Виновна ли е Украйна за свалянето на МH17?

| от |

Украйна е можела да предотврати свалянето на малайзийския самолет, ако навреме беше затворила въздушното си пространство, информира Дойче веле. Това твърдят експерти по въздухоплаване и журналисти, успели да се доберат до някои информации.

Всеки, който се опитва да разговаря с украинските власти за наличието на евентуална тяхна вина за катастрофата с малайзийския Боинг през лятото, удря на камък. Центърът за контрол на полетите препраща към правителството, но то отказва да прави изявления, а президентството просто игнорира всяка подобно запитване. Само един човек се оказва готов да каже нещо по въпроса – Володимир Хрихорецки, бивш ръководител на въздушното движение в района на източноукраинския град Харков. „Украинският център за контрол над полетите не носи никаква вина за станалото с малайзийския Боинг. Властите и правителството не са можели да знаят, че сепаратистите получават оръжия, с които имат възможност да обстрелват самолети на такава височина. Ние, във всеки случай, не сме го знаели“, казва Хрихорецки в разговор с Дойче Веле.

Тежки обвинения срещу Киев

Елмар Гимула е на друго мнение. Берлинският експерт по въздушно право помага на три от четирите германски семейства, загубили близки в катастрофата над Украйна. Трите семейства искат да изправят Украйна пред Европейския съд за човешките права в Страсбург и изискват по един милион долара обезщетение за всеки загинал. „Първоначално внесох само оплакване, защото исках да видя какъв отзвук ще има“, казва адвокатът в разговор с Дойче Веле. През 90-те години на миналия век Гимула е бил съветник на руското правителство по въпросите на въздушното право.

„Смъртта е причинена от това, че украинското правителство не е изпълнило задълженията си да затвори въздушното пространство на нивата, на които се движат пътническите самолети“, се казва в предявеното от адвоката оплакване. Причината, според него, е че Украйна не е искала да загуби „такси за прелитане, чиято стойност възлиза на милиони“. Елмар Гимула смята, че до шест месеца Европейският съд за правата на човека ще се произнесе по това, дали делото е от неговата компетенция. Той може и да го отхвърли, защото жалбата не е била подадена първо пред съдилищата на съответната държава, каквито са предписанията.

Изминаха пет месеца, откакто на 17 юли Боинг 777 на малайзийските авиолинии, пътуващ от Амстердам за Куала Лумпур, падна нада в региона на Донецк. Всички 298 души на борда загинаха. Украйна обвинява проруските сапаратисти, но и самата Русия за свалянето на самолета. „Пътническият самолет е бил свален с ракета от комплекса за противовъздушна отбрана „Бук-М“, пристигнал заедно с екипажа си от Русия“, заяви украинският президент Петро Порошенко миналата седмица. Русия и сепаратистите отхвърлят всички обвинения. В междинния доклад на холандския Съвет за сигурност се казва, че полет МН-17 е бил „надупчен като решето“ от множество малки обекти.

Грешна преценка от страна на авиокомпаниите?

Още в първите часове след катастрофата възникна въпросът, защо пътнически самолет е прелитал над район на бойни действия. Оказа се, че това е обичайна практика в света – включително и над кризисни региони като Ирак и Афганистан. Международните организации във въздухоплаването отхвърлят всякаква отговорност. Задача на отделните страни било да затварят съответните въздушни пространства за полети. Това потвърди и Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол). След анексията на Крим, Евроконтрол, а и други служби препоръчаха на авиокомпаниите да заобикалят полуострова и Източна Украйна. Някои авиопревозвачи промениха маршрутите си в съответствие с препоръките. Други обаче продължиха полетите, за да пестят време и пари.

Инцидентът с Ан-26 е трябвало да ги алармира

Адвокатът Гимула и някои експерти смятат, че един предишен инцидент е трябвало да накара украинското правителство да закрие въздушното пространство над източните райони на страната. Три дни преди катастрофата с малайзийския Боинг, т.е. на 14 юли, над Луганск е бил отстрелян транспортен самолет тип Ан-26, летящ на височина от 6 500 метра. „Това е възможно само с тежки противовъздушни ракетни системи“, заяви експерт на Стокхолмския институт за изследване на мира СИПРИ в интервю пред западни медии. И преди това сепаратистите на няколко пъти бяха успявали да свалят ниско летящи украински бойни самолети само с помощта на преносими ракети земя-въздух.

