Летище София : eдин критичен поглед

| от |

Автор : Крис Георгиев (http://chrisgeorgiev.com) Публикуваме тази гледна точка, която не изразява непременно позицията на Chronicle.bg по въпроса. Готови сме да публикуваме всяка гледна точка по темата.

Напоследък пътувам доста често и се налага да прекарвам известно време по летища из Европа. Не мога да настигна Милко по летателни часове (полезна информация за пътуващите често), но имах възможността да събера доста свежи впечатления от Европейски столици и и летища – Берлин, Дъблин, Париж, Прага, Рим, Виена, Лондон, Мюнхен, Франкфурт. Не бих писал на темата за живота в летището, но този пост бе провокиран от последното ми кацане на летище София събота късно вечерта, когато го заварих заринато от боклук. Това страшно много ме натъжи и за пореден път реагирах остро с няколко показателни снимки. Разгори се дискусия във FB, заваляха лични съобщения защо развалям репутацията на страхотното ни летище, обвиниха ме, че съм краен хейтър, национален изменник, предател. Ти да видиш…. Патардия почти като в скандала със Скара бар. Дори Дзвер написа блог пост във възхвала на страхотното ни ново летище! Обещах му да напиша и моите мисли. Правя го, следвайки методологията на Дзвер, само че ще подредя приоритетно така, като аз ги виждам.

2014-02-08-22.13.06-770x577

Тоалетни

Безспорно едно от най-важните неща на едно летище. Тоалетните трябва да са изрядно чисти, защото хиляди пътници от различни краища на света носят със себе си какви ли не зарази, микроби, болести, секрети. Редовното почистване с подходящи препарати е от съществено значение.

Писоари и тоалетни – на нашето летище са в безобразно състояние. Според мен ги чистят с парцала, с който мият пода, затова никога не ги докосвам по какъвто и да е повод. Писоарите на летище София са опръскани навсякъде, засечени, смрадливи. Тоалетните отделения нямат дезинфектант, което налага да си нося мокри кърпи за целта. Хартия за покриване на седалката – за такова чудо дори не са помисляли на нашето летище, затова се налага да редиш пластове тоалетна хартия.

Мивки – изтъкнатото от Дзвер удобство по контрол на потока на водата за мен е абсолютно неудобство. Потръпвам от мисълта, че трябва да докосвам диспенсър за сапун и кранчетата за вода след хиляди хора, излязли от тоалетната!!! Да не говорим, че от 2-3 диспенсъра за сапун, само един е пълен и това налага да пробваш наред докато уцелиш правилния.

Кърпи за бърсане – на Терминал 2 това е възможно най-евтината хартия, която се лепи по ръцете ти и са ти необходими поне 5, за да се подсушиш. Поне има такива.

Общо състояние на тоалетните – новите тоалетни се чистят рядко, с некачествени материали и не достатъчно усърдно. В резултат на това са засечени, смърдят. В някои от тоалетните част от писоарите са повредени и са покрити с грозен черен найлон. Вратите на тоалетните и входните врати са почернели, засечени със следи от различни видове течности.

Оценка: 1/2 звезда

Как е по другите летища? 

Разбира се навсякъде има мръсни тоалетни, но трябва да се отчетат някои факти. Първо, на голяма част от европейските летища има супер голям трафикопоток и се изискват супер много усилия да се поддържат тоалетните в добро състояние. Въпреки всичко там те се чистят добре, и много рядко можеш да видиш засечено помещение. На второ място, почти всички тоалетни по летищата са със сензори за контрол на водата, сапуна и изсушаването на ръцете, което е супер според мен. В тоалетните отделения има саниращ препарат и/или хартия за поставяне на клекалото. Супер впечатлен съм от новите тоалетни на Rome Fumichino –  приятен бяло-зелен дизайн, модерни материали, сензори за всичко; Мюнхен – автомати за памучни кърпи за забърсване, система за отчитане задоволството от чистотата; Прага – плот за подмяна на памперси дори в мъжките тоалетни!

WiFi

Когато работи, wifi на нашето летище е отличен. Не изисква регистрация, не прекъсва, можеш да си свършиш работа. Може би, защото съм в родината, но не му се радвам толкова много, защото имам 3G на всички устройства. Но безспорно е супер удобно.

Оценка: 4 1/2 звезди

Как е по другите летища?

