Самолет на “American Airlines” се приземи извънредно в Япония

| от |

Пътнически самолет „Боинг-777” на компанията “American Airlines” е извършил извънредно кацане на международното летище Нарита в близост до Токио, предаде РИА Новости.

Полетът е бил от Шанхай за Лос Анджелис и се е приземил на японското летище около полунощ (17:00 часа българско време в понеделник). Никой от 253-мата намиращи се на борда на самолета пасажери и членове на екипажа не е пострадал.

Решението за извършване на извънредно кацане е взето, след като е открита странна миризма, идваща от багажното отделение.

Причината за миризмата все още се установява.
Не се съобщават повече подробности. / Агенция Фокус

 
 

Подаръци за Свети Валентин за напреднали

| от Вучето |

Забелязали ли сте, че напоследък рекламите за телефонни планове и смартфони разказват прости, но сърцераздирателни човешки истории , в които да разпознаеш не само своят нелек път към постигането на перфектното селфи, но и магията на истинските чувства, които превръщат бабите ни в Рита Хейуърт, а нас самите – в изобретатели, мечататели и любовници с потенциал?

Примерен сценарий: Свети Валентин е. А тя учи в Англия… Следват кадри от централен Лондон: Млад хипстър с малко, живо мече в кошницата на велосипеда си се движи по Ланкастър Стрийт, а уличен артист гълта огън (и бърбън) пред кръчма с 200-годишна история в Кенсингтън. Той също учи, обаче е в София. Кадри от столицата: Група младежи се прегръщат платонически и се превиват от безпричинен смях на покрива на модерна сграда, откъдето се открива спираща дъха гледка към нощно осветената “Александър Невски”. Друг млад хипстър (нашият герой) си разцъква телефона на пейка пред Народния, чудейки се какъв фантастично романтичен подарък да поръча онлайн за любимата.  Във финалния кадър готин куриер звъни на вратата на влюбената студентка и когато тя отваря, той й  връчва пакет, изрисуван ръчно с балони и сърчица. Звучи “To Love Somebody” на Майкъл Бубле, а сълзите от щастие не успяват да размият водоустойчивата спирала на девойката (но това вече е сценарий за друг рекламен спот). Внушението е силно: Лондон и София се побратимяват, защото за любовта не съществуват разстояния, които да не могат да бъдат преодоляни по един или друг начин. Особено на Свети Валентин!

Празникът, между другото, дойде, носейки със себе си традиционната за българската душевност мешавица от припряна превъзбуда от западен тип (“Мake you feel my love” – „Ще те накарам да почувстваш любовта ми“ от англ. ез. – песен на Адел) и злостен домашен хейт (“Няма да си чествам аз Трифон Зарезан, с глупости ще се занимавам!”). За пореден път тези без гаджета ще страдат, а тези с гаджета ще им натриват носовете, ликувайки задето са представители на по-щастливата половина на човечеството. За по-обръгналите в романтиката двойки си има осми март, затова сега тях няма да ги закачаме. Ще пренебрегнем и пияндурниците и тези без гаджета, понеже нямаме намерение за поредна година да им правим “евала”, убеждавайки ги, че 14-и февруари е безмозъчен празник и че няма нищо срамно в това да си сингъл на този ден. Понеже това изобщо не е верно, просто безплатна психоанализа от най-долен характер.

Съветите ни са насочени към всички влюбени, които искат да прекарат един незабравим Свети Валентин, като същевременно избегнат всички познати до болка клишета, особено тези, които рекламите ни пробутват! Така де, стига вече с тия бонбониери във формата на сърце и плюшени бозайници, стиснали между лапите си кутийки с годежни пръстени!

Затова ви предлагаме нашите авангардни предложения за свети-валентински подаръци за напреднали.

