Ryanair иска да купи Alitalia

| от chronicle.bg |

Авиокомпанията Ryanair потвърди, че е направила своята оферта да купи банкрутиращата компания Alitalia.

През май тази година компанията премина през финансова оценка, което означава, че сега тя или ще преустанови дейността си, или ще бъде продадена, или ще продължи да съществува на ръба на оцеляването. Това се случва за втори път през последното десетилетие (предишният път беше през 2008 г.).

От управата на Ryanair потвърдиха информацията, допълвайки, че все още няма да разкриват детайли около предложението си. Едно е сигурно – ако ирландската авиокомпания инвестира, тя ще се стреми към притежание на поне 50% от капитала на Alitalia.

През май месец италианското правителство отпусна заем на италианската авиокомпания, достатъчен за продължение на дейността й в продължение на 6 месеца. Общият брой на фирмите, заинтересовани да купят дялове от Alitalia е 18, а срокът за даване на предложенията изтече в края на миналата седмица.

 
 

Най-надценените актьори според класация на сп. „Форбс“

| от chr.bg, БТА |

Холивудската звезда Марк Уолбърг е най-надцененият актьор в класацията на сп. „Форбс“, като е донесъл само 4,4 долара печалба за всеки долар, който е получил като хонорар. Съответният рейтинг беше публикуван от изданието в четвъртък.

Най-проваленият филм за 46-годишния актьор се оказва лентата „Дълбоководен хоризонт“, която едва покрила бюджета си от 110 милиона долара, като събрала приходи от цял свят в размер на 121,8 милиона долара. Неудачно от финансова гледна точка се оказало участието на Уолбърг и в „Денят на патриота“ за събитията на Бостънския маратон през 2013 година. Продукцията реализирала приходи от едва 50,5 милиона долара при похарчени 45 милиона.

На второ място в класацията на надценените актьори е поставен Крисчън Бейл. Неговото участие във филма „Обещанието“ се оказало провал. При похарчен бюджет от 90 милиона долара, печалбата достигнала едва 8 милиона долара.

На трета позиция е Чанинг Тейтъм. В петицата тази година фигурират също Дензъл Уошингтън и Брад Пит. Един от последните филми на Пит, „Съюзени“, не постигна успех в бокс-офиса. За всеки похарчен долар за негов хонорар са били спечелени 11,5 долара.

 
 

Харви Уайнстийн отрече да се е намесвал в каста на „Властелинът на пръстените“

| от chronicle.bg по БТА |

Харви Уайнстийн отхвърли обвиненията, че попречил на актрисите Ашли Джъд и Мира Сорвино да работят над филмовата адаптация на романа „Властелинът на пръстените“ или че ги очернил по повод бъдещи филмови проекти.

Уайнстийн, който е обвинен в сексуален тормоз, нападение и изнасилване от стотина жени, отговори на твърденията на режисьора на филмовата трилогия „Властелинът на пръстените“ Питър Джаксън.

Новозеландският режисьор разказа, че работел с ръководеното от Харви Уайнстийн и брат му Боб студио „Мирамакс“ в началото на проекта за „Властелинът на пръстените“. Когато поискал да ангажира Ашли Джъд и Мира Сорвино за филма си, от „Мирамакс“ му казали, че с тях много трудно се работи и трябва на всяка цена да ги избягва. През октомври двете актриси бяха сред първите, които се оплакаха от поведението на продуцента.

По-късно „Мирамакс“ се оттегли от проекта „Властелинът на пръстените“ и той премина към „Ню лайн“.

Говорителката на продуцента Холи Беърд заяви, че Харви и брат му Боб не са се намесвали в кастинга за „Властелинът на пръстените“. Тя отбеляза, че по-късно Уайнстийн избрал Джъд за участие в други два филма – „Фрида“ и „Имигранти“.

 
 

Бомбиля, чай с масло и самовар: как пият чай по света?

| от chronicle.bg |

Чаят и топлото одеяло са любимите ни зимни клишета. Добавете куче, гадже и филм и започвате изцяло да виждате La vie en rose, както е казала веднъж една велика жена. Днес обръщаме внимание на чая. Напитката, която не просто ни сгрява, а ни сплотява.

