Жена нападна две от стюардесите по време на полет на канадска авиокомпания

| от |

Самолет на авиокомпанията „Air Canada”, който изпълняваше полет от Лондон до Торонто, беше пренасочен за извънредно приземяване в Халифакс, заради „недисциплинирани пасажери”, предаде Газета ру.

Полет “AC869” се приземи извънредно в Халифакс, защото пасажерка нападнала две от стюардесите.

В момента 30-годишната жена се намира под стража, а самолетът, на чиито борд се намирали 239 души, е продължил курса на полета си след краткото отклонение.

 
 

Филмите с жени главни герои са по-доходоносни от тези с мъже

| от chronicle.bg |

Филмите с мъже в главната роля все още са повече от тези с жени, но изследване на Агенцията по креативни изкуства (САЩ) и компанията Shift7 сочи, че това не е най-добре за бизнеса. Резултатите от анализа на топ филми между 2014 и 2017 ни показват като първенци тези с главна женска роля, без значение какъв е бюджетът на самия филм.

Creative Artists Agency и Shift7 правят сметките с помощта на Gracenote. Главният персонаж във всеки филм е определен по това чие име е първо в Gracenote. Това означава, че филми като „Star Wars“ са с водеща мъжка роля – в „Star Wars: The Force Awakens“ това е Харисън Форд, а в „Star Wars: The Last Jedi“ е Марк Хамил, въпреки че Дейзи Ридли има основна роля и в двата.

В изследването участват 350 филми – 105 женски и 245 мъжки. 

„Разбирането, че да имаш филм с жена в главната роля е лошо откъм приходи е грешно“, казва изследователя от CCA Кристи Хаубегър пред The New York Times. „Те всъщност са маркетингов актив.“

Когато филмите били подредени в категории по бюджет: над $100 милиона, по-малко от $10 милиона, между $10 и $30 милиона и така нататък, средния приход във всяка категория бил по-голям за женските филми, отколкото за мъжките.

Филмите били подложени и на теста Бачдел, който мери представянето на жените в творби на изкуството: той задава въпроса дали творбата включва ли поне две жени, който си говорят за нещо различно от мъже. 60% от филмите минават теста и няма филм от 2012 година насам, който е изкарал повече от $1 милиард в боксофиса и не е преминал Бачдел.

 
 

Тази Коледа подарете по един гей на всеки хомофоб

| от chronicle.bg |

Да мразиш не само гейовете, а въобще всички хората, заради секса, който си правят у тях си, е все едно аз да ви мразя вас заради това, че сте закусвали нещо, което не обичам. Стига сексът да е с пълнолетни и съгласни хора, какво те интересува теб кой как си мачка чаршафите.

Хомофобите са като дебелите радикални феминистки – и двете групички очакват хората да променят какво ги възбужда волево (?!), за да им е добре на тях (?!). Не знам вие какво мислите за това…

Във Варна вандали са заляли с боя и нарязали билборд, който е част от кампания за повече разбиране и толерантност към ЛГБТ общността. Това е повод и за текста ни, за една-две нови мисли по този страхотен проблем кой с кого спи.

Според мен, целият проблем не е в характера на ЛГБТ любовта, а в непренебрежимата сексуалена тематика на тази любов. Заради него, всеки път, когато говорим по ЛГБТ теми, представата за секс се появява в главите на хората. Някои от тези хора са по-консервативни и не обичат мисълта за секс между непознати в съзнанието си. И това съответно ги отблъсква, съответно смятат гейовете са лоши. Разбира се, и сред гей хората има неприятни, но те с когото и да правеха секс, пак щяха да са неприятни. Както има много хетеро противняци. Един мой приятел гей нарече онези, които се разсмърдяха срещу туитовете на Кевин Харт, цитирам, „педерастки фашуги“. Та това си е просто фактор сред човешката популация.

Според мен, това е проклятието на ЛГБТ общността – че не може да се говори по темата без сексуалния нюанс да отблъсква консервативните по темперамент хора. Затова, за да акцентираме върху личността повече за сметка на секса, предлагам на за Коледа до всеки хомофоб да застане по един гей. Не за да прави секс с него, не намеквам това, спокойно. Без агресия. Ей така, просто да прекарат някакво време заедно. По-дългичко – месец поне. За да видят и двете страни, че няма нищо лошо по природа в това да си гей и в това да си консервативен.

 
 

Кийт Ричардс спря алкохола „и другите неща“

| от chronicle.bg |

Кийт Ричардс е известен, освен с музикалните си достижения, и с консумацията си на алкохол. Дори персонажът на Джони Деп, пиратът Джак Спароу, е базиран на китариста. Но изглежда, че адът ще замръзне, налъмите ще цъфнат, а прасетата ще полетят, защото Кийт Ричардс вече е напълно трезвен!

На 77 години легендата на рока казва, че спрял акохола преди година и не е поглеждал назад. „Врътнах му шалтера. Писна ми. Време беше да спра. Точно както и с другите неща“, каза Кийт за списание Rolling Stone. Въпреки че от време на време ще изпие една бира или чаша вино, той твърди, че не му харесва вече и че си е изпил неговото.

Колегата му Рони Ууд, който собствено е трезвен от 2010 година, казва за Ричардс: „Удоволствие е да се работи с него. Много по-мек е. Пиенето му просто не му действаше добре, разбирате ли ме. Мисля, че предишният Кийт се беше запътил към една граница, която ако преминеше, щеше да стане грозно. Тая граница наближаваше все повече и повече и той май усети това.“

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.