Полски чартър кацна аварийно в Бургас

| от |

Чартърен самолет на полската авиокомпания Eurolot кацна аварийно в България на път от Турция за Полша, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Самолетът е собственост на украинската авиокомпания „Янеър“.

Говорителката на Eurolot Каролина Бурса съобщи, че пилотът на самолета модел „Еърбъс 320″, изпълняващ полет К2 6242 от
Анталия за Познан, „е решил да кацне в Бургас, тъй като по време на полета е възникнала необходимост от проверка на една от системите“.
Бурса допълни, че в такива случаи процедурите за безопасност изискват кацане на най-близкото летище.

Говорителката на Eurolot съобщи, че експерти проверяват системата, която управлява, наред с други неща, климатика на
самолета.

Очаква се пътниците да продължат пътуването си на друг самолет.

 
 

От 2 февруари тръгват полетите между София и Одеса

| от chronicle.bg |

От 2 февруари стартират единствените за България редовни директни полети между София и Одеса. Те ще се изпълняват от националния превозвач „България Ер“ и ще свържат страната ни с Украйна, като за по-малко от 2 часа всеки ще може да пътува между българската столица и петия по големина украински град на цени, съпоставими с тези на автобусните билети по този маршрут.

Еднопосочните самолетни билети на националния превозвач между София и Одеса са на изгодни цени от 46 евро, а двупосочните – от 92 евро. Полетите ще се изпълняват два пъти седмично – всеки петък и неделя, в удобни вечерни часове.

thumb_590x0_Capture

Стартът на новата редовна въздушна линия между София и Одеса беше обявен в края на 2017 година със специален полет, който превози правителствената делегация, начело с вицепремиера Валери Симеонов, до Одеса. Тогава беше официално прерязана и лентата на въздушния маршрут, който от началото на февруари започва да оперира.

 
 

Далчев – творецът, който ни разкри красотата на грозното

| от chronicle.bg |

Не можем да си представим българската поезия без приноса на Атанас Далчев към нея. Труден би бил и достъпът на милиони българи до едни от най-великите световни произведения на литературата, без преводите му. Чехов, Стендал, Емили Дикинсън, Гьоте, Лорка и още десетки автори излизат на български език за първи път благодарение на работата му като преводач.

Представителят  на диаболизма ни показа красотата в грозното, жизнеността в старото, статичния, спрял, минорен свят на мъгла, самота и отчаяние. Предците ни го обикнаха, ние го обичаме, тези след нас също ще го обичат.

Един от ярките умове на миналия век описва в поезията си предметите, не само защото още като млад се запознава с експресионизма – заплашен от ослепяване, той започва да пише за вратата, прозореца, часовника, камъка, за да може да ги запечати и  те да могат  да бъдат видяни винаги. Завършва философия  и педагогика в Софийския университет, живее за кратко в Париж, основава мисловния кръг „Стрелец“. След 1944 г. творческият му път е спрян от новия политически строй и ще минат години, докато го публикуват отново. Строят не гледа с добро око  на този вид поезия. Едва през 60-те на пленум на ЦК на БКП е  взето решението да бъде обновен културния пейзаж на страната и Далчев е удостоен със звание „Заслужил деятел на изкуството и културата“. По-късно става и „Народен деятел на изкуството и културата“. Умира на 17 януари 1978 година.

Не можем да си представим българската поезия и проза без следното и много повече от него, което е невъзможно да сложим тук. 

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.“

„Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си.“

„Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие. Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.“

„Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.“

„Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.“

„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.“

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“

И за финал, нещо любимо:

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънат мойте часове отровни.

 

И аз лежа на дървения под

с коси от леден лепкав пот измокрени,

и аз умирам в стаята под покрива

тъй близко до самия небосвод.

 

А долу преминават автомобили,

трамваи като ветрове фучат

и смехове и крясъци звучат,

и тътнат кръчмите и публичните домове.

 

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца

и яростно оттам замервам хората

със пръст от старите саксии без цветя.

 

О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва;

аз съм една ненужна жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

 

Не искам състрадание от хората!

Аз имам всичко: моя е смъртта.

И аз ще се изплезя на света,

обесен върху черния прозорец.

1927 г.

 
 

„Без последна спирка“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Екшънът „Без последна спирка“ с Лиъм Нийсън в главната роля е най-гледаният филм у нас след миналия уикенд.