Тук има какво да се желае, макар че се вижда че работят в правилната посока. Безплатен интернет има на цялото летище в Прага, който на места е доста бавен, но открих че има и други мрежи, които можеш да използваш и не са толкова натоварени като официалната на летището. В Мюнхен до скоро можеш да ползваш само 30 мин безплатен интернет, като се изискваше активация чрез SMS на мобилен телефон. Не че нямаше начин да си вземеш още 30 мин като регистрираш познати в София и ги помолиш да ти пратят активационния код, не беше неудобно. Сега регистрацията е само с електронна поща. След като изтекат 30-те минути можеш да се регистрираш без проблем с друга поща и ползваш интернет на воля. Съвестта и досетливостта за това своебразно “чийтване” вероятно няма да позволи на средностатистическия европеец да ползва допълнителни минути, но вероятно и няма чак такава нужда, защото почти всеки западен мобилен оператор е роуминг партньор на някоя от големите мрежи и по летищата предлагат безплатен нет. На летището в Рим навсякъде рекламират, че има безплатен нет 30 мин, но аз дори не видях някъде да ми намира wi-fi точката.

Храна, вода, почивка

Това, което нашето летище предлага като храна и условия за почивка просто е смешно. Асортимента на трите грозни дървени псевдо-кафенета е по-зле от този в кварталното кафене. За сметка на това цените са над европейските. На летището в София няма какво да ядеш, не дай си боже полетът ти да закъснее. Ще муцаш кроасани и гадни сандвичи и ще проклинаш, че не си си купил два банана преди да те затворят на терминала. Водата е отвратително скъпа, но за мен това не е проблем, защото си наливам вода от тоалетната във филтърното ми шише. Не съм съгласен с констатацията на Дзвер, че видиш ли водата на нашето летище е по-евтина. Тя е три тъпи по-скъпа от тази, която се продава в града. На летищата в Европа тя е на същата цена, на която можеш да си я купиш примерно в McDonalds. Условията за релакс и почивка на нашето летище са сведени до това да осигурят място за сядане. VIP салоните са позор, аз бих ги затворил, защото така се излагаме още повече. Който не е влизал, нека да пробва и ще види за какво става дума, хепи соц и малко, просто не знам откъде събраха тази мебели и как са успели да ги направят толкова зле, мега зле. Да не говорим, че салонът до C гейтовете от известно време е затворен, както и кафето, което беше що годе просторно.

Оценка: 1 звезда

Как е по другите летища? 

Всички сте виждали и знаете какво разнообразие има. Можеш да седнеш в ресторат, да ядеш топло приготвени сандвичи или пица, да ти сготвят нещо пред тебе. На летището в Мюнхен и Прага има чешмички за пиене за тези, които не искат да дават пари за вода. Споменах ли безплатното кафе и вестници на летището в Мюнхен?! (терминал C)

Качеството на местата за почивка и вип салоните няма какво да ги коментирам. Във Мюнхен има специални кабини за сън (30 EUR за два часа) – легло, чаршафи, контрол на температурата, поставка за iPhone и качествени колони за музика… Пак в Мюнхен има супер готини релакс зони, подът на който е супер мек пухкав мокет, удобни дивани с възглавнички, удобни и за подремване, специални столове за лягане, приглушена светлина, екрани с информация за полетите, изобилие от контакти за зареждане на устройства.

Бърз транспорт до града

Тук имаме известно предимство, но само благодарение на факта, че летището ни е близо до центъра, не защото има супер удобен транспорт. Всъщност, такъв няма. Единственият автобус, който ходи до летището е бавен, спира на всяка възможна спирка по маршрута, не е достатъчно често, няма място, където да си поставиш багажа. Такситата са евтини само ако си местен и можеш да различиш ориганалното ОК от фалшивото. На мен ми е трудно понякога, затова винаги ползвам диспечера на Пристигащи, за да съм сигурен, че няма да ме одерат. Стигането да центъра е бързо, но не е е по-евтино от всяко друго летище, защото ако там за същото време можеш да използваш градски транспорт на цената на един билет, то тук задължително трябва да ползваш такси.

Оценка: 3 звезди

Как е по другите летища? 

Почти всички летища в Европа са супер свързани не само с прилежащия град но и с околността. От летището можеш да хванеш влак за вътрешността на страната. Освен редовен градски транспорт, метро, влак, на повечето летища в Европа има и airport shuttle – по-големия брат на нашите маршрутки, които са доста начесто и добре организирани.

