Кой е „Двойникът” на Жозе Сарамаго?

| от Мартин Касабов |

Хаосът е ред, който чака да бъде разгадан.” – с това изречение започват романът на Жозе Сарамаго „Двойникът”, публикуван през 2002 г. и филмът на Дени Вилньов „Враг” от 2013-а, който е екранизация на книгата. В светлината на вървящия в момента „Блейд Рънър 2049” от издателство „Колибри” предвидливо ни предлагат литературния първоизточник на това, което за много ценители на киното е най-добрият филм на канадския режисьор.

В отличен превод на Илияна Чалъкова книгата запълва важна празнина в творчеството на нобеловия лауреат за литература, магьосникът на португалската проза, както името му подсказва. „Двойникът”, подобно на други романи на Сарамаго, започва с аномалия, с нещо почти фантастично, а следващите 360 стр. са разследването на феномена. В случая – какво би станало, ако видиш себе си другаде.

Героят (или може би е редно да уточним – един от двамата герои), именуван Тертулиано Масимо Афонсо е отегчен от ежедневието учител по история, който един ден в скуката си приема препоръка от свой колега за неангажираща комедия, която да го разсее малко от депресията. Изненадващо за Тертулиано във филма има маловажна роля на рецепционист, която се изпълнява от актьор, споделящ плашещо много прилики с главния герой. Тертулиано започва своето разследване и в крайна сметка се среща с човека – Антонио Кларо. Не близнак, не клонинг, а друг човек, роден половин час по-късно, който поради някаква причина е еднакъв с него.

Сърцето на романа са срещите между двамата, диалогът, който водят, трескавото бягане и последвалото наместване в обувките на другия. Сарамаго рисува богат портрет на героя си. Той е почти по Достоевски жалък и симпатичен. Самият автор го определя по следния начин:

…нашият Тертулиано Масимо Афонсо е толкова смел, колкото и страхлив, не е някой от онези непобедими герои от киното, но не е и някакъв пъзльо, от онези, дето си напикават краката, когато чуят посред нощ да скърца врата в подземията на замъка.

В „Двойникът” няма отделена с тирета пряка реч, нищо не разрушава монолитните блокове проза. Нереалното усещане, което абсурдната ситуация носи, се усилва постепенно, докато книгата се движи на ръба между фантастика, халюцинация и куриоз. Въобразява ли си Тертулиано и не е ли светът, който обитава вътрешен, психологически, през повечето време героят изглежда като проекция на самия писател.

Както пише Джон Банвил, стилово романът събира в едно Кафка, Селин и Бекет. Можем спокойно да добавим към компанията и Набоков. Много от ироничния, оправдателен и симпатизиращ тон на Достоевски може да се открие в началото при изграждането на сложния образ на героя и дистанцията, която постепенно се напластява като стена между фикционалния свят и този на четящия.

Романът в средната си част може да отблъсне с тази дистанция. Самоопределението с Тертулиано става все по-трудно, фабулата минава в сферата на борхесовите екзистенциални главоблъсканици и парадокси. Книгата звучи като вътрешен монолог на писателя. Водопад от хипотетични страхове, които се изливат върху чувството за идентичност, докато то не изчезне напълно. Такъв е един от най-любопитните моменти в книгата, когато двамата герои спорят за половиния час, с който единият има преднина и за половиния час, който другия ще изживее по-дълго.

Пожелавам Ви да изживеете пълноценно тези трийсет и една минути на собствена самоличност, абсолютна и неповторима, защото от сега нататък други такива няма да имате

Изречението звучи почти като присъда, при това не само към героя, но и към читателите. В бъдещето, пророкувано от Анди Уорхол, всеки има своите 15 минути слава, но кошмарът са всички останали. Сарамаго иронично и в дълбочина изследва въпросите за това кои сме и създава роман, достоен за компанията на тези преди него, възползвали се от механизмите на сходната фабула. „Адът – това са другите” гласи известната реплика на Сартр. В „Двойникът” тя придобива съвсем ново значение. Адът съм аз в другия.

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.

 
 

Джордж Клуни се завръща в телевизията с „Параграф 22″

| от chronicle.bg, по БТА |

Близо 20 години след като напусна сериала „Спешно отделение“ и се отдаде на филмова кариера, наложила го като едно от най-големите имена в Холивуд, актьорът, режисьор, сценарист и продуцент Джордж Клуни ще се завърне към телевизията, съобщават Ройтерс и ТАСС.

Клуни ще режисира и ще изпълни роля в поредица от шест епизода, адаптирана по култовия роман „Параграф 22″ на Джоузеф Хелър. Почитателите на актьора ще го видят в образа на полковник Каткарт. Очаква се снимките за телевизионната поредица да започнат в началото на следваща година. Все още не е ясно коя телевизия ще получи правата за излъчването й, но се очаква ожесточено наддаване предвид участието на Джордж Клуни в проекта.

Клуни е поредната водеща холивудска звезда след Никол Кидман, Рийз Уидърспун, Джулия Робъртс, Робърт де Ниро и Майкъл Дъглас, която през последните години насочва вниманието си към малкия екран.

Пътят на Джордж Клуни към славата тръгва от телевизията. След скромни роли в сериали като „Розан“, актьорът прави големия си пробив като д-р Дъг Рос в хитовата медицинска драма „Спешно отделение“. Клуни напуска сериала през 1999 г., успявайки впоследствие да се нареди сред водещите звезди на холивудското кино.

 
 

Зара Ларсон поведе музикалния шведски бунт срещу сексуалното насилие

| от chronicle.bg по БТА |

„Когато си насилена от известен музикант, губиш много приятели“ – 1993 шведски музикантки разобличиха сексуалното насилие и сексуалните посегателства в музикалните среди.

Подписалите писмото, сред които певиците Зара Ларсон и Робин, негодуват срещу „културата на мълчанието“ в музикалната индустрия, където сексуалният тормоз и сексуалното насилие са „по-скоро правило, отколкото изключение“.

„Ръководители в музикалните среди, ваше задължение е никой да не стане жертва на сексуален тормоз и вие се провалихте“, се казва в писмото, публикувано от в. „Дагенс нюхетер“.

„Преструвам се като във филм. Намирам го за грозен, той оставя горчив вкус в устата ми. Той отне радостта ми, че най-после записах албум. Той злоупотреби с доверието ми“, отбеляза певица.

Тези изявления идват малко повече от седмица след като 456 актриси разобличиха сексуалния тормоз, сексуалното насилие и „културата на мълчанието“ в театралните и филмовите среди в Швеция.

 
 

17 ноември е най-вероятният ден за изневяра

| от chr.bg, БТА |

Петък,17 ноември, партньорите трябва много зорко да следят половинките си, защото в този ден е най-вероятно те да кръшнат, пише в. „Метро“.

Според проучване на сайта за извънбрачни запознанства Illicitencounters.com 80 процента от респондентите възнамерявали да кривнат от правия път именно на 17-и. Изследването обхванало 500 кръшкачи, потребители на сайта.

Сегашната седмица е особено благоприятна за изневеряващите. Още в понеделник и вторник е забелязано 41-процентно увеличаване на трафика в сайта на кръшкачите. За цялата седмица се очаква огромен скок, като пикът ще бъде в петък 17.

Сега е най-подходящото време за извънбрачни авантюри, защото след това идва коледно-новогодишният сезон, когато семейните задължения нарастват експоненциално и просто няма време за незабелязани приключения извън брачното ложе. Празничният сезон се отразявал неблагоприятно върху всички люде, кътащи любовници.