Bookclub: Книгите на 2017 година

| от chr.bg |

Това са книжните заглавията, които Национален център за книгата – НДК, се надява да не сте пропуснали през изминаващата година

Класациите в литературата са рисковано занимание, защото художествените достойнства, които се вписват в по-строгите рамки на литературния канон са едно, а начинът, по който ни докосва съдържанието, идеята и вложената страст на авторите в тях са друго. Затова посочването на най-добрите от добрите е деликатна и отговорна задача, която Национален център за книгата – НДК всяка година приема като предизвикателство. Тази година тази отговорност пое авторитетното жури от признати в сферата си експерти – проф. д-р Амелия Личева, проф. Милена Кирова, доц. Дария Карапеткова, доц. Дарин Тенев, Георги Иванов, Марин Бодаков, Аксиния Михайлова, Светлозар Желев и Михаела Петрова.

Представяме ви предпоследната селекция на журито – преди излъчване на финалните три номинации за наградите „Перото”.  Всяко едно от тези български заглавия, излезли от печат в периода юли 2016 – юли 2017 г., заслужва най-важното отличие – вниманието и любовта на читателите.

Предстоят и вълшебните коледни празници. Няма по-добър начин да се отблагодарите на добрата българска книга от това да я подарите на любим човек:

ПРОЗА

„Последната територия” – Момчил Николов, Издателство „Сиела”;

„Чамкория” – Милен Русков, Издателство „Жанет 45”;

„Юлски разкази” – Здравка Евтимова, Издателство „Жанет 45”;

„Камбаната” – Недялко Славов, Издателска къща „Хермес”;

„Празната пещера” – Димана Трънкова, Издателство „Жанет 45”;

„Вълча Богородица“ – Любов Кронева, Издателство „Жанет 45”;

„Заливът на Ифигения” – Костадин Костадинов, Издателска къща „Пан”;

„Послепис” – Христо Карастоянов, Издателство „Жанет 45”;

„Само за напушени” – Радослав Парушев, Издателство „Гигамоно”;

„Другият сън” – Владимир Полеганов, Издателство „Colibri”;

„А Бог се смее” – Мария Станкова, Издателство „Lexicon”;

„Затвори сърце” – Константин Трендафилов, Издателство „Жанет 45”;

„Нашата книга” – Емил Андреев, Издателство „Хермес”;

„Остров Крах” – Ина Вълчанова, Издателство „Корпорация Развитие”;

„Любов, подслон, храна и вода” – Николай Фенерски, Издателство „Дива 2007”;

„Писма за оригами” – Диляна Боева, Издателство „Ерго”;

„Първият рожден ден” – Теодора Димова, Издателство „Сиела”;

„Мъртвата пеперуда” – Майя Динева, Издателство „Ерго”.

ПОЕЗИЯ

„Море на живите” – Александър Секулов, Издателство „Изток-Запад”;

„Балът на тираните” – Пламен Дойнов, Издателство „Кралица Маб”;

„Аутисо” – Бойко Ламбовски, Издателство „Жанет 45”;

„Предслънце” – Александър Шурбанов, Издателство „Скалино”;

„Много по-късно” – Теодора Куцарова, Издателство „Да”;

„С(р)амота” – Красимир Вардиев, Издателство „Да”;

„Пропуснатият момент” – Йорданка Белева, Издателство „Жанет 45”;

„Екзотични начини за разрязване на птици” – Марианна Георгиева, Издателство СУ „Св. Климент Охридски”;

„Захранване на нощта” – Иглика Дионисиева, Издателство „Жанет 45”;

„Азбука на желанията” – Димана Иванова, Издателство „Скалино”;

„Покрив (и други основания)” – Валентин Дишев, Издателство „Жанет 45”;

„Обратно броене” – Владислав Христов, Издателство „Ерго”;

„Адdictet” – Петър Чухов, Издателство „Жанет 45”;

„До поискване” – Андрей Захариев, Издателство „Жанет 45”;

„Дайни” – Калоян Праматаров, Издателство „СОНМ”;

„Кула” – Божидар Богданов, Издателство „Жанет 45”;

„Лима” – Петя Хайнрих, Издателство „Small Station Press”;

„Проект за прекрасен живот” – Манол Глишев, Издателство „Black Flamingo“;

„Демони и свят” – Маргарита Серафимова, Издателство „Black Flamingo“;

„Вместо главоболие” – Ивайло Добрев, Издателство „Да”.

