Ще бъде ли избегнат хаоса при откриването на новия Терминал 2 на Heathrow?

| от |

След проблемите при откриването на Tерминал 5 през 2008 от летище Heathrow са особено предпазливи за предстоящото след 12 седмици откриване на новия Tерминал 2. United и Lufthansa ще са първите компании, които ще се възползват от ремонтирания терминал.

Lufthansa Foto

Откриването на новия терминал, наречен “терминала на кралицата” струва над 2,5 милиарда паунда и е изправен пред “едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправяно летище”. Над 161 организации са ангажирани със сигурността, почистването, наземното обслужване и магазините. Припомняйки си провала от 2008 директора на летището Джон Холанд-Кей казва, че “винаги съществува човешкия фактор, както и външни събития, невъзможни за предвиждане”

Новото съоръжение е частично построено върху стария терминал, заворен през 2009. То ще приюти компаниите от Star Alliance. Първи ще бъдат United през първите две седмици на юни, а в последствие Air Canada, All Nippon Airways, Lufrhansa, SAS Scandinavian Airlines и Air New Zealand и други. Общо 26 компании, превозващи 20 милиона пътници годишно. За сравнение стария терминал е бил способен да приема 2,8 милиона.

Да си припомним, че през 2008 при отриването на терминал 5 имаше огромни проблеми, които доведоха до 4 дни хаос на летището. Персонала се бореше с охранителната система, за да проникне в сградата. Наложи се да се добави система за навигация в рамките на терминала, което доведе до огромни закъснения. Имаше проблеми и с на паркингите. За пътниците, липсата на персонал и системи за качване на самолетите се отразиха в закъснения на багажите. В крайна сметка бяха отменени над 300 полета и хиляди багажи бяха изпратени на грешно място. Провала струваше на British Airways 16 милиона паунда и доведе до подаването на оставката на двама ръководители на компанията.

Хийтроу се надява до 2030 да разполага с 2 големи и 6 по-малки терминала, тъй като в момента е на ръба на максималния си капацитет (72,3 милиона пътници за миналата година). От летището се надяват да се построи трета писта, намерение, което се усложнява от противопоставянето на британското правителство на проекта, заради силен натиск от природозащитници и еколози.

В момента се провеждат редица тестове около работата на терминала.

 
 

В памет на Долорес О’Риърдън от Cranberries

| от chr.bg |

Както ви съобщихме: Долорес О’Риърдън, вокалистката на Cranberries, почина внезапно на 46 години в Лондон.

Нека с тази галерия си вземем последно сбогом с прекрасната Долорес.

Долорес Мери Айлийн О’Риърдън Бъртън беше ирландска певица, композитор и текстописец, вокал на групата Cranberries.

Ще я запомним и със соловата й работа: песента „Ave Maria“ за саундтрака на филма „Страстите Христови“, „Mirror Lover“ за албума на немския електронен проект Jam & Spoon и песента „Pure Love“ (2004), в която пее в дует с известния италиански певец Дзукеро.

 
 

Студентка спечели 50 000 лева от билет „Бързи 50“ на Лотария България

| от Спонсорирано съдържание |

Виктория Попова от град Хасково е поредната късметлийка, която попада в дългия списък на печеливши от Лотария България. Нейният щастлив билет се оказва „Бързи 50“, който й носи 50 000 лева!
Купува го от пункта на „Евробет“ на бул. „България“ № 15, а изненадата идва по-късно. Разкошната печалба се разкрива пред нея, когато се прибира у дома и с вълнение открива, че печели петцифрената сума.

„Вече съм добре, но минах през толкова много емоции. Всъщност не разбираш веднага, че си спечелил – първо не вярваш, проверяваш, после проверяваш пак и накрая разбираш, че наистина си късметлия“, разказва младата дама.

Вики е на 21 години и в момента следва биотехнологии в град София. Споделя, че ще инвестира печалбата в образованието си и ще заведе цялото семейство на екскурзия.

Лотария България Ви желае много приятни емоции и късмет!

 
 

Първата редовна въздушна линия между България и Азербайджан

| от chr.bg |

Първата редовна въздушна линия между България и Азербайджан вече е факт.

Редовните полети по линията предполагат стимулират развитието на двустранните отношения във всички сфери, а също  дадат възможност на хората за достъпно и удобно пътуване. По думите му, тази въздушна линия е символ на задълбочаващото се приятелство между двата народа и държави, и ще спомогне за осъществяването на множество проекти.

Авиокомпанията ще лети веднъж седмично във вторник.

Новата линия Баку-София е 77-та за летище София. Азербайджанските авиолинии са 28-та авиокомпания извършваща полети до България. През последната година най-голямото ни летище отбеляза ръст с над 30% на превозените пътници.

 
 

Далчев – творецът, който ни разкри красотата на грозното

| от chronicle.bg |

Не можем да си представим българската поезия без приноса на Атанас Далчев към нея. Труден би бил и достъпът на милиони българи до едни от най-великите световни произведения на литературата, без преводите му. Чехов, Стендал, Емили Дикинсън, Гьоте, Лорка и още десетки автори излизат на български език за първи път благодарение на работата му като преводач.

Представителят  на диаболизма ни показа красотата в грозното, жизнеността в старото, статичния, спрял, минорен свят на мъгла, самота и отчаяние. Предците ни го обикнаха, ние го обичаме, тези след нас също ще го обичат.

Един от ярките умове на миналия век описва в поезията си предметите, не само защото още като млад се запознава с експресионизма – заплашен от ослепяване, той започва да пише за вратата, прозореца, часовника, камъка, за да може да ги запечати и  те да могат  да бъдат видяни винаги. Завършва философия  и педагогика в Софийския университет, живее за кратко в Париж, основава мисловния кръг „Стрелец“. След 1944 г. творческият му път е спрян от новия политически строй и ще минат години, докато го публикуват отново. Строят не гледа с добро око  на този вид поезия. Едва през 60-те на пленум на ЦК на БКП е  взето решението да бъде обновен културния пейзаж на страната и Далчев е удостоен със звание „Заслужил деятел на изкуството и културата“. По-късно става и „Народен деятел на изкуството и културата“. Умира на 17 януари 1978 година.

Не можем да си представим българската поезия и проза без следното и много повече от него, което е невъзможно да сложим тук. 

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.“

„Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си.“

„Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие. Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.“

„Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.“

„Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.“

„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.“

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“

И за финал, нещо любимо:

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънат мойте часове отровни.

 

И аз лежа на дървения под

с коси от леден лепкав пот измокрени,

и аз умирам в стаята под покрива

тъй близко до самия небосвод.

 

А долу преминават автомобили,

трамваи като ветрове фучат

и смехове и крясъци звучат,

и тътнат кръчмите и публичните домове.

 

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца

и яростно оттам замервам хората

със пръст от старите саксии без цветя.

 

О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва;

аз съм една ненужна жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

 

Не искам състрадание от хората!

Аз имам всичко: моя е смъртта.

И аз ще се изплезя на света,

обесен върху черния прозорец.

1927 г.