Първият ми път в самолет

| от Стефан Генадиев |

Още помня първата ми среща със самолет. Да съм бил на 7 или 8, когато разглеждах детска книжка „Ну, погоди!“, където заекът се возеше на самолет и слушах с любопитство разказа на баба ми за полета й до Москва през 86-та. Това внезапно вълнение ще продължи още 14 години, докато не се кача на първия си полет. 

И да, сигурно вече се досещате, че това не е разказ за първия секс във въздуха, а за първото качване на самолет и детския наивитет, който не зачита възрастови граници.

В началото всичко звучеше страхотно. Ще посетя Лондон – мечтана дестинация от повече от десет години – и ще се кача на самолет за първи път.

Но само в началото… Защото колкото повече наближаваше датата на заминаването, толкова повече нарастваше необоснованото ми притеснение, провокирано от непреодолимата склонност към драматизиране.

Два дни преди заминаването околните сякаш са се наговорили да ме откажат от пътуването. Приятели и колеги ми споделят свои преживявания по световните летища. И най-малкото е достатъчно, за да направя от мухата слон. Вече си представям как огромен мъж обръща куфара ми наопаки, старателно прибраните ми вещи изпадат, той крещи в лицето ми, докато проверява тялото ми за скрити експлозиви, а дори не искам да мисля за купът с гумени ръкавици, който един колега ми казва, че е видял на летището в Лима.

Вечерта преди заминаването правя подробен преглед на всичко, което слагам в ръчния багаж, в опит да запазя личното си пространство. Не съм сигурен кое ме притеснява повече – дали самото излитане или потенциалната проверка на багажа. Хората, които бранят ревностно личното си пространство, знаят за какво става въпрос.

Излишно е да казвам, че нищо от гореспоменатото не се случи на Терминал 1 и единственото, което успях да направя, беше да предам притеснението си на иначе уравновесения ми спътник.

При отварянето на изхода обстановката рязко заприличва на магазин по време на промоция. Многобройна и многолика тълпа се втурва като отвързана към гишето, където жената така или иначе праща половината куфари в багажното, защото няма достатъчно място за всичките. Вместо да се бутаме в тълпата, установяваме, че е далеч по-успокояващо просто да наблюдаваме човека, който носи огромно плюшено мече под мишница… незнайно защо.

Качваме се в самолета последни. Естествено, мястото ми вече е заето от човек, на когото трябва да обясня, че това не е неговото място. Пита ме къде съм видял, че това е мястото ми. Оказва се, че дори не знае къде на бордната му карта е показано точното му място. Влязъл в ролята на стюард, някак успявам да го насоча към неговото място, от другата страна на пътеката. Запазвам самообладание и се забавлявам от поредната ирония на съдбата.

Следва обичайната подготовка – затягне на коланите, стюардесите правят инструктаж. Слушайки ги, в мислите ми се развиват най-ужасяващите сценарии, примесени с вълнение около това, което предстои.

Пилотът съобщава, че излитаме.

Оглушителен шум, потегляме рязко, скоростта все повече се увеличава, шумът от двигателите заглушава всичко наоколо, нощните светлини се сливат.

Като засилка към друга реалност, като Хари, който върви към тухлената стена, за да стъпи на перон девет и три четвърти. И точно когато си мисля, че няма как да се движим по-бързо, усещам импулсите на тялото, което разбира, че вече не е на земята. Високата скорост се допълва от рязкото издигане на самолета и хлътвам назад, потъвам и се залепям в седалката. След секунди вече съм хипнотизиран от светлините на София, разпръснати като брокат долу под нас.

В този момент забравяш за всичко. Няма проблеми, няма драма. Просто си във въздуха и парадоксално на всички усещания преди това, се чувстваш защитен от машината, от височината. Попивам усещането с всичките си сетива, знаейки, че никога няма да го изживея отново.

Минути по-късно първите слънчеви лъчи се показват.

Аз оставам верен на себе си и на противоречивата си природа, и заспивам, а хората вече се редят на опашка пред тоалетната.

