Който го е страх от змейове, да не ходи в книгата*

| от Златина Димитрова |

Мартин Колев не е фокусник. Той не може да извади заек от шапката си, нито да познае точно коя карта сте си избрали от тестето. Е, знае някой и друг трик – може толкова увлекателно да ви разказва за магически места и създания в София, че да обикаляте с часове около Петте кьошета, търсейки шестото кьоше.

Година след като на пазара се появи първият му роман „Софийски магьосници”, продължението – „Софийски магьосници 2: в сърцето на Странджа” (изд. „Сиела”) може да се намери по книжарниците. Книгата фокусира вниманието си върху Бриян – младия магьосник, който сериозно се е впуснал в изучаването на магическия занаят, докато пред него и приятелите му се появяват нови предизвикателства.

В книгата софийските магьосници се оказват всмукани в света на Странджа по необичаен начин, а докато там се вихрят нестинарки, над Народния театър вилнее змей. В романа звучи българска музика, пие се пунш с необичаен цвят и се разкрива тайната на съвършените дънки.

Ако попитате Мартин откъде му е хрумнала идеята за написване на „Софийски магьосници”, ще се окажете в трамвай по залез слънце с един човек, който наблюдава света и иска да напише магически роман, в който действието се развива в София. И пред очите на този наблюдател един мъж слиза от трамвая на Петте кьошета и… изчезва в улицата.

Мартин казва, че следва съвета на Нийл Геймън – пише за свой двойник от алтернативна вселена. Така със сигурност ще има поне един читател, на когото текстът да се хареса. Шегува се, че след като всички са го питали защо магьосниците са софийски, а не са бургазлии като него, решава да прати героите си към морето. Вместо до плажа обаче, стигат до едно странджанско село, в което той е прекарвал летата си.

Пътят на Мартин Колев към магьосническия свят преминава през влака Бургас-София, специалност „Психология” в СУ, последвана от кратък престой в магистратура по „Творческо писане”. „Софийски магьосници” е първият му роман, но преди него има издадени две книги с разкази – „Кучето на терасата” (изд. „Захари Стоянов”, 2009) и „Микро” (изд. „Либра Скорп”, 2016).

Спомня си, че още във втори клас е пишел разни неща, но всичко с писането при него се случва естествено. „Не съм се замислял, че мога да правя нещо с писане, защото вече го правех”. Казва, че за да не се отказва от писането му помага това, че вече се е отказвал няколко пъти и вече знае, че няма смисъл да пробва друго.

И в първата, и във втората част на „Софийски магьосници” се появяват книги игри. Мартин разказва, че като деца с приятели не просто са чели книги игри, а са си измисляли такива. Например: вървиш и сега пред теб изскача джудже. Добро или лошо е? И на база на отговора, героят ти преживява нещо различно.

Всъщност книгите игри са само част от детайлите в романа, които носят фин полъх на 90-те. „Освен в тези неща, чарът на 90-те поне в моята глава е в удоволствието да си запишеш любимата песен от радиото на касетка и да гледаш ММ, докато не пуснат повторно новия клип на “Гарбидж”.

Да играеш тетрис, а уикенда да ходиш на гости на вуйчо си, който има кабелна, или на братовчедите, които имат компютър. Да чакаш празниците, за да си купиш отдавна набелязаната книжка и да ядеш торта “Гараш”, казва Мартин. Допълва, че очарованието на детските години до голяма степен е илюзорно, но имаме тенденция да си спомняме миналото предимно с добро (без това да разваля магията).

В скоро време му предстои още една премиера, но този път не на литературната сцена. Театър 199 ще постави първата му пиеса – „Кроасан”. Тя разказва историята на мъж, който се буди на непознато място, без да има спомен как се е озовал там и без достъп до личните си вещи. Какво точно се случва и защо – героят ще разбере едновременно с публиката. „С Васил Дуев, режисьора, открихме общ ключ към разчитане на текста и имаме доста вълнуващи идеи как да го пресъздадем на сцената. Надявам се, че в началото на следващия сезон резултатът ще бъде налице”, допълва Мартин.

29060168_543669659342205_4012529747716801123_o

Дотогава – ако случайно в петък вечер се залутате в София, без ясна идея какво ви се прави, най-добре седнете за по бира в „Гладната сврака”, но да внимавате с магиите в кръчмата. Мартин Колев ви съветва в София освен от непокорни магьосници да се пазите и от демони, джебчии, змейове, кондуктори, караконджули, футболни запалянковци, вещици…
„Добре е човек да е денонощно нащрек, за всеки случай”.

Романът „Софийски магьосници: в сърцето на Странджа” (изд. „Сиела”, 2018) може да се намери по книжарниците. Цена: 13.90 лв.

