Лара има кратък списък с убеждения

| от chr.bg |

Лара има съпруг, две деца, три гардероба с рокли и кратък списък с убеждения, които следва. Няма задръжки, когато споделя. Разказва откровено за детството, за изневерите, за всички свои страхове и многобройни грешки.

„Лара“ е първият роман на Ния Йотова.

Ния Йотова е черпила вдъхновение за образа на Лара и останалите герои в романа от заобикалящия я живот. Тя завършва образованието си в Сидни, Австралия, пътува много и се смята за гражданин на света. Днес работи в IT сферата и въпреки корпоративната среда, казва, че работата й носи голямо удоволствие точно защото голяма част от нея е свързана с текст. Създаден като роман, „Лара“ може да се чете и като дневник на съвременната жена, която иска всичко – да е прекрасна майка, стихийна бизнес дама, страстна любовница и любяща съпруга – роли, за които скрито или явно мечтаят милиони дами в света.

Разликата е, че Лара не се срамува, когато някоя от тези роли не й е по мярка, не се примирява с очакванията на другите, и не се извинява, че иска всичко. „Лара“ ще ви преведе през трийсет и девет години от един живот, който се случва между Австралия и България, между дома и офиса, между семейното легло и хотелски стаи в Барселона, между „какво ще кажат хората“ и „какво искам аз“. Ще ви върне назад към годините на „Шатовалон“ и образцовите домове и ще ви накара да погледнете напред с усмивка. И без вина.

Представяме ви откъс от първата глава на книгата: 

Лара разбра, че подсъзнанието й може да я контролира, когато беше на трийсет и две.

Беше заспала пред телевизора в дневната и се събуди от ръмженето и вибрациите на дивана под нея. Беше точно три сутринта на двайсет и втори май – голямото земетресение. Лара събуди Mъжа и влязоха в кратка словесна схватка, в която той настояваше да си останат вкъщи, а тя – да изнесат децата. За неин късмет, в коридора ясно се чy как хлопва вратата на съседа, когото Mъжа много уважаваше, и това реши въпроса в нейна полза. Лара гушна деветмесечното бебе, Мъжа – четиригодишния им син, и в крайна сметка си изкараха приятно, пиейки кафе с група студентите в бензиностанцията под блока, докато обсъждаха за голям трус ли се счита земетресение с магнитуд от 5,8 по Рихтер и какво биха казали японците по въпроса.

Интересното беше, че месеци след това Лара заспиваше по навик на същото място на дивана пред телевизора и поне веднъж в седмицата, точно в три сутринта, се събуждаше в паника, защото усещаше физически как диванът танцува под нея. Хвърляше се да изнася децата и се ядосваше колко са зачестили земетресенията. Отнемаше й пет-десет минути анализ на движението, или по-скоро на липсата на движение на висящите лампи в хола, за да се осъзнае, че земетресение няма.

Половин година по-късно с Мъжа се пренесоха в новия си дом и тя вече не заспиваше на същия диван, което автоматично сложи край на одисеите в три сутринта. Ако не бяха продали старото жилище, би отишла да спи там една нощ, за да провери дали ще активира същата реакция.

След тази случка убедеността, че подсъзнанието ни контролира, а ние него – не, се нареди в списъка с убеждения, в които Лара твърдо вярваше и според които живееше живота си. Първото от тях, се бе заформило още в детството й и се изчерпваше с две думи: има прераждане.

Photo by Georgi Kazakov (www.georgikazakov.com)

 
 

Премиерата на новия “Anthony Bourdain: Parts Unknown” мина добре

| от chr.bg |

Премиерата на “Anthony Bourdain: Parts Unknown” беше скоро и не беше възпоменателна. На фона на печалните събитията, които не бяха размити поне малко дори и от награда Еми, първият епизод „Kenya“ беше жизнерадостен.

Бурдейн и ководещият Камау Бел разгледаха столицата Найроби, както и саваната и по-отдалечени места, където опитаха напитка от кравешка кръв и кози очни ябълки. 

След премиерата режисьорът Морган Фалън каза на Бел, че това, че е начинаещ е предимство: „От гледна точка на „лошия продуцент“, знаехме, че ще ядеш каквото сложим пред теб.“

Чуството да снима предаването Бел описа като „все едно съм спечелил конкурс“ и добави „Трябва да продължиш докрай, иначе не си добър гост. Ако Антъни ни е научил на едно нещо, то е да си добър гост.“

Всичко всъщност започна преди 20 години, когато Тенаглия и Колинс, продуценти на Бурдейн и до днес, снимат 10-минутно видео за Les Halles, ресторантът в Ню Йорк, където Антъни е главен готвач. Видеото им носи бърза поръчка за 23 епизода на първото предаване „No Reservations“. В следващите няколко десетилетия готвачът ще стане културен антрополог.

Премиерата на първия епизод от новия сезон на „Parts Unknown“ не завършва с „В памет на…“, както може би се очаква, а с гласа на Бурдейн зад кадър, който говори за разказването на истории.

Тенаглия споделя: „Хората не виждат това, но в някои отношения Тони беше много срамежлив и предаването стана начин да се свърже със света. Въпреки приключенският му характер, моментите на тишина бяха моментите, които той ценеше най-много.

 
 

Бри Ларсън със страхотен шамар срещу хейтърите

| от chr.bg |

Интернет може да е тъмно място и никой не е в безопасност, дори супер героите!

„Капитан Марвел“ е първият филм с главна женска роля на Marvel. Наскоро излезе трейлърът му, а след него заваляха неумесни критики от интернет троловете, че Карол Денвърс не се усмихва достатъчно. Въпреки че на трейлъра ясно се вижда как героинята пада от небето и няма спомен за нищо, някои фенове смятат, че Бри Ларсън (в ролята) трябва да си показва зъбките повече. Някои дори направиха колажи като сложиха усмивки на нейни снимки. Капитан Марвел обаче не смята да търпи такива неща и отговори като поста в коментарите картинки като тези:

DneULfgU0AA6Mas DneULfgVYAMUCzC DneULfiVsAAyzXA

Колажът на Капитан Америка бе постнат в Инстаграм акаунта на Бри!

Това е доста находчив шамар от нейна страна към хейтърите.

 
 

Има ли смисъл от дизайнери

| от |

Дизайнерите – хората, които правят глупавата ви идея за супер успешен сайт да изглежда поне малко приемлива. 

Не всички обаче приемат тази отговорна задача насериозно и в резултат стават невероятни произведения. Дотолкова, че трябва да имат собствен жанр.

Днес събрахме няколко примера, които да разведрят почивния ви ден. Разгледайте ги, нищо че имате нещо за вършене. То може да почака.

На нас лично любимите ни дизайнерски неудачи са от сватби. Там с кича като пряк път към естестиката се злоупотребява изключително добре. Когато имате повече време, окуражаваме ви да си пуснете нечия сватба в YouTube и да я загледате. Обещаваме ви страхотно преживяване!

 
 

Проблемът със „Забелязано в София“

| от |

Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.

Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.

Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…

Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.

Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“

Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.

В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.

Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.

Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.