Кога не е необходимо да наричате себе си „писател“

| от Антония Антонова |

Българите сме творци по природа. Въпреки че според последни проучвания четенето с разбиране като базово умение, което се изгражда още в училище, куца сериозно по нашите ширини, виж, положението с писането е друго.

В свят на социални мрежи, влогърство, кънтент мениджмънт, криейтив комънс, уеб дивелъпмънт, лактобацилус булгарикус и инфлуенсърство, думата „писател“ отдавна не означава това, което всъщност означава.

Преди наричахме писатели Достоевски, Джойс, Кундера… В краен случай – Дан Браун. Днес писател сме аз, ти, онази оранжева котка до кофата хей там и т.н.

Няма нищо лошо в това, разбира се. Понякога си е напълно оправдано и уместно човек да се нарече „писател“. Особено ако наистина това му е работата.

В случай обаче, че все пак имате съмнения дали да се самопровъзгласите за такъв в социалната мрежа, ето някои ситуации, в които можем да приемем, че това не е задължително и просто няма нужда да го правите. Спестете си го:

Ако списвате здравна колонка във вестник „Съботен калейдоскоп“.

Когато сте автор на „5/10 неща, които да закусите утре“ в който и да било български сайт.

В случай, че пишете статуси във Facebook по 3 и повече пъти на ден.

Просто защото баба ви се хвали пред съседите колко хубаво говорите.

Пушите лула, имате брада и носите каскет.

Платили сте 200 лв за курс, озаглавен „Как да станеш писател срещу 200 лв за курс“.

Известен писател ви е казвал, че имате огромен талант, преди да ви предложи да разгледате колекцията му сребърни вилици в хотелската му стая.

Пиете много.

Можете да напишете цял абзац на български език и дори да стане ясно какво всъщност имате предвид.

Чели сте Буковски.

Предстои ви да издадете първия си роман с рецепти за имамбаялдъ.

Предстои ви да издадете първия си роман за мутри, който е 76-тия роман за мутри в последните 6 месеца на българския книжен пазар.

Предстои ви да издадете първия си роман със секс мемоари, който дори не е финансиран от баща ви, защото сексът все още продава и някой се е навил да го издаде.

Имате 93473906507950795 лайка на профилната си снимка, където се вижда как пишете по бельо в стар тефетер на приглушена светлина в намачкани чаршафи.

Главен редактор сте на списание „Кич, цици и бесна чалгия“.

Веднъж популярен поет-алкохолик заспа в скута ви в бара на Кристал и ви обеща да пише за вас по Facebook, само да не мърдате половин час и да млъкнете малко.

Били сте на поне 5 културни събития в послендия месец, по време на което сте пили топло шампанско от пластмасова чаша със столче в компанията на известни.

По литература бяхте най-добрият в класа.

Учили сте нещо, свързано с писане за уеб в чужбина и идвате да ни светенете как се правят нещата.

Имате блог.

Имате влог.

Така, на пръв поглед, ставате за корица.

Разбира се, казаното дотук е просто с препоръчителен характер. Вие сте свободен млад човек, който може да бъде всичко, което пожелае, стига наистина да вярва силно в него и прочее…

С уважение,
Секси розов еднорог от Луната

 
 

Енио Мориконе: Тарантино е кретен, а филмите му са боклук

| от chronicle.bg |

Енио Мориконе поддържа смесените си чувства към Куентин Тарантино, с когото работиха заедно по „The Hateful Eight“ – и дори спечелиха награда на Академията. В интервю за немския Playboy известният композитор нарича режисьора „кретен“, а филмите му „боклук“.

„Човекът е кретен“, казва Мориконе. „Той просто краде от другите и накрая само сглабя всичко. Не прави нищо оригинално. И не е и режисьор. Така че не може да се сравнява с Джон Хюстън, Алфред Хичкок или Били Уайлдър. Те бяха велики. Тарантино просто претопля стари неща.“ Той признава, че не е фен на филмите на Тарантино и ги нарича „боклук“. Тарантино присъства на церемонията, когато Морикона получава звезда на алеята на славата през февруари 2016.

Част от проблемът се корени в работните им отношения: „Обажда ти се отникъде и иска музиката за филма да е готово за няколко дни, което е невъзможно. Това ме влудява!“, продължава Мориконе. „Защото това просто не е възможно. Затова не се занимавам повече. Така му казах и последния път. Следващия път обаче ще съм твърд. Може да ми помаха за чао.“

Едни от най-популярните парчета на италианския композитор са към филмите „The Good, the Bad and the Ugly“, „Days of Heaven“ и „Once Upon a Time in the West“, както и много други. Вчера той стана на 90 години.

 
 

Ирландия обяви професури само за жени

| от chronicle.bg |

Ирландия има нов план за справяне с половото неравенство в академичните среди. Той се съдържа в това да създаде професорски позиции само за жени в университетите в цялата държава. Министърът на образованието Мери Мичел О’Конър казва, че 40% от позициите на професорско ниво ще бъдат заети от жени до 2024.

Планът е по препоръки нова работна група, която се занимава с половото неравенство. Тя е установила, че жените са исторически слабо представени на ръководни позиции в университетите и технологичните институти. 

