората световна война.

Wings poster

Постерът на филма „Wings“

В краткия антракт между двете войни връзката между Холивуд и армията се бетонира с филма „Wings“ от 1927. Актьорският му състав включва и 3 000 пехотинци, плюс още самолети в допълнение на основната история, в която двама пилоти се опитват да спечелят едно момиче. Лентата не само печели Оскар за най-добър филм, но и показва много хубаво как добрите взаимоотношения между Холивуд и армията могат да са в полза и за двете страни: Холивуд прави автентични филми, които се харесват на публиката, а армията получава реклама, която запалва много младежи да се присъединят към редиците й. 

През и след Втората световна война, всеки военен филм включвал смели мъже, които винаги успявали в заданието си дори това да им струва живота. Някои по-ярки заглавия са: „They Were Expendable“ (1945), „Sands of Iowa Jima“ (1949), „The Flying Leathernecks“ (1951), „Stalag 17″ (1953), „The Bridges at Toko-Ri“ (1954), „The Longest Day“ (1962) и „The Great Escape“ (1963).

По аналогичен начин филми като „From Here to Eternity“ (1953), „Mister Roberts“ (1955), „South Pacific“ (1958) и „Operation Petticoat“ (1959) показват човешкото лице на войната и участниците в нея. Именно това човешко лице кара автора Лорънс Съд да създаде израза „взаимна експлоатация“. Според него: „Докато учех кино в университета, внезапно ме осени идеята, че хората от САЩ никога не са виждали филм, в който САЩ да губи война, и когато президентът Джонсън казва, че можем да отидем във Виетнам и да победим, всички му вярват, защото последните 50 години са гледали военни филми, които са били все позитивни.“

Отношенията между армията и Холивуд са толкова важни, че от средата на миналия век Пентагонът е имал постоянна връзка с бранша, а до 1989 тази връзка е мъж на име Доналд Барук. Запълнил редовете в биографията си с театрално продуцентство в Ню Йор, Барук е давал финалното си одобрение за сценарии, които включват военно оборудване и хора.

След 4 десетилетия на поста, Барук е сменен от Фил Стръб, който учи кино в Университета в Южна Калифорния преди да специализира в проекти с медицинска насоченост. След това попада в медицинската изследователска част на армията, а после работи като видеограф за флота, след което сменя Доналд.

Днес обаче Стръб не е сам в работата си да сортира ставащи и неставащи сценарии. Представители от всеки клон на армията са изпращани за постоянно в Лос Анджелис, където четат телевизионни и филмови сценарии, включително и за сериали като „NCIS“ и „Hawaii Five-O“. Заедно с Фил тяхната работа включва освен преглед – и да предлагат идеи, както и да осигуряват правилното бойно снаряжение.

Например, секретарят на военноморския флот успява да накара „NCIS“ да направят епизод за опитите на флота да спре сексуалния тормоз. Стръб пък успява да убеди продуцентите на „Jurassic Park III“  да пренапишат сценария, за да изключат A-10 Thunderbolt, защото според него изтребителят ще е толкова съкрушителен, че само ще събуди симпатии за динозаврите.

Разбира се, много военни филми са направени и без помощ от армията – очакваните от някои читатели „Apocalypse Now“ (1979) и „The Thin Red Line“ (1998). Но също така: „Independence Day“ (1996) е неодобрен, защото технологичната мощ на извънземните прави „военните да изглеждат безсилни и/или неумели“. В резултат на това някои от военното оборудване е създадено с екзотичната магия на специалните ефекти, подобно на войниците в „Zero Dark Thirty“ (2012).

Трябва да се отбележи: въпреки че армията печели доста от позитивния й облик във филмите, тя не харчи пари на данъкоплатеца в тази посока. Ако продуцентите искат нещо – оборудване, ноухау – те трябва да си платят (което може да варира от $1000 на час за танк, до $25 000 на час за F-15). Ако обаче искат да снимат стандартни неща, които армията така и така прави, могат да снимат гратис.

