Блага Димитрова и необходимите отклонения от пътя

| от chronicle.bg |

Светът на Блага Димитрова е идеална вселена. Той е райска градина, в която всичко е деликатно, красиво, нежно. Светът й е една невъзможна реалност, която остава неосъществена. Можем само да четем за нея, защото важните неща убягват на човека все повече днес.

Също както героят от романа „Отклонение“, Боян, кара бързо, устремен на някъде, не поглежда пътя, изпреварва, състезава се с времето и животът изтича между пръстите му, така и ние препускаме през ежедневието си и само за няколко кратки момента си даваме сметка, че трябва да забавим темпото. Малцина са тези като Неда – археолози не по професия, а по призвание. Те са чувствителни, несъзнателно улавят вибрациите във въздуха и живеят някъде на отклоненията от пътя. Там, където са скрити истинските неща и където шумът на суетния свят не достига. Те могат да ни кажат много, не само за женската природа.

Блага Димитрова може да бъде описана по много начини, но популярния и обиден по наше мнение етикет „женски автор“ не е за нея. Не можеш да затвориш такъв умопомрачителен талант в клетка. Блага Димитрова е гигант в българската литература. Тя е от задължителните автори за всеки един човек. Нежното описание на женската природа в поезията и прозата й е картина от свят, в който мъжкото и женското участват наравно, просто картината е погледната през женските очи. И именно това я прави задължителна.

„Пътуване към себе си“, „Лавина“, „Лице“, стотиците стихотворения, романът „Отклонение“ нареждат този автор сред най-големите таланти на българската литература. Днес се навършват 96 години от рождението й. А миналата година се навършиха 50 години от публикуването на „Отклонение“. Романът който всеки мъж и всяка жена трябва да прочете. За срещата на две противоположности. За случайно поетите отклонения, които ни вкарват в правилния път. Ако сами поискаме… Ето малка част от него.

„Вие ме осъждате с погледи за моята любов. Вместо аз да ви осъждам за вашата нелюбов и полулюбов.“

„Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!“

„Няма да позволя да хванат моята буйност в баражи и бентове. Няма да се оставя на сушата да ме изпие. Животът има нужда от свежест.“

„Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността!“

„Бягайки от любовта, ограбвам чувството и се самоограбвам. Светът обеднява… Нека си разбия главата. Да спя на гол камък. Но да не затъвам в това тресавище на полу-живот, полу-любов, полу-смелост. А какво ще постигнеш? Четвърт час, четвърт близост, четвърт сърце. Ти, която искаше или всичко или нищо…“

„Лицемерните не могат да простят искреността на чувствата ми. Те дебнат моите летящи стъпки, за да ги окалят и смъкнат долу. Още една усмивка в света искат да угасят. Да стане мрачно и студено като в затвор. Да облечем в черно-белите дни. Да няма нощ с голи, лунни рамене!“

„Случаят е материализирана наша воля, наш дълбок подсъзнателен вик.“

„Последна любов – тя причинява мъка, по-скъпа от всички радости на целия ти живот, взети заедно.“

„Ти ме чакаше, ей така приседнал на рухналите стъпала да късно. Почти в същата поза. Същият човек и съвсем друг. Изтъркано, окъсяло сако. Оръфани обуща. Видях отдалече силуета ти, очертан върху силуета на развалините. Бе някак двусмислен: сърдит и
радостен, нетърпелив и лениво отпуснат. И също двусмислена луна грееше над руините.“

„Любовта е по-свободна от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си.“

„Хора, сърцето ви е като домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата. Колко сте виновни, хора, пред любовта, задето сте я оковали във вериги, затворили зад решетки, заключили в спални, затиснали в дебели законници, турили сте я на колене в студени църкви, под трънен сватбен венец, разпънали сте я на кръста на раздвоението, задушили сте я в маски на лицемерие и попско благоприличие. Колко сте виновни, хора, пред най-голямата чистота, висота и красота на живота!“

„Не искам да затворя живота си в странична, еднопосочна уличка. Искам да изляза на простор! Да се осъществя. Искам свободно да избирам и сменям посоките си!“

„Няма никога да си простя, че убих един ден!“

„Подсигуряване, обществено мнение, обвързаност, пресметливост, прикритост, принуда – всичко това убива чувството. А чувството е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора.“

„Станали преди деня, ние двама държим целия огромен ден в ръцете си. Няма да го изтървем! Заедно с цялата ранобудна страна и ние сме на крак, по-бодри от всички.“

 

 
 

Трейлърът на Killing Eve, сезон 2, направи празника още по-хубав

| от chronicle.bg |

Какво значение има кой от всичките празници празнуваме на 14 февруари, когато точно на тази дата, сякаш за да иронизира всички нейни сладникавости, излиза трейлърът на втория сезон на хитовия сериал „Killing Eve“. Един от най-добрите сериали на миналата година се завръща с пълна сила, а трейлърът превърна вчерашния ден в празник за всички негови фенове.

