X-15- самолетът, който помогна за създаването на космическата совалка

| от |

X-15 е най-бързият и най-високо летящият самолет. Моделът вдъхновява ново поколение космически самолети десетилетия след рекордните си полети.

За всеки почитател на авиацията и космическа история въздушната база Edward в Калифорния е свещена земя, пише BBC.

Реактивен самолет Harrier се движи към пистата. Зад него се намира необятно пресъхнало езеро, което превръща местността в абсолютно подходяща за кацане след опасен тестови полет. На няколко метра разстояние се намира мястото, където самолетът Bell-X1 е презареден преди първия свръхзвуков полет в края на 40-те. Наблизо се намира странно сборище от машини, позволили на пилотите да достигнат до границите на възможното. Сред са и крилата на малкия експериметален самолет, популяризиран от сериала „The Six Million Dollar Man“, излъчван през 70-те.

Flt 1-A-18. Pilot-White 8/11/60 AFFTC History OfficeТук сме, за да видим в реален размер един от най-важните самолети, строени някога – North American X-15. Той вече се намира далеч от погледа на хората, закътан зад един хангар. Но преди 50 години експерименталният модел успява да полети по-бързо и по-нависоко от всеки създаден преди, а и след него. В действителност това е съвместен проект на НАСА и на военните в САЩ. X-15 прилича повече на огромна стреличка дартс, отколкото на самолет – с къси крила, изградени около реактивен двигател. Способен е да развие скорости над 7270 км/час. С такава скорост полетът от Лондон до Ню Йорк е 45 минути.

“Ако говорим за летателни средства с пилот, това е върхът. Този самолет е поставил рекорди, които още не могат да бъдат разбити”, казва Стефани Смит, историк на военновъздушните сили на САЩ. “Това е била най-продуктивната програма за научни изследвания и помага неимоверно за развитието на авиацията.”

В период от 10 години след 1959-та обвитият в титан X-15 участва в 199 мисии и лети със скорост, четири пъти по-висока от тази на звука. Няколко пъти се случва така, че неговият гигантски мотор го „изстрелва“ над атмосферата направо в космоса и пилотите виждат как хоризонтът от син става черен. Само след 10-минутен полет, те се завръщали на твърда земя. Забележителен е и фактът, че само един тест пилот загива по време на всички тези полети.

Освен че нагледно доказва, че един самолет може да лети от въздушното пространсвто до открития космос и обратно, другите постижения на програмата X-15 включват разработването на първите скафандри, изучаването на термално защитените системи за повторно навзлизане в атмосферата, както и прилагането в практиката на най-големите нововъведения и открития в авиацията. Някои от полетите са били оборудвани и с инструменти за наблюдение и изучаване на враждебна космическа среда.

„За хората – дори за онези, които са работели с тях – пилотите на X-15 са били истински идоли – като хора, които винаги са на ръба, на границата между това да са авиатори или астронавти,“
Много от новите дизайни, като например Dreamchaser, следват стъпките на Х-15.
За разлика от стабилно промотираните от НАСА покрити със сребро астронавти, които летят в капсулите на капсулите Мъркюри и Аполо, само един от пипотите на Х-15 придобива известност. Но не заради това, че е пилотирал Х-15. „Нийл Армстронг тук се помни като колега и пилот на Х-15 – казва Смит, – а не като по-късно станалият световноизвестен астронавт“.

2

Доскоро самолетът Х-15 беше възприеман като маркер в историята на авиацията, и запомнен като една от стъпките към създаването на космическите совалки, които на свой ред вече са музейни експонати. Но сега, 50 години по-късно, неговата значимост бива преоткрита. В днешната нова космическа ера, свръхзвуковите самолети се връщат „на картата“ и Х-15 най-накрая ще получи признанието, което му се полага.

