Първият ми път в самолет

| от Стефан Генадиев |

Още помня първата ми среща със самолет. Да съм бил на 7 или 8, когато разглеждах детска книжка „Ну, погоди!“, където заекът се возеше на самолет и слушах с любопитство разказа на баба ми за полета й до Москва през 86-та. Това внезапно вълнение ще продължи още 14 години, докато не се кача на първия си полет. 

И да, сигурно вече се досещате, че това не е разказ за първия секс във въздуха, а за първото качване на самолет и детския наивитет, който не зачита възрастови граници.

В началото всичко звучеше страхотно. Ще посетя Лондон – мечтана дестинация от повече от десет години – и ще се кача на самолет за първи път.

Но само в началото… Защото колкото повече наближаваше датата на заминаването, толкова повече нарастваше необоснованото ми притеснение, провокирано от непреодолимата склонност към драматизиране.

Два дни преди заминаването околните сякаш са се наговорили да ме откажат от пътуването. Приятели и колеги ми споделят свои преживявания по световните летища. И най-малкото е достатъчно, за да направя от мухата слон. Вече си представям как огромен мъж обръща куфара ми наопаки, старателно прибраните ми вещи изпадат, той крещи в лицето ми, докато проверява тялото ми за скрити експлозиви, а дори не искам да мисля за купът с гумени ръкавици, който един колега ми казва, че е видял на летището в Лима.

Вечерта преди заминаването правя подробен преглед на всичко, което слагам в ръчния багаж, в опит да запазя личното си пространство. Не съм сигурен кое ме притеснява повече – дали самото излитане или потенциалната проверка на багажа. Хората, които бранят ревностно личното си пространство, знаят за какво става въпрос.

Излишно е да казвам, че нищо от гореспоменатото не се случи на Терминал 1 и единственото, което успях да направя, беше да предам притеснението си на иначе уравновесения ми спътник.

При отварянето на изхода обстановката рязко заприличва на магазин по време на промоция. Многобройна и многолика тълпа се втурва като отвързана към гишето, където жената така или иначе праща половината куфари в багажното, защото няма достатъчно място за всичките. Вместо да се бутаме в тълпата, установяваме, че е далеч по-успокояващо просто да наблюдаваме човека, който носи огромно плюшено мече под мишница… незнайно защо.

Качваме се в самолета последни. Естествено, мястото ми вече е заето от човек, на когото трябва да обясня, че това не е неговото място. Пита ме къде съм видял, че това е мястото ми. Оказва се, че дори не знае къде на бордната му карта е показано точното му място. Влязъл в ролята на стюард, някак успявам да го насоча към неговото място, от другата страна на пътеката. Запазвам самообладание и се забавлявам от поредната ирония на съдбата.

Следва обичайната подготовка – затягне на коланите, стюардесите правят инструктаж. Слушайки ги, в мислите ми се развиват най-ужасяващите сценарии, примесени с вълнение около това, което предстои.

Пилотът съобщава, че излитаме.

Оглушителен шум, потегляме рязко, скоростта все повече се увеличава, шумът от двигателите заглушава всичко наоколо, нощните светлини се сливат.

Като засилка към друга реалност, като Хари, който върви към тухлената стена, за да стъпи на перон девет и три четвърти. И точно когато си мисля, че няма как да се движим по-бързо, усещам импулсите на тялото, което разбира, че вече не е на земята. Високата скорост се допълва от рязкото издигане на самолета и хлътвам назад, потъвам и се залепям в седалката. След секунди вече съм хипнотизиран от светлините на София, разпръснати като брокат долу под нас.

В този момент забравяш за всичко. Няма проблеми, няма драма. Просто си във въздуха и парадоксално на всички усещания преди това, се чувстваш защитен от машината, от височината. Попивам усещането с всичките си сетива, знаейки, че никога няма да го изживея отново.

Минути по-късно първите слънчеви лъчи се показват.

Аз оставам верен на себе си и на противоречивата си природа, и заспивам, а хората вече се редят на опашка пред тоалетната.

Когато се събуждам и поглеждам през прозореца, виждам земята, която прилича на огромно платно камуфлажна екипировка. Питам стюардесата къде сме. „Над Холандия”. Ушите ми за заглъхнали и ме болят.

За кратко това създава неудобство. Отново забравям за всичко, когато под нас се разкриват водите на Ла Манша. След малко ще кацнем. Поглеждам масичката пред мен, сещам се за картинката отпреди 14 години – наслаждавам се последните мигове на едно по детски наивно преживяване, което никога няма да повтори.

 
 

Почина Нанси Синатра

| от chr.bg |

Нанси Синатра – първата от четирите съпруги на певеца и актьор Франк Синатра и майка на трите му деца, почина на 101-годишна възраст, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.

