Антоан дьо Сент-Екзюпери: „Когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези.“

| от chronicle.bg |

Той е роден на днешната дата преди 118 години. Загива в катастрофа, някъде над океана и останките му и до днес не са намерени. За него историкът Рене Шамт казва: „Той е от тези хора, на които би било тясно в гроба. Затова им е завещано да се разтворят в необятността на небето, земята, океана…“

И наистина, тези думи звучат точно на мястото си, когато говорим за създателя на приказката на миналия век – „Малкият принц“. Поводът за създаването на най-известната творба на Антоан дьо Сент-Екзюпери е от 1935 г., когато той й неговият механик и навигатор Андре Прево катастрофират със самолет в Либийската пустиня. Халюцинациите, които получава писателят и авиатор в тези няколко дена, са причина след 8 години на бял свят да се появи „Малкият принц“.

„Малкият принц“ е книга, която някои казват, че трябва да се чете три пъти в живота – когато сме деца, когато сме зрели хора, и когато остареем. Според други тя трябва да се чете всяка година, когато дойде онова време за прословутите равносметки. За да покаже колко всъщност не ни е равна сметката и как евентуално можем да я изравним.

Всъщност „Малкият принц“ не трябва да се чете. Тази книга не е задължение, тя е потребност. Потребност, която идва в най-подходящия момент. За да ни върне вярата. За да ни разтърси, за да ни разплаче и унищожи (в добрия смисъл). След нея ще погледнем към нашата роза и ще я оценим. Защото е единствена. Нашата. Ще бъдем по-отговорни към лисиците, които опитомяваме. Защото това е сериозно. После те стават нашите лисици – наши отговорности.

В живота на всеки човек идва време за „Малкия принц“ и Антоан дьо Сент-Екзюпери. Най-подходящото. Времето на „искам“. Времето на всички по-долу неща.

Portrait Of Antoine De Saint-Exupéey

Из „Малкият принц“

„Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.“

„През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастни хора. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не ме накара да имам по-хубаво мнение за тях.“

„Тъжно е да забравиш един приятел. Не всички са имали приятел. И аз мога да стана като възрастните, които не се интересуват от нищо друго освен от цифри.“

„Човек трябва редовно да се принуждава да изскубва баобабите, щом ги разпознае измежду розовите храсти, с които много си приличат когато са още млади. Това е твърде досадна, но и твърде лесна работа.“

„Знаеш ли… когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…“

„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“ Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват! И това не било важно, така ли?“

Saint Exupéry

То ме изпълваше с благоухание и със светлина. В никакъв случай не биваше да бягам! Зад жалките му хитрини трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са изпълнени с толкова противоречия! Но аз бях много млад и не знаех как трябва да го обичам!“

„Аз се смятах богат, защото имам едно-единствено в света цветче, а съм притежавал една обикновена роза. Това и трите вулкана, високи до коляното ми, единият от които е угаснал може би завинаги — с всички тия неща аз не съм никакъв голям принц…“ И легнал на тревата, той заплака.“

„За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света.“

Antoine De Saint-Exupery And His Wife Consuelo Gomez Carillo De Saint-Exupery In Paris

„Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.“

„Хората са забравили тая истина — каза лисицата. — Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза.“

„Хората, между които живееш ти — каза малкият принц, — отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина… и не намират онова, което търсят…“

„Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях — когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!“

 
 

„Брилянтин“ става на 40 години!

| от chr.bg |

Изминаха четири десетилетия, откакто персонажите на Оливия Нютън-Джон, Джон Траволта и останалите участници в актьорския състав на филма мюзикъл „Брилянтин“ завладяха сърцата на тийнейджърите в целия свят.

Филмът, който е режисьорски дебют на Рандъл Клайсър, не е остарял до ден днешен.

„Смятахме, че „Брилянтин“ ще бъде приет добре една-две години от зрителите, но не сме очаквали подобна реакция 40 години по-късно в целия свят и във всички възрастови групи“, каза режисьорът.

