Бордната карта – задължителният документ при пътуване със самолет

| от chr.bg |

Бордна карта, онлайн регистрация или чек-ин трябва да направя преди полета си? Как и кога да го направя, задължително ли е? Независимо, че популярността на самолетния транспорт расте с огромни темпове през последните години, въпроси от този род масово са на дневен ред, коментират експертите от онлайн агенция eSky.

Можете да срещнете и трите термина, но те означават едно и също нещо – процесът по регистрация за полет (чек-ин) завършва с издаването на бордна карта – документът, който реално ви дава право да се качите на определен полет. Ако нямате бордна карта, няма да ви допуснат в самолета, независимо че сте купили самолетен билет. 

Closeup of man holding passports and boarding pass at airport

Какво представлява бордната карта?

Обикновено информацията, изписана на бордната карта, включва имената на пътника, номер на полета, маршрут, мястото на борда, номер на гейта (изхода), краен час за качване в самолета и баркод. Заедно с личната карта или паспорта, това са документите, които трябва да представяте на всички проверки на летището, както и при качване на борда.

Как става издаването на бордна карта?

Можете да получите бордната си карта по два начина. Единият е на място на летището, от съответното гише за регистрация, предоставяйки на служителя документа си за самоличност. Другият вариант е да я изготвите предварително, въвеждайки необходимите данни в онлайн регистрационна форма, която ще откриете на сайта или мобилното приложение на авиокомпанията или агенцията, от която сте закупили билетите си.

Онлайн регистрацията и съответно издаването на бордна карта онлайн се прави поотделно за всеки пътник и всяка отсечка от пътуването. След като въведете данните на всички пътници, системата ще генерира бордните карти, които следва да носите със себе си на летището (принтирани или в електронен вариант). В случай, че имате предварително изготвена бордна карта и не носите багаж за регистриране, можете да преминете директно към проверките за сигурност, без да минавате през регистрационнно гише.

Безплатно ли е издаването на бордна карта?

Да, но трябва да знаете, че при някои авиокомпании е задължително да сте я направили предварително (онлайн), и да я носите със себе си на летището. Тези авиокомпании налагат доста високи глоби за издаване на бордна карта на летището (от 45 евро нагоре, в зависимост от маршрута и сезона).

В зависимост от авиокоманията съществуват и различни ограничения във връзка със срока за онлайн регистрация. При редовните авиокомпании тя обикновено е налична между 24 и 2 часа преди полетното разписание и не е задължителна. Срокът за задължителната онлайн регистрация при някои нискотарифни авиокомпании следва да бъде указан в потвърждението ви за покупка на самолетен билет.

„Често хората са объркани, не знаят какво точно трябва да направят или изобщо забравят за бордните си карти.“ – коментира управителят на eSky, Доньо Марков. – „Затова се стараем да поддържаме безупречна система, която да информира своевременно пътниците за задължителната онлайн регистрация, за да се избегнат глоби на летището. А най-новата тенденция, която се използва все повече от пътниците, е поръчката на специална услуга, чрез която бордната карта се изготвя вместо вас от туристически консултант и се изпраща директно на имейла на ви. Така не се налага да помните дати и срокове за регистрация и да се тревожите за бордната си карта“.

 
 

Отиде си великият Стан Лий

| от chronicle.bg |

Стан Лий  е починал на 95-годишна възраст. Той доби популярност като е един от създателите на издателството „Марвел комикс“.

Той е страдал от няколко болести, а също и пневмония и проблеми със зрението.

Заедно с художниците Джак Кърби и Стив Дитко той създава редица истории със супергерои, които запленяват младите и издигат „Марвел“ до там, където е днес.

Негово творение са Спайдърмен, Хълк, X-Men, Железния човек и Фантастичната четворка.

Има филми по десетки комикси на „Марвел“ и по почти всички с персонажи Лий.