Инцидентът с транспортния самолет Ан-26 беше станал много близко до границата с Русия. Затова украинското правителство първоначално заподозря Москва, и чак по-късно – сепаратистите. Бившият украински министър на отбраната Валерий Хелетей беше информирал президента, че „транспортният самолет е бил обстрелван със значително по-мощно оръжие – най-вероятно от територията на Руската федерация“. След обстрела на транспортния самолет украинските власти промениха въведената по-рано забрана за полети – променяйки нивото от 7 925 на 9 750 метра, тоест почти до границата за полети на гражданската авиация. Според адвокат Гимула, това е доказателство, че Украйна е знаела за опасността. Боингът на малайзийските авиолинии е бил свален от височина 10 060 метра. Някои западни експерти по въздухоплаване, сред които и проф. Зигмар Щадлмайер от университета в Линц, Австрия, смятат, че затварянето на въздушното пространство над Украйна е можело да предотврати катастрофата.

Решаващи часове преди катастрофата

Някои наблюдатели изразяват предположението, че е възможно Украйна да е преценила погрешно някои от техническите аспекти на инцидента. Транспортните самолети Ан-26 са витлови машини и летят сравнително бавно с около 440 км/час, затова те са лесна мишена. Модерните пътнически самолети летят значително по-високо, два пъти по-бързо и само за няколко минути могат да прелетят над района на бойните действия в Източна Украйна. Има много улики, че непосредствено преди катастрофата с пътническия самолет, украинското правителство е знаело за новите оръжия на сепаратистите. „Имаме информации, че на украинска територия са вкарани някои тежки оръжия, които могат да обстрелват самолети на много голяма височина. Сред тях е и комплексът „Бук“, заявява говорителят на Съвета за сигурност на Украйна Андрий Лисенко на пресконференция на 17 юли в Киев. Други източници също потвърждават тези информации. В това число и кореспондентът на АП. От това излиза, че Украйна е имала на разположение няколко часа, за да предотврати катастрофата с малайзийския пътнически самолет. Ако разбира се всички служби бяха оценили обстановката адекватно и бързо.

 
 

Недоволство срещу кампанията „Вилнюс: G-точката на Европа“

| от chr.bg |

Туристическата рекламна кампания на Вилнюс, столицата на Литва, която е силно сексуализирана, беше разкритикувана от Католическата църква. Папа Франциск предстои да посети държавата следващия месец. Неговата прибалтийска обиколка започва с Литва, където католиците са религиозното мнозинство.

Местната преса изрази колебания дали подхода на рекламата няма да създаде грешни впечатления за града с население 540 000 души. По-рано правителството помоли Вилнюс да отложи кампанията за след папската визита. Въпреки че премиерът Саулиус Сквернелис не я намира за неподходяща, той призна, че пускането й в настоящия момент е „малко странно“.

Инга Романовскене, мениджърът на туристическата агенция Go Vilnius, която седи зад кампанията, определи визитата на Папата като „много важно събитие“, но допълни и че „гардът има нужда да привлече нови посетители“.

„Що се отнася до привличането на туристи в града, имаме сериозна конкуренция с останалите градове и държави в Европа, които инвестират силно в маркетинга си“, допълни тя.

 
 

Касъл рок: Лунапаркът на Стивън Кинг

| от Цветелина Вътева |

Имам една бизнес мечта: някой ден да направя гигантски тематичен лунапарк по Стивън Кинг. Представете си само: срещу някаква сума попадате в света на Краля, от канализацията стърчи червен балон, в Пущинака играят децата от „ТО“, отнякъде се появява санбернар с окървавена муцуна, а в далечината ви дебне червен плимут…

Макар и през телевизионния екран, нещо такова са постигнали Джей Джей Ейбрамс с неговата продуцентска компания Bad Robot и Warner Bros. TV, които стоят зад проекта „Касъл рок“ – най-новия ТВ продукт, построен върху творчеството на Кинг.

