Летище Божурище в зоната на здрача (репортаж на сп. Криле)

| от |

Снимки – сп. Клуб КРИЛЕ

Техният фотограф Кристиян Благоев направи кратка разходка до летище Божурище и ни предостави следните кадри.

 

Ето и материал от последния брой на сп.КРИЛЕ по проблема: 

Досиетата Х

Летище Божурище за 106 апартамента… далавера в зоната на здрача 

“Запазването на летище Божурище трябва да се превърне в национална кауза!” С тези думи започнахме разговора си с полковник (о. з.) Тома Ковачев, който е и съпредседател (с професор Борис Бонев – президент на Българската аерокосмическа агенция) на инициативния комитет за запазване на летището. Създадената временна анкетна комисия към Парламента трябва да излезе с доклад, който да бъде изпратен на Министерския съвет и на Главната прокуратура. Тома Ковачев се оказва в центъра на тежката битка с “Индустриален парк София” АД (IPS) за спасяването на летище Божурище. 

“Бих искал да продължа, изтъквайки факта, че летище Божурище е едно от най-старите летища не само в България и в Европа, но и в света. По своите климатични особености то е признато за най-добро за практикуване на авиационни спортове и се нарежда само сред четири летища с подобни дадености в света. Това са Грюнау в околностите на Берлин, полското Снежанка и Бишъп в САЩ, четвъртото е Божурище, разбира се. Бих искал да подчертая също така, че летището се намираше в зона извън директрисата на летище Враждебна (летище София), а дейността му не пречеше и на военното летище, по-късно авиобаза Доброславци. 

1016998_859134714113384_1528627694879479570_n

От друга страна летище Божурище остави трайни следи в историята на българската авиация и ще припомня накратко някои факти. През 1911 г. то започва да съществува като летище. През 1914 г. тук е сформирано първото аеропланно училище, а през 1917 г. е създадена и първата Държавна аеропланна работилница (ДАР). Тя произвежда 11 типа самолети, от тях шест серийно, от които два типа бойни. През 1925 г. на летището се изпълняват и първите парашутни скокове. Пет години по-късно там е построена и първата аерогара в България. В периода 1937-1939 г. на летище Божурище сме обучавали полски летци и то оставя трайни следи в развитието и историята на полската авиация. 
На всички, които се интересуват от темата, е известно, че летището беше продадено, по-точно заменено за стотина апартамента в столицата и в Пловдив. Теренът беше прeдаден на “Индустриал парк София” АД, собственост на италиански финансов консорциум срещу стотина апартамента. Това беше направено по един задкулисен начин от правителството на НДСВ, когато министър на отбраната беше Николай Свинаров. Така наречената сделка беше финализирана по време на мандата на кабинета на тройната коалиция, когато министър на отбраната беше Веселин Близнаков, също от НДСВ. Тази задкулисна, бих я нарекъл престъпна сделка, заменка, може да се охарактеризира като “кон за кокошка, дори за врабец”. Статутът на летището беше променен на земеделска земя от 9-а категория. Престъпни министри станаха милионери с продажбата на летище Божурище! За мен това е национално предателство.” 

Как стоят нещата днес? Според адвокат Тома Ковачев (в момента единственият юрист сред авиаторите) “двама министри на културата – Стефан Данаилов и Вежди Рашидов, се опитват да постигнат обявяването на летището за паметник на културата, но без успех. Причините са както обективни, така и субективни. Надявам се да се подготви петиция и да бъде внесена в Народното събрание и Министерския съвет за одържавяването на летище Божурище. Държавата има право на такъв ход по чл. 101 от Закона за собствеността. Бих се радвал да бъде постигната националната кауза и временната комисия към Народното събрание да излезе със становище, което да възвърне статута на културен и исторически паметник на летище Божурище”. 

Летище Божурище 

Летище Божурище се намира в южната част на градчето, носещо същото име, от София е на 4 km, а от път Е80 – на 2 km. Фактически от зората на българската авиация то става едно първостепенно българско летище и остава такова до началото на реактивната ера на авиацията в България. Дори в герба на градчето Божурище е включен стилизиран образ на летището – недвусмислена символика. За ранните символични дати в историята на летището разказа полковник о. з. Тома Ковачев, но според него не трябва да се подминава фактът, че оттук на 20 декември 1943 г. излита за последната си бойна мисия поручик Димитър Списаревски, геройски загинал за отбраната на София. След 9 септември 1944 г. на това летище продължават да се пишат славни страници от историята на българската авиация. Започва интензивно развитие на авиационните спортове – безмоторно и моторно летене, парашутизъм. Тук се създава и започва да осъществява дейност Софийският аероклуб, отначало в структурата на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО), преминавайки по-късно в структурите на Отдела за военнотехническа подготовка на населението (ОВТПН). Именно тогава мнозина български младежи усещат тръпката към небето в планера, моторния самолет или под купола на парашута. От летище Божурище своите криле получават поколения пилоти както за БГА, така и за ВВС. Тук е издигнат и паметник на загиналите български парашутисти, запазен и до днес. 