Магазини

Положението е плачевно! Два и половина магазина, които ако работят ще си голям щастливец. Сутрешните часове са едни от най-натоварените за излитащи полети на нашето летище, но това не означава, че магазините на терминала са отворени. Последният полет за Берлин от терминал 1 duty free беше затворен сутринта, и добре че полета закъсня 3 часа, че на втория дойде време да отворят и да не избре народа от глад и скука. На новия терминал е същото. Магазинчето за вестници и книги рядко е отворено рано сутрин (само един път съм го видял отворено преди 8 часа). В един от duty free някой безсрамно пуши, може би да подскаже, че там се продават алкохол и цигари.

Оценка: 2 звезди

Сигурност и паспортна проверка

Тук сме добре, не се чака много по опашки за проверка на багажа и паспортната проверка минава бързо. Не защото е мега добре организиран този процес, а просто защото няма пътници. Винаги ме е изумявало как е организирана проверката за сигурност на новия терминал. След като си преминал през огроните празни пространства в салонът за check in се качваш по ескалатора и направо се препъваш в опашката за проверка. Това, ако има 2 полета в следващия час, ако са 4 или 5 просто не ми се мисли. Със сигурност летището ни може да понесе повече трафик, но си представям ако има 10 полета на час, опашката ще е по ескалатора! Почти си го представих!

Страхотна новост има на митническата проверка при пристигане на летище София – машинна проверка на паспорта ти без митничар. Това е по някаква европейска програма и ми се струва удобно, пробвах веднъж когато имаше по-голяма опашка на митническия пункт, но отнема доста време докато схванеш как работи цялото нещо.

Недостатък е, че летището ни не поддържа електронни билети и не можеш да ползваш iPhone Passbook, а трябва да търсиш принтер, за да разпечаташ електронния си билет.

Оценка: 3 зведи

Как е по другите летища? 

Има доста проблемни ленища по отношение на времето, което е необходимо да проверка на сигурността и багажа, но на повечето места се стараят много да намалят това време, по простата причина, че всяко свободно време, което пътника има той е изкушен да остави пари в летището. На Мюнхен този процес е доста добре организиран и не ми се е случвало да чакам повече от 10 минути въпреки огромното количество хора. Фюмочино се хвали, че средното време за проверка на багажа за 2013 г е 4.5 минути.

Отдалеченост на гейтовете

Тук сме добре, защото летището ни е мега малко. Незнайно защо най-използвани са най-отдалечените гейтове на новия терминал, или дестинациите до които летя, тръгват оттам. За повечето от заминаващите полети Bulgaria Air се цигани и извозва със автобуси. Случва се в пространството на долния етаж за отвеждане с автобуси да са струпани хора за два три полета, което го прави супер неприятно, шумно и понякога – смрадливо.

Оценка: 4 звезди

Как е по другите летища? 

Това е проблем, но няма как, когато си на голямо летище трябва да имаш предвид това. На някои летища на информационните табла можеш да видиш освен гейта и часа за повикване и времето, което е необходимо да стигнеш до полета си, понякога са необходими 10 -15 мин за това. По пътя има много изкушения – магазини, заведения, ресторанти, и обикновено отнема дори повече. Въпреки всичко, наличието на интересни неща по пътя правя тази разходка доста приятна. Особено ако не си с много ръчен багаж.

Това са моите коментари по отношение на летищния живот в България и Европа. Разбира се, че има летища, които са по-зле, по-стари и по-занемарени. Но за бога, това е Летището на България, ново е, а има хиляди недомислени неща. Ето още няколко, които не попаднаха в горните категории:

