„Алиса в страната на чудесата“: чудото на детската литература

| от chronicle.bg |

На днешната дата се ражда Луис Карол. Един британец, който светът ще запомни.

Той сътворява „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“: произведенията, които завинаги ще променят детската литература.

По случай рождения му ден, ви приканваме да си припомните част от „Алиса в страната на чудесата“. А защо не и да прочетете цялата книга? Тя далеч не е само детска.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ЗАЕКА ИЗПРАЩА ЕДНО ПЕРЦЕ

Беше Белия Заек, който бавно се връщаше и тревожно гледаше наоколо си, сякаш бе изгубил нещо. Тя чу как той измънка:

„Херцогинята! Херцогинята! О, мои мили лапи! О, мои косми и мустаци! Ще заповяда да ме обезглавят, няма що! Де ли може да съм ги изпуснал?“

Алиса веднага отгатна: той дири ветрилото и белите ярешки ръкавици, и тя услужливо почна да ги търси. Но ги нямаше никъде. Всичко изглежда се бе променило, след като падна във водата. Голямата зала със стъклената маса и с малката врата беше напълно изчезнала.

Скоро Заека забеляза Алиса, която диреше навред, и ядосано извика:

— Мери Ан, какво правиш тука? Веднага иди в къщи и ми донеси едни ръкавици и едно ветрило! Още сега!

Алиса така се уплаши, че завчас изтърча натам, накъдето той посочи, без да се опита дори да му обясни грешката.

„Той ме взе за своята прислужница — каза си Алиса, като търчеше. — Как ще се почуди, като разбере коя съм! Но аз ще постъпя добре да му занеса ветрилото и ръкавиците — разбира се, ако ги намеря.“

Като каза това, тя се озова пред една спретната къща. На вратата висеше лъскава медна плоча, на която бе издълбано името: Б. ЗАЕК.

Влезе, без да почука, и избърза нагоре по стълбите — боеше се истинската Мери Ан да не я завари, преди да намери ветрилото и ръкавиците.

— Колко чудно изглежда — рече Алиса — да изпълняваш поръчките на заек! Остава сега и Дайна да почне да ме праща на поръчки!

И тя си представи това:

— Госпожице Алиса, елате веднага тука и се пригответе за разходка!

— Ей сегичка, бавачко! Трябва да вардя пред тази миша дупка да не избяга мишката, докато Дайна се върне.

„Само че не вярвам — продължи Алиса — да я държат в къщи, ако почне така да заповядва на хората!“

Докато казваше това, тя беше вече влязла в малка хубава стая, дето имаше маса пред прозореца. На масата намери (както се надяваше) ветрило и два-три чифта малки бели ярешки ръкавици. Тя взе ветрилото и едни ръкавици и тъкмо щеше да напусне стаята, когато съзря близо до огледалото малко шише. Нямаше тоя път надпис: „изпий ме“, но все пак тя го отвори и приближи до устните си.

„Зная, все нещо ще се случи — каза си тя, — когато ям или пия. Да видя как ще ми подействува това шише. Надявам се пак да порасна. Омръзна ми да съм тъй мъничка!“

И наистина течността в шишето й подейства тъкмо тъй, и то много по-бързо, отколкото очакваше. Не беше изпила половината, а главата й се опираше вече о свода. Трябваше да се наведе, за да не й се пречупи шията. Като остави бързо шишето, тя си рече:

„Стига толкоз — дано не порасна повече! И без това не мога вече да мина през вратата. Не трябваше да пия толкова!“

Уви! — беше твърде късно. Тя продължаваше да расте… да расте… и скоро трябваше да коленичи. След миг — не можеше дори и тъй да остане. Опита се да легне, да опре единия си лакът о вратата и да обвие другата си ръка около главата. Но тя все още продължаваше да расте… и най-сетне трябваше да прокара едната си ръка през прозореца навън, и единия крак — нагоре в комина.

„Сега вече няма накъде — каза си Алиса. — Какво ще стане с мен?“

За нейно щастие силата на малкото вълшебно шише се бе изчерпала и тя спря да расте. Все пак й беше много неудобно. И тъй като изглежда нямаше никакъв изход от това положение, не е чудно, че тя се почувствува нещастна.