Сериалът разказва за Ив (Сандра О), агент на МИ-6, и психопатката и убиец Виланел (Джоди Коумър).

„Когато обичаш някого, понякога стигаш до лудости“, казва ни краткото промо. Новият трейлър включва кадри от финалния епизод на първия сезон, където Виланел изчезва, а Ив няма идея дали тя е жива или мъртва. Сега Ив има задачата да намери Виланел преди някой друг.

Освен че първият сезон може да се похвали със завидно висок рейтинг, Сандра О спечели „Златен глобус“, награда „Изборът на критиците“, и награда на Гилдията на актьорите за най-добра актриса в драматичен сериал. А Фийби Уолър Бридж взе „Еми“ за работата си по сценария.

Премиерата на втория сезон е на 7 април. Ето и трейлъра.

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.

 
 

Най-нежеланите подаръци за Свети Валентин

| от chronicle.bg |

Огромно плюшено мече, еротични белезници или любовни татуировки са едни от най-нежеланите подаръци за Свети Валентин, според ново проучване.

Анкета сред 2000 човека показва, че всъщност повечето хора не харесват подаръци като балони с формата на сърце, албуми с любовни песни или шоколадови бонбони. Така че ако искате да подарите на половинката си нещо от изброените по-горе, помислете отново.

Един на всеки пет човека няма да хареса букет с червени рози, а 46% ще бъдат ужасени, ако човекът до тях си направи татуировка с името им за празника. Сайтът Just Eat откри още, че и възголемите поздравителни картички също са нежелани, както и големите плюшени играчки. 20% пък не харесват и бисквитки с любовни послания.

Затова трябва да се мисли креативно. Можете да заложите на ръчно изработените подаръци – например, буркан с измислени купони като „1 час масаж“ или „вечеря навън“. Това може да е приятен подарък, ако ви се прекарва 1 час в мачкане гръбчето на половинката.

Според Just Eat, по-добре е да си поръчате храна за вкъщи на любовния празник като пицата е предпочитания избор. Сайтът за поръчки на храна за дома също така пусна и Cheesy for Cheesy – услуга, с която можете да замените нежеланите подаръци за пица.

Директорът на сайта, Греъм Корфийлд, казва: „Като съдим по количеството пица, което се поръчва на 14 февруари, изглежда, че това, което искат британците, е ясно. Надяваме се анонимната ни услуга Cheesy for Cheesy да им помогне да се отърват от нежеланите подаръци по безболезнен начин.“

Услугата е достъпна само във Великобритания. Ако имате нежелан подарък, винаги можете да го дарите на дом за деца.

 
 

Подаръци за Свети Валентин за напреднали

| от Вучето |

Забелязали ли сте, че напоследък рекламите за телефонни планове и смартфони разказват прости, но сърцераздирателни човешки истории , в които да разпознаеш не само своят нелек път към постигането на перфектното селфи, но и магията на истинските чувства, които превръщат бабите ни в Рита Хейуърт, а нас самите – в изобретатели, мечататели и любовници с потенциал?

Примерен сценарий: Свети Валентин е. А тя учи в Англия… Следват кадри от централен Лондон: Млад хипстър с малко, живо мече в кошницата на велосипеда си се движи по Ланкастър Стрийт, а уличен артист гълта огън (и бърбън) пред кръчма с 200-годишна история в Кенсингтън. Той също учи, обаче е в София. Кадри от столицата: Група младежи се прегръщат платонически и се превиват от безпричинен смях на покрива на модерна сграда, откъдето се открива спираща дъха гледка към нощно осветената “Александър Невски”. Друг млад хипстър (нашият герой) си разцъква телефона на пейка пред Народния, чудейки се какъв фантастично романтичен подарък да поръча онлайн за любимата.  Във финалния кадър готин куриер звъни на вратата на влюбената студентка и когато тя отваря, той й  връчва пакет, изрисуван ръчно с балони и сърчица. Звучи “To Love Somebody” на Майкъл Бубле, а сълзите от щастие не успяват да размият водоустойчивата спирала на девойката (но това вече е сценарий за друг рекламен спот). Внушението е силно: Лондон и София се побратимяват, защото за любовта не съществуват разстояния, които да не могат да бъдат преодоляни по един или друг начин. Особено на Свети Валентин!