Адаптиран по успешен бродуейски мюзикъл за любовта на тийнейджъри през 50-те години на миналия век, „Брилянтин“ бе заснет за два месеца в Лос Анджелис с бюджет 6 милиона долара и както много филми, влезли в аналите на киното, първоначално бе критикуван. „Брилянтин“ обаче събра близо 400 милиона долара приходи от прожекции и по този показател бе рекордьор до излизането на филма мюзикъл „Мама миа!“ по екраните 30 години по-късно.

„Джон и аз искахме Оливия да е в образа, но тя се колебаеше, защото се бе снимала в научнофантастичен филм, който не бе приет добре в Англия – си припомни режисьорът. – Тя бе почти 30-годишна и смяташе, че е прекалено стара, за да се снима в ролята на приятелка на Траволта, който е с 5 години по-млад от нея. Оливия поиска проби пред камера и това бе направено. Джон и аз се отнасяхме към нея като към по-малка сестра, непрестанно я окуражавахме и този метод проработи“.

Траволта и Нютън-Джон останаха близки през годините, като се снимаха заедно във филма „Two of a Kind“ (1983) и записаха заедно коледен албум през 2012 г. Те взаимно се поддържаха при тежки изпитания, по-специално смъртта на сина на Траволта през 2009 г. и рецидива на рак у Нютън-Джон миналата година след битката й с болестта през 90-те.

 
 

Опасностите от късната вечеря

| от chr.bg |

Испански учени предупредиха за опасностите от късната вечеря – ако се хранят в период по-малък от два часа преди заспиване, хората са изложени на по-голям риск от рак на гърдата и простатата, съобщава сайтът Лайф.

Екип от Глобалния институт за здравето в Барселона изследвал 1205 жени с рак на млечната жлеза и 621 мъже с рак на простатата. В тестовете взела участие и контролна група доброволци, без онкологични заболявания. Те попълнили формуляри за своя режим на сън и хранене.

Специалистите установили, че на най-малък риск от развитие на рак на млечната жлеза са имали жените, които са вечеряли минимум два часа преди заспиване. Туморите най-рядко били откривани при хората с железен режим на хранене и сън, като интервалът между двата процеса бил достатъчно отдалечен във времето.

Учените често обясняват възникването на рака на гърдата и простатата с активността на хормоните, чиито колебания зависят от денонощните ритми на организма. А късното хранене една от причините, нарушаваща циркадните ритми и водеща до рак.

 
 

Тиндър е прекрасно място, не ми говорете глупости

| от |

Имам приятел, който си изтри Тиндъра. Три пъти. Сега пак има Тиндър – или поне скоро ще има, не съм го питал, но като гледам тенденцията…

Ако разпитате малко за приложението, разпространено мнение е, че се ползва за да си намериш човек за спане. Това мнение се гради на същите чисто човешки недостатъци, на които се гради и успехът на суеверията. Затова и за Тиндър, и за суеверията мога да кажа едно и също: Ако това беше вярно, може би щеше да е по-значително явление в обществото ни. Може би ако подковите увеличаваха късмета, щяхме да знаем. Може би ако влизаш в Тиндър и намираш секс, всички определено щяхме да знаем.

Тиндър е ефективен начин да бориш някаква самота без неудобствата на личен контакт, но с абсолютната възможност за такъв. Това е. Лошо ли е да си го дръпнеш на телефона? Не. Неприятно ли е да признаеш пред себе си, че би искал да си намериш някого, отколкото да седиш без никого? За много хора да.

Някои от тези хора искат да използват Тиндър, но имат чувството, че това моментално ще ги уличи в слабост (защото, нали, едва ли не, не са си самодостатъчни и не са абсолютно царствено недостъпни, което е голям срам, какво ще кажат хората???). Затова им трябва извинение: например че само ще изпробват апа да видят какво е и после ще напишат текст за него. Най-често само за 30 дни.

Ето, вие сте разумни хора, скъпи читатели. Вие можете ли да ми кажете нещо стойностно, което може да се постигне за един месец? 