Къс уикенд на о-в Северен Сентинел

Откога обещавате на любимата да я отведете на някое наистина екзотично място? Коста Брава не се брои, а “Емералд Парадайз” на Слънчака пък изобщо! За да няма разочаровани на този Свети Валентин, предлагаме една различна далечноазиатска дестинация: остров Северен Сентинел се намира в Бенгалския залив и заема площ от едва 20 кв. км. Там е убийствено екзотично  (при това буквално), а и обещаваме, че уикендът наистина ще бъде много къс, така че няма да се охарчите чак твърде много. Жителите на острова са последните представители на неолита, обитаващи нашата планета. Ходят голи, нямат никакъв имунитет дори към най-безобидните съвременни болести и безпощадно убиват всеки, който се опита да стъпи на брега им. Предполага се, че го правят именно, защото ги е страх да не се заразят с морбили. Добрата новина е, че преди да ви надупчат със стрели и разчленят, цялото племе ще се събере на плажа и ще ви посрещне по стар островитянски обичай, а именно като се обърне с гръб към вас и започне да ака.

Организиране на тематично суингър парти

За изпълнение на този подаръчен комплект имате нужда поне от още една двойка. Разбира се, колкото повече, толкова по-весело, затова недейте да се ограничавате само с Цвети и Мартин, с които се запознахте в къмпинг “Градина” през лятото. Имайте предвид, че концепцията на Свети Валентин предполага освен романтика, също и задоволително количество секс. Именно затова суингър парититата са чудесна алтернатива на традиционното мисионерско “любене по случай празника”. За да нажежите още повече атмосферата, измислете тема за оргията, която ще организирате. Използвайте популярни кино сюжети, за да не затрудните особено останалите участници в избора на костюми и сексуални роли: “Списъкът на Шиндлер”, “Американски психар”, “Живите мъртви” и пр. За представители на групите с по-различна сексуална ориентация особено популярен сюжет е “Планината Бброукбек”, като за по-голяма достоверност може да включите и кон.

Предложение за брак в директен телевизионен ефир

Освен ако не работите в някоя телевизия или гаджето ви не се казва Златка, този   подарък изисква сериозна предварителна подготовка и перфектна организация.  На първо място трябва да изберете типа шоу, в което да се появите. Препоръчваме това да не бъдат сериозни предавания от типа на “120 минути” и “Лице в лице”, понеже те се гледат най-вече от сериозни хора с широки познания в различни сфери на живота. Освен това голяма част от тази демографска група се съставлява от “тези без гаджета”, а те по дифолт биха реагирали негативно на  дързостта ви да прекъснете Цветанка Ризова, за да се обясните във ВОЛ на избраника/избраницата си. Подходящи ефири са, например, полувремето на мач от Шампионска Лига и сутрешния журнал “На кафе”. Ако изберете втория вариант, бихте могли за малко допълнителен разкош да накарате Кристина Патрашкова да рецитира Рилке, докато вие поднасяте пръстена на едно коляно.

Нетрадиционен подарък по куриер

На пръв поглед изглежда така сякаш отново искаме да ви бутнем в депресиращото блато на класическия Свети Валентин от рекламата в първия параграф. Само че ние само взимаме сценария и му вдъхваме нов живот. Пак имаме двама любовници, разделени от хиляди километри (ако, разбира се, това е вашата конкретна житейска ситуация, разбира се). Във финалния кадър тя пак отваря вратата на скормното си емигрантско жилище, за да види насреща си куриер в униформа. Този път обаче куриерът не носи пакет или поне не носи  такъв в ръцете си. Оказва се, че подаръкът за празника е собствения му анатомичен пакет. Студентката в Лондон (или в Шутгарт, Брюксел, Мадрид) пак се разплаква, но този път сълзите й са предизвикани от бурен оргазм.

Евала на такива пощенски куриери!  А, и честит Свети Валентин!

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

| от |

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.

