shareit

Астрид Линдгрен: От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.

| от chronicle.bg |

През зимата на 1941 г. малката Карин Линдгрен се разболява от пневмония. Докато е прикована към леглото, майка й Астрид, в опит да разсее скуката, започва да разказа измислени истории за малко момиче с необикновена сила. Приказките се приемат повече от добре, и не само от Карин. Скоро приятелите и семейството искат още и още приказки за момичето, което критиците по-късно ще нарекат „кръстоска между Хъкълбери Фин и Супермен.“

Три години по-късно Астрид подарява за десетия рожден ден на дъщеря си специален подарък – напечатан екземпляр с приключенията на Пипи Дългото чорапче. Следващата година авторката, която вече е издала две успешни книги за деца, дава на издателя си да прочете книгата за Пипи. Останало сигурно го знаете. Останалото е история и една огромна тълпа от персонажи, с които милиони деца по света са отраснали.

Пипи, Томи, Аника, Емил, Карлсон, Дребосъчето, Ина, Алфред, татко Алфред, мама Алма, госпожа Петрел… все герои, благодарение на които малките и до днес обикват четенето. Обикват и Астрид Линдгрен, която не се страхува да говори на децата за смъртта.

Жената, която ни накара да обичаме четенето, да разберем някоя и друга хитрина за живота, е родена на днешната дата преди 111 години. В чест на днешната дата споделяме няколко нейни цитата.

Astrid-Lindgren-1994-Teaser-DW-Vermischtes-Stockholm-jpg

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ (из „Пипи Дългото чорапче“)

Пипи Дългото чорапче

„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“

„Детство без книги – това не е никакво детство. Това е като да ти е отказан достъп до омагьосаното място, където можеш да отидеш и да намериш най-редкия вид радост.“

„Дай на децата любов, още любов и пак любов, и здравият разум ще дойде от само себе си.“

lindgren

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме.“ (из „Децата от улица „Тряскаджийска“)

„“Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“

„Лятото няма да трае вечно, той знаеше това, както го знаеше и Роня. Но си заживяха отново, като че ли то нямаше да има край, и доколкото им се удаваше, пропъждаха всички мъчителни размисли за зимата.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

 Астрид Линдгрен

„Ако съм озарила дори едно единствено детство, то тогава съм постигнала поне нещо в живота си.“

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които могат да правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“

 
 
Коментарите са изключени