„У дома беше много по-хубаво — мислеше горката Алиса. — Ръстът ми не се изменяше така, нито пък ми заповядваха мишки и зайци. Колко по-хубаво щеше да бъде да не бях влизала в заешката дупка… и все пак… доста любопитен е, трябва да призная, тоя нов живот! Да можех само да разбера какво всъщност се е случило с мене! Едно време, като четях приказки, мислех, че такива работи никога не се случват, а ето, че сега сама съм героинята на една такава приказка. Някой трябва да напише книга за мене, непременно! Когато порасна, сама ще напиша — но аз съм вече пораснала — добави тя тъжно, — тука поне аз не мога вече да раста!“

„Но тогаз — все още разсъждаваше Алиса — никога ли няма да стана по-стара? Това поне ще ми бъде утеха… никога да не стана стара жена… но тогава… винаги ще имам уроци! О, само това не!“

„О, ти глупава Алиса! — си отговори тя сама. — Как можеш да учиш уроци тук вътре? Че то едва има място за тебе, къде ли пък и за твоите учебници!“

Тя продължи да говори тъй, като сама си задаваше въпроси и сама си отговаряше. Но след няколко минути чу глас отвън, спря да говори и се вслуша.

— Мери Ан! Мери Ан! — викаше гласът. — Веднага ми донеси ръкавиците!

Сетне се чуха ситни стъпки нагоре по стълбите. Алиса знаеше — това е Заека, който идваше да я търси. Тя се разтрепери (и разклати цялата къща), съвсем бе забравила, че сега беше близо сто пъти по-голяма от Заека и нямаше вече защо да се бои от него.

Заека застана пред вратата и се опита да я отвори. Но тя се отваряше навътре и тъй като Алиса я беше здраво затиснала с лакътя си, напразни бяха всички негови усилия. Алиса чу как той каза:

— Тогаз ще заобиколя и ще вляза през прозореца.

„И това няма да направиш!“ — помисли си Алиса. Почака. Когато й се стори, че Заека се намира вече под прозореца, простря ръка и замахна във въздуха.

Тя не улови нищо, но чу слаб вик и падане, и трясък от счупено стъкло. По това заключи, че може би Заека е паднал в някой цветарник или нещо подобно.

Сетне се чу разяреният глас на Заека:

— Пат! Пат, де си?

И после друг глас, който никога по-рано не бе чувала:

— Разбира се, тук съм. Изравям ябълки, ваше превъзходителство.

— Изравяш ябълки, тъй ли! — кресна Заека. — Ела тук и ми помогни да изляза!

(Наново дрънчене на счупено стъкло.)

— Сега кажи ми, Пат, какво е това на прозореца?

— Разбира се, ръка, ваше превъзходителство.

— Ръка — гъска такава! Кой е виждал такава грамадна ръка? Че тя е голяма колкото целия прозорец!

— Разбира се, колкото прозореца. Но все пак — ръка.

— Каквото и да е, не би трябвало да бъде там. Иди и го махни!

Последва дълго мълчание.

Сетне от време на време Алиса долавяше как си шепнат:

— Разбира се, и на мен не ми се харесва, ваше превъзходителство. Никак, никак!

— Направи, каквото ти казвам, страхливецо!

Алиса пак размаха ръка и се опита да улови нещо във въздуха. Тоя път се чуха два слаби крясъка и още по-силен трясък от счупено стъкло.

„Колко много цветарници трябва да има долу! — помисли Алиса. — Какво ли ще сторят сега? Да можеха само да ме издърпат навън, нямам нищо против! Не искам вече да стоя тука.“

Дълго време не можа да чуе нищо.

Най-сетне се чу тропот на малки колела и глъч от много гласове, които говореха едновременно. Тя можа да различи следните думи:

— Къде е другата стълба?

— Нали ми казахте да донеса само една. У Перцето е другата.

— Перце! Момче! Донеси я тук!

— Тука, опрете ги на този ъгъл!

— Не, първо ги вържете една за друга — не стигат така!

— О, ще стигнат! Недейте сега придирва!

— Ето, Перце, дръж това въже!

— Покривът ще издържи ли?

— Внимавай, тази хлабава керемида… хо-о-о-оп пада!

— Пазете си главите!

Чу се силен трясък.

— Кой направи това?

— Навярно Перцето!

— Кой ще влезе през комина?

— Не, аз няма! Ти иди!

— И аз не искам! Перцето да се изкачи. То е най-леко.

— Хей, Перце! Господарят казва ти да се изкачиш!

