Първият ми път в самолет

| от Стефан Генадиев |

Още помня първата ми среща със самолет. Да съм бил на 7 или 8, когато разглеждах детска книжка „Ну, погоди!“, където заекът се возеше на самолет и слушах с любопитство разказа на баба ми за полета й до Москва през 86-та. Това внезапно вълнение ще продължи още 14 години, докато не се кача на първия си полет. 

И да, сигурно вече се досещате, че това не е разказ за първия секс във въздуха, а за първото качване на самолет и детския наивитет, който не зачита възрастови граници.

В началото всичко звучеше страхотно. Ще посетя Лондон – мечтана дестинация от повече от десет години – и ще се кача на самолет за първи път.

Но само в началото… Защото колкото повече наближаваше датата на заминаването, толкова повече нарастваше необоснованото ми притеснение, провокирано от непреодолимата склонност към драматизиране.

Два дни преди заминаването околните сякаш са се наговорили да ме откажат от пътуването. Приятели и колеги ми споделят свои преживявания по световните летища. И най-малкото е достатъчно, за да направя от мухата слон. Вече си представям как огромен мъж обръща куфара ми наопаки, старателно прибраните ми вещи изпадат, той крещи в лицето ми, докато проверява тялото ми за скрити експлозиви, а дори не искам да мисля за купът с гумени ръкавици, който един колега ми казва, че е видял на летището в Лима.

Вечерта преди заминаването правя подробен преглед на всичко, което слагам в ръчния багаж, в опит да запазя личното си пространство. Не съм сигурен кое ме притеснява повече – дали самото излитане или потенциалната проверка на багажа. Хората, които бранят ревностно личното си пространство, знаят за какво става въпрос.

Излишно е да казвам, че нищо от гореспоменатото не се случи на Терминал 1 и единственото, което успях да направя, беше да предам притеснението си на иначе уравновесения ми спътник.

При отварянето на изхода обстановката рязко заприличва на магазин по време на промоция. Многобройна и многолика тълпа се втурва като отвързана към гишето, където жената така или иначе праща половината куфари в багажното, защото няма достатъчно място за всичките. Вместо да се бутаме в тълпата, установяваме, че е далеч по-успокояващо просто да наблюдаваме човека, който носи огромно плюшено мече под мишница… незнайно защо.

Качваме се в самолета последни. Естествено, мястото ми вече е заето от човек, на когото трябва да обясня, че това не е неговото място. Пита ме къде съм видял, че това е мястото ми. Оказва се, че дори не знае къде на бордната му карта е показано точното му място. Влязъл в ролята на стюард, някак успявам да го насоча към неговото място, от другата страна на пътеката. Запазвам самообладание и се забавлявам от поредната ирония на съдбата.

Следва обичайната подготовка – затягне на коланите, стюардесите правят инструктаж. Слушайки ги, в мислите ми се развиват най-ужасяващите сценарии, примесени с вълнение около това, което предстои.

Пилотът съобщава, че излитаме.

Оглушителен шум, потегляме рязко, скоростта все повече се увеличава, шумът от двигателите заглушава всичко наоколо, нощните светлини се сливат.

Като засилка към друга реалност, като Хари, който върви към тухлената стена, за да стъпи на перон девет и три четвърти. И точно когато си мисля, че няма как да се движим по-бързо, усещам импулсите на тялото, което разбира, че вече не е на земята. Високата скорост се допълва от рязкото издигане на самолета и хлътвам назад, потъвам и се залепям в седалката. След секунди вече съм хипнотизиран от светлините на София, разпръснати като брокат долу под нас.

В този момент забравяш за всичко. Няма проблеми, няма драма. Просто си във въздуха и парадоксално на всички усещания преди това, се чувстваш защитен от машината, от височината. Попивам усещането с всичките си сетива, знаейки, че никога няма да го изживея отново.

Минути по-късно първите слънчеви лъчи се показват.

Аз оставам верен на себе си и на противоречивата си природа, и заспивам, а хората вече се редят на опашка пред тоалетната.

Когато се събуждам и поглеждам през прозореца, виждам земята, която прилича на огромно платно камуфлажна екипировка. Питам стюардесата къде сме. „Над Холандия”. Ушите ми за заглъхнали и ме болят.

За кратко това създава неудобство. Отново забравям за всичко, когато под нас се разкриват водите на Ла Манша. След малко ще кацнем. Поглеждам масичката пред мен, сещам се за картинката отпреди 14 години – наслаждавам се последните мигове на едно по детски наивно преживяване, което никога няма да повтори.

 
 

Как ще изглежда класика на Хичкок в XXI век?

| от chronicle.bg |

78 години след като Алфред Хичкок създава класиката „Ребека“, която печели „Оскар“ за най-добър филм, а Джоан Фонтейн – за най-добра актриса, предстои да видим как ще изглежда романът на Дафни дьо Мюрие през XXI век.

Netflix и Working Title наемат британеца Вен Уитли, който да режисира за големия екран филма по сценарий на Джейн Голдман. В главните роли ще влязат Лили Джеймс и Арми Хамър, съобщава IndieWire.

