7 странни навика, в които големите писатели са търсели вдъхновение

| от chronicle.bg |

Всеки писател е в непрестанно търсене на устойчива стратегия, с която да поддържа всекидневната битка с празния лист. Това безкрайно търсене не се случва единствено на младите и неопитни писатели, напротив. Някои от литературните гиганти също е трябвало да измислят особени начини, чрез които да се мотивират да пишат.

Освен с умения и интелигентност, най-добрите литературни гении са такива и заради огромната страст, която изпитват към занаята си. Ето с какви ексцентрични навици се е захранвала тази страст при някои от писателите, на които се възхищаваме:

Лежане

За някои автори, лежането изглежда подпомага креативността и засилва фокуса. Те намират точните думи и вдъхновение, докато си лежат в леглото. Сред известните писатели, които са лежали докато са измисляли книгите си са Марк Твен, Джордж Оруел, Уди Алън и Марсел Пруст. А Труман Капоти дори е казвал, че е „напълно хоризонтален автор“, тъй като не можел да мисли, освен ако не е в легнало положение.

В изправено положение

Точно обратното на първото – за някои автори мисленето и писането, докато са седнали или легнали, е пълен абсурд. Хемингуей, Чарлз Дикенс, Вирджиния Улф, Луис Карол, Филип Рот – всички те са писали изправени до бюрото си, а не седнали.

На отделни листчета

Авторът на „Лолита“, Владимир Набоков, е бил много прецизен към своите писателски инструменти. Записвал е всичките си думи на листчета, които е пазел в отделни кутии. Този странен метод му е позволявал да пише сцените без да спазва определена поредност и да се спира на една или друга сцена, без да се съобразява с хронологията на действията. Освен това, Набоков е държал част от тези листчета под възглавницата си. По този начин, ако някоя идея му дойде внезапно, е можел да я запише веднага.

Цветни кодове

Френският автор Александър Дюма, изпод чието перо са излезли „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“, е използвал система от цветни кодове. Той е пишел някои неща с един цвят, други – с друг, и е бил изключително прецизен по отношение на цветовете. Синьото е било цветът на научнофантастичните писания, розовото – за статии и художествени текстове, жълтото – за поезия.

Висене надолу с главата

Висенето е прекрасен лек за писателски блокажи: поне така смята Дан Браун. Според автора на „Шифърът на Леонардо“, практикуването на т.нар. „инверсионна терапия“, му е помагало да релаксира по-добре и се концентрира върху писането. Колкото по-дълго време издържи надолу с главата, толкова по-вдъхновен се чувствал.

Писане без дрехи

За да завършите писателската си работа в срок, може би трябва да се обърнете към един навик на Виктор Юго – голото писане. Когато крайните срокове го притискали, както се е случило с „Гърбушкото от Нотр Дам“, той инструктирал своя прислужник да му конфискува всички дрехи, за да не може да излиза от вкъщи. Дори през най-студените дни, Юго се увивал единствено в одеяло и пишел историите си.

Пиене на зверски количества кафе

Френският писател Оноре дьо Балзак е наливал гориво в творческата си душа, като консумирал по около 50 чаши кафе на ден. Някои проучвания казват, че Балзак почти не е спял, докато е писал своя magnum opus „Човешка комедия“. Друг писател, който е ползвал кафето като „творчески пуш“, е Волтер. За него се знае, че в периоди на творчество, е пил около 40 кафета на ден.

 
 

Хората с висок морал по-рядко имат чувство за хумор

| от chronicle.bg |

Хората с висок морал е по-малко вероятно да бъдат забавни или да се смеят на чужди смешки, твърди се в ново изследване. По този начин те създават впечатление на „покровителствени или прекалено стриктни“, твърдят учените от Университета в Сингапур.

В изследването си те откриват, че високият модал всъщност може да повреди на имиджа на човек. „Въпреки че прекалено моралните хора често са адмирирани за постъпките и характера си, те могат да бъдат приети и негативно заради ограниченията, които си налагат. Заради нравите си те избягват или нарушават по-свободни и безгрижни ситуации, което пък може да ги развали и за останалите. Така че не винаги целомъдрието ще ви бута напред – в някои случаи дори може да вреди.“

В изследването са използвани шеги и мемета.

Хуморът, който се използва, целенасочено прекрачва някои граници, за да притесни хората с висок морал. „Те могат да проявяват и да се наслаждават на шеги стига те да не нарушават границите на благоприличието“, пишат учените в изследването си. „Конкретно служителите и мениджърите с такава ценностна система могат да са много полезни за бизнеса, особено с вярността си и доверието, с което се ползват. Но техният принос може да има цена като погледнем от социална гледна точка.“

 
 

Най-инстаграмското пътешествие, на което можете да отидете

| от chronicle.bg |

Ако планирате следващото си пътешествие с мисъл за последователите си в Instagram и другите социални мрежи, забравете за плажове, планини и гори. Всеки може да отиде на пясък, вода, хълмове и дървета.

Това, в което трябва да инвестирате, е класически американски трип по известния Route 66.


Вижте тази публикация в Instagram.

