shareit

Лара има кратък списък с убеждения

| от chr.bg |

Лара има съпруг, две деца, три гардероба с рокли и кратък списък с убеждения, които следва. Няма задръжки, когато споделя. Разказва откровено за детството, за изневерите, за всички свои страхове и многобройни грешки.

„Лара“ е първият роман на Ния Йотова.

Ния Йотова е черпила вдъхновение за образа на Лара и останалите герои в романа от заобикалящия я живот. Тя завършва образованието си в Сидни, Австралия, пътува много и се смята за гражданин на света. Днес работи в IT сферата и въпреки корпоративната среда, казва, че работата й носи голямо удоволствие точно защото голяма част от нея е свързана с текст. Създаден като роман, „Лара“ може да се чете и като дневник на съвременната жена, която иска всичко – да е прекрасна майка, стихийна бизнес дама, страстна любовница и любяща съпруга – роли, за които скрито или явно мечтаят милиони дами в света.

Разликата е, че Лара не се срамува, когато някоя от тези роли не й е по мярка, не се примирява с очакванията на другите, и не се извинява, че иска всичко. „Лара“ ще ви преведе през трийсет и девет години от един живот, който се случва между Австралия и България, между дома и офиса, между семейното легло и хотелски стаи в Барселона, между „какво ще кажат хората“ и „какво искам аз“. Ще ви върне назад към годините на „Шатовалон“ и образцовите домове и ще ви накара да погледнете напред с усмивка. И без вина.

Представяме ви откъс от първата глава на книгата: 

Лара разбра, че подсъзнанието й може да я контролира, когато беше на трийсет и две.

Беше заспала пред телевизора в дневната и се събуди от ръмженето и вибрациите на дивана под нея. Беше точно три сутринта на двайсет и втори май – голямото земетресение. Лара събуди Mъжа и влязоха в кратка словесна схватка, в която той настояваше да си останат вкъщи, а тя – да изнесат децата. За неин късмет, в коридора ясно се чy как хлопва вратата на съседа, когото Mъжа много уважаваше, и това реши въпроса в нейна полза. Лара гушна деветмесечното бебе, Мъжа – четиригодишния им син, и в крайна сметка си изкараха приятно, пиейки кафе с група студентите в бензиностанцията под блока, докато обсъждаха за голям трус ли се счита земетресение с магнитуд от 5,8 по Рихтер и какво биха казали японците по въпроса.

Интересното беше, че месеци след това Лара заспиваше по навик на същото място на дивана пред телевизора и поне веднъж в седмицата, точно в три сутринта, се събуждаше в паника, защото усещаше физически как диванът танцува под нея. Хвърляше се да изнася децата и се ядосваше колко са зачестили земетресенията. Отнемаше й пет-десет минути анализ на движението, или по-скоро на липсата на движение на висящите лампи в хола, за да се осъзнае, че земетресение няма.

Половин година по-късно с Мъжа се пренесоха в новия си дом и тя вече не заспиваше на същия диван, което автоматично сложи край на одисеите в три сутринта. Ако не бяха продали старото жилище, би отишла да спи там една нощ, за да провери дали ще активира същата реакция.

След тази случка убедеността, че подсъзнанието ни контролира, а ние него – не, се нареди в списъка с убеждения, в които Лара твърдо вярваше и според които живееше живота си. Първото от тях, се бе заформило още в детството й и се изчерпваше с две думи: има прераждане.

Photo by Georgi Kazakov (www.georgikazakov.com)

 
 
Коментарите са изключени