И този подход е за предпочитане, защото „В ерата на специалните ефекти е пъти по-евтино да заснемеш истински военен кораб.“

 
 
Коментарите са изключени

Влюбената двойка от Модена е била от мъжки пол

„Любовниците от Модена“ е името на една любопитна разкопка. През 2009 г. изследователи попадат на два скелета, които се държат за ръце и са погребани в общ гроб. Първоначалното вярване, че това е било семейство беше разбита този месец, след като се оказа, че двата скелета имат мъжко ДНК. В началото правенето на подобно изследване е доста трудно за изпълнение, но преди седмици се прави щателен анализ на зъбната картина на починалите. Добрата новина е, че зъбният емайл подлежи на анализ дори след 1600 години. Журналът по научни доклади споделя, че в зъбния емайл при мъжете се крие протеин с името амелогенин изоформа Y и се среща само при мъжете. С този анализ и спрямо направените жестове, двамата очевидно са изпитвали чувства.
Освен двамата души, археолозите попадат и на още 11 скелета с тежки наранявания по костите. Това до някаква степен подсказва, че най-вероятно се е водила битка.

Снимка на въпросните може да видите ТУК!

Това автоматично предлага и други версии:
1. Възможно е моденските любовници да са били бойни другари, които са посрещнали своя край в тежка битка и след това да са погребани в общ гроб.
2. Поради близката възраст е възможно да са били роднини, братя или братовчеди, които са решили да посрещнат края си заедно.
Преди 1600 г. е започвала да се прокрадва християнската религия, която не гледа с добро око на подобни практики. Мъжете се погребват в отделни гробове и освен това е трудно да се повярва, че някой би сложил ръцете им по този начин. Единственото разумно обяснение е, че просто двете жертви са се държали преди това. Историческите текстове показват, че по това време Модена е част от Западната Римска империя, която много често била обект на източни армии, оставяме читателя да се замисли кой точно е тормозил въпросната империя.
Археолозите за съжаление не могат да бъдат сигурни каква битка се е водела, но поне дават някакви частични отговори.

 
 
Коментарите са изключени

Програмата на ЦРУ за промиване на съзнанието – MK-Ultra

Всяка страна извършва поне едно престъпление срещу човечеството в хода на цивилизацията. Малко са онези, които не са се възползвали от своята власт. В периода на Студената война, отделните враждуващи сили се опитват да създадат невъзможното оръжие за поразяване на врага. След като тайната за атомната бомба вече е споделена и между САЩ и СССР ще започне търсенето на нов още по-безумен начин  за  масово изтребление. И през 50-те години на миналия век се ражда идеята за създаването на психотропно оръжие за контрол на човека. Легендарната програма MK Ultra, тествана много дълго време върху мирното население на САЩ е не само неетична, но и незаконна.

И въпреки това САЩ ще продължи да води експерименти с хора около 20 години. Обект на интерес не са само скитниците в страната, които между другото започнали да изчезват бързо от улиците на градовете. ЦРУ имали за цел да използват и някои от по-интелигентните си мозъци, за да проверят дали биха успели да промият тях и да ги превърнат в марионетките, които били необходими за изпълнение на ред мисии. При евентуален успех, всеки заловен съветски шпионин ще може да бъде върнат обратно като двоен агент, при това без никой да го заподозре. Ако си спомняте холивудският филм „Манджурският кандидат“, трябва да знаете, че вдъхновението не е случайно.

Sinatra_and_Harvey_in_Manchurian_Candidate_NYWTS

Снимка: By New York World-Telegram and the Sun staff photographer: „Stanziola, Phil, photographer.“ – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c29059.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1307083

И докато MK Ultra работи на високи обороти, при това без особени резултати върху чуждите шпиони, дава един алтернативен резултат. Хора като Тед Качински излизат на сцената, младият гений преподава в най-ранна възраст в Харвард, но също е обект на изследване на тази програма. Успява да се побърка и започва да изпраща бомби по пощата. Друга жертва може да се окаже великият математик Кевин Наш – той се разболява от шизофрения, макар и във фамилията му да няма други душевноболни. През 1973 г. започва да се разчува за експерименталната програма, но преди това директорът на ЦРУ Ричард Хелмс нарежда всички документи да бъдат унищожени. В някои от декласифицираните документи се появяват показания на лекар, който можел да контролира 6 кучета с дистанционно и да ги кара да извършват определени елементарни команди.