  • Празни рекламни пана по терминал 2 – прави впечатление на каквато и да е реклама на летището въпреки наличието на пана за целта. Разбираемо е, доста ограничен трафик, вероятно скъпи цени за реклама. Но определено не прави впечатление, че почти всички полета за реклама са празни. На други места просто рекламират услугите на летището, в България паната стоят бели, празни, скучни
  • Новата система от плоскоекранни монитори за реклама на Терминал 2 – за какво похарчиха толкова пари, когато не съм видял да работят или когато работят (много рядко) няма почти никаква информация на тях? По протежението на целия ръкав за гейтове на Терминал 2 няма информация за излитащите полети, но има поне 20 плоски екрана, които бездействат.
  • Старите телевизори с информация за излитащи и кацащи полети – really? Откъде ги взехте тези телевизори? Продават ли още такива? На терминал 1 са плоскоекранни, на новия – тръбни телевизори?!
  • Прекъсната връзка между салоните за кацане и излитане – какво наложи да се огради това пространство по такъв грозен начин!? Ако искаш да минеш можеш, но трябва да заобикаляш зад грозните будки на авиокомпаниите.
  • Грозната типография на упътващите знаци в цялото летище. Това е принципен проблем за всички обществени пространства в България. Има чувство, че ги правят на някоя версия на Word за  Windows 3.11 Изработката на самите табели, упътващи знаци, както и подбраните цветове и материали е потресаваща
  • Евтино изглеждащите плочки на пода на Терминал 2. По тях остават лекета, замърсяват се бързо, изглеждат износени на места. Терминалът изглежда като една голяма тоалетна с тези плочки.
  • Митнически контрол на средата на коридора на Терминал 2 – това за какво е нужно, не съм видял да се използва дори веднъж? Така терминалът ни изглежда още по пуст и малък.
  • Липса на достатъчно декор и зеленина на Терминал 2 – изглежда ми пуст, незавършен, скучен новия терминал. Тук там са разхвърляни някоя друга саксия, но като цяло няма достатъчно зеленина или кътове, които да създават уют.

До тук с хейта, иначе имаме едно страхотно летище!

 
 

IAMX издава нов електронен рок албум Alive in New Light

| от chronicle.bg |

Измъчван от засилена депресия, която подхранва последните му два албума, Chris Corner със сценичното име IAMX издава новото си LP Alive in New Light (AINL) на 2 февруари 2018. Проектът празнува напускането на демоните, които отдавна са го измъчвали и улавя жестоката фаза на метаморфозата, когато вече не си същия като преди, но не си и напълно този, в който се превръщаш.

В четири от парчетата се включва и ексцентричната татуистка, кралица на грима и суперфен на Corner, Kat Von D. Представянето на албума включва и линия от еротични стоки, направени от Ryan Clark и вдъхновени от дизайна на обложката. Една от песните от AINL беше използвана в епизод от сериала How To Get Away With Murder, което прави общо петнадесет песни на IAMX, включени в блокбастъра на ABC TV от стартирането му през 2014г.

Chris Corner and Kat Von D (2)

Записан, изпълнен и миксиран от Chris Corner в пустинята на Калифорния, в каравана с изглед към планината, AINL представя девет песни алтернативна електроника.

Парчето Stardust открива албума със звучене, което наподобява Personal Jesus от Depeche Mode, а заглавието на песента символизира издигането от пепелта. Ритъмът на Break the Chain, второто парче от албума, повишава напрежението с ескалиращите, меланхолични лирики и вокали на певеца.

IAMX-Alive In New Light cover (hi res)

Следва електро фънк парчето Body Politics, което наподобява звученето на рок бандата Nine Inch Nails. Според IAMX, то символизира превръщането му в част от клуба, загубата на себе си в ритъма и отдаването на първичното, освобождавайки се от мислите. Песента Exit, която е пета в албума, наподобява баладичното звучене на артистичната Bjork, с добавен пулсиращ ритъм. Следва Stalker, която пренася слушателя в екзотичен, съблазнителен и тайнствен паралелен свят, където любовта и манията се сблъскват.

Може да чуете за какво става дума тук.

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.

 
 

Почина Джим Родфорд, басистът на Kinks

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият басист на групата „Кинкс“ Джим Родфорд умря на 76-годишна възраст вследствие на травми, които получил, след като паднал от стълба, съобщиха ТАСС и Асошиейтед прес.

Групата „Зомбис“, в която Родфорд свиреше от 1999 г., потвърди смъртта му на страницата си във Фейсбук. Съоснователят на „Зомбис“ и изпълнител на клавишни Род Арджънт заяви, че братовчед му и дългогодишен член на бандата Джим Родфорд бе чудесен басист. „С дълбока скръб съобщавам, че Джим си отиде от този свят – каза той. – Точната причина за смъртта му засега е неясна.“

Родфорд се присъедини към „Кинкс“ през 1978 г. , взе участие в нейни турнета и в записите на много от албумите й. Той бе неин член до 1996 г.

Съоснователят на „Кинкс“ Рей Дейвис написа в Туитър, че Родфорд бе неразделна част от групата.
Арджънт отбеляза, че Джим бе посветил живота си на музиката.