 
 

Крахът на съветските танкови войски при Дубно

| от Радослав Тодоров |

Масово битува  неправилното мнение, че най-голямата танкова битка през Втората световна война е била при Курск (юли – август 1943 г.). Това всъщност не е една битка, а мащабна операция, представляваща огромна върволица от отделни сражения, разиграли се по така наречената „Огнена дъга” около град Курск на фронт от стотици километри. Практически на всяко място където се удрят танковите клинове се води отделна битка. Най-голямата от тази поредица е битката в полето край малкото село Прохоровка на 12 юли. На едно място се бият ок. 300 немски танка срещу ок. 600 руски. Там германците нанасят чудовищни загуби на руснаците унищожавайки или повреждайки сериозно близо 400 машини и губейки едва около 70. Макар и с много тежка цена руснаците обаче удържат опитът за немски пробив в южната основа на дъгата  и макар също да не постигат поставените си цели в тази битка, резултатът от положението в дългосрочен план се оказва в тяхна полза.

1256495_10202700847634780_1926411064_n

Понеже Курск е считан за повратна точка във войната и понеже завършва с решаваща съветска победа за тази операция могат да се намерят тонове литература, статии, филми, но когато стане въпрос за операциите от началото на войната изведнъж изобилието от материали рязко секва.

По този начин например битката на линията Дубно-Луцк-Ровно на 23-29 юни 1941 г., която по размери превъзхожда дори и тази при Курск, винаги остава в сянка. Хвърляйки малко светлина върху този сенчест ъгъл от историята лесно можем да се досетим защо следвоенните руски писатели са предпочитали въпросният ъгъл да си остане сенчест. Някои щрихи от събитията:

Dubno-27-06-41

Само ден след началото на немската инвазия в СССР в района на Западна Украйна се завързват колосални сражения в триъгълника Дубно-Луцк-Броди. Удрят се танковите клинове на германската група армии „Юг” в съветския „Югозападен фронт”.

Нахлуващите немски сили под командването на фелдмаршал фон Клайст са: 13-а и 14-а танкова дивизия сформиращи 3-ти армейски корпус, 11-а и 16-а – формиращи 38-и корпус и 9-а танкова дивизия (14-и корпус).

Когато се говори за сблъсък между съветски и германски танкове повечето хора веднага си представят страховитите немски Тигри, които са и по-силно бронирани и по-едрокалибрени от съвeтските Т-34. В случая обаче Тигри все още няма, те се появяват чак в края на 1942 г. при Сталинград, но дори и по-късно на цялата Курска дъга сумарно има едва около 130 Тигъра, което е незначителна бройка на фона на общата масовост на бронираните войски по този фронт. Докато в битката при Дубно руснаците вече разполагат с Т-34 на масово въоръжение, макар и с все още по-малкото 76 мм оръдие, но пък в състава им вече имат и тежки танкове като КВ, каквито германците все още нямат.

В състава на петте немски дивизии има общо 728 танка, като само около половината са с над 50 мм оръдия, включително Panzer-III и Panzer-IV, от леките най-мощни са Panzer 38(t) с 37 мм оръдие, но преобладават Pz-II (20 мм).

В района са съсредоточени крупни съветски сили под командването на генерал Михаил Кирпонос – 30 дивизии сформиращи 10 корпуса плюс 109-а бронирана дивизия от Северния фронт. Всичко 5826 танка, включително 893 Т-34 и КВ общо. Тоест само тежките и средни танкове в състава на руските части, на които немците все още нямат еквивалент, са повече на брой, по-силно бронирани и с по-мощни оръдия от всичките немски в тази битка. А сумарно тук съветските сили превъзхождат количествено немските в бронетехника в съотношение приблизително 8 към 1.

Тези цифри не са съвсем точни поради честата неизправност или полуизправност на много от машините и от двете страни. А и поради шеметното настъпление на немците хванало руснаците изненадани и неподготвени, голяма част от руските сили въобще не схоласват да вземат участие в битката. Това се дължи на общата дезорганизираност в щаба и това, че отбраната не е била построена в дълбочина, което само по себе си благоприятства немския пробив.

