Най-ужасяващите съобщения по време на полети

| от chronicle.bg |

Проблемът със сигурността по време на полети е основна грижа на повечето пътници. Много хора дори се страхуват да пътуват със самолет по тази причина. Разковничето в случая е да не се паникьосваме, когато сме на борда, колкото и трудно да е това. Защото паниката е най-лошият враг.

Дори да няма реална заплаха за живота на пътниците,  масовият стрес може да предизвика големи щети. Основна грижа за да не се стига дотам имат хората, които управляват самолета. Според някои пилоти трябва да се съобщава на пътниците за всички проблеми, които възникват по време на полета, дори и за най-маловажните. Това обаче винаги предизвиква в най-добрия случай стрес, неудобство, безпокойство, а в краен случай – паника, която ако си малко по-лабилен, може да те откаже да се качиш на самолет отново. Дори шеговитите съобщения често са взимани прекалено на сериозно.

Ето някои от стряскащите съобщения, правени от екипажа по време на полети. Историите са разказни от първо лице и наистина са се случили.

Седейки спокойно в самолета на път за Хелзинки с шефа ми (който се ужасява от полети), чухме съобщение на финландски и всички , които разбираха езика започнаха да си водят бележки. След това на английски, със спокоен тон, той каза: „Дами и господа, ще направим аварийно кацане на летището в Тампере (град във Финландия), самолетът гори, благодаря Ви.“ Извършихме аварийното кацане успешно. Оказа се, че е имало само пушек в пилотската кабина. Въпреки това шефът ми ме накара да му викна кола, която да го откара обратно във Великобритания.

 Преди няколко години по време полет от Дъблин до Париж екипажът пусна на запис вярното съобщение на английски: „Пилотът е активирал сигнала за затягане на предпазните колани“. Но на френски по погрешка пуснаха следното съобщение: „Залегнете и се пригответе за аварийно кацане“. Всички френскоговорящи моментално се паникьосаха, докато останалите се чудехме за какво е целият този шум.

Преди много години летях от Сан Хуан до Ню Йорк. Чу се гръм и светлините угаснаха. Беше ми се случвало и преди, затова не се разтревожих. Повечето пътници реагираха нормално. Светлините се върнаха и капитанът обяви: „Дами и господа, току що бяхме ударени от мълния“. Това вече накара пътниците да полудеят тотално. Някои започнаха да плачат, други – неясно по каква причина – започнаха да се катерят по седалките си. Един мъж от екипажа пребледня и за малко да припадне. Ако пилотът си беше мълчал щеше да е много по-добре.

Полет от Куала Лумпур на 28 юни 1982 г. попадна в облак от вулканична прах. Капитанът прави следното съобщение. „Дами и господа, говори пилотът на самолета. Имаме малък проблем. Всичките четири двигателя спряха да работят. Правим всичко по силите си да заработят. Надяваме се да не сте прекалено стресирани.“

Прелитайки над централна Индия: големи облаци изникнаха пред самолета и след малко той рязко започна да губи височина. Пилотът направи следното съобщение, първо на хинди и после на английски: „Дами и господа, бурята е много силна, ще направя всичко по силите си самолетът да кацне.“ Пребледнях целия и индиецът до мен ме попита дали съм добре. Попитах до дали е чул съобщението. Той отговори, че пилотът забравил да каже в съобщението на английски кратката, но успокояваща дума : „навреме“.

По време на полет от Куала Лумпур до Борнео пилотът направи следното съобщение: „Дами и господа, опасявам се, че ще се върнем обратно на летището в Куала Лумпур, тъй като имаме проблем с навигационната система. Проблемът не е толкова голям , когато летим над сушата, но когато сме над вода е сериозно.“ Имайки предвид, че пред голяма част от полета досега летяхме над водата, беше доста притеснително връщане.

„Дами и господа, говори капитанът на полета. В близост до Хонг Конг ще минем в периферията на тайфун в морето. Така че положението може да стане вълнуващо“. Беше истински ужас.