 
 

Астрид Линдгрен: От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.

| от chronicle.bg |

През зимата на 1941 г. малката Карин Линдгрен се разболява от пневмония. Докато е прикована към леглото, майка й Астрид, в опит да разсее скуката, започва да разказа измислени истории за малко момиче с необикновена сила. Приказките се приемат повече от добре, и не само от Карин. Скоро приятелите и семейството искат още и още приказки за момичето, което критиците по-късно ще нарекат „кръстоска между Хъкълбери Фин и Супермен.“

Три години по-късно Астрид подарява за десетия рожден ден на дъщеря си специален подарък – напечатан екземпляр с приключенията на Пипи Дългото чорапче. Следващата година авторката, която вече е издала две успешни книги за деца, дава на издателя си да прочете книгата за Пипи. Останало сигурно го знаете. Останалото е история и една огромна тълпа от персонажи, с които милиони деца по света са отраснали.

Пипи, Томи, Аника, Емил, Карлсон, Дребосъчето, Ина, Алфред, татко Алфред, мама Алма, госпожа Петрел… все герои, благодарение на които малките и до днес обикват четенето. Обикват и Астрид Линдгрен, която не се страхува да говори на децата за смъртта.

Жената, която ни накара да обичаме четенето, да разберем някоя и друга хитрина за живота, е родена на днешната дата преди 111 години. В чест на днешната дата споделяме няколко нейни цитата.

Astrid-Lindgren-1994-Teaser-DW-Vermischtes-Stockholm-jpg

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ (из „Пипи Дългото чорапче“)

Пипи Дългото чорапче

„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“

„Детство без книги – това не е никакво детство. Това е като да ти е отказан достъп до омагьосаното място, където можеш да отидеш и да намериш най-редкия вид радост.“

„Дай на децата любов, още любов и пак любов, и здравият разум ще дойде от само себе си.“

lindgren

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме.“ (из „Децата от улица „Тряскаджийска“)

„“Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“

„Лятото няма да трае вечно, той знаеше това, както го знаеше и Роня. Но си заживяха отново, като че ли то нямаше да има край, и доколкото им се удаваше, пропъждаха всички мъчителни размисли за зимата.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

 Астрид Линдгрен

„Ако съм озарила дори едно единствено детство, то тогава съм постигнала поне нещо в живота си.“

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които могат да правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“

 
 

Стан Лий: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

 

Да се пише за тази точно загуба, е нещо, което определено би се харесало на Стан Лий. Въпреки че феновете на комиксите трудно могат да повярват. „Стан Лий – мъртъв! Не! Не, не може да бъде“.

Човекът, който пръв разбира, че с голямата сила идва и голямата отговорност? Човекът, който заедно с другите величия в комиксите, Джак Кърби и Стив Дитко създава половината от най-популярните комиксови персонажи? Спайдърмен, Фантастичната четворка, Хълк, Железният човек, Черната пантера, Тор… списъкът може да продължи.

Истинското му име е Стенли Лийбър, син е на румънски емигранти от еврейски произход и мечтае да напише „Великият американски роман“. По-късно споделя, че приема псевдонимът Стан Лий от срам: „Хората не изпитваха никакво уважение към комиксите. Повечето родители не искаха децата им да ги четат.

След близо 80-годишна кариера, абсолютната икона и еталон в света на комиксите, Стан Лий почина вчера на 95-годишна възраст. В днешно време, когато 4 от 10 най-печеливши филма на всички времена, са базирани на комикси на „Марвъл“, е трудно да си представим каква е била сцената в началото – през 40-те. Идеята за нещо наречено „комикс“ е едва на една година, когато Лий започва първата си работа.

Spider-Man Movie Premiere In Westwood
Getty Images

Стан Лий започва да работи в комикс индустрията през 1939 г., когато е едва на 16 години. Присъединява се към компанията „Timely Comics“, нова поредица, която принадлежи на издателя Мартин Гудман. Първоначалните му задължения са да пълни мастилниците и да изпълнява поръчките за обед. Бързо усвоява уменията да коригира и редактира, а първата си история пише през 1941 г. в третия брой на „Captain America Comics“. Работи с легенди като Джо Саймън, Джак Кърби, Бил Евърет и Сид Шорс преди да постъпи в армията през 1942 г. След завръщането му „Timely Comics“ вече се казва „Атлас“ и супергероите вече не са на пода. Затова Лий чинно работи над популярните през 50-те жанрове – романтиката, уестърните, научната фантастика. Но скуката става нетърпима.

