Как да превъзмогнем страха си от летене

| от strah |

Преодоляването на страха преди пътуване със самолет – възможно, съобщиха от Би Би Си.

За много от нас полетът е необходимо зло, но за някои той може да бъде истинско мъчение. Как могат хората да преодолеят страха си от пътуване със самолет?

Истината е, че самолетните катастрофи са сравнително редки, но пък информацията около тях е широко разпространявана в медиите, с много снимки от отломките, покрити тела и т.н. Това кара много от нас да изпитват такъв страх, че да не могат да понесат мисълта да се качат в самолет.

Да припомним последните два инцидента с малайзийските авиолинии през 2014 година – един полет изчезна някъде над Индийския океан, а друг беше свален над Украйна. 2 години по-късно двата случая продължават да се появяват като водещи новини в различните издания. Може да добавим и случая със самолета на „Джърмануингс” през 2015 година, когато пилот самоубиец разби машината във Френските Алпи, а след това и взривеният руски самолет над планината Синай в Египет.

Eкспертите обаче се обръщат към статистиката – страхът ви от летене е нелогичен, защото е много по-вероятно да умрете в катастрофа с автомобил, отколкото в самолетна катастрофа.

Статистиката за сигурността на Международната асоциация за въздушен транспорт сочи, че през 2015 година са разпродадени 3,5 милиарда пътнически билета. Същевременно са станали 68 инцидента. При четири от тях има 136 смъртни случая. Като добавим случаите с „Джърмануингс” и инцидента с руския самолет, броят на смъртните случаи става 510 души за цялата 2015 година.

Според данните на Световната здравна организация през 2013 година по света в пътни инциденти са загинали 1,25 милиона души. Това значи, че пътуването с кола е 100 пъти по-опасно за живота от пътуването със самолет. И все пак двете неща, от които е най-вероятно да умрете са – сърдечно съдов проблем или рак.

Страхът ви от летене все още не е изчезнал?

Само в САЩ 17% от хората признават, че ги е страх от летене със самолет. Това сочи изследване на компанията „Боинг” от 2010 година. Част от тях се страхуват от катастрофа при полета, друга не могат да понесат чувството, че са затворени в едно пространство и нямат възможност да избягат.

Примери не липсват и сред известните личности. Например американският режисьор Уес Андерсън предпочита да пътува до Европа с кораб, отколкото със самолет.

Кейт Уинслет и съпругът ѝ си взимат билети за различни полети, така че ако единият самолет падне, да не загинат и двамата и да оставят децата си кръгли сираци.

Няма еднозначно обяснение защо някой може да развие такава фобия. „Има много потенциални причини”, обяснява Матю Прайс, клиничен психолог от университета във Върмонт.

Някои хора ги е страх, защото никога преди това не са пътували със самолет, други са имали лошо преживяване по време на полет.

Оказва се, че много хора са се уплашили да ползват самолет след 11 септември 2001 г.

Според експерти годината след нападението над кулите близнаци е накарало много хора да изберат пътуването с кола пред самолета. Така има спад на пътуванията със самолет, но пък покачване на жертвите на автомобилни катастрофи – с 1 595 души.

В друга категория попадат хората, които се страхуват да летят заради фобия от нещо друго – например фобия от затворени пространства или от загуба на контрол. Страхът може да е причинен и от нещо, което не е директно свързано с авиацията – стрес в работата, проблеми в брака, болно дете вкъщи.

Един от факторите, които карат хората да се притесняват, са процедурите за сигурност по летищата и на борда. Антитерористичнити мерки по летищата карат някои от нас да мислят за терористи, които искат да взривят самолета, а инструкциите за сигурност преди заминаване ни напомнят, че все пак катастрофите са възможни. Така склонните към паника може да откажат да гледат видеото за безопасност, но това е грешка – тези, които са подготвени, ще реагират много по-правилно в случай на инцидент.

Да вземем за пример скорошното запалване на самолет на „Емирейтс”, който беше принуден да направи извънредно кацане на международното летище в Дубай. В паниката си много пътници започнаха да търсят багажа си, което постави в риск евакуирането на хората от самолета.

„По време на демонстрациите, обясняваме на хората при случай на инцидент да оставят багажа си и бързо да излязат от самолета. Но понякога хората правят необичайни неща, когато се сблъскат с опасност, която не са преживявали преди това”, обяснява Робърт Бор, пилот и психологичен консултант в „Ройал еър форс”.

За щастие страхът от летене е преодолим, но не е лесно. Първо, има лични стратегии – някои от нас слагат слушалки на ушите, други пият алкохол, трети правят антистрес медитация.

Матю Прайс препоръчва упражнения за дишане – бавно и дълбоко вдишване през устата, коремът се разширява, докато гръдният кош остава относително спокоен, а след това бавно издишване през носа. Понякога може да ти помогне и повтарянето на успокояваща мантра.

„Може би още по-добра стратегия за тези, които никога не са летели със самолет или имат предишен неприятен опит, е да научат как точно работят самолетите”, съветва Бор. „Защо тежки метални обекти като самолетите могат наистина да се отделят от земята и да летят, как контролът по въздушния трафик държи самолетите на дистанция един от друг и какво се случва по време на турбуленция”.