„Моля, затегнете предпазните си колани, в случай че спрем някъде непланирано… например в склона на някоя планина“…

На път сме да кацнем на Бермудите в студена януарска нощ, когато пилотът излиза и казва: „Ще се опитаме да кацнем, но може и да не успеем, затова ще продължим да се връщаме обратно докато можем, или докато имаме гориво.“

В съобщение за безопасно протичане на полетът: „Дами и господа, в случай на загуба на налягане , кислородните маски ще бъдат на ваше разположение. Ако не сте сами и с вас е някой, който се нуждае от помощ, сложете вашата маска, и после тази на съпруга ви.“

В полет от Дака до Катманду. 15 минути след излитане се чува съобщението: Дами и господа, връщаме се в Дака. Самолетът се повреди. Лошо.“

Миналия месец самолетът от Хонг Конг за Лондон тръгна със закъснение. Когато пристигнахме на Хийтроу пилотът ни напомни, че „е по-добре да пристигнем по-късно на този свят, отколкото по-рано на оня.“

На полет от Ню Йорк до Амстердам, пилотът ни каза: „Имам добра и лоша новина за вас. Добрата е, че има попътен вятър и ще пристигнем в Амстердам за рекордно бързо време. Лошата е, че друса доста.“

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Меган Маркъл е бременна

| от chr.bg |

Днес, чрез акаунта на двореца Кенсингтън в Туитър и Инстаграм херцогинята и херцогът на Съсекс съобщиха, че Меган Маркъл е бременна. Двамата се ожениха в средата на май, а в момента двойката е на обиколка в Австралия.

 

„Техни кралски височества херцогът и херцогинята на Съсекс с радост съобщават, че херцогинята на Съсекс очаква бебе през пролетта на 2019 г.“  

Меган и Хари „оценяват цялата подкрепа, която получиха от хора по света от сватбата си през май, и с удоволствие споделят тази щастлива новина“.

Детето на Меган и Хари ще бъде седмо по линията за наследяване на трона.

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.

 
 

Точно така: да драскаме, но културно!

| от chronicle.bg |

Няма вече Банкси, няма вече Майкъл Мур! Откакто някакви пичове, служители от Националната опера, надраскаха паметника в Хирошима с „Локо София“, има ново течение контракултурното изкуство!

Уволнени и низвергнати от обществото и собствения си отбор, тези мъже са герои! Ние ще последваме техният пример и ще разнесем тази гмеч, наречена „български отбор по футбол“ заедно с посланието за България, навсякъде по рохката плът на майката земя.

Без псувни и грубости, културно! Ето как и къде:

„Локо Пловдив“ на Нагасаки

Те просто така си вървят – по двойки. Нали знаете, красотата е симетрия.

„Ботев Враца“ на Статуята на свободата

Бързо, докато Валери Божинов не си е тръгнал от отбора – нека се разпише и при тази порочна мадама.

„Аре Миньоро“ на Айфеловата кула

Знаете, известна е жарката любов между град Перник и винкела като предмет. А ако съществува на тази планета паметник на винкела, то той е Айфеловата кула.

„Берое Стара Загора“ на паметника на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир

Северна Корея и „Берое“ има едно нещо помежду си: и при двете „няма мое, няма твое…“

„Лудогорец  Разград“ на Ниагарския водопад (някъде отстрани, не върху водата)

Ниагарския водопад е може би най-посещаваната забележителност в света с над 30 милиона посетители годишно. Това би трябвало да им покаже какво е да имаш фенове.

„Само Левски“ на Стоунхендж

Хубавото е, че навсякъде около Стоунхендж има тревичка и зелено. Така там спокойно могат да пасат говеда.

„Само ЦСКА“ на Крепост Хисаря

Крепост Хисаря се намира в Ловеч. Там надписът „Само ЦСКА“ ще седи страхотно, защото където и да ходиш, където и да скиташ, най-хубаво си е вкъщи.