Destroyed_19th_tank_division_near_Vojnitsa-Lutsk_highway

Още на 22 юни 1-а танкова армия на фон Клайст се вклинява на стика между 5-а и 6-а съветска армия и за да я спре, щаба на Югозападния фронт планира едно набързо скалъпено и зле проведено контранастъпление. Когато обаче предвидените за него механизирани корпуси настъпват към фронта се оказва, че практически действат без почти никаква връзка и координация по между си, а някои от тях въобще и не успяват да се включат в операцията предимно поради хаоса в щаба, но се случва и цели танкови полкове да заседнат в блатата и да не достигнат до фронта по време на битката.

Първото стълкновение става на 24 юни. В опит да започнат масирана контраатака руските 19-а танкова и 215-а мотострелкова дивизии настъпват по шосето северно от Луцк, където неочаквано попадат на позиции на немската противотанкова артилерия, чийто яростен огън в кратко време унищожава над 50% от бронираните им машини и ги принуждава панически да се изтеглят назад.

На следващият ден 25 юни, 9-и механизиран корпус на ген. Рокосовски и 19-и механизиран корпус на ген.  Фекленко, пробват да нанесат удар по левия фланг на немската 1-а танкова армия, но единствено успяват да изтласкат на югозапад немския 3-и моторизиран корпус. Докато в същото време немските 11-а и 16-а танкови дивизии започват да минават в дълбок обход към тила на руските войски, с което над тях надвисва опасност от обкръжение.

Следобеда на същия ден опитът на 15-и механизиран корпус на ген. И. Карпезо да пробие немските позиции и да се съедини с вече обкръжените 124-а и 87-а стрелкови дивизии е спрян отново с обстрела на противотанковата артилерия, както и от масираните удари на 5-и въздушен флот на Луфтвафе, при които и самия ген. Карпезо е тежко ранен. Атаката на немската авиация е неудържима, докато руската все още не успява да се организира против нея. Така стотици руски самолети са разбомбени както си стоят паркирани в хангарите без въобще да успеят да излетят, а тези които влизат в боя се заемат да пазят населени места и летища, а не танковите колони пътуващи към фронта, бомбардировачите пък получават заповеди за удари по второстепенни цели и въобще в този критичен момент заповедите, които идват от щаба на ВВС са доста неадекватни. В крайна сметка заради катастрофалните загуби командирът на щаба Е. Птухин е изправен пред военен съд и разстрелян по бързата процедура.

През същия ден немските 13-а и 14-а танкови дивизии превземат Луцк и напредват към Ровно. Южно от Ровно немската 11-а танкова дивизия се сблъсква с общо 6 съветски танкови дивизии и цял ден се бие сама срещу тях докато й пристигнат подкрепленията.

На 26 юни в Броди пристига 8-и механизиран корпус на ген. Рябишев след 500 километров марш от базата си към фронта, по време на който немската авиация успява да унищожи близо половината от танковете и артилерията в състава му. Планът му да настъпи към Дубно пропада, защото още преди да достигне фронта над 400 танка са изоставени заради технически повреди или унищожени от ударите на Луфтвафе. Въпреки това на същото място са струпани цели 4 съветски корпуса, чиито атаки немската 1-а танкова група подкрепена от 5 пехотни дивизии успява да отбие макар и с доста загуби.

1499326846_0-60-3026-1773_600x0_80_0_0_3b5158e6fbcf65fc1ad7dca38d7a5a2c

До 29 юни руските танкове са останали почти изцяло без гориво и боеприпаси. Поради което остатъците от 12-а и 34-а танкови дивизии са напълно доунищожени и то само от немската пехота.

На следващия ден немската 9-а танкова дивизия отрязва пътя на руските 8-а и 10-а танкови дивизии поставяйки ги в пълно обкръжение. Това окончателно заставя щаба на 6-а съветска армия да заповяда всеобщо отстъпление от района на Лвов.