До края на 50-те вече конкурентите на Atlas, DC Comics, успешно възраждат някои от старите си герои, сред които Светкавицата и Лигата на справедливостта. Заинтригуван от успеха, Гудман дава задачата на Лий и Кърби да създадат свой собствен комикс. Тук версиите не са точни, тъй като самият Лий е казвал, че благодарение на жена си започва да пише комикси, тъй като тя го насърчава да създаде комикса, който би искал да прочете. Двамата заедно с Кърби създават Фантастичната четворка (квартетът от хора със свръхестествени сили) през 1961 г.

Четворката става сензация, заради новия облик на супергероите. До този момент те са представяни еднопланово – като служители на справедливостта, стожери на честта, служещи винаги и единствено на възвишени каузи. Фантастичната четворка обаче, е склонна към измами, преминава през любовни драми и всеки от тях има своите отрицателни черти.

Лий и Кърби работят заедно върху 102 истории за Четворката.  Освен това създават и други култови персонажи като Х-Мен, Хълк, Отмъстителите, Ник Фюри, Тор. В колаборация с наскоро починалия Стив Дитко пък, Лий създава другите любимци на публиката Спайдърмен и Доктор Стрейндж. С Дон Хек и Кърби създава Железния човек, а с Евърет – Деърдевил.

Stan Lee Portrait
Getty Images

Авторът разчита на техниката, която сам нарича „Методът Марвъл“. Той пише синопсиса на разказа, от там художникът рисува персонажите, след това се измислят ситуациите и накрая Лий пише диалозите.

Този метод води до редица конфликти между него и сътрудниците му. Въпреки че Кърби и Дитко също са заслужавали точно толкова заслуги за създаването на героите, колкото Лий, последният невинаги ги е давал. Точното му участие, в който и да било комикс на Marvel, не може да бъде определено с точност, но едно е сигурно – този автор има огромна роля в изграждането на комиксовия разказ такъв, какъвто го познаваме днес. Той акцентира както на действието, така и на изграждането на самия персонаж – фен е на дългите истории и обратите в сюжета и се опитва да постави героите си в злободневна ситуация, която би могла да се случи в момента на създаване на комикса.

През 1972 г. Лий спира да пише комикси и става издател на Marvel. Постепенно заема главна роля в компанията и все по-рядко се занимава с писане. Въпреки това приносът му към Marvel не намалява, а просто преминава под друга форма. През 2008 г., когато от компанията решават да поемат рисковия ход да създадат свой собствен сериал с Железния човек, Лий е този, който се появява като статист за кратко, напомняйки на публиката за себе си и миналото на Marvel.

Spider-Man 40th Birthday Celebration
Getty Images

Беше ме срам, защото бях просто автор на комикси, докато други хора строяха мостове и правеха кариери в медицината.“ казва по-късно Лий. „И постепенно осъзнах: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека. Без него той би ударил дъното. Мисля, че ако умееш да развличаш, значи правиш добро. Когато видя щастието на феновете при срещата с хората, които разказват истории, които ги рисуват,  и които се показват по телевизията, осъзнавам колко велико нещо е да развличаш хората.

 
 

Може да не ти харесва, че пушим, ама ще търпиш!

| от Вучето |

Тук ще стане дума не толкова за изконното право на човек да има своите пороци, колкото за правото, което българинът (както и белогвардеецът, есесовецът и севернокореецът) обича да налагат. То няма нищо общо с римското право, не се разпростира на хиляди страници и на практика не се практикува в общества, за които легитимността, позитивността и справедливостта  на правото са от особена важност. Затова и правните норми са изградени така, че да се разглеждат не толкова като закони на свободата, а по-скоро като закони на принудата. Lex punit maioris minoris etatis. Законът на мнозинството наказва малцинството. Или казано на по-народен език: Който не е като нас да го духа!

В случая – да духа цигарения дим.

