Габриел Гарсия Маркес: 91 години магически реализъм

| от chronicle.bg |

Смятан за един от най-популярните автори, пишещи на испански език, и най-яркият представител на магическия реализъм, на днешната дата, през 1927 г., е роден нобеловият лауреат Габриел Гарсия Маркес.

Освен, че пише художествена литература, Маркес е поет, сценарист и журналист.

Габриел Гарсия Маркес се ражда в Аракатака и  израства с баба си и дядо си по майчина линия. Напуска дома, за да отиде да учи в столицата Богота. Учи право по-късно, но така и не се дипломира. Вместо това започва да преследва кариера в журналистиката в El Espectador. Този занаят бележи голяма част от творчеството му и той казва: „Аз съм журналист. Винаги съм бил журналист. Книгите ми не биха могли да бъдат написани, ако не бях, защото целият материал в тях е взет от реалността.“

Първата му новела „Окапалата шума“ (Leaf Storm) е написана през 1955 г., когато той е на 27 години.

Писателите, които оказват влияние  върху него са Хемингуей, Фокнър, Марк Твен, Дикенс, Толстой, Пруст, Кафка и Вирджиния Улф. „Не мога да си представя как някой може дори да се замисли да пише роман без да има и най-малка представа за 10-те хиляди години литература преди нас.“

Трансферът на Маркес от журналистиката в художествената литература започва в края на 50-те години. През 1961 г. се мести в Мексико сити, където живее до края на живота си. След четиригодишна творческа пауза, започва да пише „Сто години самота“, вдъхновен по време на пътуване от Мексико до Акапулко. Връща се у дома и в продължение на 18 месеца пише непрестанно, докато жена му Мерседес се грижи за домакинството. Дни след публикуването  си през 1967 г., целият тираж на „Сто години самота“ е продаден.

Маркес пише още 25 книги, които пренасят читателя в света на магическия реализъм, който вплита фантастични елементи в иначе обикновени и ежедневни ситуации.

Нобеловата му награда е за „неговите романи и разказни, в които фанстастичното и реалистичното създават един общ и богат свят на въображението, отразяващ конфликтите и живота в един континент.“

Gabriel Garcia Marquez Portrait Session
Getty Images

„Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.“

„Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.“

„Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.“

„Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.“

„Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им.“

„Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.“

„На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети.“

„На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата.“

„Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.“

Gabriel Garcia Marquez A La Havane
Getty Images

„Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.“

„Не, аз не съм богаташ. Аз съм бедняк с пари. А това не е едно и също.“

„Вдъхновението идва само по време на работа.“

„Ако срещнете истинската си любов, тя никога няма да си тръгне от вас – нито след седмица, нито след месец, нито след година.“

„Прекрасно качество е способността да мислиш за миналото с радост, без скръб и разкаяние.“

„Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.“

„Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.“

 
 

Глупавите цитати на известните

| от chr.bg |

И ние да давахме по 100 интервюта на ден, рано или късно и ние щяхме да кажем някоя глупост.

Отговорността към думите обаче е най-голяма когато имаш хиляди последователи. Това идва автоматично с известността и всеки, който получи световно или дори локално внимание, трябва да има това предвид.

В днешната ни галерия събрахме 12 найстина невероятни цитата от световно известни личности, които са просто прекрасни! Разбира се, голяма част от тях просто искат да се харесат и този устрем понякога дава откат.

Прочетете великите има реплики!

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.

 
 

„Spice Girls“ отменят дългоочакваното си турне

| от chr.bg |

Обещаното турне на „Спайс гърлс“, което щеше да донесе на певиците по 30 милиона британски лири, няма да се състои, съобщи Контактюмзик.

Очакваше се момичешката група да се събере отново за няколко проекта, сред които и световно турне. Макар и Виктория Бекъм да казваше, че няма да участва в турне, останалите – Мел Би, Мел Си, Ема Бънтън и Гери Хорнър, се надяваха, че мениджърът Саймън Фулър ще я убеди.

„Те имаха оферта за 150 милиона британски лири, с концерт на стадиона Уембли. При тези условия дори Мел Си, която преди това проявяваше неохота, подписа“ – каза неназован източник пред в. „Сън от сънди“.

Преди месец Мел Би обяви, че всички са подписали договори за завръщането си. Плановете обаче бързо се объркаха. Сега спайските са с усещането, че мениджърът им ги е използвал, за да се заговори отново за него.

Предишното турне на група „Спайс гърлс“ беше през 2007 г. – 2008 г. Те не са пели заедно от церемонията за закриване на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г.

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth