shareit

Хорхе Луис Борхес: „Умът мечтаеше. Светът беше неговата мечта.“

| от chronicle.bg |

Когато го четем за първи път, усещането е сякаш откриваме нова буква от азбуката или нова нота в нотната стълбица. Приятелят му Адолфо Касарес казва, че работата му е по средата между фикцията и есето. Стилът му е сложен, но същевременно ясен и изтръскан от ненужното.

От самото начало на кариерата си, Хорхе Луис Борхес е привлечен от културните обичаи и историята на различни култури. Още като дете открива богатството на четенето. От баща си наследява проблемa със зрението. Започва да живее в света на думите, който вижда отблизо, за разлика от реалността, която напълно спира да вижда малко преди да  навърши 60 години.

Борхес е един от писателите, които променят не само света на литературата, но и света изобщо. Смятан е за най-великия писател, пишещ на испански език, след Сервантес. Творчеството му създава връзка между Северна и Южна Америка, между Европа и Америка, между стария и новия свят. Борхес ни научи, че нищо около нас не е ново, че създаването всъщност е прераждане, че всички сме един противоречив ум, който също понякога е художествена измислица.

На датата, на която е роден Хорхе Луис Борхес ви предлагаме да прочете част от цитатите му, към които периодично е необходимо да се връщаме.

Jorge Luis Borges At The Sorbonne University In Paris, France In 1978.
Getty Images

„Не говори освен ако не можеш да подобриш тишината.“

„Винаги съм си представял, че раят е библиотека.“

„Нищо не е изградено върху камък. Всичко е върху пясък, но трябва да го градим така сякаш пясъкът е камък.“

„След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая няма да станат така, както си очаквал“

Jorge Luis Borges Portrait Session
Getty Images

„Всъщност не съм сигурен, че съществувам. Аз съм всички писатели, които съм чел, всички хора, които съм срещал, всички жени, които съм обичал, всички градове, които съм посетил.“

„Не мога да спя, ако не съм заобиколен от книги.“

„Да бъда с теб и да не бъда с теб са единствените средства, с които измервам времето.“

„Умът мечтаеше. Светът беше неговата мечта.“

„Когато писателите умрат, те стават книги. Което не никак лоша форма на прераждане.“

Jorge Luis Borges
Getty Images

„Засади своя собствена градина и украси душата си, защото никой няма да дойде и да го направи вместо теб.“

„Препрочитането, а не четенето, е това, което има значение.“

„От своите слабости получих сила, която никога не ме е напускала.“

„Нужни са само две огледала едно срещу друго, за да създадеш лабиринт.“

„Щастливи са обичаните и любящите, и тези, които могат да живеят  без любов.“

„Срамно е, че трябва да избираме между две толкова второкласни държави като СССР и САЩ.“

 
 
Коментарите са изключени