ДЕБЮТ

„Катафалка, два носорога” – Петър Крумов, Издателство „Colibri“;

„Добре, че умря Джузепе” – Антон Стайков, Издателство „Жанет 45”;

„Образи и отражения” – Велислав Д. Иванов, Издателство „Colibri”;

„Епизоди от нарцистичната градина” – Боряна Владимирова, Издателство СУ „Св. Климент Охридски”;

„Моно” – Антония Атанасова, Издателство СУ „Св. Климент Охридски”;

„Църква от сънища” – Боян Крачолов, Издателство „Ерго”;

„Отлъчване” – Николай Терзийски, Издателство „Жанет 45”.

ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА

„Весел, гъделичкащ смях 2“ – Маргарит Минков, Издателство „Жанет 45”;

„Къде си слънце?” и „Каква магия се крие в снега?” – Юлия Спиридонова – Юлка, Издателство „Кръгозор”;

„Моите красиви рога” – Радостина Николова, Издателство „Мотове”;

„Четири приказки без връщане” – Яна Букова, Издателство „Жанет 45”;

„Питанки” – Петя Кукудева, Издателство „Жанет 45”;

„Няма грешка, има смешка” – Васил Сотиров, Издателство „Жанет 45”;

„Пръстенът на нибелунгите” – адаптация на Елена Павлова, Издателство „Кибеа”;

„Дакел, не! Или Мечките 2” – Мила Попнеделева, Издателство „Ultra Red”;

„Пиано от картон” – Анета Дучева, Издателство „Жанет 45”;

„Ламята с белите чорапки” – Петя Александрова, Издателство „Слово”;

„Какво значи да си силен” – Катя Антонова, Издателство „Рибка”;

„Градска география” – Десислава Димитрова и Зорница Христова, Издателство „Точица”;

„Кратки приказки за досънуване” – Миглена Папазова и Зорница Христова, Издателство „Точица”;

/Забележка: Книгите на изд. „Точица” не са участвали в номинациите поради родствена връзка на издателя с член от журито. Но ги добавяме в списъка, защото заслужват да бъдат в детските библиотеки/.

 
 

11 години „Еврошанс“ – 11 години на върха!

| от |

Емблематичната игра на „Евробет“ отбелязва 11 успешни години

Най-успешната числова игра в България – „Еврошанс“ отбелязва своя 11-ти рожден ден. „Евробет“ стартира своя продукт на 27 ноември 2006 година, а първото теглене се провежда в 11:10 часа.

След 11 години присъствие на пазара, огромна популярност и хиляди печеливши, „Еврошанс“ се превърна в най-любимата и обичана числова игра у нас.

Рожденият ден ще бъде отбелязан подобаващо с кампания, която ще се проведе от 24.11.2017 г. до 04.12.2017 г. Тематично, в 11 поредни дни играчите ще се радват на много и чести допълнителни печалби за над 340 000 лева!

Всеки, направил залог за поне 5 лева в „Еврошанс“, участва в жребий за 22 допълнителни печалби – 11 по 1 000 лева и 11 по 500 лева. Тегленето е на 05.12.2017 г., а победителите ще бъдат обявени на eurobet.bg

Изненадите за верните фенове не спират! Всеки 2-ри талон, участващ в промоцията, печели на момента между 1 и 111 лева.

С „Еврошанс“ късметът може да проработи всеки ден! Максималната печалба е 1 000 000 лева, а тегленията са на всеки 5 минути.

image001

 

Да празнуваме заедно в пунктовете на „Евробет“ и на eurobet.bg!

 
 

Apple може да пусне нов iPhone скоро

| от |

Аррlе разработва нoв пo-евтин іРhоnе. Той предстои да излезе през пъpвaтa пoлoвинa нa 2018 г.

Уcпexът нa предният бюджeтния іРhоnе ЅЕ е повод тexнoлoгичнaтa компaния да пoдгoтви нoвa верcия – іРhоnе ЅЕ 2.

