7 странни навика, в които големите писатели са търсели вдъхновение

| от chronicle.bg |

Всеки писател е в непрестанно търсене на устойчива стратегия, с която да поддържа всекидневната битка с празния лист. Това безкрайно търсене не се случва единствено на младите и неопитни писатели, напротив. Някои от литературните гиганти също е трябвало да измислят особени начини, чрез които да се мотивират да пишат.

Освен с умения и интелигентност, най-добрите литературни гении са такива и заради огромната страст, която изпитват към занаята си. Ето с какви ексцентрични навици се е захранвала тази страст при някои от писателите, на които се възхищаваме:

Лежане

За някои автори, лежането изглежда подпомага креативността и засилва фокуса. Те намират точните думи и вдъхновение, докато си лежат в леглото. Сред известните писатели, които са лежали докато са измисляли книгите си са Марк Твен, Джордж Оруел, Уди Алън и Марсел Пруст. А Труман Капоти дори е казвал, че е „напълно хоризонтален автор“, тъй като не можел да мисли, освен ако не е в легнало положение.

В изправено положение

Точно обратното на първото – за някои автори мисленето и писането, докато са седнали или легнали, е пълен абсурд. Хемингуей, Чарлз Дикенс, Вирджиния Улф, Луис Карол, Филип Рот – всички те са писали изправени до бюрото си, а не седнали.

На отделни листчета

Авторът на „Лолита“, Владимир Набоков, е бил много прецизен към своите писателски инструменти. Записвал е всичките си думи на листчета, които е пазел в отделни кутии. Този странен метод му е позволявал да пише сцените без да спазва определена поредност и да се спира на една или друга сцена, без да се съобразява с хронологията на действията. Освен това, Набоков е държал част от тези листчета под възглавницата си. По този начин, ако някоя идея му дойде внезапно, е можел да я запише веднага.

Цветни кодове

Френският автор Александър Дюма, изпод чието перо са излезли „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“, е използвал система от цветни кодове. Той е пишел някои неща с един цвят, други – с друг, и е бил изключително прецизен по отношение на цветовете. Синьото е било цветът на научнофантастичните писания, розовото – за статии и художествени текстове, жълтото – за поезия.

Висене надолу с главата

Висенето е прекрасен лек за писателски блокажи: поне така смята Дан Браун. Според автора на „Шифърът на Леонардо“, практикуването на т.нар. „инверсионна терапия“, му е помагало да релаксира по-добре и се концентрира върху писането. Колкото по-дълго време издържи надолу с главата, толкова по-вдъхновен се чувствал.

Писане без дрехи

За да завършите писателската си работа в срок, може би трябва да се обърнете към един навик на Виктор Юго – голото писане. Когато крайните срокове го притискали, както се е случило с „Гърбушкото от Нотр Дам“, той инструктирал своя прислужник да му конфискува всички дрехи, за да не може да излиза от вкъщи. Дори през най-студените дни, Юго се увивал единствено в одеяло и пишел историите си.

Пиене на зверски количества кафе

Френският писател Оноре дьо Балзак е наливал гориво в творческата си душа, като консумирал по около 50 чаши кафе на ден. Някои проучвания казват, че Балзак почти не е спял, докато е писал своя magnum opus „Човешка комедия“. Друг писател, който е ползвал кафето като „творчески пуш“, е Волтер. За него се знае, че в периоди на творчество, е пил около 40 кафета на ден.

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

Италианска Икеа стана дом на улични кучета

| от chronicle.bg |

Персоналът в Икеа в Катания, Италия, приюти улични кученца в магазина. А реакцията на клиентите не можеше да е по-мила. Те отиват до магазина в един хладен есенен ден и заварва няколко кучета настанени удобно сред една от всекидневните в мебелния гигант.

Магазинът решава да отвори вратите си за бездомните животинки наоколо и да им даде подслон и защита от елементите поне за малко.

Освен това кучетата получиха храна и милувки от персонала и клиентите, а някои от тях дори намериха стопани. И как не, вижте колко са трогателни:

Цялата случка става инцидентно. Самият магазин не обявява публично и не рекламира присъствието на кучета сред инвентара си. Жестът обаче се приема изключително добре от посетителите, които наводняват Instagram със снимки.


Вижте тази публикация в Instagram.

