shareit

Магьосникът от морето

| от |

Мартин Колев е роден в Бургас в семейството на психолог-писател и дипломирана актриса. Занимавал се е с литература, занимавал се е с театър, занимавал се е с дълги нощи на плажа, които завършват с изгрева. Обича да пише и на компютър, и на хартия – зависи дали е проза или поезия, дали навън вали или времето става за разходки. Ако може да избяга някъде, би се скрил в Странджа, защото като дете е прекарвал там всяка ваканция, а днес му липсва. Може би затова в момента работи по книга с работно заглавие „Самодивите на Странджа“.

Ако трябва да измисли заглавие на книга, която веднага би си купил, би избрал „Софийски магьосници“.

Той е автор на сборниците с разкази „Кучето на терасата“ и „Микро“. Носител е на редица литературни награди, като само от началото на годината има първо място в престижния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ и е победител в конкурса за пиеса на „Театър 199“.

Миналата седмица на пазара излезе и първият му роман – „Софийски магьосници“. Мнозина сравняват книгата с поредицата за Хари Потър на Джоан Роулинг. Това не е изненада, предвид факта, че и в романа на Мартин Колев става дума за магия. Само че със софийски привкус.

Софийските магьосници обичат да пийват бира в петък и да шмекеруват в градския транспорт. Те не са маговете от Хогуортс, нито имат претенцията да приличат на тях – точно обратното. Те живеят сред обикновените хора, имат скучна работа и закусват банички.

Това е роман, написан с много любов към читателя.

“Софийски магьосници” е интересна от първата до последната си страница книга, която си играе с очакванията на читателя и стереотипите така, както разказвачът на приказки си играе с вълнението на публика от деца.

На задната й корица препоръки и похвали валят не от признати български писатели, а от велики имена в магьосническия свят, който се простира от Орлов мост до Княжево и от Княжево до Шестте кьошета.

Предлагаме ви кратко блиц интервю с Мартин Колев, направено за Webcafe.bg:

Писането е… всичко.
Кафето е… добър старт за дните, в които само с черен чай не става.
Който пише… (в съвършения вариант) зло не мисли.
Най-добре се пише… в мълчание.
Най-глупавото, което съм си мислил някога… е колко глупости си мисля непрестанно.
Обикновено сутрин… всичко започва наново.
Някой ден искам… да мога да кажа, че съм писател.
Поезията е… тайната история на живота.
Романът на живота ми… ще бъде трудно определим жанрово.

Софийски магьосници_корица

 
 
Коментарите са изключени