Toй e има пo-мaлък 4-инчoв диcплeи и съответно е пo-eвтин, което го прави подходящ за paзвивaщитe се дъpжaви, коитo нe мoгaт дa cи пoзвoлят пo-скъпитe устройcтвa нa Аррlе.

iphonese-gallery2-2016_GEO_CA

iPhone SE от март 2016 година.

 

іРhоnе ЅЕ 2 щe cтрувa околo 450 дoлара.

С околo 70-80$ пo-скъп oт предшествeника cи, нo и пo-eвтин oт іРhоnе 7. Вероятнo cмартфoнът щe имa пo-мoщeн процесор зa нoвaтa oперациoннa cиcтeмa іОЅ 11.

іРhоnе ЅЕ 2 може би ще paзпoлaгa c Тоuсh ІD (paзпoзнaвaнe нa пpъcтoви oтпeчaтъци) и нaй-ввероянтно щe се предлaгa в 2 верcии – 32GВ и 128GВ.

B пpoизвoдcтвoтo мy щe yчacтвa тaйвaнcĸaтa тexнoлoгичнa ĸoмпaния Wіѕtrоn, a cглoбявaнeтo щe ce ocъщecтвявa в Бaнгaлop, Индия.

 
 

“Призови ме с твоето име“ е все по-близо до „Оскарите“

| от chronicle.bg |

„Призови ме с твоето име“ е едно от най-силните за заглавия на годината дотук. От месеци насам филмът е спряган за претендент за големите кино награди. Но само на думи, тъй като месеци ни делят от големите церемонии. След вчера обаче филмът на Лука Гуаданино скочи стотици метри пред останалите и по всичко личи, че ще бъде едно от доминиращите и силни заглавия на наградите на Академията през март догодина.

Става въпрос за наградите „Независим дух“ (Independent Spirit Awards), за които „Призови ме с твоето име“ получи шест номинации – за най-добър филм, най-добра режисура, най-добра кинематография, най-добър монтаж, най-добра главна мъжка роля за Тимъти Шаламет и най-добра поддържаща мъжа роля за Арми Хамър.

Това не е малък повод за радост. Ако събитията следват обичайния ход, се задава много добър сезон за Гуаданино. Миналата година Moonlight спечели пет награди „Независим дух“, а след това взе и статуетката за най-добър филм на „Оскарите“. И това е само един пример. Spotlight, Birdmen и 12 Years a Slave са печелили награди за най-добър филм на „Независим дух“ и в последствие на „Оскарите“.

call me by your name

Добре ни е известно, че при наградите на Академията, до последно нищо не се знае. Дори „Златните глобуси“ и „Независим дух“ не могат да бъдат сигурен гарант, че ако едната награда я има, другата ще последва. Ситуацията на „Призови ме с твоето име“ е усложнена единствено от факта, че чуждестранни независими продукции трудно могат да се класират за „Оскари“ и честно са класифицирани като „неподходящи“. Но както и да погледнем, номинациите са перфектен старт на сезона за филма на Гуаданино и ако не гарантират „Оскари“, то до голяма степен гарантират номинации. Миналата година редица актьори, номинирани за наградите, след това получиха и най-престижната номинация в киното – Натали Портман, Рут Нега, Изабел Юпер, Лукас Хеджес и Виго Мортенстън. А Кейси Афлек обра и двете награди.

Какво може още да ни каже фонът от миналите години?

12 Years a Slave, Spotlight, Moonlight и Birdmen, освен награди за най-добър филм, вземат поне още три награди на Independent Spirit Awards. Spotlight печели във всичките шест категории, в които е номиниран. Имайки това предвид, няма да е чудно, ако „Призови ме с твоето име“ овършее статуетките на 3 март 2018 г., когато е церемонията по връчването на наградите – ден перди церемонията на „Оскарите“.

Има време обаче докато разберем. Номинациите за наградите на Академията ще бъдат обявени в края на януари догодина. А дотогава едно е сигурно – добавете „Призови ме с твоето име“ към списъка си за гледане, за да сте готови в случай че предсказанията ни се сбъднат. Засега вероятността това да стане расте.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.