Втората група хора, предразположени към тази фобия, може да имат нужда от психотерапия, хипнотерапия или Когнитивна поведенческа терапия. Тук идеята е да идентифицираме процеса около страха, откъде се е зародил и какво го подхранва, как понякога поражда панически чувства и най-важното – как да се разделим с тях.

Друг начин е да четем книги за самопомощ, а може и да посетим доктор.

„Нуждаете се само от едно посещение, не от сто години на кушетката със Зигмунд Фройд”, казва Бор.

Като най-добър начин за справяне с фобията от летене двамата експерти припомнят старата максима „човек трябва да се сблъска със страховете си”, за да ги преодолее.

По принцип такава терапия трябва да се проведе на борда на самолета, а терапевт (срещу сериозна сума) може да ви придружава и да ви говори, за да облекчи страховете ви.

Друга опция е виртуалната реалност. При нея може да изпиташ различни етапи от полета, докато си стъпил здраво на земята.

Доскоро това ставаше в симулатори, но вече се появиха и очила за витруална реалност. Прайс цитира многобройни изследвания, според които виртуалната реалност е ефикасно средство за справяне с авиофобията.

„Например, може да е много полезно за клиентите да изпитат продължително излитане”, казва Бор. „Излитането в истински самолет може да бъде толкова продължително, колкото е дълга пистата. Излитането във виртуален самолет може да продължи по-дълго, защото е под контрола на терапевт“.

Ако обикновено се стресирате по пътя към летището или при качването на самолета, или по време на полета, терапевтът може да ви накара да изпитате точно това в сигурни, контролирани етапи.

За да се проследи нивото на тревожност, към пръстите на клиента могат да бъдат прикрепени биометрични сензори. Това направи и репортерът на Би Би Си Люк Джонсън, когато реши да пробва витруалната реалност с помощта на терапевтът Мартин Карти, който специализира във фобиите.

Виртуалната реалност се цели към определени части на подсъзнанието, а слушалките са допълнителни към терапията, пише Джонсън.

„Това не ви прави по-малко чувствителни към виртуалната ситуация, вместо това ви помага да се сблъскате с конкретните моменти на дискомфорт с прекъсване и целенасочено”.

Джонсън бил изненадан, когато открил по-късно, че може да контролира страха си по време на истински полет по-добре отколкото преди това.

„Да поема бавно и дълбоко въздух, да се усмихна и опъна назад, и повече не се страхувам. Чувствам се комфортно”, пише той.

Според психолога Барбара Ротбаун 93% от хората само след осем терапии могат да летят спокойно. През първите четири терапии хората се учат на техники за овладяване на страха.

„Как да идентифицират неусложливите и ирационални мисли и да ги поправят“, обяснява психоложката.

През следващите четири терапии се използва виртуална реалност, за да се помогне на хората да се почувстват комфортно по време на полет и да премахнат притесненията си.

Някои хора предприемат свой начин да се освободят от фобията. Американският бизнесмен Клей Пресли оцелял от самолетна катастрофа през 2009 година, но започнал да се страхува от летене. Как го е преодолял? Решил самият той да стане пилот.

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

Как да диагностицираме Паркинсон рано

| от chr.bg |

Южнокорейски учени откриха нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон чрез анализ на ретината на окото, пише сайтът Нюз медикъл.

Екипът на д-р Джи Янг Ли от Сеулския национален университет установи, че ранният стадий на споменатото тежко заболяване е съпроводен с измиране на клетки на главния мозък. При този процес се наблюдава изтъняване на ретината на окото. Тази беше констатирана от южнокорейските учени за пръв път в историята на медицината. По думите на Джи Янг Ли откритието на екипа й ще позволи ранното диагностициране на болестта на Паркинсон чрез очен преглед.

В експериментите са участвали 49 възрастни пациенти със симптоми на болестта на Паркинсон и 54 възрастни южнокорейци без подобни оплаквания. Чрез анализ на ретината учените безпогрешно могли да определят кои са здравите и кои са болните.

 
 

Бенедикт Къмбърбач с увеличение на заплатата за д-р Стрейндж

| от chr.bg |

Бенедикт Къмбърбач ще получи 5 милиона британски лири повече за ролята на д-р Стрейндж във втория филм от вселената на Марвел, отколкото за първия филм, съобщи в. „Сънди мирър“.

Хонорарът на актьора за втория филм ще е 7,5 милиона британски лири. Снимките ще започнат през пролетта на 2019 г. и се очаква да продължат шест месеца. Това означава, че сериалът „Шерлок“, в който Бенедикт Къмбърбач изпълнява главната роля, отново ще трябва да почака.

Бенедикт Къмбърбач вече получи хонорари от 4,2 милиона британски лири за ролите си в „Доктор Стрейнж“, „Тор: Рагнарок“ и два филма от поредицата „Отмъстителите“. Приходите му ще се увеличат, ако бъдат пуснати стоки с образа на героя му.