Adoro gli svedesi per questo: con Ikea anche i randagi hanno una casa ❤️

Публикация, споделена от Vale.Ant (@valeria_antipatico) на

И съвсем естествено – гледката на заспало кученце в уюта на всекидневна би трогнал мнозина. Вижте го този приятел:

Авторите на снимките изразиха силно желание останалите магазини от веригата да последват примера. Това е особено важно сега, когато започва да захладнява все повече.  

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Dove c’è Ikea c’è casa…. Публикация, споделена от Davide Finocchiaro (@davide_finocchiaro) на

 
 

Отиде си великият Стан Лий

| от chronicle.bg |

Стан Лий  е починал на 95-годишна възраст. Той доби популярност като е един от създателите на издателството „Марвел комикс“.

Той е страдал от няколко болести, а също и пневмония и проблеми със зрението.

Заедно с художниците Джак Кърби и Стив Дитко той създава редица истории със супергерои, които запленяват младите и издигат „Марвел“ до там, където е днес.

Негово творение са Спайдърмен, Хълк, X-Men, Железния човек и Фантастичната четворка.

Има филми по десетки комикси на „Марвел“ и по почти всички с персонажи Лий.

 
 

Хиляди блокчейн платформи са в опасност

| от chronicle.bg |

Във вечно променящото се киберпространство онлайн платформите за обмен на криптовалути не са толкова защитени от заплахи колкото вярват. От 2017 насам 14 блокчейн платформи са били жертва на кибератаки, което е довело до загубата на над 800 милиона долара. Нова дългосрочна атака е била открита и предотвратена от TAD GROUP, това е спряло кражбата на половин милион долара в криптовалута от голяма платформа за обмен.

Дългосрочната атака е била открита по време на пенетрейшън тест на една от най-големите платформи за обмен на криптовалута. Тя се е случвала в продължение на две години. В момента стотици платформи все още са застрашени от подобни атаки.

Блокчейн платформите са били цел на кибератаки още от самото си начало. Анонимността на транзакциите позволява на престъпниците да крадат безкомпромисно. Кражби на относително малки суми криптовалута следователно се случват често, но големите също не са изключение. Най-голямата кражба на Биткойн се случва през 2011, когато Mt. Gox, най-голямата платформа за обмен по това време, става жертва на кибератака за втори път. Откраднати са повече от 750,000 биткойна, което се равнява на около 350 милиона долара. Mt. Gox фалира преждевременно. За съжаление, повечето платформи не си взимат поука от това и атаките продължават. Много от атакуваните платформи са фалирали в следствие на това и потребителите са загубили парите си.

През 2017 количеството на кибератаките достига своя връх. Над 10% от ICO средствата са откраднати. През 2018, хакерите атакуват и частни ICO-та. Проектът TON на създателят на Telegraph – Пол Дурвон, е бил атакуван тази година. Киберкрадците са успели да откраднат над 35,000 долара.

TAD GROUP не може да разкрие името на тази скорошна атакувана платформа заради клиентската конфиденциалност. Въпреки това, техният Директор по Сигурността, Джошуа Алекзандър, ни предупреди, че вероятно много други платформи са застрашени. Алекзандър, който скоро е бил назначен в европейското представителство в Чертси, Обединеното Кралство, казва: „Колкото и страшно да звучи, за съжаление, това е слабост, която присъства в огромен брой ICO-та, които дори не подозират за нея.“

Има вероятност пробойните в сигурността да са основни, което потенциално може да позволи дори и лица с ограничени технически умения да превземат неопределен брой сметки и чрез това да стигнат до портфейла на потребителя. Подобен е случаят през 2016, когато платформата BITFINEX е била атакувана заради слабостите в сигурността на тяхната multi-sig wallet система. Това е вторият най-голям биткойн хак след Mt. Gox. В резултат, пробивът е присвоил 120,000 биткойна, на стойност около 72 милиона долара. Но, методът, използван в най-скорошна атака експлоатира слабост, която не е характерна за конкретен софтуер  и не разчита единствено на технически средства. Това прави методът по-опасен и разпространен.

Количеството кибератаки най-вероятно ще нарасне в следващите години. Киберсигурността, следователно, става много по-необходима. Ако компаниите, които се занимават с киберсигурност работят заедно, за да разпознаят слабостите на платформите и ICO-тата, ще успеят да изпреварят киберпрестъпността.