Конкретна причината за този текст беше една реплика, която чух в един от дейли епизодите на популярното реалити ВИП Брадър – Most Wanted. Жени Калканджиева вече си беше пийнала порядъчно, а когато е на градус бившата миска хич не е мила и добра. Затова когато друга съквартирантка, Никита Джонсън, повдигна темата за пушенето и се възмути, че Къщата е заприличала на газова камера, Калканджиева побесня. Общо взето спорът между двете дали да се пуши или да не се пуши постоянно и навсякъде завърши с класически нокдаун на по-гласовития опонент, т.е. на пушача. След като другите непушачи не се оплакват, че димът им пречи, и ти няма да се обаждаш! Няма да проявяваш претенции и няма да ми се правиш на потенциална жертва на белодробения рак!  Така де, ако не ти изнася, взимай си самолетчето обратно за Швеция и си живей там здравословно до 200-годишна възраст с орлите. В България е така – всички пушат!  А нали запомнихте как беше вездесъщото правило: Lex punit maioris minoris etatis…

Нека си припомним, че до забраната на тютюнопушенето на някои обществени места през 2012 г. се стигна след много усилия и мъки. Родилни направо. Депутатите от тогавашното Народно събрание трябваше да съберат цялата си воля, за да се обявят срещу едва ли не най-милото на българина (след ракията).  Ама просто нямаше как – цяла Европа нази гледаше и щяхме да се изложим пред чужденците, ако бяхме останали по-назад от ЕС, където законът действаше ефективно вече от години. След приемането на закона обаче нито броят на пушачите намаля (както се очакваше), нито нетолерантността към непушачите изчезна, нито пък намаля.  Тя просто се трансформира в скрита омраза, зле гримирана като лицемерна търпимост. Никой не харесва непушачи те, защото само мрънкат, че се тровят пасивно заради вредния навик на другите. А пък “другите” от своя страна недоумяват как изобщо съществуват хора, които могат да се кефят на сутрешното кафе, без да си запалят една-две цигарки с него. И после още три-четири… Добре де пет-шест и… хоп!… то станало обед. Идеално, най-после малко време за една цигара, че това не е живот иначе.

През изминалите години обаче законът нито спомогна за намаляване броя на тютюнопушещите в България, нито успя да сплаши бизнеса със заведения по простата причина, че на много места продължи и все още продължава да се прилага само де юре. Де факто обаче там където се е пушило, пак ще се пуши. И имаше даже сериозна опасност това да се случи още тази година, когато депутатите за малко не гласуваха предложението за промени в Закона за здравето. Промените предвиждаха хотелите, заведенията , корабите, летищата и стадионите да имат обособени за пушачите зони. Да му се не види, казаха си пушачите, пак ни прецакаха.

Или пък не? Понеже на практика пушачите никога не са били прецакани. Е, може би само малко, когато на няколко пъти вдигнаха цените на цигарите, но определено не и когато почнаха да слагат страховити картинки на детски гробове, почернели дробове и разядени от тумори крайници върху кутиите. Никой не се стресна. Никой не се замисли. Понеже пушачите са безсмъртни, а хората от картинките най-вероятно са актьори, така че хайде, моля ви се, ходете плашете гаргите в полето!

Не съм пушачка. От време на време, много рядко, пуша от другите цигари. Но иначе всичките ми приятели пушат. Баща ми пушеше. Бившият ми пушеше. Живея в Дания, където пушенето е разрешено в питейни заведения с определена квадратура. В това отношение страната е изключение не само от другите скандинавски страни, но и от всички останали страни-членки на ЕС. Трябва да си призная, че понякога толкова много ми липсва катраненият въздух, че ходя да си пия бирата точно в тези заведения. И даже ми е мазохистично приятно! Така че би било крайно лицемерно и нагло от моя страна да изляза на някой площад и да почна да скандирам, че искам пушачите на сапун. Това признание  сигурно ви вкарва в леко недоумение за какво тогава е цялата тази дандания, след като на мен лично пушенето не ми пречи.

Ами просто е. Защото пушенето е гадно.  И ако не изглеждаш супер секси с цигара в ръка като Дарил Хана, Джеймс Дийн, Ръсел Кроу или Ума Търман от “Криминале” по-добре изобщо да не пушиш. Колкото и фантастично и невероятно да звучи на българина, подобни закони за забрана на тютюнопушенето на обществени места всъщност са доказали през годините положителния си ефект за драстичното намаляване роя на пушачите, както и за подобряване цялостното здравословно състояние на нациите. Този път обаче ще се въздържа от привеждането на статистически резултати в подкрепа на твърденията си, защото дори  и без тях е очевидно, че “на запад” отдавна вече не е модерно да се пуши. А не непушачите не им се налага да мълчат и да търпят.