„А! Значи тъй: Заека изпраща Перцето да влезе през комина — рече си Алиса. — Изглежда всички се осланят на Перцето! Не бих искала да бъда на негово място. Коминът е тесен, вярно е, но все още мога да ритам малко.“

Тя дръпна крака си надолу, колкото можеше по-надолу, и почака, докато чу едно малко животно (тя не можа да отгатне какво е) да дращи и слиза надолу в комина.

„Това е Перцето!“ — рече си Алиса.

И силно ритна нагоре. Сетне се ослуша.

Първото нещо, което чу, бе хор от гласове, които дружно извикаха:

— Ето Перцето!

После само гласа на Заека:

— Уловете го, там, при плета!

После мълчание и пак объркани гласове:

— Повдигнете главата му!

— Сега коняк!

— Ще се задави!

— Е, как беше, стари приятелю? Какво ти се случи? Разправи ни!

Най-подир се чу нежен, квичащ гласец. („Това е Перцето“ — помисли си Алиса):

— Сам не зная — не, стига, благодаря! Сега ми е по-добре… но… малко съм развълнуван, не мога ви разправи… зная само, нещо ме удари като пружина… и хвръкнах като ракета…

— Тъй значи, стари приятелю! — рекоха всички.

— Трябва да изгорим къщата! — каза Заека.

Тогаз Алиса с все сила извика:

— Ако направите това, ще пусна Дайна срещу вас!

Последва мъртвешко мълчание. Алиса си помисли:

„Какво ли ще сторят сега?! Ако бяха малко по-умни, щяха да махнат покрива.“

След миг-два те пак почнаха да се движат насам-натам и Алиса чу Заека да казва:

— Отначало стига една кола.

„Една кола какво?“ — помисли Алиса.

Но те не я оставиха дълго да мисли. След миг порой от камъчета се изля върху прозореца, а някои от тях я удариха по лицето.

„Ще туря край на това“ — рече си тя и извика:

— Да не сте посмели да хвърлите още веднъж!

Последва повторно мъртвешко мълчание.

Алиса забеляза не без почуда, че всички камъчета, тъй както стояха на пода, се превръщаха в малки банички. И тогаз чудесна мисъл й дойде на ум.

„Ако изям една от тия банички — помисли тя, — няма съмнение, ръстът ми някак ще се измени. Тъй като вече не мога да стана по-голяма, вярвам, бездруго ще ме направи по-малка.“

Тя глътна една — и се зарадва, като видя, че почва да намалява. Щом стана доста малка и успя да мине през вратата, тя изтича навън.

Пред къщата се бяха насъбрали множество малки животни и птици.

Горкият малък гущер, Перцето, беше в средата. Две гвинейски прасета го държаха и му даваха да пие нещо от едно шише.

Всички се спуснаха срещу Алиса. Но тя побягна с всичка сила и скоро се намери в безопасност сред гъста гора.

„Първото нещо, което трябва да направя — каза си Алиса, като скиташе из гората, — е да стигна пак обикновения си ръст. И второ, да вляза в оная хубава градина. Мисля, това е най-доброто.“

Намерението, разбира се, изглеждаше чудесно — ясно и просто замислено. Единствената мъчнотия беше, че Алиса не знаеше как да го приложи в изпълнение. И като гледаше загрижено между дърветата — изведнъж остър лай се разнесе точно над главата й. Тя бързо вдигна глава.

Едно грамадно кутре я гледаше отгоре с големи кръгли очи и плахо протягаше лапа да я пипне.

— Горкото — каза Алиса галено и се опита да му свирне. Но всъщност тя се боеше да не е гладно кутрето — както го галеше, да не я изяде.

Без да знае защо, тя взе една пръчица и я насочи насреща му. Тогава кутрето скочи с радостно джафкане и се хвърли върху пръчката — престори се на раздразнено.

Алиса избяга зад един трън, за да не я смачка кутрето. Но когато тя се показа от другата страна, то отново скочи върху пръчката и в бързината се преметна презглава. Алиса, на която това се видя като игра на кон, и която се боеше всеки миг кутрето да не я премаже, пак се затича около тръна. Тогава кутрето почна да напада пръчката — всеки път се хвърляше много малко напред и много по-силно отстъпваше. То лаеше дрезгаво; най-сетне седна доста надалече, запъхтяно, с изплезен език и с полузатворени очи.

Удобен случай за Алиса да избяга. Тя тичаше, докато съвсем се измори и загуби дъх; едвам се чуваше вече лаят на кутрето в далечината.