Тези дни Изследователският център на НАСА, който се намира в базата Ендрюс, беше преименуван от „Драйдън“ на „Армстронг“ в чест на времето, когато астронавтът е пилотирал Х-15. Междувременно, само на 15 минути път с кола оттам, водещи авиоразтаботващи компании преоткриват концепциите на Х-15.

Космическият самолет на „Virgin Galactic“, който се разработва в Mojave Air, ще лети по почина на Х-15. Също по подобие на Х-15, самолет на компанията SpaceShipTwo ще бъде спуснат под самолетоносач за да се издигнат със „собствени сили“, свръхзвуково, в открития космос, преди да се „гмурнат“ обратно и да кацнат на Земята. Първите полети в космоса ще се проведат по-късно тази година.
„Ние дължим много на пионерите в полетите в космоса със самолети“ – признава Джордж Уайтсайдс, СЕО на Върджин Галактикс – „защото те ни показаха, че това действително е въможно“.

Въпреки че материалите, електрониката и структурата на космическия самолет на Върджин за доста по-различни от тези на Х-15, основните принципи на летене до космическото пространство и обратно, са същите“.

„През 2014 всички знаем, че може да се премине Mach 3, но преди 50 години не беше така. Лесно е човек да забрави, че тогава това е било необятна територия“, казва той. Съперника на Virgin, XCOR също кредитира X-15 като вдъхновения за техния Lynx. „Основните елементи са от изследвания на НАСА от 50-те и 60-те“, споделя ръководителя на XCOR Джеф Грийсън. „Новото, което добавяме е да се опитаме да го направим по-малък и по-икономичен.“

GF01  Glide Flight- 1st test flight of SpaceShip2
Но не само компаниите за космически туризъм преразглеждат култовият X-15. От НАСА инвестират над 100 милиона долара в проекта Dream Chaser, който подбно на совалка ще се изстрелва в орбита вертикално и в последствие ще може да кацне на писта.

Освен технологичните способности на X-15, съществува и друга, по-футуристична, дори романтична гледна точка около концепцията за космически самолет, способен да извършва многократни полети.
Смит споделя, че това се вижда най-добре в карикатура, нарисувана от инжинер в НАСА през 1966. „Тя показва разликата между това да бъде спасен човек от капсула, плаваща в океана и просто да слезнете на пистата и да се качите в кабриолет с красиво момиче зад волана.“

В предстоящите години клиентите на Vitgin Galactic и XCOR би трябвало да могат да сбъднат тази мечта. При създаването си X-15 показва визия на бъдещето, която в момента се преоткрива – космически кораб и самолет в едно. Бъдещите космически пътешественици дължат много на хората, проектирали този модел.

 
 

Джейн Фонда няма да се даде на някакъв „малък рак“

| от chronicle.bg |

Вчера Джейн Фонда отново ни напомни защо я обичаме и се възхищаваме не само на вида й, но и на силата й. В интервю вчера (16.01) актрисата сподели, че се е подложила на операция за премахване на раково образувание в областта на долната устна.

Кинолегендата се появи в AOL Biuld, за да промотира предстоящия четвърти сезон на сериала на Netflix „Грейс и Франки“ и коментира лепенката, поставена на лицето й. „Бих искала да обясня за какво е тази лепенка. Наскоро бях оперирана от рак на долната устна. Мислех, че ще нормализирам преди да дойда тук, но всичко е наред. Просто исках да обясня, че по принцип не ходя така.“

„Удивително е, че въпреки това дойде“ отвърна водещият на емисията, признавайки, че много знаменитости не биха се появили пред камера преди да се възстановят напълно.

„Светът се разпада. Какво е една устна в сравнение с това?“ беше  отговорът на актрисата, която обикновено никога не дава обяснения относно това как изглежда и не търпи подобни въпроси в ефир. През ноември миналата година тя призна, че се е подлагала на пластични операции, но отказа да отговаря на каквито и да било въпроси относно това.

Фонда допълни, че няма да позволи на някакъв „малък рак“ да я повали. В следващо интервю с Хауърд Стърн за ABC казва, че напълно ще се възстанови.