„Майка ми почина мирно на 101-годишна възраст“, оповести на страницата си в Туитър дъщеря й, която също се казва Нанси Синатра.

Майка й бе омъжена 12 години за една от най-големите знаменитости на 20-и век. Франк Синатра се е снимал в редица блокбастъри, като „Оттук до вечността“ и „Момчета и кукли“, а като певец е известен с изпълнението на легендарни песни, сред които „New York, New York“. Двамата са родом от Ню Джърси и имат три деца. Развеждат се, след като Франк има редица извънбрачни връзки, които стават публично достояние. Той се оженва за холивудската актриса и секс бомба Ава Гарднър само 10 дни след развода си с Нанси Синатра. Нанси и Франк обаче остават близки приятели до неговата смърт от инфаркт през 1998 г. на 82-годишна възраст. Нанси не се омъжва повторно и води тих и спокоен живот в Бевърли хилс, Калифорния, като фокусира вниманието си върху благотворителна дейност.

 
 

Принц Хари и Елтън Джон ще лансират коалиция срещу вируса ХИВ

| от chr.bg |

Британският принц Хари и музикантът Елтън Джон ще се обединят, за да лансират „глобална коалиция“ за лечение на вируса ХИВ сред мъжете, съобщи Ройтерс. Двамата подкрепят много активно борбата срещу ХИВ и СПИН. Елтън Джон има специална фондация, учредена с тази цел.

Елтън Джон, който е на 71 години, пя на погребението на принцеса Даяна, майката на принц Хари. Той беше сред гостите на сватбата му с Меган Маркъл през май. Принц Хари участва заедно с Елтън Джон в обсъждане на опасността от вируса ХИВ за младите – „единствената демографска група, в която заразите с вируса ХИВ се увеличават, а не спадат“.

„Важен резултат от тази работа е спешната необходимост да бъде подобрен достъпът на мъжете до изследвания за вируса ХИВ и лечение“ – каза Елтън Джон. Около 36,7 милиона души по света са заразени с ХИВ, по данни на ООН за 2016 г. Само половината от мъжете се лекуват, в сравнение с 60 процента от жените.

Подробности за инициативата на Елтън Джон и принц Хари ще бъдат съобщени на международна конференция по въпросите на СПИН в Амстердам в края на месеца.

 
 

Бокс-офис класацията: „Хотел Трансилвания“ е номер 1

| от |

Третият филм от поредицата „Хотел Трансилвания“ , който отвежда граф Дракула на круиз, оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 44 милиона долара.

Приходите от „Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция“ са по-високи от дебюта на първия филм от поредицата (42 милиона долара), но по-слаби, отколкото на втория (48 милиона долара).

Водачът в бокс-офис класацията на Северна Америка от миналата седмица – „Ант-Мен и Осата“ остана на второ място с приходи от 28,8 милиона долара.

Новият филм с Дуейн Джонсън „Небостъргачът“ зае третото място с 25,5 милиона щатски долара – най-ниското представяне на филм със звездата напоследък.

На четвърто място в бокс-офис класацията на Северна Америка е „Феноменалните 2″ с приходи от 16,2 милиона долара през петия уикенд и общо 535,5 милиона долара на вътрешния пазар, което го нарежда на девето място в историята. Приходите от филма в света са 856,9 милиона.

„Джурасик свят 2: Рухналото кралство“ зае петото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 15,5 милиона през уикенда.

 
 

60 години по-късно: сценарии на Стенли Кубрик беше намерен в Уелс

| от chronicle.bg |

Почти 20 години след смъртта си, Стенли Кубрик продължава не само да впечатлява, но и по своя собствен начин да е сред нас и да „твори“. Последното доказателство за това е намерен негов сценарий, писан през 1956 г., по книгата „Огнена тайна“ от Стефан Цвайг.

Дългият 100 страници сценарии бе намерен повече от 60 години след написването си в университета в Бангор, Уелс.  Сценарият е готов и по него може да бъде заснет филм, предава IndieWire.

„Това е невероятно – всички мислеха, че този сценарий е изгубен завинаги“, заяви експертът Нейтън Ейбрамс от университета.

Кубрик работил над адаптирания по „Огнена тайна“ сценарий заедно с американския писател Колдър Уилингам, с когото продължил сътрудничеството си над излезлия през 1957 г. по екраните филм „Пътища на славата“.

Стенли Кубрик е сред най-известните режисьори от втората половина на 20-и век. Заснел е филми в различни жанрове, като „2001: Космическа одисея“, „Лолита“, „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, „Портокал с часовников механизъм“, „Широко затворени очи“.