DeclassifiedMKULTRA

Снимка: By Central Intelligence Agency – http://www.michael-robinett.com/declass/c001.htm Declassified, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20224857

Това е резултатът от 20-годишни опити в САЩ. Канада продължава проучванията още известно време, получавайки финансиране от ЦРУ. Похарчени са близо 10 милиона долара и според днешната инфлация се доближават по-скоро до 100 милиона долара. Откъде започва всичко?
Мястото е Форт Детрик. Отдалечено достатъчно от Вашингтон и близо до Мериленд – там ще се роди една от най-напредналите лаборатории за провеждане на химически и био тестове за военни цели. Днес същата продължава да работи, но се занимава с търсене на ваксини за най-различни заболявания от чума до Ебола.

Мотивацията за провеждането на такива експерименти идва от Япония. Още през 1942 г. се говори, че японската армия използва био оръжие в Китай.
На сцената излиза Айра Болдуин и трябва бързо да намери място за създаването на лаборатория. Вниманието му е насочено върху полето в Детрик и една изоставена военна база. На следващата година правителството изкупува и околните ферми, за да осигури повече пространство на учените. В края на Втората Световна война ще има драстично забавяне.

САЩ вече разполага с атомно оръжие и разработването на биологично остава на заден план. Студената война носи захлаждане в оръжейната индустрия, а и мнозина осъзнават, че атомът може да бъде само крайна мярка в надигащ се военен конфликт. И докато Айра почивал в лабораторията и очаквал нови нареждания, скандалът с главата на католическата църква в Унгария – Йозеф Миндсенти се разгаря сериозно.

Като противник на комунизма, Йозеф отрича методите на властта и бързо си навлича гнева и вниманието им. След зверски мъчения е готов да си признае всяко преписано и съчинено престъпление. Корейската война води до още повече изненади, пленени американски войници подписват декларации, критикуващи американското правителство и намесата в чужди политики. Всеки нормален човек би помислил за зверствата, които се извършват върху пленниците, но тук ЦРУ блесва с нова идея – СССР разполага с оръжие за мозъчен контрол. ЦРУ нямали представа какво се случва с войниците, но заключението е, че някъде там се крие наркотик или техника за заличаване на човешката памет, водеща до сляпо подчинение. 5-ят директор на ЦРУ Алън Дълес ще влезе смело в поста и бързо ще потърси още един химик в за създаването на оръжие за мозъчен контрол. Сидни Готлиб ще започне експериментът с хора, предписвайки им най-различни наркотици, както и други видове химикали.

Mkultra-lsd-doc

Снимка: By Dr. Sidney Gottlieb’s approval of an w:en:MKULTRA subproject on LSD. – Transwiki approved by: w:en:User:Dmcdevit, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2699307

Основната мисия на 33-годишният мъж е да успее да заличи човешкото съзнание и да го замести с друго по-изгодно за него. И ако наркотиците не помагали, електрошокът можел да изтрие съзнанието на всеки, спомените за контрол на двигателната и нервната система и да добави други странични ефекти. Практически половината работа била завършена, а сега следва добавянето на  ново съзнание в главата на жертвата.

Експеримент от този ранг изисквал сериозно количество опитни зайчета, следователно ЦРУ започва да ги доставя от затвори, лудници и някои болници – бездомниците предпочитали да се крият или да бягат от съмнителните черни бусове, които вечер обикаляли гетата. В Европа и Азия на помощ идват задържаните шпиони и военнопленници. Готлийб разполагал със специално разработена вила за такива експерименти в Кронбер, Германия. Мъчениците са много, но не е известен ефективен резултат. Както припомнихме в горните редове, ЦРУ бързо унищожава документите и така и не става ясно дали са успели да разработят подобна технология, но мъченията са сигурни, жертвите – не. Един от неприятните моменти за седем затворника от Кентъки е постоянното тъпкане с LSD за цели 77 дена. Заловен севернокореец прекарва доста време на антидепресанти, после получава стимуланти като виагра, а миксът от всичко това се доукрасява с електрошок – съдбата му остава неизвестна.