 
 

„Манифест на 343 кучки“ или как го правят французойките

| от Дилян Ценов |

Първо дойде #MeToo, във Франция се появи #Balancetonporc, сега на мода е Time’s Up. Първият хаштаг беше избран за личност на годината на списание Time. Всички сте наясно с мащаба на това цунами. Светът (особено САЩ) стигна дотам, че ако се обявиш против всеобщата борба за равенство между половете, която не стъпва на никакви реални доказателства, няма ясна цел и се води по лицемерен начин, Ашли Джъд е готова лично да те линчува.

Време, в което анонимни мъже и жени, с помощта на социалните мрежи съсипват кариерите на гиганти.

Това не е текст против изкривения феминизъм (макар че днешният феминизъм наистина е такъв). Това е текст за мнението на една личност, което към момента най-много се доближава до онова, което всички хора по света искаме, но не знаем как да постигнем.

Оставаме настрана за момент фалша и лицемерието на хаштаговете и се пренасяме във Франция.

Годината е 1971. Абортът във Франция е незаконен и всяка жена, извършила такъв, следва да бъде осъдена. Въпреки това ежегодно във Франция се извършват 1 милион незаконни аборта. Не се знае още колко жени бягат в Англия, тъй като там процедурата вече е легализирана. Жените нямат право на контрол над тялото си.

Какво прави Симон дьо Бовоар? Пише манифест, подписан от 343 жени, които признават, че са направили незаконен аборт. Le Nouvel Observateur го публикува на 5 април 1971 г. Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган, Катрин Деньов и Жан Моро са малка част от имената в списъка.

Седмица след публикуването на манифеста, на първа страница на сатиричния вестник Charlie Hebdo се появява карикатура, озаглавена, „Кой забремени тези 343 кучки?“ – така се появява прякорът (от фр. Manifeste des 343 salopes). Година по-късно момиче от френско предградие е осъдено за направен аборт след изнасилване. Oще четири жени (сред които и майката на момичето) са изправени пред съда за извършване на процедурата. Това предизвиква масово недоволство. Симон дьо Бовоар и още няколко жени дават показания, в които признават, този път пред съда, че са извършили аборт.

Франсоа Митеран си дава сметка, че жените съставляват 53% от населението на Франция и успява да ги привлече за свои гласоподаватели на изборите през 1974 г.  Следващата година неговият здравен министър, Симон Вей, която е била затворник в концентрационен лагер през Втората световна война, подписва закон, според който абортът е разрешен до десетата седмица. Години по-късно срокът е удължен на дванадесет седмици.

Тази история отекна ясно в съзнанието на някои хора в последните 24 часа.

На фона на масовото недоволство против сексуалното насилие над жените на работното място, миналата седмица Катрин Деньов и още 100 жени публикуваха писмо във френския ежедневник Lе Monde, което беше посрещнато от остри реакции на онези „защитнички“ на правата на жените, които вместо да помагат, на практика поляризират проблема, заглушавайки всяко друго мнение. Вчера вестник Liberation публикува отговора на актрисата на нападките, отправени към нея, а те са че „вреди на борбата за равенство между половете“.

Отговорът на Катрин Деньов е повече от изчерпателен. Той е достоен и представя ситуацията такава, каквато е. Против сексуалното насилие, но и против излишното създаване на напрежение и възползване от ситуацията. Против злоупотребата с жените на работното място, но и против силите на социалните мрежи. Той е против унищожаването на продукти на изкуството, под фалшив претекст за хуманизъм.

