shareit

Марио Бакалов: Да приземя А380 в София е най-голямата ми мечта

| от BulgariaOnAir |

Най-големият пътнически самолет в света ще кацне в София на 16 октомври и ще бъде управляван от единствения българин, квалифициран да пилотира този модел. За сбъднатите мечти и за тръпката да си на хиляди метри от земята – всичко това разказа Марио Бакалов първо пред Bulgaria ON AIR.

Началото на тази история започва през 1985-та година. Тогава, едно 5-годишно момче, мечтае от сърце един ден да стане пилот на самолет. Тридесет години по-късно той е част от една от най-престижните авиокомпании в света. Това е Марио Бакалов – българинът, който управлява най-големият пътнически самолет.

Марио Бакалов: Тази мечта се роди още, когато бях дете. Случи се покрай майка ми, която работеше за Lufthansa, на летище София. Там имах възможността, от време на време, да отивам до самолетите. Няма да забравя, когато бях на 5 години – за първи път, поне съзнателно, се качих в самолет – в полет до Франкфурт. Погледнах през широко отворената врата към пилотската кабина, видях пилотите и си казах, невероятно – това е мястото за мен. Един ден искам и да стоя на една от тези две седалки. Искам да стана пилот. Доста нестандартна мечта за тогавашното време, когато повечето деца са искали да станат пожарникар или милиционер. Но аз от малък си знаех, че някой ден ще бъда пилот.

А пътят на мечтите е дълъг. На 23 години, Марио е един от най-младите пилоти и започва да лети на Airbus 320.

Бакалов: Преследвал съм мечтата си цял живот. Първата крачка беше, когато баща ми започва работа в Германия 1989г. Тогава се доближавам една крачка по-напред. След това, по време на училище, исках да изучавам предмети, които ще ми помогнат по-късно – математика, физика… По време на една ваканция в САЩ успях да взема първите летателни часове с инструктор, но на малък самолет. След това направих и първия си соло полет. Това означава полет без инструктор. Нещо, което пилотите си спомнят цял живот – моментът, когато, за първи път, останат сами в самолета, и трябва да излетят и да кацнат.

По време на обучението, което беше доста тежко, никога не съм се отказвал от мечтата си и винаги съм я преследвал. Обучението ми премина в Германия – една част, и във Финикс, Аризона – другата – в пустинята на САЩ. Тъй като там 360 дни в годината е слънчево, има много пространство за летателни маневри. И така, на 23-годишна възраст, бях един от младите пилоти, и започнах да летя на Airbus a320 из Европа.

След това се прехвалифицирах на Airbus a340 – той е с дълги отсечки, пътува навсякъде по света. Преди три години получих възможността да се прехвалифицирам за най-големия пътнически самолет в света – Airbus a380. Вече съм един много, много щастлив пилот на този самолет.

Благодарение на усилен труд и огромно желание, Марио Бакалов е на път да сбъдне дългогодишната си мечта.

Марио: Това е най-голямата ми мечта. Първо – да летя със самолет за Lufthansa, и сега идва денят, за който съм мечтал от много време – със самолета, с който летя, с него да кацна на родна земя, в София. Това е нещо, което ще бъде незабравимо, а надявам се, не само за мен, незабравимо да бъде и за много други хора.

Доста хора не вярваха, че този самолет ще кацне в София, но на 16-ти октомври ще бъде факт. Специално Airbus 380 има доста големи размери – дължина 73 метра, размах на крилете 80 метра. Представете си, че той може да бъде паркиран на едно футболно игрище и може да го запълни цялото. Височината е 24 метра – представете 8 етажна сграда. 520 пътника, 560 тона при излитане – тоест, доста огромни размери. А от друга страна си лети като Airbus 320 – доста маневрен, агилен. За пилотите е лесно да правят маневри с него, да кацат. Тоест, въпреки размерите си, е добър, приятен, лесен за летене.
Малко като при лодките – колкото е по-голяма лодката, толкова по-лесно се управлява. И при самолетите е така. В интерес на истината, те си имат собствени специфики и не може да се каже кой е по-лесен и кой е по-труден. Всеки самолет си има някакви характеристики.

А рецептата за успеха на българския пилот е проста – упоритост, любов към работата и подкрепа от близките.

Бакалов: Моите близки винаги са ме подкрепяли, особено родители ми. Макар че от самото начало, когато, както ви разказах – на 5 години ми казаха „доста нестандартна мечта, сигурно ще му мине, ще я забрави“, но както виждате, 30 години по-късно треската не е отминала, и все още се радвам, когато погледна към небето и видя самолет.

Повечето си мечти съм ги сбъднал. Някои по-бавно, някои по-бързо, отколкото съм планирал. Но, в бъдеще, бих искал да помагам на други хора да успяват осъществят собствените си мечти. Това е целта ми за идните години. Да помагам на хората и да ги окуражавам не само да мечтаят, но и да се борят за целите си, и да ги превръщат в реалност.

И така, на 16-ти октомври, успехът за Марио ще е двоен. Освен, че ще покори целите си, той ще успее да се запише в историята като пилотът приземил най-големия пътнически самолет в родната си България.

 
 
Коментарите са изключени