Ньойският диктат след 1919 г. налага драконовски мерки на практика за тотална ликвидация на българската войска. Авиацията не прави изключение, попадайки под жестоките им удари, довели до ликвидацията на бойната авиация и аеропланното производство на България. Запазването на летището коства огромни усилия на страната ни, но все пак то е запазено – като гражданско. През 1930 г. там се изгражда и първата аерогара у нас, чиято сграда е запазена дори до днес. На тържествена церемония през 1937 г. (годината на раждане на Симеон ІІ), на летище Божурище цар Борис ІІІ връчва бойните знамена на новосформираните бойни части на Въздушните на Н. В. Войски. От тогава въпреки всичките ограничаващи и забранителни клаузи на Ньойския диктат летище Божурище отново става първото бойно летище на България. По ирония на съдбата (можем да го наречем типичен български парадокс) именно Симеон Сакскобурготски (синът на цар Борис ІІІ, спасил летището заедно с цената на огромни всенародни усилия) и правителството на неговата партия НДСВ ликвидира един исторически символ както за нашата авиация, така и за България – превръщайки го в земеделска земя от 9-а категория. Трудно е да се намерят думи за министрите от НДСВ като инициатори и изпълнители на тази срамна и унизителна сделка – заменка, одобрена броени дни преди края на мандата им. Официално летище Божурище не се ползва от 2005 г., но година по-рано статутът му е заменен (решение на МС) и от публична държавна собственост преминава в частна държавна собственост. 

Далаверата – 106 апартамента в София и в Пловдив 
През 2005 г. министърът на отбраната Николай Свинаров от НДСВ ликвидира летището и теренът е заменен от МО за 50 апартамента. Заменката обаче е дадена на военната прокуратура и едва през 2007 г., когато страната се управлява от правителството на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), теренът с площ 1054 декара е предаден на IPS, собственост на италиански консорциум в замяна на 106 апартамента в София и Пловдив с доплащане. 

Междувременно двама министри на културата правят отчаяни – опити да обявят летището за културен паметник. През 2007 г. инициативният комитет за спасяване на летището (съществува от 2005 г.) се обръща към Стефан Данаилов, министър на културата по онова време, и в началото на 2008 г. случаят е внесен за разглеждане на заседание на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК). То завършва с препоръка към министъра теренът да бъде одържавен и летището да бъде обявено за културен паметник от национално значение. Подписът на министър Данаилов стои на протокола от заседанието на НСОПК, в който се съдържа и препоръката. В “Държавен вестник” министерска заповед не е публикувана и процедурата не стартира. 

През 2010 г. подписът на наследника на Данаилов – Вежди Рашидов от ПП ГЕРБ, стои именно под такава заповед. Заради сериозни административни пропуски обаче тя е отменена от Върховния административен съд (ВАС) през ноември. ВАС присъжда терена на италианския консорциум и това решение става претекст депутатите да извършат проверка. По инициатива на депутата и зам.-председател на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев беше създадена временна анкетна комисия, която ще проучва обстоятелствата около сделката за летище Божурище. По изчисления на Велчев тази сделка (заменка) е ощетила държавата поне с 4 млн. лева. Предложението точката да влезе в дневния ред на Парламента идва от ПП ГЕРБ и получи единодушна подкрепа в пленарната зала. По време на продължилите почти час дебати по типичния и традиционен български обичай депутатите не си спестиха размяната на по-остри реплики. Председател на комисията ще бъде бившият министър на транспорта и сега депутат от КБ Петър Мутафчиев. 

В момента на територията на летището освен сградата на първата аерогара в България е запазена и пистата от 70-те години и хангарът на Lufthansa. 

Максим ГЕНОВ

Повече по темата в сп. Клуб Криле и на http://pan.bg

 
 

Том Пети е починал от неволна свръхдоза от седем лекарства

| от |

Рокпевецът Том Пети е починал през октомври вследствие системно нарушение на работа ан органи, предизвикано от неволно свръхдоза със седем лекарства, съобщи службата по съдебна медицина на Лос Анджелис, цитирана от Ройтерс.

Смята се, че кончината на Пети на 66-годишна възраст се дължи на комбинирана токсичност от фентанил, оксикодон, темазепам, алпразолам, циталопрам, ацетилфентанил и деспропионил фентанил.

Причината за смъртта се категоризира като „злополука“.

Пети, сред чиито хитове са „Refugee“, „Free Fallin'“ и „American Girl“, бе намерен в безсъзнание в дома си в Малибу на 2 октомври м.г. и почина броени часове по-късно в болница.

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.