SWISS разширява мрежата си от Цюрих

| от CHR Aero with ANNA |


В началото на юли SWISS стартира четири нови маршрута от своя хъб в Цюрих (ZRH).

Aвиокомпанията лети до Малта (MLA) четири пъти седмично. Полетите по 1378-километровата отсечка  се изпълняват от самолети Airbus 319/320 на превозвача. Маршрутът е изправен пред пряка конкуренция от страна на Air Malta, която изпълнява всекидневни полети.

На 2 юли превозвача стартира полети до Бриндизи, Италия (BDS), Измир (ADB) и Сантяго де Компостела (SCQ). И трите дестинации се обслужват три пъти седмично със самолети Airbus А320 и имат пряка конкуренция по маршрута.

 
 

Тео Ушев ни пренася в друга реалност на изложбата си в София през февруари

| от chronicle.bg |

Рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и първата в България инсталация с миксирана реалност включва най-новият визуален авторски проект на Теодор Ушев „Като в тъмно огледало“(In the mirror, dimly). Изложбата-инсталация ще бъде представена в София от 20 февруари до 11 март в Софийска градска художествена галерия.

Това е първият самостоятелен голям проект, който Ушев подготвя у нас извън киното. По покана на държавни и частни организации, той има реализирани подобни инициативи, изложби и инсталации в различни държави по света, сред които Барбикан в Лондон, Музей на цивилизациите в Квебек, в Градската галерия на Утрехт, Любляна, Токио, Сан Франциско, Анеси и др.

Проектът провокира публиката да търси скритото послание, смисъла отвъд привидното и различната гледна точка. Осмисля идеята за личния и социален страх и лицемерие, спасението и унищожението като индивидуален и обществен акт.

теодор ушев, изложба

В рамките на проекта ще бъде реализирана първата в България „потапяща“ инсталация (immersive installation) – едно от най-иновативните и атрактивни течения във визуалното изкуство. При него с помощта на специална каска – очила, зрителят се въвлича в алтернативна среда, добива оптичната илюзията, че е част от действието, което вижда в тях.

Ушев ще използва и експерименталната технология „миксирана реалност“ (mixed reality) в един от модулите си. Миксираната реалност добавя дигитална 3D картини и образи, като ги смесва със заобикалящата зрителя среда. Освен видеото с миксирана реалност, в рамките на проекта, Теодор Ушев ще създаде филм, който може да бъде видян в пространството на галерията, както и изложба на обектите с изображения, от които са създадени те.

„Като в тъмно огледало“ e проект, финансиран по Програма „Култура” на Столична община, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада (NFB). Организатори на изложбата са фондация Моменти и Кидс Хаус.

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.