На 1 юли остатъците от съветските сили правят последен отчаян опит да спрат германското настъпление, но успяват да го задържат само за ден, в някои участъци успяват да напреднат до 10 км, но поради дезорганизираност или пълна липса на комуникации частите не могат да си оказват взаимна помощ и немците бързо възстановяват положението с помощта на Луфтвафе.
В руския щаб цари пълен хаос – случва се например ген. Рабишев да получи заповед за отстъпление от ген. Кирпонос, а в същото време от ген-щаба Жуков да му заповяда точно обратното да остане на позицията и да отбива немските атаки до последно, като подобни противоречащи си заповеди въобще не са прецедент през този период.

Така в резултат на тези злощастни събития се отваря широка пролука между съветските 5-а и 6-а армии, цялата отбрана на Югозападния фронт рухва, а Вермахтът вече уверено марширува към Киев…

a53ba84c27339fd7660c3679eeff4e77-quality_70Xresize_1Xallow_enlarge_0Xw_700Xh_0

Към 1 юли всички участващи в тези боеве съветски механизирани корпуси съставляващи Югозападния фронт вече са тотално разгромени. Най-катастрофални са загубите на 22-и механизиран корпус – над 90% от танковете му са унищожени, 8-и мехкорпус – също с близо 90% загуби, 15-и корпус – 85% загуби, 9-ти и 19-и – по около 70% …

Точният брой на пораженията понесени от руснаците е трудно изчислим. Но може да се добие приблизителна представа за размерите им. Въпреки смазващото числено превъзходство на руснаците в началото, немците губят едва 168 танка, част от които дори успяват да поправят в последствие и отново да вкарат в боя. Докато Червената армия губи безвъзвратно над 2648 танка в тези боеве. Или с други думи съотношението в количеството унищожени танкове е около 15 към 1 в полза на немците.

А върховен главнокомандващ на всички изброени тук руски генерали и дивизии по това време в качеството си на Началник на Ген-щаба на Червената армия е Георгий Жуков, считан днес за най-великият победител в най-великата война.
Причините за печалният резултат от този сблъсък разбира се са обективни – елементът на изненадата, все още успешното прилагане на тактиката на блицкрига, далеч по-добрата организираност на немския щаб, както и по-големия натрупан боен опит на немските танкисти си казват думата. Само след 2-3 години ситуацията дотолкова се изменя, че и помен не остава от тези първоначални шеметни немски победи. Но от гледна точка на коректността и статистиката, не бива умишлено да се забравят подобни толкова значими събития.

 
 

Запознайте се с френската двойничка на Риана

| от chronicle.bg |

Следващия път, когато сте във Франция и видите момиче, което прилича на Риана, погледнете отново.

Социалните мрежи обърнаха вниманието си към на 23-годишната французойка Уна Серталф, която прилича забележително много на певицата от Барбадос. Момичето каза пред BuzzFeed News, че приликата е явна „откакто е на 15 или 16″, въпреки че не е съгласна на всяка цена. Това, че прилича на Риана, разбира се, има и своите ползи. Уна казва, че по-лесно я пускат в дискотеки и я черпят повече, но тя е по-резервиран човек и не се възползва.

Има обаче и недостатъци. Серталф казва, че често идват хора, които искат да се снимат с нея, но когато стане въпрос за лични връзки, никога не може да знае дали даден човек не е с нея, защото прилича на известна личност или не. „Когато си говоря с някой мъж, често ми казват „Приличаш на Риана“ и виждам колко са радостни от това и как искат да ме покажат на приятелите си. Но се чудя дали някога ще можем да пренебрегнем външния ми вид.“

Като цяло обаче тя намира ситуацията за забавна.

Един потребител на Twitter казва „Тя прилича на Риана повече, отколкото Риана прилича на Риана“. Реплики като „Кога пускаш албума“ също не липсват. „Ако имаш време за селфита, имаш време и да запишеш албум.“

Ето няколко снимки на Уна Серталф.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на