Предварителният доклад за катастрофата на малайзийския самолет в Украйна ще бъде представен в края на август

| от |

Предварителният доклад за хода на разследването на катастрофата на малайзийския пътнически самолет Боинг 777 в Източна Украйна ще бъде представен пред Съвета за сигурност на ООН в края на август. Това съобщи РИА Новости, позовавайки се на настоящия председател на Съвета за сигурност, британският постоянен представил в международната организация Марк Лайел Грант. 

„Предварителният доклад ще бъде представен към края на август”, каза дипломатът. По думите му, помощникът по политическите въпроси Оскар Фернандес-Таранко е информирал накратко Съвета за сигурност на ООН за хода на разследването в понеделник, след обсъжданията на ситуацията в Ивицата Газа. 

 
 

Берлинале обяви още 10 филма от конкурсната програма

| от |

Берлинският кинофестивал обяви още 10 филма, включени в основната конкурсна програма, с което заглавията, съперничещи си за наградата „Златна мечка“, станаха 18, съобщи ДПА.

В 68-ото си издание фестивалът ще представи от 15 до 25 февруари филми както от големи, така и от новоизгряващи центрове на световното кино – Латинска Америка, Централна Европа, Франция, Германия, Азия, САЩ, Иран.

Британецът Робърт Патинсън ще се завърне на Берлинале в комедията-уестърн „Damsel“ (Девойка) на американския режисьор Дейвид Зелнър. Във филма участва и Миа Вашиковска. Световната премиера на „Damsel“ ще е на кинофестивала „Сънданс“.

Германският режисьор Кристиан Пецолд ще представи на Берлинале филма си „Транзит“ за изгнаническия живот във Франция.

В конкурсната програма е и световната премиера на дебютния филм на румънската режисьорка Адина Пинтилие „Не ме докосвай“. Иранецът Мани Хагиги ще покаже новия си филм „Khook“ (Прасе).

Латиноамериканското кино ще бъде представено от парагваеца Марсело Мартинеси с „Наследничките“.
В конкурсната програма на кинофестивала в Берлин са включени също филми на родения в Дъблин Ланс Дейли, на швейцареца Маркус Имхоф, французина Седрик Кан, шведа Манс Мансон.

През декември в конкурсната програма на Берлинале бяха включени „Ева“ на френският режисьор Беноа Жако, с Изабел Юпер, и новият филм на Гюс Ван Сант „Не се притеснявай, не можем да стигнем далече пеша“ с Хоакин Финикс.

В първата селекция за конкурсната програма влязоха два германски филма – „На пазара“ (In den Gaengen) на режисьора Томас Щубер със Сандра Nюлер и „Брат ми се казва Роберт и е идиот“ на Филип Грьонинг.

Руският филм „Довлатов“ на Алексей Герман младши, италианският „Моя дъщеря“ на Лаура Биспури и полският „Чаша“ („Mug“) на Малгоржата Шумовска също бяха избрани за конкурсната програма на Берлинале.

Кинофестивалът в Берлин ще бъде открит на 15 февруари със световната премиера на анимационния филм „Островът на кучетата“ на режисьора Уес Андерсън. Председател на журито ще бъде германският режисьор Том Тиквер.

 
 

Почина режисьорът на „Полицейска академия“ Хю Уилсън

| от chr.bg, БТА |

На 74-годишна възраст почина режисьорът и сценарист Хю Уилсън, станал известен с популярната кинокомедия „Полицейска академия“, съобщи списание „Варайъти“.

Според изданието режисьорът се е споминал на 14 януари в град Шарлотсвил в щата Вирджиния. Хю Уилъсн е участвал в създаването на около 30 филмови и телевизионни продукции. Сред най-известните са неговите ленти „Светлина от миналото“ /1998/, „Да охраняваш Тес“ /1994/, „Каубойска рапсодия“ /1985/ и др.

В последните години от своя живот Уилсън преподаваше в университета на щата Вирджиния.

 
 

Джон Карпентър на 70: 10 хорър шедьовъра на големия майстор

| от chronicle.bg |

Преди 70 години на днешната дата се ражда създателят на филма „Хелоуин“, чиито герои са белязали съзнанието на всички, които са го гледали. Особено в по-крехка възраст.