Отговорът би трябвало да е „Не“. А да си намериш човек за крепка връзка е нещо стойностно. Това с експерименталното ползване е булшит от слаби хора. Не ги хокам, просто е гадно да гледаш чуждата слепота, дори да е само привидна. Аз, разбира се, може и да греша, но, по дяволите, точно сега е малко вероятно. Всички ни е срам да си признаем някакви неща пред себе си – комунистите ги е срам да си признаят, че не са толкова успешни, колкото други хора; особено вокалните хомофоби ги е срам да си признаят, че едни космати гърди между две здрави ръце ще направят съня им по-спокоен. Това може да е заради пагубната липса на окуражаване в обществото ни (за сметка на нетърпелива критика), а може и да не е, кой знае.

Както може би вече предполагате, аз си намерих половинка в Тиндър – живеем заедно, хубаво ни е и, да чукна на дърво (или да си купя подкова), изгледа, че ще става все по-добре. Естествено, аз може да съм ударил някакъв безобразен късмет и това вероятно няма да се случи на всеки. Като знам колко ми върви на карти, нищо чудно да си е късмет. А може и да се дължи на това, че седях в тъпия Тиндър по-дълго от един траур време. Всичко може, казвам ви само какво стана. Също не ме беше срам да си го сваля, като държа да отбележа, че не го свалих заради секса – млади сме, секс колко щеш.

Свалете си тъпия Тиндър. Това е болка за добро – като да отидеш на зъболекар. В началото е неудобно, но после може да се уредите цял живот.

 
 

300 гейове разбиха спартанците в битката при Левктра

| от Радослав Тодоров |

В контекста на съвременните оживени полемики около термина „джендър”, прайдовете, ролята и правата на ЛГБТ общността в обществото е интересно да погледнем какви са били те през Античността.

Ако съвременния типичен гей обикновено е крехък мъж носещ розови ризки и работещ във фризьорски салон да кажем, то в Древна Елада той е бил далеч по-различен, дори съвсем противоположен на днешния.

В гръцката област Беотия, където се намира град Тива гейовете се явяват воинска прослойка от доблестни и уважавани мъже. За това говори многократно описваният от древните автори Свещен отряд на Тива.

Това е военна част от елитни бойци, съставен от 150 хомосексуални двойки, представляващ ядрото на тиванската армия. Отряда е сформиран от пълководеца Горгид през 378 пр.н.е. Той е създаден с идеята, че един влюбен мъж би имал мотивация да се сражава по-яростно и по-сплотено рамо до рамо с партньора си, пред когото не би искал да се изложи. Камо ли пък да побегне и да го изостави в боя, колкото и да е критично положението.

Трябва да се отбележи, че общественото мнение за хомосексуалните през Античността в цяла Елада е като цяло толерантно, а по-късно и в Рим. Макар при спартанците това да не е характерно, но за тиванците пък е. А при атиняните е характерна дори педофилията с млади момченца.

2

Изключение сред тези порядки прави известната и уважавана хетера (компаньонка) Фрина от Теспия. Тя обаче е предпочитана от мъжете не толкова поради външната си женска красота, колкото поради своята висока компетентност в политиката и философията, което за разлика от останалите жени в елинското общество я прави желан събеседник и за чисто „мъжки” приказки.

Въобще в повечето области на Елада на почит е атлетичността на мъжката физика и съответно самите мъже й се възхищават и боготворят в доста по-голяма степен от общоприетото днес. При олимпийските игри тогава всички участници се състезават чисто голи. Като само мъже имат правото да участват в тях, както и само мъже имат право да ги наблюдават като публика. На олимпийските игри участва и самият Александър Македонски, а и неговите хора впоследствие възприемат типичните елински вкусове и поведение спрямо мъжете.

Така по подобен начин и в Тива голяма част от иначе коравите и свирепи воини обичат и се възхищават на себеподобните си. Именно от такива е съставен Свещения отряд и впоследствие практиката показва, че той е изключително ефективен.

След Пелопонеските войни Спарта доминира над Елада и установява властта си включително и в Беотия където се намира Тива. През 371 пр.н.е. тиванците въстават водени от лидера си Епаминонд. Още в ранните си години той дава пример за бъдещия Свещен отряд като в една битка излага на краен риск своя живот за да спаси този на партньора си Пелопид, което ги сплотява за цял живот.

