Пътуването със самолет: преди и сега

| от chronicle.bg |

Световният въздушен трафик непрекъснато се увеличава и ако преди приблизително половин век да се качиш на самолет е било немислим лукс за хората от средната класа, то днес можеш да пътуваш nа срамно ниски пари от една точка на света до друга.

С установяването на самолетите като все по-масово и достъпно средство за транспорт, съвсем естествено е и да се променят правилата на борда им.

Пътуването в последните десетилетия толкова се е променило, че снимките на пътници в самолетите от 60-те вече са се превърнали в недостижима и приятна ретро идилия. На места дори не можем да си представим как преди са позволявали на пътниците да правят някои неща на борда.

Разликите между пътуването със самолет преди и сега са осезаеми – в списъка тук можете да прочетете за някои от тях. Тези неща едно време са били повече от нормални на борда на самолет:

pan5.0

Пушене

„Златната ера“ на летенето със самолет. Стюардесите са били като от конкурс за красота, а пътниците, с английска учтивост. По това време всеки пътник е можел да си запали цигара на борда на самолета. Днес това би било лудост, предвид, че пушенето е забранено на редица места не само във въздуха, а и на земята. Да извадиш кутия „Lucky Strike“ например по време на полет… представяте ли си го? И въпреки че самолетите били разделени на зони за пушачи и непушачи цялото място ухаело на цигарен дим.

Пиене

Ако днес си поръчате алкохол  в самолета, може и да надминете цената на самия билет, че и повече, ако обичате да се „разтоварвате“ по време на полет. Но преди царството на нискотарифните компании, алкохолните напитки са се предлагали безплатно и неограничено на всички полети, заедно с комплименти под формата на храна. Бира, твърд алкохол, аперитиви, още вино с яденето. Но по някаква причина никой не е избухвал неконтролируемо на борда на самолетите след употребяване  на алкохол, разказват очевидците.

Дискриминация

Днес е сравнително по-лесно да станеш стюардеса отколкото преди (стюард да не говорим ,защото тази професия изобщо не е съществувала преди години. В минали епохи стюардесите е трябвало да отговарят на определени условия. Сред тях са били да бъдат необвързани, между 21 и 27 години, с отлично пропорционална фигура, предразполагащ вид и ако са одобрени, не могат да упражняват професията повече от 10 години. Обява за стюардеси в New York Times през 60-те е изглеждала така: „Току що дипломирала се от гимназията, необвързана (вдовици и разведени без деца също са в тази група), 20-годишна (момичета на 19 и половина също могат да кандидатстват за бъдещ подбор). Височина от 157 см до 165 см, тегло – от 47 кг до 61 кг.

Безплатно ядене

Както пиенето, така и храната е била безплатна. Но с навлизането на нискотарифните авиолинии на пазара, традиционните превозвачи е трябвало да се нагаждат според новите правила и вече в определени авиокомпании, дори пътниците в първа класа трябва да плащат за храна. Преди години, за сравнение, полет на компанията „BOAC“ от Сидни до Лондон предлага на пътниците си закуска, обяд вечеря и следобеден чай, включващи ястия като пиле  на грил, печени картофи, салата, френски десерти, коктейли и много други ястия.

planepr5-tg-3

Посещение на пилота

Ако едно време дори във филма „Аirplane!“ детето можеше необезпокоявано да влезе в пилотската кабина, то днес достъпът до там е строго забранен за пътниците. Преди обаче полетите да станат масово средство за транспорт, е могло да отидете и да си поговорите с пилота.

Големи бутилки в ръчния багаж

Да, това също. Нито е трябвало да опаковате всичките си течности в грозни найлонови торбички, нито е трябвало да се ограничавате с бутилки от 100 до 200 мл. Забраната е въведена през 2006 г.

Да се появиш час преди отлитане

И през това време пътникът пристига, „загрява“ с шампанско и хайвер, показва си паспорта и после се качва директно в самолета. Днес например бюрата за чекиране затварят час преди излитане, така че… разликата е осезаема.

