#Bookclub: „Ваещият с ножове” на Ървин Уелш – мъже и чудовища

| от Мартин Касабов |

Ървин Уелш нахлува в литературния свят преди повече от двадесет години и подарява героите си, несъвършени и пълнокръвни, на една колкото шокирана, толкова и очарована публика. „Трейнспотинг” е нещо повече от хит, книгата е поглед към една прослойка, която мнозина се страхуват да погледнат в очите, отражение на едно провалило се общество и новите форми на живот, които паразатират върху него. Едноименният филм на Дани Бойл от 1993 г. допълнително допринася за култовия статут на романа и овековечаването на героите Рентън, Спъд, Бегби и Сик Бой.

Съвсем скоро по кината тръгва продължението на филма, а Уелш предвидливо ни е приготвил нови приключения в познатия шантав, абсурден и дълбоко трагичен свят на единбургския подземен свят на зависимости и неовладяна агресия. „Ваещият с ножове” се явява четвърта част, като хронологично историята продължава след „Порно”. В центъра на новия роман застава непоправимия вагабонт Франк Бегби.

Никога не съм си падал особено по истории за наркомани. Може би защото не съм имал особен досега със света им, не познавам отблизо трагизма на пристрастяването, постепенната загуба на воля и свеждането на човека до първичните му инстинкти. Има нещо обаче, което книгите на Уелш притежават и което ми помага да извличам от тях удоволствие. Преводът на Деян Кючуков е съвсем адекватен и по никакъв начин не възпрепятства гладкото четене – нещо, което е проблем при опита да се разбере Уелш в оригинал.

Ироничният тон, възможността да надникна на места, които дори не съм подозирал, че съществуват и преди всичко автентичността на образите. В литературата може да се лъже, но не и да се подправя. Когато Уелш пише за своите герои, светът се разтърсва.

Те идват от канавката, изпълзяват с набодени от спринцовки ръце, порязани от ножове и с поне няколко избити зъба. Отрепките пристъпват, за да вземат своето си. Светът им дължи поне това – ясно пресъздаване, снимка, която да напомня, че са били тук, че присъствието им е било отразено от едно апатично общество, отдавна вдигнало ръце от съдбите им. Франк Бегби не очаква подобно внимание. Уелш го описва като самобитен, инатлив и гневен мъж и всяка суетна претенция няма място в картинката.

Тези, които са чели предишните книги, биха се изненадали да научат, че Бегби е стигнал в Калифорния, където се радва на успешна кариера като художник и скулптор, има красива съпруга в лицето на богатата Мелани и две очарователни дъщерички. Дори името му е различно (Джими Франсис). Безгрижният рай обаче не е нещо, в което дяволът от Единбург се чувства комфортно. Скоро миналото чука на вратата и носи цяла торба с неприятности.

„Ваещият с ножове” преди всичко е книга за смяната на идентичност, за всичко мъжкарско и връзката на човека с агресивната му природа, от която бягане няма. Самият Уелш се определя в момента като „скучен, моногамен човек, който обича да чете книги, харесва писатели като Джейн Остин и Джордж Елиът, обича да слуша музика и да пътува”. Възможна ли е толкова рязка промяна в един бунтар, който на младини е свирил в пънк група и се е отдавал на безкрайни щурмове по баровете?  Нищо чудно част от метарморфозата в писателя да е отразена в образа на Бегби.

А какъв образ е това само. Мъж, който е предимно мълчалив, избягва центъра на вниманието, грижовен е, близките му го обичат и разчитат на него, когато стои някъде, около тялото му се усеща притегателна сила, сякаш всяко нещо пада на мястото си. И все пак, въпреки цялата си приветливост, около такива мъже се усеща нещо заплашително и мрачно. Франко (както ще се нарича, когато се върне в Единбург) е именно такъв „домашен питбул”, когото всички обичат, но и от когото се страхуват.

В романа се срещат различни типове мъже – несигурни, подли, зли или просто слаби, но Бегби винаги остава над всички тях. Цинизмът му е подплатен от твърде много рани и предателства и урокът на живота е усвоен до последната капка. В ретроспективните глави се хвърля светлина към миналото му – как се е образувало това човешко същество, какви обстоятелства са го тикнали към ръба на разума и има ли шанс кървавата следа да спре да тече. Появяват се и познати герои от предишните книги, но съвсем за кратко. Това е романът на Бегби и никой друг няма място в него.


Спонсорирано съдържание. 

 
 

Идва ли краят на U2? Боно: Време е да се оттеглим

| от chronicle.bg |

Групата приключи турнето си вчера в Берлин. Боно загатна края на U2, докато говореше от сцената накрая на последния концерт от турнето Experience + Innocence.

Боно каза на публиката в Mercedes-Benz Arena: „Ние сме на път от известно време, около 40 години вече, и последните 4 години бяха наистина нещо много специално за нас. Сега е време да се оттеглим…“

Някой фенове спекулират, че това може да е краят на ирландските рокаджии, които са заедно от 1976 година.

Оказва се обаче, че подобна паника има след всеки последен концерт на групата още от турнето Vertigo. Това се дължи най-вече на инсинуации, сензационност и превземане. Дори сега, когато за първи път има поне някакъв повод, групата най-вероятно ще измисли нещо, за да отбележи 40-годишнината на албума „Boy“ или 30-годишнината на „Achtung Baby“.