Романът, публикуван през 1938 г. разказва историята на млада жена (Лили Джеймс), която пристига в новия си дом, имението „Мандърлей“, собственост на новия й съпруг, Максим де Уинтър (Арми Хамър). Битката е с починалта първа жена на Максим, Ребека и икономката на имението, госпожа Денвърс.

Предстои да разберем повече подробности около проекта, но дори на този етап новина за бъдещ филм на Лили Джеймс и Арми Хамър, римейк на вече съществуваща класика (и то на Хичкок!), заслужава вниманието ни.

Междувременно очакваме да видим Хамър във филма „On the Basis of Sex“, където си партнира с Фелисити Джоунс. А последната роля на Лили Джеймс беше във втората част на мюзикъла „Mamma Mia!“

 
 

Защо жените снимат бельото си в Туитър? #ThisIsNotConsent

| от chronicle.bg |

Жени от цял свят постват снимки на бельото си в Twitter след като 27-годишен мъж беше оневинен в съдебно дело за изнасилване в Ирландия, където бельото на тийнейджърка беше използвано като доказателство.

Защитата на мъжа в лицето на адвоката Елизабет О’Конел помоли съдебните заседатели да вземат предвид бельото, което момичето е носило. „Доказателствата сочат ли, че тя е била привлечена към обвиняемия и е била готова да се запознае с някого и да бъде с някого? Трябва да се има предвид начина, по който се е облякла. Тя е носела дантелени прашки.“

Използването на облекло като свидетелство за съгласие за полов акт беше счетено за неморално обвиняване на жертвата от много дами в интернет, които качиха снимки на своето собствено бельо с хаштага #ThisIsNotConsent (Това Не Е Съгласие – от англ.).

 

„Защитата на мъж, обвинен в изнасилване, предложи на заседателите да имат предвид бельото, което е носила 17-годишната обвинителка. В следствие на силно неприемливия коментар, призоваваме последователите ни да пуснат снимка на прашките/бикините си с хаштага #ThisIsNotConsent“

Сюзън Дилън, основателката на Twitter страницата „I Believe Her – Ireland“ и един от хората дали начало на хаштага, каза пред CNN, че се е надявала ние като общество да сме надживели тези архаични, обвиняващи жертвата, митове за изнасилването.

 
 

100 000 за 1 минута с Джей Ло? Разбира се!

| от chr.bg |

Дженифър Лопес е изработила хонорар от два милиона долара за 20-минутен „концерт“ при отварянето на нов мол в Катар миналата седмица.

Това означава, че певицата е заработила по 100 000 долара на всяка минута от времето си в Доха.

Участието на Джей Ло включвало и отговарянето на няколко кратки въпроса, съобщава сайтът TMZ.

Според информацията 49-годишната латиноамериканка е говорила по темата за правата на жените, което не е на особена почит в арбаската страна.

След това Лопес се снимала с няколко фенове.

Всички разходи на певицата били покрити, включително и допълнителен един милион за докарването й до Доха на частен самолет.

Очаква се Джей Ло да заработи още един седемцифрен хонорар в края на ноември, когато ще участва на гала-вечер, организирана от авиокомпанията Qatar Airways.

От TMZ допълват, че певицата ще получи 1,2 млн. долара за също толкова кратко време, колкото участието й в откриването на мола, но преговорите по цената все още продължавали.

Въпреки че в края на юни следващата година ще навърши 50, Джей Ло продължава да полага огромни усилия за тялото си и изглежда повече от перфектно дори на тази възраст. Вижте повече в галерията горе.

 
 

„Everybody Knows“ трейлър: какво се случва с Пенелопе и Хавиер?

| от chronicle.bg |

Асгар Фархади е име, което не може да не ни накара да наострим уши. Особено когато става въпрос за най-новия му филм, в който главните роли са поверени на двамата гиганти в киното и двойка в живота – Пенелопе Круз и Хавиер Бардем. Носителят на „Оскар“ и режисьор на филмите „The Salesman“ и „Separation“ този път поставя Пенелопе и Хавиер в свят, напрегнат до краен предел.

„Everybody Knows“, за разлика от повечето филми на Фархади, които са на ирански, е испаноезичен филми и това е причината да не се класира тази година в предварителната селекция за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

Официалният синопсис гласи:

Филмът проследява съдбата на Лаура (Пенелопе Круз), която пътува от Аржентина до малкия си роден град в Испания за сватбата на сестра си, като за повода води и двете си деца. По време на радостната среща и празниците, най-голямата й дъщеря е отвлечена. В следващите напрегнати дни, различни семейни проблеми изплуват на повърхността и се разкриват дълбоко пазени тайни.“

Още на първото си показване на кинофестивала в Кан през май, филмът на Фархади беше посрещнат с одобрение от критиците. След Кан, лентата беше показана и на другия голям фестивал, в Торонто.

Какво можем да очакваме от новия филм на иранския режисьор Асгар Фархади, вижте в пълния трейлър.

Световната премиера на филма е на 8 февруари 2019 г.