#Bookclub: „Ваещият с ножове” на Ървин Уелш – мъже и чудовища

| от Мартин Касабов |

Ървин Уелш нахлува в литературния свят преди повече от двадесет години и подарява героите си, несъвършени и пълнокръвни, на една колкото шокирана, толкова и очарована публика. „Трейнспотинг” е нещо повече от хит, книгата е поглед към една прослойка, която мнозина се страхуват да погледнат в очите, отражение на едно провалило се общество и новите форми на живот, които паразатират върху него. Едноименният филм на Дани Бойл от 1993 г. допълнително допринася за култовия статут на романа и овековечаването на героите Рентън, Спъд, Бегби и Сик Бой.

Съвсем скоро по кината тръгва продължението на филма, а Уелш предвидливо ни е приготвил нови приключения в познатия шантав, абсурден и дълбоко трагичен свят на единбургския подземен свят на зависимости и неовладяна агресия. „Ваещият с ножове” се явява четвърта част, като хронологично историята продължава след „Порно”. В центъра на новия роман застава непоправимия вагабонт Франк Бегби.

Никога не съм си падал особено по истории за наркомани. Може би защото не съм имал особен досега със света им, не познавам отблизо трагизма на пристрастяването, постепенната загуба на воля и свеждането на човека до първичните му инстинкти. Има нещо обаче, което книгите на Уелш притежават и което ми помага да извличам от тях удоволствие. Преводът на Деян Кючуков е съвсем адекватен и по никакъв начин не възпрепятства гладкото четене – нещо, което е проблем при опита да се разбере Уелш в оригинал.

Ироничният тон, възможността да надникна на места, които дори не съм подозирал, че съществуват и преди всичко автентичността на образите. В литературата може да се лъже, но не и да се подправя. Когато Уелш пише за своите герои, светът се разтърсва.

Те идват от канавката, изпълзяват с набодени от спринцовки ръце, порязани от ножове и с поне няколко избити зъба. Отрепките пристъпват, за да вземат своето си. Светът им дължи поне това – ясно пресъздаване, снимка, която да напомня, че са били тук, че присъствието им е било отразено от едно апатично общество, отдавна вдигнало ръце от съдбите им. Франк Бегби не очаква подобно внимание. Уелш го описва като самобитен, инатлив и гневен мъж и всяка суетна претенция няма място в картинката.

Тези, които са чели предишните книги, биха се изненадали да научат, че Бегби е стигнал в Калифорния, където се радва на успешна кариера като художник и скулптор, има красива съпруга в лицето на богатата Мелани и две очарователни дъщерички. Дори името му е различно (Джими Франсис). Безгрижният рай обаче не е нещо, в което дяволът от Единбург се чувства комфортно. Скоро миналото чука на вратата и носи цяла торба с неприятности.

„Ваещият с ножове” преди всичко е книга за смяната на идентичност, за всичко мъжкарско и връзката на човека с агресивната му природа, от която бягане няма. Самият Уелш се определя в момента като „скучен, моногамен човек, който обича да чете книги, харесва писатели като Джейн Остин и Джордж Елиът, обича да слуша музика и да пътува”. Възможна ли е толкова рязка промяна в един бунтар, който на младини е свирил в пънк група и се е отдавал на безкрайни щурмове по баровете?  Нищо чудно част от метарморфозата в писателя да е отразена в образа на Бегби.

А какъв образ е това само. Мъж, който е предимно мълчалив, избягва центъра на вниманието, грижовен е, близките му го обичат и разчитат на него, когато стои някъде, около тялото му се усеща притегателна сила, сякаш всяко нещо пада на мястото си. И все пак, въпреки цялата си приветливост, около такива мъже се усеща нещо заплашително и мрачно. Франко (както ще се нарича, когато се върне в Единбург) е именно такъв „домашен питбул”, когото всички обичат, но и от когото се страхуват.

В романа се срещат различни типове мъже – несигурни, подли, зли или просто слаби, но Бегби винаги остава над всички тях. Цинизмът му е подплатен от твърде много рани и предателства и урокът на живота е усвоен до последната капка. В ретроспективните глави се хвърля светлина към миналото му – как се е образувало това човешко същество, какви обстоятелства са го тикнали към ръба на разума и има ли шанс кървавата следа да спре да тече. Появяват се и познати герои от предишните книги, но съвсем за кратко. Това е романът на Бегби и никой друг няма място в него.


Спонсорирано съдържание. 

 
 

Гледайте на живо номинациите за Оскар

| от chronicle.bg |

related pos=“right“]Дойде време за обявяването на номинираните на 91-те награди на Академията. Те ще бъдат обявени от Кумаил Нанджиани от „The Big Sick“ и Трейси Елис Рос от „Black-ish“ в 15:20 часа българско време.

