„Да пиша или да не пиша“ по Чухов, Шошо и Кристин

| от Кристина Димитрова |

Имам проблем. Не мога да си започна текста. Да пиша или да не пиша?

Това е въпрос с повишена трудност, който си задава почти всеки с афинитет към литературата и амбиции за собствен роман.

Но зрънцето на съмнение в собствените възможности и умения е посято още от първата буква и до края на изречението белият лист е в кофата. Всеки, който е сядал да пише, знае това. Знае се и че няма как да се научиш да пишеш, ако не пишеш. В създаването на поезията, прозата или сценария са нужни известна доза упражнения.

„Преди да седнат да пишат сценарий за филм, младите трябва да седнат да учат. Просто трябва да получат основи, върху които да поставят своето въображение, защото съм бил свидетел през годините на твърде много искрени и талантливи усилия, които не успяват да стигнат до зрителите, защото са аматьорски като драматургична структура например“, разказва Димитър Коцев-Шошо, който е един от лекторите в новосъздадената Академия за творческо писане „Валери Петров“ към Националния дворец на културата.

Инициативата започва в началото на април, а крайният срок за кандидатстване е 31 март.

Шошо ще запознае курсистите със своя похват в писането на сценарий за кино. Повечето от нас сме го запомнили с незабравимия му роман „Лора от сутрин до вечер“, по който бе заснет едноименния филм, смятан за една от най-успешните нови продукции у нас.

„Честно казано, ако днес правех „Лора от сутрин до вечер“, героите щяха да говорят по-малко. От друга страна съзнавам, че думите им забавляват зрителите, така че нямаше да се лиша от онези реплики, които хората биха запомнили. Това е едно от най-трудните качества за един сценарист – от една страна героите му да говорят като истински хора, а от друга да казват неща, които са по-запомнящи се от нещата, които си говорим в ежедневието“, споделя още Шошо.

Той се съгласява да се включи в инициативата за Академията, защото смята, че засега в България театралните режисьори водят по точки пред филмовите що се отнася до контакта с публиката. „Просто тяхното образование включва много по-сериозен акцент върху правилата на драматургията. Дори да си бунтар, да искаш да разбиеш рамките, трябва да ги познаваш добре, защото иначе ще изглеждаш смешен като размахваш ръце срещу невидим за теб противник“.

Академията носи името на големия български писател, поет, преводач и сценарист Валери Петров, който тук все още е студент по медицина

Академията е създадена в чест на великия писател, поет, сценарист, преводач и интелектуалец Валери Петров.

Тя има за цел да развива уменията на млади таланти в областта на прозата, поезията, кино и телевизионен сценарий, а инициативата е по идея на Димитър Стоянович, Лъчезар Аврамов, Ирена Иванова и Илиян Любомиров.

Част от лекторския състав е и писателката Кристин Димитрова, чиято стихосбирка „Поправка на талисмани“ бе наречена „събитие на 2001 година“ от литературните критици.

Емоцията е безспорно важна, както за поезията, така и за прозата. Дори в обикновения диалог тя е много по-силно оръжие за убеждаване, отколкото логиката, колкото и да не ни се иска да признаем това. Ако пишем без емоция, кой ще ни повярва? Всъщност, защо въобще бихме упорствали да пишем, ако темата не ни вълнува? Това, разбира се, не означава, че емоциите трябва да бъдат пряко описвани, че авторът трябва да удави в сълзи читателите си, че всички герои трябва да са влюбени, да си посипват главите с пепел от мъка или да разкъсват дрехите си от отчаяние. Важното е емоцията наистина да я има, след това можем да я крием колкото си искаме. Тя ще намери начин да се промъкне до читателя“, вдига завесата на своите похвати Кристин. Всъщност тя ще сподели опита си с желаещите в направление „Проза“.

„В писането има и страст, и ентусиазъм, и страх, и отчаяние, когато се изправиш пред труден проблем и не знаеш как да продължиш по-нататък, но това са все състояния на нормалния човек. Ако има все пак някъде лудост в писането, тя е, че прекарваш свободните часове от живота си пред компютъра или белия лист, и това продължава с години. Не знаеш нито какво си постигнал, нито кой ще го чете, нито къде ще намериш издател, но някак си убеден, че трябва да го напишеш. Поради тази своя бавност – бавност на правенето, бавност на реализацията, писането е труден занаят. Остават само тези, които разбират, че не могат да не пишат“, казва тя. И разкрива своята тайна за задържане на читателското внимание: „Не разрешавам на читателите да разберат какво ще се случи по-нататък. Разказвам им за герои, които те разпознават, обаче съвсем не познават достатъчно. Тревожа ги. Разсмивам ги. Строя им достоверен свят. Държа на историята, на смисъла, който тя носи в себе си“, казва писателката и обещава да не учи курсистите на нейното писане, а да им помогне да намерят своето“.

Академията е подкрепена от издателства, литературни асоциации и продуцентски къщи в България, като се ангажира не само да обучава своите курсисти, но и да подпомогне тяхната реализация след завършването на двете степени на обучение. Завършилите в направления „Проза“ и „Поезия“ ще имат възможност да предадат ръкописите си от практическите занятия на преглед в някои от елитните български издателства.

“Колкото по-широк е кръгозорът на пишещия, толкова по-голяма е притегателната сила на творчеството му. Когато се интересуваш от всичко и всички, те също се интересуват от теб. Когато се интересуваш само от себе си, можеш да останеш свой единствен читател“, казва и един от трубадурите на българската литература Петър Чухов. Той ще се среща с курсистите в направление „Поезия“.

„Поезията храни преди всичко любопитството към света, към другите и към себе си като така помага на този, който пише, да преоткрива и пресътворява света, себе си и отношенията с другите. Според мен поетическото състояние е естествено присъщо на човека, това най-добре се забелязва при децата. Ако съумеем да го запазим, ще бъдем поети не само в писането, но и в живеенето. Ако го изгубим, никакви усилия да учим творческо писане няма да ни помогнат. За мен основният смисъл на заниманията в един курс по творческо писане е събуждането и развиването на вродения поетически потенциал, но и овладяването на неговата хаотична енергия“, казва още той. Неговите възприятия за белия лист и словото, което трябва да се излее върху него са екзистенциални.“Писането е проекция на живеенето. Или негово допълнение. Ако един човек живее така, сякаш той е центърът на света, интересува се основно от собствената си личност и търси смисъл единствено в себеизявите си, това, което пише, ще носи родилните белези на инфантилността”, обобщава Чухов.

Заедно с Шошо, Чухов и Кристин групите с курсисти ще имат възможността да се срещнат с други големи имена в българската литература, телевизия и кино като Тома Марков, Димитър Стоянович, Любен Дилов-Син, д-р Иван Ланджев, Владимир Зарев, Ангел Игов, Емил Андреев, Теодора Маркова, Емануил Видински, Георги Иванов и доц. Дарин Тенев. Програмата за обучение в Началния семестър е създадена както за хора, които имат опит с писането, така и за напълно начинаещи, което тепърва правят своите първи крачки в тази сфера.

Обучението ще се проведе в рамките на два семестъра – пролетен, който започва на 3 април, и есенен – Майсторски класове. Повече за кандидатстването може да научите от страницата на НДК – www.ndk.bg

академия валери петров

 
 
Коментарите са изключени за „Да пиша или да не пиша“ по Чухов, Шошо и Кристин