3

Епаминонд е прочут като доблестен воин с невероятна физика, но и като невероятно добър пълководец и тактик. А също и с още по-редки и ценни качества като неподкупност и липса на жажда за повече власт. Той никога не се жени през живота си въпреки обществения и политически натиск над него да остави наследници, най-вече синове разбира се. На това обикновено той отговаря, че победата при Левктра е негова дъщеря, която ще живее вечно.

Сблъсъкът при Левктра се завръзва на 6 юли 371 пр.н.е. когато в Беотия пристига спартанският цар Клеомброт заедно с 10 000 хоплити (тежковъоръжени пехотинци) от Пелопонес за да подчини отново областта. Беотийците, които пресрещат нашественика са на брой едва 6000, но разполагат с по-добра конница от пелопонеската, както и с по-добър стратег в лицето на Епаминонд.

Той предприема неочакван от врага и от общоприетото подход. Дотогава бойния строй наречен фаланга винаги е построяван в права линия и с разполагане на най-елитните части в дясното крило („крилото на честта”), където Клеомброт разполага елитния си отряд от 700 спартанци, а на лявото си крило – по-неопитните войници на пелопонеските си съюзници.

Епаминонд обаче решава да разположи ядрото си, заедно със Свещения отряд, в левия си фланг (тоест срещу десния на Клеомброт), а по-слабия си десен да дръпне на по-задни позиции. Така докато достигне врага до по-слабите му задни позиции той губи време и се разпилява, паралелно с това и тиванската конница успява да надделее над пелопонеската.
Отделно поради по-малобройните си сили той не се старае да ги разтегне така, че да покрият целия по-дълъг противников боен ред, ами ги скупчва по-близо, особено в ядрото, където подсилва дълбочината на строя – въвеждайки цели 50 редици от хоплити с копия, вместо стандартните между 8 и 12.

Така силния фланг атакува двойно по-бързо, докато слабия отстъпва и увлича врага.

Скоро след челния удар на двете фаланги пада убит спартанският цар Клеомброт, елитните спартанци все още се държат достатъчно здраво и удържат, докато Пелопид не въвежда в боя срещу тях Свещения отряд и не резбива фалангата им обръщайки ги в бягство. Виждайки какво става на десния фланг моментално се разбягват и пелопонесците от центъра и от левия фланг. В битката загиват над 4000 пелопонесци и само 300 беотийци. Смайващо е и, че отрядът на легендарните спартанци дава цели 400 убити от общо 700, катастрофална загуба от която те дълго след това не успяват да се възстановят и тяхната слава постепенно започва да залязва.

Парадоксалното е, че в зората на тяхната слава и могъщество, когато се води най-емблематичната тяхна битка при Термопилите през 480 пр.н.е. срещу безкрайните персийски орди на Ксеркс спартанците са само 300 хоплита. Точно толкова колкото са и тиванците от Свещения отряд, които ги разбиват при Левктра.

Тяхната слава и доминация обаче трае доста по-кратко, едва около четвърт век. След внезапната смърт на Епаминонд в битката при Мантинея тиванците се връщат към традиционната си отбранителна политика и скоро след това Атина ги измества от водещата им позиция в Елада, много от съюзниците на Беотия започват да се откъсват от влиянието й преминавайки на страната на Спарта или Атина.

4

Така Елада отново влиза в период на изтощителни политически и военни противоборства, докато накрая от север не се появяват македонците водени от Филип ІІ, бащата на Александър. Който междувпрочем в младините си пребивава за известен период в Тива и вероятно именно от тиванската фаланга взима и доразвива бъдещия модел на страховитата македонска фаланга, която под ръководството на сина му ще разбие всички армии от Босфора до Индия в следващите десетилетия.

Това бележи и края на Свещения отряд, който също е прегазен от многобройните македонски войски в битката при Херонея през 338 пр.н.е.

Нито един боец от тристата тиванци от отряда не се предава, всичките остават да се бият докрай и умират заедно рамо до рамо с партньорите си. Откривайки телата им след битката Филип заявява пред хората си: „Ще убия всеки, който се осмели да каже, че тези мъже са вършили нещо низко!”