Пиенето на чай е традиция стара почти колкото света и според източниците датира от 2737 година пр. Хр. от Китай. Вярва се, че изсушени листенца паднали в горещата вода на император Шен Нунг и така се появил прототипът на първия чай.

От тогава досега чаят е една от най-продаваните напитки в световен мащаб. Изнасянето й за Новия свят се превръща в търговия, и съставката бележи културите на цели държави и народи. И е различна в различните държави. От тиха и богата на аромати церемония в Япония, през изискан ритуал във Великобритания, до небрежно наливане на промишлени количества студен чай в голяма чаша със сламка в Америка.

Мароко
Чаят Туарег е традиционен за северноафриканската държава. Той е смес от мента, зелен чай и за точка служи обилно количество захар. Налива се отвисоко в тесни стъклени чаши и обичаят е те да се допълват три пъти. С всяко наливане ароматът леко се изменя. Дори има поговорка, която гласи: „Първата чаша е нежна като живота, втората е силна като любовта, третата е горчива като смъртта.“ Откажете на домакина някоя от трите и няма да получите следваща покана.

22580345_1812955488995209_1779177983186042880_n(1)

Тибет
Забравете за дебата „мляко или лимон“. В Тибет го правят по-различно – добавят масло. Традицията е голямо количество черен чай Пемагул да се вари в продължение на часове. След това към него се добавя сол, мляко и масло от як и се бъркат до получаването на хомогенна смес. Напитката с консистенция на супа действа сгряващо и дава енергия – две повече от необходими неща предвид надморската височина на мястото.

Индия
Един от най-големите износители и потребители на чай е известен най-вече с блендовете си – черен чай с добавени подправки, като канела, джинджифил, кардамон или пипер. Рецептите са различни според регионите, но навсякъде това е неотлъчна традиция от ежедневието – пие се на крак, пие се сутрин, предлага се на гостите и можете да го купите почти на всеки ъгъл. Продава се в керамични съдове, за които се смята, че допринасят за качествата на напитката. Чайовете масала и дарджелинг идват именно от Индия.

24845498_152380752065797_5457962998586933248_n(1)

Русия
Самоварите! Може би все още имате един в къщата на баба ви. Ако е така, пробвайте го поне веднъж. Традициите идват от лежерните времена на Руската империя, когато аристократите са искали да проточат следобедите, обедите, дните, изобщо всичко. Самоварът е идеалният уред. Обикновено в него се слага черен чай, а руснаците го наливат в стъклени чаши. Два пръста са достатъчни, после го разреждате с вряла вода (концентрираният чай е много силен). И да знаете, че ако пиете чай и на масата няма бисквити или нещо малко за ядене, все едно не пиете чай в Русия.

Китай
Традиционната чаена церемония в Китай е цял ритуал, посветен на детайлите. Малки чашки, голям чайник, цедка, чаени салфетки, поднос и „чаши за аромати“, които се използват само за вдишване на изпарения от чая. Преди запарването, на гостите им се подават билките, за да усетят ароматите им. След това идва пиенето – чашките се нареждат в кръг и се сипва от високо, с едно движение, от чаша в чаша, докато всички са пълни. Гостите трябва да разклатят чашата, за да се освободят ароматите на напитката, държейки с две ръце да отпият бавно, задържат течността, за да усетят вкуса, а когато чашата е празна, отново я разклащат, за да усетят пак ароматите.

25008103_152495248851036_8420603887152529408_n(1)

Япония
Тук даже може да се каже, че традициите са още по-стриктни. Обръща се внимание на всичко. Чистенето на дома преди да дойдат гостите, редът в който приборите и съдовете ще бъдат сложени на масата, почистването и затоплянето им, запарването на чая и отсервирането му. Детайлите са различни според сезона и времето, но обикновено чаят Матча е предпочитаният бленд. Сервира се със сладки, за да се тушира горчивия му вкус.