Когато се събуждам и поглеждам през прозореца, виждам земята, която прилича на огромно платно камуфлажна екипировка. Питам стюардесата къде сме. „Над Холандия”. Ушите ми за заглъхнали и ме болят.

За кратко това създава неудобство. Отново забравям за всичко, когато под нас се разкриват водите на Ла Манша. След малко ще кацнем. Поглеждам масичката пред мен, сещам се за картинката отпреди 14 години – наслаждавам се последните мигове на едно по детски наивно преживяване, което никога няма да повтори.

 
 

Audi Q8: върховният SUV на марката

| от chronicle.bg |

Хайде честито – изцяло обновеният Audi Q8 вече е в България. Луксозният SUV заяви претенциите и способностите си на демонстрация в Интер Експо Център, от която стана ясно, че обновеният модел е амбициран да постави нов стандарт в сегмента на премиум класа.

Моделът има едно от най-големите купета в класа си, нова система за управление на функциите и технологии на ходовата част, както и интелигентните електронни системи за асистенция на водача.

Дизайнът: изчистени линии и силно изразени контури. Внушителна осмоъгълна версия на предната решетка Singleframe. Шест вертикални хромирани ламели, радиаторната решетка, правеща внушението за здравина и мощ. Благодарение на вратите без рамки на прозорците, типичната за спортните купета линия на покрива създава визуално впечатление за ниско преминаване по протежение на страничния силует на каросерията, завършвайки с дългия спойлер в края на автомобила. Задната част на каросерията е изпълнена в спортни компактни пропорции, с много нисък покрив и силно скосен прозорец.

Интересен елемент от колата е силовият тракт на новия Audi Q8 – той е базиран на новата mild хибридна технология (MHEV). В режим на намаляване на скоростта или пълно спиране, ремъчният стартер-алтернатор BAS преминава автоматично в режим на рекуперация, в който може да възстанови и съхрани в акумулаторната батерия до 12 кВт електроенергия. Работният режим на системата старт-стоп започва още при 22 км/ч, а в условия на реално пътно движение, технологията MHEV е в състояние да намали разхода на гориво с до 0,7 литра на 100 километра.

Audi_Q8_2018_1

Концепцията за управление на функциите в новия Audi Q8 не изисква почти никакви бутони, превключватели и регулатори на арматурното табло и е изцяло фокусирана върху двата сензорни екрана с висока разделителна способност.

Audi Q8 дебютира в Европа с двигател 3.0 TDI във версията Q8 50 TDI. Средният разход на гориво е между 6,8-6,6 литра на 100 км. Максималната му мощност е 210 кВт или 286 к.с, а максималният въртящ момент – 600 Нм.

Ускорението на големия SUV модел от 0 до 100 км/ч става за 6,3 секунди. Максималната скорост на Q8 e 245 км/ч. Предостатъчно за нашите пътища, а и не само. Нали знаете, повече от това – на писта.

Много е хубаво, че Q8 не е предвиден да се кара само по асфалт: благодарение на системата за постоянно двойно предаване quattro и клиренса от 254 милиметра, новото SUV Coupé може да продължи и в нивата.

Багажникът на новия SUV модел разполага серийно с минимален обем от 605 литра, което може да се увеличи с лекота до 1 755 литра със сгъване на задните облегалки. Това е предостатъчно, за да побере два напречно разположени сета за голф. В случай че не сте голф-хора, този багажник означава и че може да отидете на къмпинг с петчленно семейство, без жената да се отказва да си носи ютията и с опция всяко дете да си носи собствения надуваем басейн.

Audi_Q8_2018_3

В тези време на умни коли няма как да не обърнем внимание и на интелигентната съврзаност, когато говорим за нови коли. Q8 е оборудван серийно със системата MMI navigation plus, която използва новия стандарт LTE Advanced за мобилен трансфер на данни. Навигационната система дава интелигентни предложения за избор на дестинация въз основа на предишни пътувания и черпи от опита на системата за продължителността на шофиране и натоварването на трафика. Маршрутът се изчислява онлайн от сървърите на доставчика на картова информация и навигационни услуги HERE, използвайки данни в реално време за общата пътнотранспортна обстановка.