Режисьорът Джон Карпентър се ражда в градчето Картидж, щата Ню Йорк, в семейството на Милтън Джийн и Хауърд Ралф Карпентър. 

Като тийнейджър Джон свири на бас китара и участва в група, заедно с която изнасят концерти във военните бази на САЩ в Европа. В този период се увлича и по кинопроизводство и снима късометражни филми с 8 mm камера.

Entertainment Weekly CapeTown Film Festival Presented By The American Cinematheque & Sponsored By TNT's "Falling Skies" - Day 3
Снимка: Getty Images

След като завършва гимназия учи в Университета на Западен Кентъки, но напуска само след година и се записва да следва киноизкуство в Южнокалифорнийския университет. Там участва като сценарист, композитор и редактор в късометражния филмов проект „Възкресението на Бронко Били“. Филмът печели награда Оскар в категория „най-добър късометражен филм“. По-късно работи със сценариста Дан О’Банън по първият си пълнометражен филм – „Тъмна звезда“ (1974), в който е режисьор, продуцент, сценарист и композитор. Въпреки, че „Тъмна звезда“ е нискобюджетна продукция (едва 60,000 долара), филмът се превръща в култова класика.

джон карпентър
Снимка: Getty Images

След като се дипломира снима следващият си филм – „Нападение над участък 13“, който затвърждава репутацията му на способен режисьор и макар, че филмът не постига финансов успех запознава европейската публика с Карпентър. „Нападение над участък 13“ е включен в програмата на Лондонския филмов фестивал през 1977 г. и се радва на широко внимание както от публиката, така и от филмовите критици. През 1978 г. снима“Хелоуин“ с участието на Джейми Лий Къртис , който освен че постига значителен финасов успех, превръща Карпентър в култов режисьор в жанра ужаси.

В чест на рождения му ден, сме събрали в галерията няколко негови филма, които трябва да гледате. Ако вече не сте. А и да сте.

 
 

Далчев – творецът, който ни разкри красотата на грозното

| от chronicle.bg |

Не можем да си представим българската поезия без приноса на Атанас Далчев към нея. Труден би бил и достъпът на милиони българи до едни от най-великите световни произведения на литературата, без преводите му. Чехов, Стендал, Емили Дикинсън, Гьоте, Лорка и още десетки автори излизат на български език за първи път благодарение на работата му като преводач.

Представителят  на диаболизма ни показа красотата в грозното, жизнеността в старото, статичния, спрял, минорен свят на мъгла, самота и отчаяние. Предците ни го обикнаха, ние го обичаме, тези след нас също ще го обичат.

Един от ярките умове на миналия век описва в поезията си предметите, не само защото още като млад се запознава с експресионизма – заплашен от ослепяване, той започва да пише за вратата, прозореца, часовника, камъка, за да може да ги запечати и  те да могат  да бъдат видяни винаги. Завършва философия  и педагогика в Софийския университет, живее за кратко в Париж, основава мисловния кръг „Стрелец“. След 1944 г. творческият му път е спрян от новия политически строй и ще минат години, докато го публикуват отново. Строят не гледа с добро око  на този вид поезия. Едва през 60-те на пленум на ЦК на БКП е  взето решението да бъде обновен културния пейзаж на страната и Далчев е удостоен със звание „Заслужил деятел на изкуството и културата“. По-късно става и „Народен деятел на изкуството и културата“. Умира на 17 януари 1978 година.

Не можем да си представим българската поезия и проза без следното и много повече от него, което е невъзможно да сложим тук. 

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.“

„Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си.“

„Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие. Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.“

„Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.“

„Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.“

„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.“

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“

И за финал, нещо любимо:

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънат мойте часове отровни.

 

И аз лежа на дървения под

с коси от леден лепкав пот измокрени,

и аз умирам в стаята под покрива

тъй близко до самия небосвод.

 

А долу преминават автомобили,

трамваи като ветрове фучат

и смехове и крясъци звучат,

и тътнат кръчмите и публичните домове.

 

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца

и яростно оттам замервам хората

със пръст от старите саксии без цветя.

 

О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва;

аз съм една ненужна жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

 

Не искам състрадание от хората!

Аз имам всичко: моя е смъртта.

И аз ще се изплезя на света,

обесен върху черния прозорец.

1927 г.