Великобритания
Чаят е внесен в Англия през 17 век, но прословутият следобеден чай се налага чак 200 години след това. Около 1840 г. традицията е била обядът да се сервира по пладне а вечерята – късно вечер. Тогава седмата херцогиня на Бедфорд, Анна поръчвала около 16:00 да й приготвят малка закуска, придружена от чай. Примерът й вдъхновява висшата класа и скоро традицията става масова, а днес вече е един от белезите на англичаните. Най-добрият вариант е да сервирате чая заедно със сандвичи с краставица, филийки с масло, дребни сладки или кекс.

Despite Price Rises The British Love Of A Cup Of Tea Endures

Иран
Разпространявайки се на запад от Индия и Китай , чаят навлиза в Близкия Изток през 15-ти век. Бързо добива популярност и са отворени малки чайни. Чак през 20-ти обаче иранците започват да произвеждат свой собствен черен чай, който днес е важен елемент от културата на страната. Напитката се сервира на сребърен поднос заедно с набат – оцветени бучки захар с куркума. Чаят е много силен и се сипва в малки чаши. Традицията не е да се слага захар вътре , а вместо това отпиващият поставя една зад зъбите си и през нея пие чая.

Пакистан
В тази държава е прието на всеки гост да му се сервира чай. Традиционният бленд съдържа шам-фъстък, бадеми, сол, мляко и подправки като кардамон, канела и звезден анасон. Лесно ще го познаете по розовия му цвят. Върви чудесно с традиционни пакистански десерти. Друг популярен чай е Doodh Pati, за който не се използва вода – само мляко.

Аржентина
Тази страна може да се похвали с един от най-известните видове чай – йерба мате. Приготвя се в малък чайник и се прие през метална сламка , наречена бомбиля. Чайникът се предава от човек на човек, за да може всеки да усети вкуса и преживяването на бъде споделено. Ако кажете благодаря, когато ви го подадат, това се смята за голяма обида. Не е прието и да бъркат течността с бомбилята – това означава, че се съмнявате в способностите на вашия домакин. Традицията е да се сервира без захар, но тя бавно и полека се изменя.

18512680_1371992136227744_6099231646291066880_n(1)

 
 

Първият телефон със сензор за отпечатъци в екрана

| от chr.bg |

По-рано тази седмица Synaptics обявиха, че са разнищили проблема с вграждането на сензор за пръстови отпечатъци в дисплея и ще произвеждат технологията за компания от „топ 5″. Сега знаем и името на компанията: Vivo.

В пост за списание Forbes, технологичният аналитик патрик Муурхед разказа за срещата си с телефона на Vivo оборудван със сензора. Той го описа като „бърз и прост“, а от Synaptics твърдят, че е два пъти по-бърз от 3D технологиите за разпознаване на лица като Face ID на Apple, въпреки че е трудно двете да се сравняват, защото използват различни механизми.

„Ето няколко снимки на смартфона VIvo със сензора за пръстови отпечатъци  на Synaptics в дисплея. SMOS сензора е 0,7 милиметра дебел и разпознава отпечатъци направо през OLED дисплея по-бързо, отколкото очаквах.“

Интеграцията на такъв сензор се разглежда като начин за удобна биометрична идентификация за телефони с „цял екран“. Apple, както знаете, премахна сензора си за отпечатъци и го замести със лицев скенер в iPhone X.

Решението на Vivo е като шамар към Qualcomm, който също имат разработки в тази посока. По-рано тази година Vivo показаха телефон със сензор от Qualcomm, но той се оказа осезаемо бавен.

Компанията може и да не е от най-популярните, но е една от най-големите брандове за смартфони в света. Тя е на 5 място в за първото тримесечие на 2017 година и въпреки че падна до 6 позиция през второто можем да я сложим на едно заедно с Oppo, защото и двете са собственост на BBK Electronics. Oppo е собственик на OnePlus, който е по-малък бранд, но със сигурност ни е по-познат. Според Муурхед, заради успеха си на индийския пазар, Vivo може да се върне на 5 позиция.