Audi_Q8_2018_2

Приятен гъдел е управлението на част от функциите с гласови команди с разговорни фрази. Системата обработва всички въпроси и команди от страна на водача и неговите спътници по два начина – на основата на съхраняваната на борда информация и с помощта на много по-подробните масиви от данни и изчислителни възможности в облака. Това значи, че можете да изкажете въпросите и командите си към колата съвсем свободно, а системата ще разбере изречение като „Гладен съм“ и съответно ще даде своите предложения за намиращи се наблизо ресторанти.

Моделът се предлага в 11 тоналности на външното лаково покритие, включително най-новите цветове „Dragon orange“ и „Galaxy Blue“.

Audi Q8 вече може да бъде поръчван в България, като в дилърската мрежа има осигурени и тестови автомобили. Цените на модела в България стартират от 152 461 лв. с ДДС.

 
 

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.

 
 

НАСА отглежда растение с вкус на пържола

| от chr.bg |

Когато НАСА прати хора на Марс, тези хора ще имат нужда от много храна. Предварително пакетираните сухи ястия за две години и половина напред могат да заемат прекалено много място, а и тежат доста.

НАСА естествено разработва решение.

Космическата агенция се опитва да изгради меню за астронавтите си само от растения, които могат да се отглеждат в космоса или на други планети. Семената са значително по-малки и леки от готовата суха храна, с която разполагат астронавтите. В момента се правят експерименти с различна светлина и температура, за да се определят най-добрите условия за растенията. НАСА също така се опитва да разбере как да отглежда растения с възможно най-малко пръст чрез методите хидропоника и аеропоника. Хидропониката доставя вода и хранителни вещества на растенията под формата на течност като я впръсква в почвата, а при аеропоника корените на растенията живетя сред мъгла от тази хрантелна течност. И двата метода спестяват доста почва, което отново спестява място и килограми.

Интересно е да се отбележи, че в среда с ниска или без никаква гравитация водата не се разлива, което прави напояването на растенията малко трудно. НАСА обаче успешно е отглеждала зеленчуци на Международната космическа станция (МКС).

Нужна е и „космическа пръст“, за да се отглежда зеленина извън Земята. Почвата на Луната всъщност не е точно почва, а не особено питателен вулканичен прах и чакъл. Тази на Марс пък съдържа потенциално токсични съединения.

„Мислех, че най-много ще ми липсват чийзбургерите и пиците, но всъщност исках само една свежа салата.“ Тези думи често се чуват от астронавтите, казва Гиоя Маса, учен, който се занимава с добива на храна в космоса. За сега НАСА имат много идеи и разработки в посока храна в космоса.

Растението, за което става въпрос в заглавието е т. нар. етиопско зеле (ethiopian kale).

 
 

Сериалът „Свърталище на духове“ може да е следващият хит на Netflix

| от chronicle.bg |

Чели ли сте романът на Шърли Джаксън „Свърталище на духове“? А помните ли филма със същото заглавие от 1999 г.? И двете са повече от добри произведения на изкуството, така че е нормално да гледаме новия трейлър на „The Haunting of Hill House“ – екранизация на романа на Джаксън за телевизията, оригинална продукция на Netflix.

Новият сериал е с участието на Карла Гуджино, Мишел Хюсман, Тимъти Хътън и Елизабет Рийзър. Историята разказва за семейство, което влиза в една от най-ужасяващите къщи в страната – Хил Хаус. Трейлърът показва как след като един от семейството се самоубива, останалите трябва да се върнат в къщата, за да разберат какво се е объркало по време на първите им години.

The Haunting of Hill House“ идва точно преди да се навършват 60 години от публикуването на романа на Джаксън, в комплект от 10 епизода. Всичките епизоди са режисирани от Майк Фланаган („Oculus“), който е работил и върху адаптацията на „Doctor Sleep“ на Стивън Кинг. Всичко дотук подсказва, че се задава обещаващ мрачен сериал, който ще дойде точно на време за Хелоуин.

Премиерата  на „The Haunting of Hill House“ е  на 12 октомври. Ето и най-новият трейлър.