В последно време феновете на Краля бяхме задоволени с прекрасната екранизация на „ТО“, чието продължение очакваме през 2019г., с „Играта на Джералд“, която успя да ни потопи в психологическия ужас на една неволна затворничка в легло, както и със сериалите по „22.11.63“ и „Mister Mercedes“. Небрежно ще подминем опита за пресътворяване на екран на „Тъмната кула“, защото е лято и няма нужда от излишен негативизъм.

„Касъл Рок“ обаче е различен, и то по начин, който не ни разочарова. Сериалът не се базира на конкретна книга на Кинг. Действието е плод на работата на Джей Джей Ейбрамс, режисьорите и сценаристите, които работят с него, а ролята на самия Кинг е като съветник на продукцията.  И почеркът му е достатъчно видим.

Вероятно знаете, че Касъл Рок е измислено градче в щата Мейн, където са ситуирани романите „Мъртвата зона“, „Куджо“, „Тъмната половина“, „Рита Хейуърт, изкуплението Шоушенк“ и др.

Затворът Шоушенк е мястото, откъдето започва всичко в тази нова история, издържана в стилистиката на деликатния хорър. Онзи, в който няма черва и нагледни рязания на глави и крака, а страшното е по-скоро осезаемо, отколкото видимо: то е едно флуктуиращо зло, с което е пропита цялата сцена на действие и което се просмуква в костите ни като лепкава, ледена влага: усещане за наближаваща буря и дишаща във вратовете ни смърт.

MV5BMjM4OTE1NDc0M15BMl5BanBnXkFtZTgwNTE2MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Първата серия започва с едно рядко добре измислено самоубийство: началникът на затвора „Шоушенк“, където лежа Анди Дюфрейн, обвинен в убийството на съпругата си и нейния любовник, слага край на живота си като се подсигурява с потенциално обесване, обезглавяване, пребиване и удавяне. Good choice. Няма мърдане.

След това нишката започва да се плете: случаен надзирател открива в подземията на затвора героя на Бил Скарсгард: едно момче без история и слово, което изрича единствено едно име: „Хенри Матю Дийвър“. Момчето е изиграно от Бил Скарсгард: смелчагата, който скочи в жълтия гащеризон на Тим Къри и изигра втория клоун Пениуайз. Той е толкова очарователно кривоглед, че ако си излекува кривогледството, това би било огромна загуба за бъдещето на американското кино. Брилянтно психарска физиономия, която напомня на тази под маската на клоуна Боб Грей.

Хенри Матю Дийвър (Aндре Холанд) е адвокатът, който ще се замеси в мистерията на безименния затворник. Той самият има мрачно минало: резки флашбеци ни вкарват в неговата история: осиновен чернокож, отраснал в Касъл Рок и познат на жителите на града като момчето, което е убило баща си. Покрай работата на Хенри Дийвър, сериалът ни представя някои от любимите теми на Кинг: етиката и реалността на смъртното наказание, моралът в затвора, демоните на миналото.

MV5BMGEyMjM5ZjctYzc2Yy00MTY2LTkzMTItOGQ4NDZhMzlkZDViXkEyXkFqcGdeQXVyNjc5Mjg0NjU@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Сериалът с бавни, но сигурни крачки навлиза в драмата на един град, обладан от злото: запазена марка на Кинг, последвана от неуспешни опити на други писатели да я пресъздадат също толкова добре (пример: Дан Симънс с „Лятото на страха“). Тук са майката на Хенри Дийвър – болната от Алцхаймер Сиси Спейсик, нейният дългогодишен любовник, Алън Пангборн (Скот Глен), агентът по недвижими имоти с разписано едно убийство в детството си Моли Стрънд (Мелани Лински, която очевидно може да бъде достоен психар не само в комедийна обстановка, както сме я гледали в „Двама мъже и половина), Джаки Торънс (Джейн Леви), чието име ви е познато от Джак Торънс („Сиянието“) – оказва се, че тя е племенница на Джак, от когото наследихме култовата реплика „All work and no play makes Jack a dull boy“ др.

MV5BMTU2NjI1OTk1M15BMl5BanBnXkFtZTgwMDA2MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Актьорският състав е внимателно подбран и засега не се виждат издънки. Не присъстват и еднопластови персонажи: макар очевидно героят на Бил Скарсгард да не е от най-симпатичните и добри хора, дори неговият образ не е линеен. И все пак, до него се отнася репликата „The devil was a boy“.