U2 изтупа прахта от „Dirty Day“ за 25-годишнината му на концерт в родния Дъблин. Малко преди изпълнението, Боно разказа за отношенията които всеки от групата е имал с баща си, докато израстват в града: „U2 беше начина за нас да излезем от тяхната сянка, нашия начин да им кажем „Аз не съм като теб“.

Миналия месец U2 изсвири „The Unforgettable Fire“ и „Stay (Faraway, So Close!)“ на феновете си в Копенхаген като тези песни не са влизали в сетовете им от години.

 
 

Най-добрата модерна сграда в света – Toho Gakuen School of Music

| от chronicle.bg |

Архитектът Томохико Яманаши сяда с преподаватели и ученици, за да обсъди от каква сграда имат нужда. Той установява, че приоритетите им са: светлина, естествена вентилация и отворени пространства. Това е в пълна противоположност на стандартните предпочитания за такива сгради. Обикновено училищата се правят с един голям коридор и еднакви класни стаи.

Бетоненият квадратен дизайн на Toho Gakuen School of Music е смекчен от стъклени стени и много дърво. Вместо отделни стаи, Томохико конструира сградата така, че хора, звук и светлина да могат свободно да преливат от място в място.

Затова миналият месец сградата на Toho Gakuen School of Music беше обявена за един от четирите финалисти на RIBA International Prize, която почита най-добрите нови сгради в света.

metalocus_toho-school_04p

Дизайнът идва и от практически съображения – стаите за репетиции обикновено са шумоизолирани, което води до дебели стени и липса на светлина. Яманаши смята, че звукът да прелива от сградата е напълно желателно. „Да чуваш шум от стая в стая е проблем, но да го чуваш извън училището или по коридорите всъщност е много хубаво, защото създава атмосфера.“

3ed077657bad1b8d0adc87bfa0e6bcaf

Кубичността на сградата е в тон с околната среда. Чофу е градче в префектурата Токио, което е съставено от малки къщи. Така фрагментираната фасадата става част изгледа на града.

„Така бетонът изглежда и по-мек – като почва. За мен това беше много важно, защото сградата е на място, където има много класически японски сгради от дърво и почва.“

Томохико Яманаши разказа също така как промяна в ръководството на училището, докато строежът е бил в процес, е застрашило целия проект със забавяне. Първоначално новите мениджъри се съгласили да използват сградата, но само временно, а след това тя ще се превърне в склад.

„Сега обаче бъдещето на сградата е осигурено“

asda
 
 

14 кадъра на красивата Бехати Принслу

| от chronicle.bg |

Бехати Принслу е родена в Южна Африка, но когато е на 3 годинки, родителите й се местят Намибия. Баща й е проповедник, а майка й има малък хотел. Родният език на Бехати е африканс, но в училище се обучава на английски. Тя напуска, когато е 9 клас, за да се отдаде на моделство.

Кариерата й започва с Prada. Скоро след това обаче тя вече дефилира за най-големите: Louis Vuitton, Versace, Calvin Klein, Givenchy, Chanel, Christian Dior, Ralph Lauren, Yves Saint Laurent и още много.

Принслу се занимава и с благотворителност – тя събира дарения за Хаити след ужасното земетресение през 2010 година.

През май 2012 моделката започва да излиза с фронтменa на Maroon 5 Адам Лавин. 2 годни по-късно двамата се женят в Мексико, а през септември 2016 се ражда и първата им дъщеричка. В началото на тази година пък Бехати ражда и втората им дъщеря.

 
 

Популярността на „Game of Thrones“ пречи на Джордж Р. Р. Мартин

| от chronicle.bg |

Феновете чакат следващата книга от поредицата „Game of Thrones“ вече 7 години. „The Winds of Winter“ е шестият роман от популярната сага на Джордж Р. Р. Мартин. Писателят посочва популярността на „Game of Thrones“ като част от причините за забавянето на книгата.

„Сериалът достигна такава световна популярност, книгите са толкова известни и толкова добре приети, че сега всеки път като седна да пиша съм наясно, че трябва да създам нещо невероятно и това е доста голям товар. Обаче веднъж щом се съсредоточа, целият свят изчезва – вече не ме интересува какво ще вечерям, какво дават по телевизията, какви мейли получавам, кой ми е ядосан тази седмица и защо.“

Мартин признава, че му е все по-трудно през последните няколко години да навлезе в това състояние на транс, в което пише най-добре. И не е само популярността на сериала. Самата история на този етап вече е изключително сложна.

„The Winds of Winter“ не е роман, а по-скоро няколко няколко романа в едно, всеки с различен протагонист, различен антагонист, различни герои, различни неща и става много комплексно. Писането е много, много комплексно.“

Последната книга на Мартин „A Dance With Dragons“ излезе на 11 юли 2011 година. Сериалът по HBO приключи със събитията по нея в сезон 5 и оттам нататък, в сезон 6 и 7, историята няма общо с книгите.

Докато чакаме книгата, можем да дочакаме и краят на сериала „Game of Thrones“ през 2019.