Разумът все пак карал някои от участниците в тази игра да се замислят или откажат от делата си. Такъв човек е Франк Олсън. Провежданите експерименти не само не били етични, но го карали да сънува кошмари. В един слънчев ден заявил, че желае да напусне ЦРУ и никога повече да не влиза в лаборатория. Колегите му усетили, че е готов да наруши тайната, а самият Готлийб предложил да направят същия експеримент върху него. Франк прекарва доста дни в изтезания и накрая скача от прозореца на хотелската си стая, позиционирана на десетия етаж. ЦРУ дълго време ще твърдят, че случилото се е самоубийство, а после и инцидент. След прекратяването на MK-Ultra, Сидни Готлийб продължава да твори разруха за ЦРУ. В неговият боен арсенал присъстват химични елементи, които да отключват болести като дребна шарка, туберколоза, антракс и още много други.

Готлийб разработва различни варианти за премахването и на Фидел Кастро, както и на конгоанският лидер Патрис Лумба. В началото на 70-те години идва и нареждането всичко да бъде унищожено. Готлийб се опитва да скрие част от химикалите си, но евентуално и поне по думите на ЦРУ всичко е унищожено. Самият зъл гений ще живее до 1999 г. и ще почине в собствения си дом. Медицинският му картон ще потвърди наличието на редица сърдечно съдови проблеми, но жена му така и не дава истинската причина за неговата смърт. И до днес няма информация колко наистина за загиналите по време на този експеримент. ЦРУ все още не е поискало прошка за воденето на толкова безумна програма.

 
 
Коментарите са изключени

Адам Райнер – джуджето, което стана великан

| от |

Малко детайли се знаят за живота и личността на Адам Райнер, въпреки че е необикновена част от медицинската история. Мъжът е роден в Грац, Австрия, през 1899 и докато расте и се развива става ясно, че осанката му е по-ниска от на средния човек. През 1920, когато е на 21 години, той е висок едва 1,18 метра. Докторите официално го класифицират като джудже.

Но някъде през 20-те си години с Адам се случва нещо необикновено – той започва да расте стрeмглаво. И като казваме стремглаво: до 32-ата си годишнина Адам Райнер е висок 2,18 метра. Това прави по 10 сантиметра на година. Тялото му обаче се изтощава сериозно от този процес и скоро мъжът е прикован за леглото. 

Изглежда че секрецията на хипофизната жлеза на клетника – жлезата, която отговаря за хормона на растежа – минава от просто шуртене в цял водопад след като става на 21. Неизправният орган кара тялото му да отдели всичките си ресурси за неконтролирния растеж, което в крайна сметка го прави слаб и неспособен да стои прав. През декември 1930 мозъчен хирург прави местна упойка на Райнер и вкарва инструменти в носа му, за да стигне до хипофизата му – малък дял от мозъка, който се намира в труднодостъпната му основа. Хирургът открива и премахва еозинофилен аденом – доброкачествен тумор, който притиска хипофизата. Тази процедура спира силния растеж на Адам, но щетите вече са нанесени.

Адам Райнер прекарва остатъка от дните си неспособен да седи изправен. По-късно той е приет в старчески дом, където живее до кончината си на 4 март 1950, на 51 години. В деня на смъртта си той е висок 2 метра и 34 сантиметра – двойно повече, отколкото когато е на 21. Въпреки че в младежките си години е един от най-ниските мъже в Австрия, с времето Адам става най-високият мъж държавата.

До ден днешен той е единственият човек в историята на медицината, който е класифициран и като джудже, и като гигант.

 
 
Коментарите са изключени