Първите серии радват почитателите на добрия хорър с някои статични, но хипер въздействащи сцени, изградени изцяло върху традициите на доброто кино на ужасите: плъх в капан, катинар в близък план, човек в плюшен костюм на пума, разпльокан върху асфалт, погребано отдавна куче, аутопсия на затворник с татуирани свастики по лицето, отрязана глава в кал пр.

За разлика от филми като „Убийствен пъзел“ и „Човешка стоножка“, тук въздействието се гради не от самото действие, а от съзерцаването на последствието. Класата залага не на гнусното, а на страшното.

MV5BMjA5MzQ5NTkwNF5BMl5BanBnXkFtZTgwNjk1MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Онова страшно, което караше хлапетата от моето поколение тайно да си взимат филми на ужасите от видеотеката и да ги гледат настръхнали от уюта на спалнята на родителите си. Тези филми на ужасите приветстваме. Този прочит на Кинг е правилният: защото човекът, родил Касъл Рок в главата си, не е просто болен мозък, който търси чудовищата в килерите, канализациите и под леглата.

Той знае, че чудовищата се чувстват най-добре в душите на хората, а творчеството му ни дава някои скрити знаци как да ги борим.

До момента в HBO GO има качени пет епизода на сериала. Засега от Hulu обещават един сезон с общо 10 епизода. Нещо ни подсказва обаче, че ще има и втори.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

9 професионални съвета за добра снимка

| от chr.bg |

Леятото е чудесен повод да обърнем внимание на една категория визуално изразяване, доста различна в своите техники и ефект от самостоятелния кадър. Ще я срещнете под имената „разказ в картинки“, „фото есе“, „история в снимки“ и други вариации, а в конкурса за мобилна фотография Huawei Next Image awards – като категория Story Board”, в която аранжирате 9 снимки в 3×3 квадратна решетка.

Какво е важно да имаме предвид, когато заснемаме своята визуална история? Първо, тя е преди всичко и на първо място история, и ако една снимка е запечатан момент, то във фото есето имаме развитие на момента във времето и пространството. На практика има два основни подхода при заснемането й – тръгвате да снимате като вече сте я композирали в главата си, или в последствие се връщате към голям набор от снимки, които сте правили по някакъв повод, и избирате няколко от тях – оптималното е между 6 и 12, с които да разкажете история. Визуалните истории следват основните правила за всеки разказ – въдеждане, обстановка, завръзка, развръзка, главни герои и т. н., поради което при втория подход може да се окаже, че любимата ви снимка като самостоятелен кадър просто не стои на място в историята. Използвайте я самостоятелно като такава, а с другите разкажете история.

Ето и няколко практически съвета от Вера Гоцева- lomovera, споделени на последния от серията уъркшопи за мобилна фотография.

Photo_by_Lomovera_3

  1. Изберете или заснемете въвеждащ кадър: такъв, който вкарва зрителя в историята. Тoй задава контекст и обикновено указва мястото на развитие на историята. Пътна табела, разпознаваем интериор с надписи са добри примери, ако търсите конкретика, морски пейзаж също става, ако искате да кажете просто, че историята ви се развива на морето и т. н.
  2. Покажете детайл – снимките с детайли създават наситеност и плътност на историята.
  3. Включете пострети – хората са най-важното нещо за добрата история и е добре да имате поне един портрет. Отново припомняме, че портретът не е задължително да е буквално лице, по-скоро търсете одушевено присъствие – силует, ръка, животно и други според идеята на историята ви.
  4. Предайте настроение – настроението е привлекателно и заразително във фото есетата.
  5. Внимавайте за цветовата тоналност – добре е историята да бъде в една хомогенна тоналност.
  6. Предайте конфликт – добрата история разчита на конфликт. Това е аналогът на завръзката в традиционните разкази. Във фотографията тази роля играят контрастите – емоционални или чисто геометрични и цветови.
  7. Моментът e важен и в серията и от снимки – опитайте да уловите кадър, който е извън линеарната част на историята и я показва под друг ъгъл.
  8. Покажете общата картина чрез поне един кадър, който дава общ поглед върху историята.
  9. Завършващ кадър: ако правите затворена история, сложете кадър, който едновременно да препраща към началото, но и да ви извежда от историята. Това е развръзката и тя е много важна.

Photo_by_Lomovera_2