„Все пак какво мило кутренце беше то! — каза си Алиса, като се облегна на едно лютиче и почна да си вее с едно листо. — Щях да го науча на толкоз много работи, да бях само достатъчно висока! О, боже! Забравих, трябва пак да порасна. Чакай да видя: как ли ще стане това? Навярно трябва да изям или изпия нещо. Но какво?“

Въпросът наистина беше: какво? Алиса разгледа наоколо всички цветя и треви, но не можа да види нещо подходящо за ядене или пиене. Една голяма гъба растеше наблизо, висока току-речи колкото нея. След като надзърна под гъбата, от двете й страни и отзад, на Алиса й хрумна, че може да погледне отгоре и да види какво има там.

Тя се повдигна на пръсти и погледна над ръба на гъбата. Веднага очите й срещнаха погледа на една голяма синя гъсеница, която седеше на върха със скръстени нозе, спокойно пушеше от дълго наргиле и не обръщаше никакво внимание нито на Алиса, нито на каквото и да е наоколо.

 
 

Кейт Ъптън е „бременна в Маями“

| от chronicle.bg |

Кейт Ъптън оповести, че очаква първото дете от съпруга си Джъстин Върландър, съобщи Контактмюзик.

Двадесет и шест годишният американски модел разкри щастливата вест, като на страницата си в Инстаграм качи снимка, на която се вижда, че е с издут корем и е застанала на балкона на стая в хотел West South Beach в Маями.

#PregnantinMiami @justinverlander ❤️

A post shared by Kate Upton (@kateupton) on

Кейт в момента е в Маями за събитие, организирано от списание Sports Illustrated. Тя постна същото послание и на страницата си в Twitter.

Русата красавица се омъжи за Джъстин в Италия през ноември 2017 г.

„Когато вратата се отвори и видях Кейт да върви по пътеката, се почувствах объркан“ казва Джъстин за специалния ден. Джъстин увери, че никога няма да забрави този миг. Двамата започват връзката си през 2014 г.

 
 

Принц Хари и Елтън Джон ще лансират коалиция срещу вируса ХИВ

| от chr.bg |

Британският принц Хари и музикантът Елтън Джон ще се обединят, за да лансират „глобална коалиция“ за лечение на вируса ХИВ сред мъжете, съобщи Ройтерс. Двамата подкрепят много активно борбата срещу ХИВ и СПИН. Елтън Джон има специална фондация, учредена с тази цел.

Елтън Джон, който е на 71 години, пя на погребението на принцеса Даяна, майката на принц Хари. Той беше сред гостите на сватбата му с Меган Маркъл през май. Принц Хари участва заедно с Елтън Джон в обсъждане на опасността от вируса ХИВ за младите – „единствената демографска група, в която заразите с вируса ХИВ се увеличават, а не спадат“.

„Важен резултат от тази работа е спешната необходимост да бъде подобрен достъпът на мъжете до изследвания за вируса ХИВ и лечение“ – каза Елтън Джон. Около 36,7 милиона души по света са заразени с ХИВ, по данни на ООН за 2016 г. Само половината от мъжете се лекуват, в сравнение с 60 процента от жените.

Подробности за инициативата на Елтън Джон и принц Хари ще бъдат съобщени на международна конференция по въпросите на СПИН в Амстердам в края на месеца.

 
 

„Опасно привличане“: черната комедия за света на подрастващите

| от Дилян Ценов |

Точно 20 години след като филмът „Опасно привличане” (Heathers) показа колко струва популярността в училищните години и се превърна в култов филм, е време за следващия рунд – едноименният сериал, базиран на филма. 20 години по-късно правилата на играта значително са се променили и новият „Heathers” ни показва как. Резултатът от първите два епизода, които вече са достъпни в  HBO GO, очаквано не може да застане гордо до своя предшественик от големия екран, но за сметка на това дава нещо ново, което интригува и би могло да бъде полезно на младите зрители, които са основния таргет на 10-е епизода.

Опасно привличане” едва ли ще се нареди сред големите сериали на годината, още по-малко на десетилетието и неговото най-силно качество определено не е режисурата, сценария (като изключим остроумния диалог на моменти), нито задоволителната актьорска игра на състава. Неговото най-силно качество е пародийния му характер. Сериалът е язвителен, цинично откровен коментар на ситуацията, в която живеят всички подрастващи. Добра злободневна черна комедия.

image

Ролите вече са разменени. Дебелото момиче е най-популярната в гимназията, вече не е аутсайдер а „тартор” на компанията. Момчето, определящо се като gender-queer, е част от нейната група и има правото да бъде всичко, което си поиска, а лесбийката с различни по раса родители е финалът на цветното трио.