„Упрекват ме, че не съм феминистка. Трябва ли да напомням, че бях една от 343-те кучки, заедно с Маргьорит Дюрас и Франсоаз Саган, които подписаха манифеста „Аз направих аборт“, написан от Симон дьо Бовоар?“

Дали всички днешни временни активистки си дават сметка, че група „кучки“ (едни от най-великите личности на миналия век) рискуват немислимо много, за да имат жените наистина някакви права? И ако Симон дьо Бовоар, Франсоаз Саган, Жан Моро и Маргьорит Дюрас вече не са между нас, то за щастие Катрин Деньов е. За да ни напомни що е то феминизъм, що е то истинска борба за равенство между половете.

Погледнато днес, във време на анонимни обвинения и предварителни извинения (справка – Майкъл Дъглас) и шумотевицата около #MeToo, единственото което може да ни каже историята, е колко сме смешни в опитите си. Смешно е да предявяваш искове от позицията на анонимен човек, който се страхува да излезе на светло, но претендира за съдебна отговорност над лицето Х. Няма да задълбаваме в абсурда на тези обвинения. Само ще кажем, че Джеймс Франко беше обвинен от своя бивша приятелка, Вайълет Пейли, че извадил пениса си, докато двамата са в колата и настоял тя да му прави орална любов. След като са имали връзка… Обяснението на Пейли – „… просто не исках да ме намрази и го направих“.

Този път не става въпрос за жертвите на сексуалния тормоз, които след случая Харви Уайнстийн станаха смешни. И не е нужно да сме били там и да сме видели, за да го твърдим. Смешни са заради признанията, в които прозира абсурдът на описаните ситуации. Кевин Спейси беше обвинен от 48-годишен актьор, който е бил във връзка с него преди повече от 20 години, но приключва взаимоотношения след като Спейси се опитал да го „изнасили“.

С Харви Уайнстийн беше в реда на нещата. Там доказателствата са неоспорими. Там не става въпрос за нагло поведение, а за неприемлива злоупотреба с власт, за уволняване, съсипване на кариери. За човек с позиция, който действително е спирал професионалния път на някои жени. Само ще напомним признанието на Лина Хийди („Игра на тронове“), че след като разбира за какво става въпрос, никога повече не се снима във филм  на Miramax (компанията на Уайнстийн). Леа Сейду е трябвало да се защитава от физическа разправа.

Този път става въпрос за Катрин Деньов – една истинска защитничка на правата на жените, на която хората се нахвърлиха единствено защото тя умее да мери своите думи. Да разграничи истинския сексуален тормоз от наглостта (която нали, не е наказуема). Днес говорим за една от жените, които винаги ще са на мода. И не защото и до днес тя е сред най-красивите жени на планетата, а защото знае какво, кога и как да каже и най-вече – какво да направи. Защото истинската промяна идва, когато рискуваш, а не когато обясняваш, какво направил Джеймс Франко с теб в колата.

Дотук с феминизма на ХХI век. Деньов ги отвя всичките.

 
 

Почина Долорес О’Риърдън, вокалистката на The Cranberries

| от chronicle.bg |

Долорес О’Риърдън, вокалистката на Cranberries, почина внезапно на 46 години в Лондон.

Причината за смъртта й не се съобщава.

О’Риърдън беше в Лондон за записи, каза пресаташето на групата Линдзи Холмс, цитирана от Асошиейтед прес.

The Cranberries стана световно известна през 90-те години на миналия век с хитове като „Zombie“ и „Linger“.

 
 

В памет на Долорес О’Риърдън от Cranberries

| от chr.bg |

Както ви съобщихме: Долорес О’Риърдън, вокалистката на Cranberries, почина внезапно на 46 години в Лондон.

Нека с тази галерия си вземем последно сбогом с прекрасната Долорес.

Долорес Мери Айлийн О’Риърдън Бъртън беше ирландска певица, композитор и текстописец, вокал на групата Cranberries.

Ще я запомним и със соловата й работа: песента „Ave Maria“ за саундтрака на филма „Страстите Христови“, „Mirror Lover“ за албума на немския електронен проект Jam & Spoon и песента „Pure Love“ (2004), в която пее в дует с известния италиански певец Дзукеро.