Празникът, между другото, дойде, носейки със себе си традиционната за българската душевност мешавица от припряна превъзбуда от западен тип (“Мake you feel my love” – „Ще те накарам да почувстваш любовта ми“ от англ. ез. – песен на Адел) и злостен домашен хейт (“Няма да си чествам аз Трифон Зарезан, с глупости ще се занимавам!”). За пореден път тези без гаджета ще страдат, а тези с гаджета ще им натриват носовете, ликувайки задето са представители на по-щастливата половина на човечеството. За по-обръгналите в романтиката двойки си има осми март, затова сега тях няма да ги закачаме. Ще пренебрегнем и пияндурниците и тези без гаджета, понеже нямаме намерение за поредна година да им правим “евала”, убеждавайки ги, че 14-и февруари е безмозъчен празник и че няма нищо срамно в това да си сингъл на този ден. Понеже това изобщо не е верно, просто безплатна психоанализа от най-долен характер.

Съветите ни са насочени към всички влюбени, които искат да прекарат един незабравим Свети Валентин, като същевременно избегнат всички познати до болка клишета, особено тези, които рекламите ни пробутват! Така де, стига вече с тия бонбониери във формата на сърце и плюшени бозайници, стиснали между лапите си кутийки с годежни пръстени!

Затова ви предлагаме нашите авангардни предложения за свети-валентински подаръци за напреднали.

Къс уикенд на о-в Северен Сентинел

Откога обещавате на любимата да я отведете на някое наистина екзотично място? Коста Брава не се брои, а “Емералд Парадайз” на Слънчака пък изобщо! За да няма разочаровани на този Свети Валентин, предлагаме една различна далечноазиатска дестинация: остров Северен Сентинел се намира в Бенгалския залив и заема площ от едва 20 кв. км. Там е убийствено екзотично  (при това буквално), а и обещаваме, че уикендът наистина ще бъде много къс, така че няма да се охарчите чак твърде много. Жителите на острова са последните представители на неолита, обитаващи нашата планета. Ходят голи, нямат никакъв имунитет дори към най-безобидните съвременни болести и безпощадно убиват всеки, който се опита да стъпи на брега им. Предполага се, че го правят именно, защото ги е страх да не се заразят с морбили. Добрата новина е, че преди да ви надупчат със стрели и разчленят, цялото племе ще се събере на плажа и ще ви посрещне по стар островитянски обичай, а именно като се обърне с гръб към вас и започне да ака.

Организиране на тематично суингър парти

За изпълнение на този подаръчен комплект имате нужда поне от още една двойка. Разбира се, колкото повече, толкова по-весело, затова недейте да се ограничавате само с Цвети и Мартин, с които се запознахте в къмпинг “Градина” през лятото. Имайте предвид, че концепцията на Свети Валентин предполага освен романтика, също и задоволително количество секс. Именно затова суингър парититата са чудесна алтернатива на традиционното мисионерско “любене по случай празника”. За да нажежите още повече атмосферата, измислете тема за оргията, която ще организирате. Използвайте популярни кино сюжети, за да не затрудните особено останалите участници в избора на костюми и сексуални роли: “Списъкът на Шиндлер”, “Американски психар”, “Живите мъртви” и пр. За представители на групите с по-различна сексуална ориентация особено популярен сюжет е “Планината Бброукбек”, като за по-голяма достоверност може да включите и кон.

Предложение за брак в директен телевизионен ефир

Освен ако не работите в някоя телевизия или гаджето ви не се казва Златка, този   подарък изисква сериозна предварителна подготовка и перфектна организация.  На първо място трябва да изберете типа шоу, в което да се появите. Препоръчваме това да не бъдат сериозни предавания от типа на “120 минути” и “Лице в лице”, понеже те се гледат най-вече от сериозни хора с широки познания в различни сфери на живота. Освен това голяма част от тази демографска група се съставлява от “тези без гаджета”, а те по дифолт биха реагирали негативно на  дързостта ви да прекъснете Цветанка Ризова, за да се обясните във ВОЛ на избраника/избраницата си. Подходящи ефири са, например, полувремето на мач от Шампионска Лига и сутрешния журнал “На кафе”. Ако изберете втория вариант, бихте могли за малко допълнителен разкош да накарате Кристина Патрашкова да рецитира Рилке, докато вие поднасяте пръстена на едно коляно.

Нетрадиционен подарък по куриер

На пръв поглед изглежда така сякаш отново искаме да ви бутнем в депресиращото блато на класическия Свети Валентин от рекламата в първия параграф. Само че ние само взимаме сценария и му вдъхваме нов живот. Пак имаме двама любовници, разделени от хиляди километри (ако, разбира се, това е вашата конкретна житейска ситуация, разбира се). Във финалния кадър тя пак отваря вратата на скормното си емигрантско жилище, за да види насреща си куриер в униформа. Този път обаче куриерът не носи пакет или поне не носи  такъв в ръцете си. Оказва се, че подаръкът за празника е собствения му анатомичен пакет. Студентката в Лондон (или в Шутгарт, Брюксел, Мадрид) пак се разплаква, но този път сълзите й са предизвикани от бурен оргазм.

Евала на такива пощенски куриери!  А, и честит Свети Валентин!