Обявяването ще бъде предавано на живо във Facebook, Twitter и YouTube. В края на текста ще намерите официалния YouTube фийд.

Тази година очакваме сред номинираните да са „Roma“, „Green Book“, „A Star Is Born“ и „BlacKkKlansman“, както и още. Церемония ще е от две части – в първата ще бъдат обявени номинираните в категориите поддържащ актьор и актриса, костюми, монтаж, музика, кратък анимационен филм, кратък игрален филм, миксиране и специални визуални ефекти. Във втората ще бъдат обявени номинираните в останалите категории: актьор и актриса, пълнометражен анимационен филм, кинематография, режисьор, документален филм (кратък и пълнометражен), чуждоезичен филм, грим и прическа, пълнометражен игрален филм, визуални ефекти, адаптиран сценарий , оригинален сценарий, оригинална песен и дизайн на костюмите

Официалната церемония по раздаването на Оскарите ще се проведен на 24 февруари.

 
 

На крачка сме от практичен летящ костюм

| от chronicle.bg |

От години във военните среди се полагат усилия за развитие на технологиите, които да помагат на войниците, в най-разнообразни посоки. Ричард Браунинг, основател и изпълнителен директор на Gravity Industries, разходи реактивния си костюм по тренировъчната площадка на UK Royal Commando в Лимпсоун, Великобритания

Браунинг започва компанията през 2017 година. Костюмът се казва Daedalus Mark 1 и използва 6 малки реактивни двигателя – 2 на гърба и по 2 на всяка ръка – които позволяват контролиран полет.

В момента костюмът изглежда като от филм на Marvel. Костюмът има и специална каска с дисплей, на който се вижда информация за горивото и други данни.

Технологията все още не е готова за ползване от армия или цивилни, но не изглежда далеч от финалния си вид. Шумът от двигателите е един от най-забележимите проблеми за изглаждане, например. Очакваме съвсем скоро подобна играчка да се появи и на „цивилния“ пазар.

 
 

Снимки от сета на новия „Men in Black“

| от chronicle.bg |

„Men In Black: International“ пуснаха нови снимки от снимачната площадка, на които можем да видим и извънземни агенти.

Първият „MIB“ излиза през 1997 година с Уил Смит и Томи Лий Джоунс в главните роли. Този филм обаче се води от Крис Хемсуърт (агент H) и Теса Томпсън (ageнт M). Разбура се, извънземните свинаги са били в центъра на франчайза. Първия филм ни запозна с навика им да „приемат човешка форма“ по особено нелицеприятен начин. Те обаче могат да бъдат и агенти.

1233076 - MEN IN BLACK: INTERNATIONAL

Новите снимки, които можете да разгледате в галерията, ни показват Томпсън и Хемсуърт в традиционните черни костюми на агенти и в най-различни ситуации.

Лиъм Нийсън се присъеди към актьорския състав през май 2018 като началника на Мъжете в черно в Лондон. Ребека Фъргюсън също участва, но нейната роля все още не е известна. Ема Томпсън е агент О, роля от „Men In Black 3″.

Досега франчайзът се е развивал основно в Америка, но с оглед на думата „International“ в заглавието, сега изглежда, че агентите ще си попътуват.

 
 

Франция глоби Google 50 милиона евро

| от chronicle.bg |

Френският регулатор по защита на личните данни издаде глоба на Google от 50 милиона евро за нарушаване на GDPR нормите. Това е най-голямата GDPR глоба от европейски регулатор и първата, която се издава на някой от технологичните гиганти.

Французите се мотивираха с аргумента, че Google не е показвал достатъчно информация на потребителите за политиките си относно съхранение и ползване на лични данни, с които те се съгласяват. Според регулаторът компанията все още не е поправила грешките си.

GDPR задължава получаването на изрично съгласие от страна на потребителите със събирането на информация за тях. Съгласие, от което те могат да се откажат по всяко време.

Въпреки че глобата изглежда голяма, тя е доста малка в сравнение с максимумът, който се допуска в тази област. Той е до 4% от годишния доход на компанията. Това може да означава милиарди.

Глобата не е прецедент. През декември болница в Португалия беше глобена 400 000 евро за подобни нарушения, германска социална мрежа получи глоба от 20 000 евро през ноември, а австрийска фирма – 4 800 евро.

Говорител на Google каза, че компанията е „силно посветена“ на посрещне „високите изисквания за прозрачност и контрол“, които хората очакват. Отделно от този прецедент, Google търпи критики по отношение на боравенето с лични данни от потребителски групи в 7 други европейски държави.