*Заглавието на текста е цитатът от в. „Магьосническо дело” на четвъртата корица на романа „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа”.

 
 

Кейти Пери и Орландо Блум се сгодиха

| от chronicle.bg |

Тазгодишният 14-ти февруари е бил знаков за една известна двойка. Певицата Кейти Пери и актьорът Орландо Блум са се сгодили преди три дена след 3-годишна връзка пред цялото семейство на певицата.

Новината беше съобщена от 34-годишната певица в профила й в Instagram, където тя сподели снимка на себе си и Блум, показвайки също и годежния пръстен, чиято предполагаема цена е 5 млн. долара. Същата снимка беше споделена и в профила на Орландо Блум.


View this post on Instagram

full bloom

A post shared by KATY PERRY (@katyperry) on

За да бъде изненадата пълна, Орландо Блум организира семейството и приятелите на Кейти Пери, за което тя не подозира, когато излиза за „парти“ вечерта на 14-ти.

Ако Пери и Блум се венчаят, това ще бъде втори брак и за двамата. Кейти Пери е женена за комикът Ръсел Бранд от 2010 г. до 2012 г., а Орландо Блум  е женен за модела Миранда Кер от 2010 г. до 2013 г., от която има син, роден през 2011 г.

Пери и Блум започват да се виждат през 2016 г., но след 10 месеца се разделят, след което се събират отново в началото на 2018 г.

 
 

Даниел Радклиф: „Няма да бъда последния Хари Потър“

| от chronicle.bg |

Дори само мисълта за някакъв нов живот на поредицата за Хари Потър е малко плашеща. Едва ли има две мнения по въпроса дали продължение под някаква форма е необходимо. Но предвид факта, че в момента това е една от най-популярните формули в киното и телевизията, нищо чудно след време да чуем за нов проект, който да ни напомни наново за (не)забравеното старо.

Самият Даниел Радклиф смята, че продължението на „Хари Потър“ е „неизбежно“ и той не би се изненадал, ако някой ден се появи нов филм или сериал. Това споделя 29-годишният актьор в интервю за сайта IGN.

„Сигурен, че ще има някаква нова версия. Знам, че няма да съм последния Хари Потър за времето си.“ казва Радклиф, цитиран от Entertainment Weekly, по повод актьорите от постановката „Хари Потър и прокълнатото дете“ Джейми Паркър и Гарет Рийвс, които са влизали в ролята на момчето магьосник.

„Би било интересно да видим колко дълго ще останат тези филми. В момента сякаш над тях е издигнат ореол, но той ще изчезне, блясъкът ще угасне в някой момент.“ продължава актьорът. „Би било интересно да го възродят и просто да направят нова версия на филмите или пък сериал.“

Макар според Радклиф продължението да е неизбежно, той споделя, че няма намерение да се връща в магьосническия свят в бъдеще, тъй като в момента има други проекти. Сред тях са участие в постановка на Бродуей и участие в сериала Miracle Workers, чиято премиера в САЩ беше преди три дена. Сюрреалистичният сериал разказва за това как Господ (Стийв Бушеми) е загубил вяра в човечеството, а Радклиф играе ангел, който успява да го убеди да го прати на Земята, където да изпълни молитвите на хората.

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

| от |

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.

 
 

Запознайте се с френската двойничка на Риана

| от chronicle.bg |

Следващия път, когато сте във Франция и видите момиче, което прилича на Риана, погледнете отново.

Социалните мрежи обърнаха вниманието си към на 23-годишната французойка Уна Серталф, която прилича забележително много на певицата от Барбадос. Момичето каза пред BuzzFeed News, че приликата е явна „откакто е на 15 или 16″, въпреки че не е съгласна на всяка цена. Това, че прилича на Риана, разбира се, има и своите ползи. Уна казва, че по-лесно я пускат в дискотеки и я черпят повече, но тя е по-резервиран човек и не се възползва.

Има обаче и недостатъци. Серталф казва, че често идват хора, които искат да се снимат с нея, но когато стане въпрос за лични връзки, никога не може да знае дали даден човек не е с нея, защото прилича на известна личност или не. „Когато си говоря с някой мъж, често ми казват „Приличаш на Риана“ и виждам колко са радостни от това и как искат да ме покажат на приятелите си. Но се чудя дали някога ще можем да пренебрегнем външния ми вид.“

Като цяло обаче тя намира ситуацията за забавна.

Един потребител на Twitter казва „Тя прилича на Риана повече, отколкото Риана прилича на Риана“. Реплики като „Кога пускаш албума“ също не липсват. „Ако имаш време за селфита, имаш време и да запишеш албум.“

Ето няколко снимки на Уна Серталф.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на