Money, money, money

И така… всичко изброено дотук е било благодарение на един фактор – парите. Да пътуваш със самолет едно време е било лукс, който днес се равнява на еднодневен престой хотел в Дубай например. Полет от Сиатъл до Чикаго пред 60-те е струвал над 700 долара. А конкуренцията между компаниите е била в това коя ще предложи повече услуги. Това е било така, защото цената на полетите е била фиксирана  за всички а авиокомпании на база на разстоянието между двете точки.

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

Виниловата плоча стана на 70 години

| от |

В Британската библиотека кураторът Анди Линехан разгледа внимателно последната новост в богатия й архив от касетки, албуми и компактдискове – винилова плоча, белязала историята на музиката.

Става въпрос за първата винилова плоча, която е издадена през 1948 г. в САЩ и е с концерта в ми минор от Менделсон в изпълнение на цигуларя Нейтън Милстейн с Нюйоркската филхармония. Дългосвирещата плоча позволява да се запишат по-дълги композиции, като променя начина, по който слушателите се любуват на музиката. „Появата на дългосвирещата плоча на бял свят е голяма крачка напред за звукозаписната индустрия и слушателите – заяви Линехан. – По-рано е можело да се слуша запис с времетраене едва около 3 минути от едната страна на плочата, а с появата на дългосвирещата плоча вече може да се слушат композиции с времетраене 20 минути поради по-бавните й обороти на въртене. Това означава, че от едната й страна може да се запише цяло произведение класическа музика или плочата да включва няколко песни“.

В четвъртък се навършват 70 години, откакто „Кълъмбия рекърдс“ въведе в употреба дългосвирещите плочи. По този повод компанията „Хиз мастерс войс“ съвместно със „Сони класикъл“ произведе 500 копия на плочата със записа на концерта, предназначени за феновете, като едно от копията бе дарено на архива на Британската библиотека.

 
 

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“

| от chr.bg |

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“, ако и Джейсън Ориндж се съгласи.

Водещите Филип Скофилд и Холи Уилоуби попитаха Роби Уилямс в британското телевизионно предаване „Тази сутрин“ дали наистина групата замисля отново да се събере в пълен състав за 30-годишнината си през 2020 г. Това означава той и Джейсън Ориндж да се присъединят към Гари Барлоу, Марк Оуен и Хауърд Доналд. Роби Уилямс отговори, че е готов да го направи, но не знае какво е отношението на Джейсън.

Роби Уилямс напусна за пореден път „Тейк дет“ през април 2014 г., а през септември същата година го последва и Джейсън. През март тази година Гари Барлоу каза, че „няма шанс“ Роби да се върне.

Петимата не са пели заедно от 2011 г. Гари Барлоу обаче е доволен от групата и като трио.

 
 

„Incredibles 2″ направи рекорд и оглави бокс-офиса на Северна Америка

| от chr.bg |

Комбинацията от супергеройски сили, студио „Пиксар“ и „суша“ от семейно ориентирани филми допринесе „Феноменалните 2″ да оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с рекордни приходи за анимация, предадоха световните информационни агенции.

Постъпленията от филма, излязъл на екран 14 години след оригиналната анимация „Феноменалните“, възлизат на рекордните 180 милиона долара. Сумата съществено надхвърля очакванията на анализаторите, които прогнозираха приходи между 120 и 140 милиона долара през първия уикенд по кината.

Досегашният рекорд за най-касов дебют на анимация от 135 милиона долара се държеше от продукцията „Търсенето на Дори“ (2016).

Според компания „Дисни“ публиката на „Феноменалните 2″ е съставлявала 31 процента възрастни, 57 процента семейства и 11 процента тийнейджъри.

На далечното второ място в класацията с приходи от 19,6 милиона долара е филмът „Бандитките на Оушън“. Следва комедията „Tag“ с 14,6 милиона долара .

Челната петица в бокс-офиса на Северна Америка се допълва от филмите „Соло: История от Междузвездни войни“ и „Дедпул 2″. Приходите от продажбата на билети за двете продукции в киносалоните на САЩ и Канада през уикенда възлизат съответно на 9,1 милиона долара и 8,8 милиона долара.