Жените заемат 51% от преподавателските места на начално ниво в академичния сектор, но са само 24% от професорите. Никога жена не е била президент на нито един от седемте университета и само 2 от 14-те президента на технологични институти са били от женски пол.

Министър-председателят Лео Варадкар аплодира историческата стъпка и каза, че това ще помогне за изкореняването на дълбоките полови предразсъдъци в страната. „Половото неравенство, както всички знаем, е дълбоко вкоренено в обществото ни. С този план равенството в образователните институции ще се подобри. Положителната промяна ще доведе до домино ефект за пладите студентки, защото женските модели на подражание на високи позиции ще им дадат пример.“

През 2016 година количеството на жените професори във Франция е бил 24%, в Германия 23%, в Швейцария 21%. В Норвегия през 2017 29% от работните места на ниво професор са били заети от жени.

 
 

Започнаха снимки на филма „Хензел и Гретел“

| от chronicle.bg |

Orion Pictures съобщи, че продукцията им „Хензел и Гретел“, в ролите София Лилис и Сами Ликей, започна снимки в Дъблин. Оригиналната приказка за братче и сестриче, отвлечени от човекоядна вещица е кой знае колко стара, но най-любимата ни версия, разбира се, е тази на братя Грим от 1812 година.

През 1893 година приказката излиза на опера, а през 1932 персонажите участват в кратък филм на Disney „Babes in the Woods“. Тим Бъртън снима историята, отново за Дисни, но лентата му се пуска само веднъж по The Disney Channel. Скорошните адаптации на историята акцентират върху хорър елемента като една корейска продукция от 2007 и „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ от 2013 година с Джеръми Ренър и Джема Артъртън.

Новият „Hansel and Gretel“ също ще акцентира върху хоръра. София Лилис, която намери слава с играта си в „IT“, ще е Гретел. Новакът Сами съответно ще бъде Хензел. Ролите зад кадър пък са: Осгуд Пъркинс е режисьор, а той и Роб Хайс заедно са автори на сценария. Ето кратък синопсис от студиото:

Преди много време, в далечна приказна провинция, младо момиче завежда малкия си брат в тъмните гори в търсене на храна и работа, но попадат в мрежа от ужасяващо зло.

Във филма играят още Чарлз Бабалола („Black Mirror“) като ловецът, Алис Криг („Star Trek: First Contact“) и Джесика Де Гоу („Arrow“) като вещиците канибали.

В главната роля е току-що появилата се на небосклона Лилис. Тя се очаква да играе Бевърли и в продължението на „IT“ – „IT: Chapter Two“, с Джесика Частейн в ролята на възрастната Бевърли. Лилис се появява и в харесвания „Sharp Objects“ на HBO.

Режисьорът Пъркинс си е изградил име на любител на хорърите, ще видим какво ще направи. Филмът ор 2013 „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ имаше комедийни тонове, но като цяло не впечатли особено. Тази мода на преоткриване на класически приказки с екшън елемент идва от „Snow White and the Huntsman“ от 2012 година, който успя да изкара $396 милиона в боксофиса.

 
 

Защо не трябва да имаме приятели в офиса

| от chronicle.bg |

Като се има предвид колко време прекарваме в офиса, няма как да не се сприятелим с някого. И това е хубаво – ако сме приятели с колегите, това увеличава удовлетворение ни от работата.

Но все пак не е добре да си ставаме прекалено близки.

Ейми Купър Хаким, индустриално-организационен психолог, казва: „Няма нужда да сте първи приятели. Искате да сте добри, професионални и възпитани. Но не е добре да казвате на човека на бюрото до вас най-дълбоките си тайни и цели в живота“.

Често по инерция наричаме близките си хора на работа „приятели“. С тях можем да обядваме заедно, но не е добре да прибързваме с поканите вкъщи. Споделяне на лична информация като финанси също може да ни навреди, например, когато дойде време за коледни бонуси. При повишение на служител, близките отношения могат да доведат до караници (ако не повишите „когото трябва“) или да са зле за компанията (ако повишите „когото трябва“). Или ако повишат ваш колега само защото е близък с шефа. В такъв случай трябва да преосмислим отношенията си към самата фирма. Споделянето също може да рикошира, ако колегата ни всъщност не ни е толкова верен, колкото си мислим. Например, ако кажем на някого как не сме доволни от сегашната си позиция и търсим нова работа след което получим повишение и решим да останем, това може да го озлоби към нас.

Границите при колегиалните взаимоотношения въжат с особена сила за мениджърите. Те могат да обезкуражат целият екип, ако покажат предпочитания към конкретен човек или си затварят очите при негови грешки. Най-важното за един лидер, за да запази вярата в себе си, е честността.

Често се случва да се сближим с някого от съжаление, защото този човек не се справя добре. Докато емпатията е положително качество, тя може да ни изиграе много лоша шега, когато неговото поведение започне да влияе и на нас.

Освен да внимаваме пред кого се оплакваме, трябва да внимаваме и кой се оплаква на нас. Не искаме да сме заобиколени от негативност и проблеми, защото това лесно може да влоши здравето ни – и психологическото, и физическото. Ако започнем да усещаме, че другите хора ни заливат, съвсем приемливо е да избягваме контакт с тях или да отклоняваме по-лични разговори.