Случващото се със застрахователен брокер, който трябва да спаси собствения си живот и живота на останалите пътуващи във влака, с който се прибира от работа, е гледано от 11 953 зрители и е събрало 121 257 лева приходи за първите три дни от излизането на филма у нас.

На втора позиция е „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“. Историята, продължаваща разказаното в първия филм по едноименната книга на Крис Ван Олсбърг приключение на Алън Париш, в което се включват нови четирима гимназисти, е от месец на екраните у нас, като за това време вече са я гледали 125 372 зрители и е събрала 1 222 140 лева приходи.

Трето място според зрителския интерес след миналия уикенд е за анимацията „Бикът Фердинанд“. Рисуваната история, която ни отвежда в малко испанско градче и разказва за пътя на един бик до арената, е гледана от 72 439 зрители и има 636 484 лева приходи за месец на екраните у нас.

Четвърто място е за българския филм „Нокаут или всичко, което тя написа“. Романтичната история, развиваща се зад Океана и у нас, е вече 10 дни на екраните и за това време са я гледали 27 612 зрители и има 232 989 лева приходи.
На пето място в топ 10 са „Междузвездни войни: последните джедаи“. След пет седмици осмият по ред филм за битката между остатъците от Републиката и войските на Първия ред е гледан вече от 251 446 зрители и има 2 725 659 лева приходи.

Шеста позиция сред най-гледаните филми у нас е за драмата „Чудо“, създаден по книгата за деца на Ар Джей Паласио. Филмът с Джулия Робъртс, Оуен Уилсън и Джейкъб Трембли, разказващ за интеграцията на момче с лицеви деформации в училище, е гледан от 12 868 зрители и има 111 722 лева приходи за 10 дни у нас.

На седмо място е българският филм „Дъвка за балончета“. Романтичната драма за случващото се с двамата главни герои в края на 80-те години на миналия век и в настояще време, е от месец и половина на екраните у нас и за това време са я гледали 60 352 зрители и е събрала 499 443 лева от билетите им.

Осма позиция е за втората премиера от миналия уикенд – „Малък голям живот“. Утопичната история за план, в който всички хора трябва да бъдат смалени до ръст от 10 сантиметра, като това трябва да се случи за два века, е гледана от 2 284 зрители и има 23 764 лева от билетите им.

На девето място е биографичната история за американския политик и бизнесмен П. Т. Барнъм – „Най-великият шоумен“. Разказът за спектакъл, който завладява публиката в средата на 19-ти век в Америка, е гледан от 16 026 зрители и има 143 622 лева приходи за 17-те дни по екраните у нас.

Десета позиция е за анимацията „Падингтън 2″. Приключението на мечето Падингтън, което заедно със семейство Браун трябва да намери крадеца Финикс, за си върне книга, която е избрана за подарък на любимата леля Люси, е гледано от 32 211 зрители и има 261 439 лева приходи за почти два месеца на екраните у нас.

 
 

Завръщането на Ford Mustang Bullitt

| от chr.bg |

Нещо ново в духа на нещо старо!

Ford показаха оригиналния Mustang Bullitt от 1968 година на North American International Auto Show. Така авто компанията от Детройт прави референция към великите дни на класическия автомобил и промотира новия модел от Mustang серията.

Повечето от нас са прекалено млади, за да са част от фен базата на филма, който направи тази кола класика. В „Bullitt“ (1968) Стив Маккуин кара Mustang Bullitt, а една конкретна 10-минутна гонка е в сърцето на популярността на автомобила.

По повод изложението Ford също така доведоха внучката на легендарния актьор. Тя излезе на сцената заедно с кола от лимитирана серия на новия модел.

New Models Debut At North American International Auto Show

Но това не е всичко. Мустанга от 1968 се оказа един от двата изпозлвани във филма! За мнозина посетители това беше изключително трогателно.

Новият Bullitt е базиран на Mustang GT. Той има 5-литров V8 двигате, който произвежда 475 конски сили. Максималната му скорост е 163 мили/час (262 км/ч). Дори боята на автомобила е впечатляваща – нюанс тъмно зеленото. Можем да го купим и в черно. Скоросната кутия е 6-степенна ръчна, а в купето можем да намерим и 12-инчов LCD тъчскрийн.