Батериите на черните кутии на изчезналия самолет вероятно са се изтощили напълно

| от |

Батериите на черните кутии на изчезналия малайзийски самолет вероятно са се изтощили напълно, тъй като вече не се улавят никакви сигнали, предаде Асошиейтед прес.

Malaysia-Airlines-Boeing-777a-

Търсенето на останки и сигнали продължава, въпреки че след четирите силни подводни сигнала, засечени по-рано, вече не се долавя нищо.

От 8 април не са долавяни нови електронни сигнали и батериите на черните кутии на самолета може би са се изтощили напълно. Те издържат около месец, а този срок вече мина. Когато издирвателните екипи са сигурни, че повече няма вероятност да бъдат уловени сигнали, в морските дълбини ще бъде изпратен подводен робот.

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!