Главен персонаж в „Опасно привличане” е Вероника Сойер – 17-годишна гимназистка, за която най-нормалното нещо е, да знаеш какво искаш от живота. Новото момче в гимназията, Джей Ди, се оказва приятна компания, зад която обаче прозира опасен социопат, което става ясно още в първия епизод. Хедър Чандлър и нейният антураж са „съдниците” на гимназията. От тази изходна точка започват да се развиват интригите и малките училищни войни между учениците. На режисьорския стол сядат няколко души, като Лесли Хедланд режисира пилотния епизод, а Джейсън Микалеф и Мат Макконки са главните сценаристи. В главния актьорския състав влизат Грейс Виктория Кокс (Вероника Сйоер), Джеймс Скъли (Джей Ди), Мелани Фийлд (Хедър Чандлър), Джасмин Матюс (Хедър Макнамара) и Брендан Сканъл (Хедър Дюк).

„Опасно привличане” показва какви на практика са последствията от издигането на политкоректността в култ – необясним, масов и неразбираем, превърнал се почти в гротеска. Съдът в социалните мрежи е последната дума и е до такава степен развит и категоричен, че може да коства на момче с неправилно избрана тениска бъдещето. Ако наречеш момичето с най-много последователи „дебелана” на публично място, с теб е свършено. Това са правилата и Хедър Чандлър е дебеланата, която ги диктува. Създаването на тази картина е и едно от малкото силни качества на новия сериал „Опасно привличане” и именно заради нея той надскача средното ниво и заслужава да бъде гледан.

heathers

За голямо съжаление обаче „Опасно привличане” ще може да бъде гледан само на територията на Европа. След кървавият атентат в гимназията „Марджъри Стоунман Дъглас” във Флорида от 14 февруари тази година премиерата на сериала в САЩ беше отложена за юли. При открита стрелба в училището 17 души (от които 14 ученици) бяха убити, още 17 бяха ранени, а извършителят е 19-годишен бивш ученик. Преди малко повече от месец стана ясно , че сериалът няма да бъде разпространен на територията на Америка, заради темите, които третира. Така на практика беше доказано, че „Опасно привличане” идва точно на време, за да покаже абсурда, до който съвремието е стигнало. Парадоксът е в това, че САЩ има най-голяма нужда от такъв сериал, защото именно там ситуацията в епизодите се доближава най-много до реалността. Кривото разбиране за политкоректност обаче взе превес над поглеждането на истината в очите и отвъд океана очевидно предпочитат да си затворят очите. Така на практика само Европа ще може да гледа „Опасно привличане”, където социалните мрежи за щастие не са взели такова надмощие в ежедневието (а и в бъдещия живот) на подрастващите.

Макар и със слаба актьорска игра, „Опасно привличане” е един от стойностните young adult сериали на фона на редица слаби продукции от предишните години. Сериал, който показва до къде може да се стигне в името на това да бъдеш, както гордо заявява Хедър Чандлър, f*cking famous.

„Опасно привличане“ излиза всяка сряда (по два епизода). Първите два епизода вече са налични в HBO GO. 

 
 

60 години по-късно: сценарии на Стенли Кубрик беше намерен в Уелс

| от chronicle.bg |

Почти 20 години след смъртта си, Стенли Кубрик продължава не само да впечатлява, но и по своя собствен начин да е сред нас и да „твори“. Последното доказателство за това е намерен негов сценарий, писан през 1956 г., по книгата „Огнена тайна“ от Стефан Цвайг.

Дългият 100 страници сценарии бе намерен повече от 60 години след написването си в университета в Бангор, Уелс.  Сценарият е готов и по него може да бъде заснет филм, предава IndieWire.

„Това е невероятно – всички мислеха, че този сценарий е изгубен завинаги“, заяви експертът Нейтън Ейбрамс от университета.

Кубрик работил над адаптирания по „Огнена тайна“ сценарий заедно с американския писател Колдър Уилингам, с когото продължил сътрудничеството си над излезлия през 1957 г. по екраните филм „Пътища на славата“.

Стенли Кубрик е сред най-известните режисьори от втората половина на 20-и век. Заснел е филми в различни жанрове, като „2001: Космическа одисея“, „Лолита“, „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, „Портокал с часовников механизъм“, „Широко затворени очи“.