shareit

Малката голяма Ане Франк

| от Дилян Ценов |

На 4 август 1944 г. нацистки войски нахлуват в дома на улица Принсенгранд, в Амстердам. В задната част на къщата зад шкаф за книги се намира скривалището, където от две години живеят семейството на Ото и Едит Франк и няколко техни приятели.

Нацистите залавят четиримата членове на семейство Франк и не след дълго ги изпращат в концлагера в Аушвиц. Бащата, Ото Франк, е отделен от жена си и двете си дъщери. Майката, Едит Франк, умира на 6 януари 1945 г., а дъщерите са преместени в концлагера „Берген-Белзен“. Там скоро плъзва епидемия от тиф и двете момичета загиват през февруари. Ото Франк оцелява, след войната му е предаден тефтер с червена и бяла подвързия и ключалка. В него е документиран животът на по-малката му дъщеря. Две години по-късно на бял свят се появява първото издание на това, което днес читателите познават като „Дневникът на Ане Франк“.

Ане Франк
Ане Франк (Getty Images)

В края на миналия век списание „Тайм“ определя Ане Франк като една от иконите на столетието. Момичето, което в продължение на две години попълва своя дневник, посмъртно става един от най-великите автори на века. 13-годишна, тя започва да споделя живота си със своята Кити (така нарича дневника си). Между кориците на онова, което по предназначение трябва бъде тефтер, в който хората оставят спомени и пожелания, са запечатани мечтите, амбициите, копнежите, страданията, трудните периоди и малките щастливи мигове на едно дете, бъдеща жена, която не иска нищо повече от това да бъде успешен и полезен за света човек. Стилът й на писане от 12 юни 1942 до 1 август 1944 се променя, става по-зрял и без да съзнава, тя става автор на произведение, чиято структура и стил се мерят с тези на останалите световноизвестни романи.

Защо всеки от нас трябва поне веднъж в живота си да прочете „Дневникът на Ане Франк“?

Добрата литература винаги си струва да бъде прочетена. Но тук не става въпрос просто за добро четиво, нещата отиват отвъд това. Авторът (добрият автор) винаги се стреми към искреност в творбите си. Ане Франк е авторът на ХХ век, който в най-голяма степен достига тази искреност. Тя е представител на най-чистата група – децата. Онези, които носят наивността в себе си, мечтаят за щастливите дни, които ще дойдат утре и искат да помагат. Онези, които още от малки са като оголени нерви за всичко около себе си , и в чиито души всичко оставя следа, нищо не минава по повърхността. Такава е Ане Франк – дете, което не харесва лошото в себе си, иска да се разбира с майка си, опитва се да се преоткрие, намира утеха в писането и вярва, че един ден ще стане успешен журналист или писател. Такъв е животът на младото момиче, което гледа света през две призми – тази на наивността и тази на зрялостта. Противно на очакванията, двете се сливат в една по начин, който кара читателят да повярва, че  възможно всичко това да се случи. И то действително се случва. Само че посмъртно.

Дневникът на Ане Франк
Страница от дневника (Getty Images)

 Ане (родена Анели) Мари Франк е родена през 1929 година във Франкфурт в семейството на либералните евреи Ото и Едит, които не спазвали стриктно всички еврейски обичаи и дружали с всички. През 1933 година, след идването на Хитлер на власт, семейството се мести в Амстердам. Там бащата започва свой бизнес, а децата получават образование. Малката Ане показва завидни умения в четенето и писането, а по-голямата й сестра, Марго, е отличничка по математика. Семейство Франк живее и се движи свободно до 1940 г., когато Германия окупира Холандия. Това прави живота на евреите в страната застрашен и Ото опитва да измъкне семейството от страната. Това обаче не може да се случи. През 1942 г. четиримата са принудени да намерят укритие. Оставят къщата си сякаш са се измъкнали в последния момент и се укриват в сградата, където се помещава компанията на Ото Франк, „Опекта“. Скоро към тях се присъединяват тяхно приятелско семейство и близък приятел зъболекар, а доверени служители на компанията се грижат за тях. Малцина знаят за скривалището на улица Принсенгранд.

Малко преди да преминат в нелегалност, на 12 юни 1942 година, Ото Франк подарява за рождения ден на дъщеря си лексикон, който тя превръща в дневник. В него започва редовно да описва всичко – мислите си, преживяванията си, връзката с родителите си, увлечението по Петер Ван Пелс, синът на семейството, което се укрива в дома заедно с тях. Никой не подозира за дневника. Ане забранява на всички да четат нещата, които пише.

На 1 август 1944 Ане Франк за последен път се обръща към Кити. Говори за противоречията вътре в себе си. Затова как иска да бъде друга, да даде воля на истинското си аз. Това няма да се случи, защото три дни по-късно убежището е разкрито и в него нахлуват офицери от СС. Някой предава семейство Франк. И до днес не е ясно кой. Предположенията са много, но нито едно не е доказано официално. Двете семейства и техният приятел Фриц Пфефер са се укривали от властите, което ги прави престъпници. Изпратени са в трудов лагер, а в началото на септември – в Аушвиц. Там жените са отделени от мъжете. В началото на следващата година, след смъртта на Едит Франк, двете й дъщери са изпратени в лагера „Берген-Белзен“. Момичето вярва, че баща й е убит и не иска да живее. По това време в лагера плъзва епидемия от тиф.

Ане Франк умира през февруари 1945 г. на 15 години. През април същата година Съветските войски освобождават концентрационния лагер.

Гробът на Ане Франк
Гробът на Ане и Марго Франк (Getty Images)

След войната Ото Франк се завръща в Амстердам. Мип Гис, която подслонява семейството на улица Принсенгранд, е запазила (въпреки опасността) дневника на Ане и го предава на бащата. Жената остава известна в историята, като спасителката на дневника на Ане Франк. Решил да сбъдне мечтата на дъщеря си да стане писател , Ото Франк опитва да публикува книгата. Две години по-късно, през 1947, това се случва. Малкото момиче с големи мечти става признат автор.

На този ден (12 юни) преди 88 години е родена Ане Мари Франк. На този ден преди 75 години тя започва да пише своя дневник. Страниците запечатват големия талант и чистотата на едно 13-годишно момиче, което живее в чудовищна епоха, но въпреки това казва: „Не мисля за цялата мизерия, която ни обгражда, а за красотата, която все още съществува. Аз просто не мога да изградя надеждите си на основата на мизерия и смърт. Мисля, че мирът и спокойствието ще се върнат.“

 
 
Коментарите са изключени