shareit

Кога не е необходимо да наричате себе си „писател“

| от Антония Антонова |

Българите сме творци по природа. Въпреки че според последни проучвания четенето с разбиране като базово умение, което се изгражда още в училище, куца сериозно по нашите ширини, виж, положението с писането е друго.

В свят на социални мрежи, влогърство, кънтент мениджмънт, криейтив комънс, уеб дивелъпмънт, лактобацилус булгарикус и инфлуенсърство, думата „писател“ отдавна не означава това, което всъщност означава.

Преди наричахме писатели Достоевски, Джойс, Кундера… В краен случай – Дан Браун. Днес писател сме аз, ти, онази оранжева котка до кофата хей там и т.н.

Няма нищо лошо в това, разбира се. Понякога си е напълно оправдано и уместно човек да се нарече „писател“. Особено ако наистина това му е работата.

В случай обаче, че все пак имате съмнения дали да се самопровъзгласите за такъв в социалната мрежа, ето някои ситуации, в които можем да приемем, че това не е задължително и просто няма нужда да го правите. Спестете си го:

Ако списвате здравна колонка във вестник „Съботен калейдоскоп“.

Когато сте автор на „5/10 неща, които да закусите утре“ в който и да било български сайт.

В случай, че пишете статуси във Facebook по 3 и повече пъти на ден.

Просто защото баба ви се хвали пред съседите колко хубаво говорите.

Пушите лула, имате брада и носите каскет.

Платили сте 200 лв за курс, озаглавен „Как да станеш писател срещу 200 лв за курс“.

Известен писател ви е казвал, че имате огромен талант, преди да ви предложи да разгледате колекцията му сребърни вилици в хотелската му стая.

Пиете много.

Можете да напишете цял абзац на български език и дори да стане ясно какво всъщност имате предвид.

Чели сте Буковски.

Предстои ви да издадете първия си роман с рецепти за имамбаялдъ.

Предстои ви да издадете първия си роман за мутри, който е 76-тия роман за мутри в последните 6 месеца на българския книжен пазар.

Предстои ви да издадете първия си роман със секс мемоари, който дори не е финансиран от баща ви, защото сексът все още продава и някой се е навил да го издаде.

Имате 93473906507950795 лайка на профилната си снимка, където се вижда как пишете по бельо в стар тефетер на приглушена светлина в намачкани чаршафи.

Главен редактор сте на списание „Кич, цици и бесна чалгия“.

Веднъж популярен поет-алкохолик заспа в скута ви в бара на Кристал и ви обеща да пише за вас по Facebook, само да не мърдате половин час и да млъкнете малко.

Били сте на поне 5 културни събития в послендия месец, по време на което сте пили топло шампанско от пластмасова чаша със столче в компанията на известни.

По литература бяхте най-добрият в класа.

Учили сте нещо, свързано с писане за уеб в чужбина и идвате да ни светенете как се правят нещата.

Имате блог.

Имате влог.

Така, на пръв поглед, ставате за корица.

Разбира се, казаното дотук е просто с препоръчителен характер. Вие сте свободен млад човек, който може да бъде всичко, което пожелае, стига наистина да вярва силно в него и прочее…

С уважение,
Секси розов еднорог от Луната

 
 
Коментарите са изключени