#route66 #grandcanyon #america #usa

Публикация, споделена от Dom (@goldbron) на

Пътят спечели гласуване за най-инстаграмска дестинация в анкета на компанията за автомобили под наем Hertz. Той започва от ветровития град Чикаго и приключва от другата страна на САЩ, в Лос Анджелис, като минава през най-живописни и нестандартни пейзажи. Известни забележителности са Гранд Каньонът и Калифорнийският щатски път, както и няколко творения на човека, например, вторият най-голям люлеещ се стол в света, в Мисури, и Ранчото за кадилаци в Тексас. Второто е любопитна арт инсталация на стърчащи от земята коли, покрити с графити. Вие също можете да нарисувате нещо, ако носите спрей със себе си.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

#EveryoneLoveEveryone ☮

Публикация, споделена от Ola Duçkallari King (@ola_duckallari) на

 

 

 

 

 

 

 
 

Каузата, която обедини Магдалена Малеева и Юлиан Вергов

| от chronicle.bg |

Човечеството е издигало множество течения, религии, идеи и какво ли още не в култ, в своята история. Днес един от тези култове е здравословният начин на живот, в който влизат редица дейности като здравословното хранене и спортуването, всичките обединени от една идея – грижата за самите нас, чрез грижата за тялото. А колко хубаво би било, ако подхождахме със същата страст и към грижата за околната среда?

Вече ви разказахме за инициативата на National Geographic, „Планета или пластмаса“ Каузата продължава да се развива и вече има своите поддръжници от публичното пространство.

Тенис легендата Магдалена Малеева и актьорът Юлиан Вергов се включиха в кампанията „Планета или пластмаса“. Двамата станаха официални посланици на инициативата, която цели да намали драстично количеството на пластмасови отпадъци за еднократна употреба, изхвърляни в Световния океан.

Вергов и Малеева вдъхновяват с личния си пример и новогодишни обещания. В специално заснети видеа за National Geographic двамата споделят тревожната статистика за кризата с пластмасата и дават алтернативи на най-масово използваните пластмасови предмети за еднократна употреба.

Повече от десет години Магдалена Малеева работи в посока образование и информираност на обществото за проблемите на околната среда, като заедно с близки приятели стартира платформа за разговори и дебати за възможното устойчиво бъдеще на България. До нея застава и познатият на българската театрална и телевизионна публика Юлиан Вергов, който всеки ден дава личен пример за природосъобразен начин на живот – от избора на колело за придвижване в града до използването на торбички за многократна употреба като пазарува.

National Geographic Планета или пластмаса Магдалена Малеева

Посланието им за кампанията „Планета или пластмаса“ цели не само да информира за задълбочаващата се криза, но и да мотивира по-голяма част от обществото, медиите и институциите да предприемат конкретни действия в името на опазване на Световния океан и планетата като цяло.
До този момент над 4600 души в България са застанали зад инициативата „Планета или пластмаса“, давайки своето собствено обещание на сайта на кампанията за България.

Отброяването на всички, дали обещание, става на специално изработен глобален сайт, активен включително и в много европейски държави като Германия, Франция, Испания и Холандия, както и на Балканите, в САЩ, Латинска Америка и Скандинавия.

До момента са събрани 190 466 443 обещания за намаляване или спиране на употребата на различни видове пластмасови изделия за еднократна употреба.

Към мисията на National Geographic се включват множество обществени личности, които припознават инициативата и се стремят да наберат възможно най-много последователи. Посланик на „Планета или пластмаса“ в Холандия е известната местна актриса Хана Вербуум, а в Словения един от посланиците е световноизвестният фотограф на списание National Geographic Арне Ходалич.

National Geographic Планета или пластмаса Юлиан Вергов

Кампанията „Планета или пластмаса“ е продиктувана от все по-шокиращите данни за замърсяването на световните водни басейни – повече от 5 милиарда пластмасови отпадъка вече плуват в Океана, а всяка година в него попадат 9 млн. тона пластмаса. В същото време по света се продават почти 1 млн. пластмасови бутилки всяка минута, а 40% от пластмасовите изделия се използват само веднъж. Само в САЩ се изхвърлят 500 млн. пластмасови сламки всеки ден, а 73% от боклука по плажовете е пластмаса. Въпреки множеството призиви и инициативи през годините, едва по-малко от 20% от пластмасата се рециклира, а 6,3 млрд. тона пластмасови отпадъци никога не са били рециклирани.

Според проучване на агенция „Talk” за България, направено за National Geographic, 55% от анкетираните българи са силно обезпокоени от глобалния проблем, свързан със замърсяването с пластмаса за еднократна употреба в Световния океан. Анкетирани са 800 мъже и жени на възраст между 15 и 54 години, които редовно използват интернет и са запознати с екологичните проблеми по света.

Замърсяването на Световния океан с огромни количества пластмасови отпадъци за еднократна употреба е проблем, който рано или късно ще засегне пряко всеки един от нас. Все още не е късно да преобърнем негативната тенденция, но за тази цел са необходими усилия от страна на всички. А промяната не трудна и започва тук и сега с една малка чаша, сламка, пликче, бутилка, опаковка…

 
 

Гръмотевицата на Хари Потър не е точно гръмотевица

| от chronicle.bg |

Последната книга за хари Потър излезе преди 12 години. От тогава би трябвало да сме наясно с всички малки факти и фактчета около вселената на малкия магьосник. Но не е така.

Оказва се, че звестният белег на челото на Хари, който е под формата на гръмотевица, всъщност не е точно гръмотевица. 

Той само е с такава форма, но не символизира гръм. Тя прозихожда от самото заклинание Авада Кедавра. Когато хари е още бебе, през 1981 година, Лорд Волдемор идва в къщата на родителите му в Годрик Холоу, за да ги убие. След като приключва с баща му, Джеймс, той се отправя към майка му, Лили, и самия Хари. Тя успява да го спаси като жертва собствения си живот и след като смъртоносното заклинание се връща към Волдемор, Хари остава невредим освен блега му.

Той е под формата на гръмотевица, защото такова е движението с магическата пръчка, при изпълнение на заклинанието Авада Кедавра.

Може би Хърмаянитата сред Потър феновете вече знаеха този факт, но той със сигурност не е популярен. И честно казано предпочитаме такива неща да идват от Pottermore вместо новини като тези от миналата седмица.