САЩ забраниха на американските авиокомпании да летят над Ирак под височина от 9 км

| от |

Федералната въздухоплавателна администрация на САЩ забрани на американските авиокомпании да летят над Ирак на височина под 9145 метра, заради „потенциална опасна ситуация, предизвикана от въоръжения конфликт” в страната, предаде ИТАР-ТАСС.

Досега разрешената височина на полетите над иракска територия за американските авиокомпании беше 6 км. 
Федералната служба забрани и да се използват две международни летища в Ирак – в градовете Ербил и Сулеймания. 

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.

 
 

No Tears Left to Cry на Ариана Гранде е страхотна песен

| от chronicle.bg |

Ариана Гранде пусна в мрежата новият си сингъл – първият след като бе извършен атентат по време на неин концерт в Манчестър през 2017 г.

24-годишната изпълнителка качи видеото на най-новата си песен, No Tears Left to Cry в профила си в Instagram. В емоционалния текст са включени препратки, напомнящи за събитието от миналата година, когато 22 души от публиката бяха убити, а 500 бяха ранени.

Клипът на No Tears Left to Cry е дело на режисьора Дейв Майерс, а продуцент е Макс Мартин. Песента е страхотна с постепенната си смяна от госпъл ритъма към свежо лятно поп парче. А клипът ни препраща в паралелна вселена, малко а ла Blade Runner.

Певицата подгря феновете си с няколко предварителни откъси и постове в социалните мрежи по-рано през седмицата.

От излизането си на 19 април, песента вече има 15 млн. гледания в YouTube, а отзивите за нея са повече от екзалтирани.

Според нас песента е страхотна, но оставяме и на вас да прецените.

 
 

Готови ли сте за лятното издание Капана Фест 2018?

| от chronicle.bg |

Не знаем за вас, но нашият график за началото на юни, когато ще се проведе тазгодишното лятно издание на фестивала за градска култура и изкуство Капана Фест, вече е пълен.

От 1 до 3 юни това лято в Капана отново се събират творци и иноватори от всички сфери на културния живот, за да променят изцяло облика на пловдивския квартал Капана.

KF_Key_Visual

Замислен като карнавал на свободното творчество с 3 издания годишно, вече 4 години фестивалът открива и представя пред широката публика автори, занаятчии и творци с нестандартни идеи и новаторски проекти в няколко основни направления: Музика, Танци, Занаяти, Работилници и изложби, Кино, Литература, Театър, Атракции и развлечение и Спорт.

Главните акценти в програмата този сезон са:

Музикалните сцени, от които ще звучат както и млади, и вече наложени имена в българската музика, са върхът на програмата. Сцена Staropramen по традиция предлага специална селекция за феновете на рока и алтернативната музика, а новата сцена „Гласът на Капана“ е посветена на младите музикални надежди на България.

Базар Капана отново среща публиката с над 120 модерни занаятчии и техните творби, разделен на 4 тематични зони: Авторски изделия, Натурални храни и напитки, Улична мода и Базар за грамофонни плочи. Зоната за улична мода ще представи подбрани български стрийтфешън марки като WHAT A MONSTAR, Bare Hands Society и Snake Legend.

Литературната зона на лятното издание ще предложи програма, в която 1 юни е посветен на детската книга и ще срещне най-малките посетители с редица български автори. На 3 юни зоната ще бъде отворена към публиката, която ще разказва своите истории и ще печели награди. През останалото време зоната ще е претъпкана от талантливи поети, чиито представяния ще надхвърлят рамките на стандартното литературно четене.

Независимо кино и театър, арт инсталации и пърформанси, изложби, които ще се случват в гигантски капан-галерия, зона за спорт, посветена на благотворителна кауза… това и още много ще видим между 1 и 3 юни тази година по павираните настилки на Капана.

 
 

Никълъс Кейдж се отказва от актьорската кариера

| от chr.bg |

Холивудската звезда Никълъс Кейдж оповести намерението си в близко бъдеще да се откаже от актьорство.

54-годишният Кейдж, познат с ролите си във филми като „Лунатици“, „Диво сърце“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Да изчезнеш за 60 секунди“, „Призрачен ездач“, е споделил, че си дава още „само три или четири“ години като актьор, преди да се насочи трайно към изяви зад камера.

Бъдещите си намерения да работи като режисьор и продуцент Никълъс Кейдж е споделил пред репортери в Пуерто Рико, представяйки новия си филм „Първично“ („Primal“).

„Що се отнася до продуцентска и режисьорска работа – ще бъда „в играта“. Компанията ми „Сатурн филм“ стои зад всички филми с мое участие. Режисурата обаче е нещо, с което бих се изявявал занапред, тъй като на този етап съм основно изпълнител.

Ще продължа да правя това още само три или четири години, след което ще насоча вниманието си главно към режисирането“, е заявил Никълъс Кейдж.