Атентатът над Локърби бил дело на Иран, не на Либия

| от |

Бомбеният атентат над Локърби е бил поръчан от Иран и извършен от базирана в Сирия терористична групировка, призна бивш служител на иранското разузнаване. Иранският дезертьор Аболкасем Месбахи твърди, че полет 103 на американската авиокомпания PanAm е бил свален през 1988 г. в знак на отмъщение за извършено нападение на американски военен кораб срещу ирански пътнически самолет шест месеца по-рано, при което загиват 290 души, пише в. „Дейли телеграф“.

PanAm103

Иранският върховен лидер аятолах Хомейни е поръчал атентата „за да копира точно каквото се е случило с иранския Еърбъс“, твърди бившият ирански агент.

На 21 декември 1988 г. самолет на PanAm, извършващ полет от Ню Йорк за Лондон, експлодира във въздуха над шотландското село Локърби. Загиват 270 души от 21 страни, включително 11 жители на Локърби. Повечето от пътниците са американски граждани.

Невиждани досега доказателства, събирани за делото срещу Абдел Басет ал Меграхи, бившия служител на либийското разузнаване, осъден за атентата, подкрепят твърдението на Месбахи и подсказват, че нападателите принадлежат на екстремистката групировка Народен фронт за освобождение на Палестина – главно командване, пише „Дейли телеграф“.

The-wrecked-cockpit-of-Pa-008

Новите доказателства не само хвърлят ново съмнение върху присъдата на Меграхи, но и дават тежест на предишно твърдение, че истината за атентата е била покрита от Великобритания и Съединените щати, защото те не са искали да предизвикват вражда със Сирия, ключова сила на прага на Ирак, ръководен тогава от Саддам Хюсеин, посочва британското издание.

Меграхи, единственият осъден за най-големия терористичен акт в историята на Великобритания, бе освободен от затвора през 2009 година заради раково заболяване и твърдеше, че е невинен, до смъртта си през май 2012 г.

През цялото време след произнасянето на присъдата през 2001г. имаше твърдения, че Меграхи е жертва на съдебна грешка и много от семействата на 270-те жертви на атентата смятат, че така и не е разкрита истинската история, отбелязва „Дейли телеграф“.

 
 

Кинофестивалът в Дубай ще бъде организиран веднъж на две години

| от chr.bg |

Международният филмов фестивал в Дубай вече ще бъде организиран на две години.

Оповестявайки решението си, фестивалните организатори обясниха, че то е плод на мащабните промени, протичащи както в региона, така и в глобалната филмова и медийна индустрия.

Заради взетото решение тази година кинофестивалът в Дубай няма да се състои. Проявата ще се завърне през 2019 г.

Международният филмов фестивал в Дубай е учреден през 2004 г. През годините в него са участвали звезди на Холивуд, Боливуд и от арабските страни. Наблюдателите обаче отбелязват, че в последно време проявата е изгубила част от блясъка си.

 
 

Театър в Германия ще дава безплатни билети на зрители, носещи свастика

| от chr.bg |

Театър в южната част на Германия няма да бъде санкциониран за това, че предлага безплатен вход за зрители, които се появят с лента с нацистка свастика на постановката „Моята борба“.

Няма да бъде направено криминално разследване заради инициативата на общинския театър в град Констанц, се произнесоха съдебните власти.

Начинанието било оценено като приемливо, тъй като то се отнасяло до свободния артистичен израз. Местните власти на няколко пъти били предупредени, че за премиерата на спектакъла, предвидена за 20 април, рождения ден на Хитлер, се предвижда нестандартната инициатива от страна на трупата.

В отворено писмо Германо-израелското дружество определи хрумването на театъра като крещяща „липса на вкус“. Идеята за свободния достъп на носещите свастика зрители била възникнала с цел да се илюстрира колко лесно могат да бъдат корумпирани хората. Управата на театъра постави и друго условие – всеки, който си купи билет за постановката, може да си избере да носи и звездата на Давид, в знак на солидарност с еврейските жертви на нацистите.

Театърът описа пиесата на драматурга-режисьор Джордж Табори като карикатура на ранния живот на Хитлер. Постановката трябва да покаже, че не сме имунизирани срещу идеологиите, концентрирани в една авторитарна личност, които могат да доведат до исторически ужаси дори и в наши дни.

 
 

Разходка по екопътека „Екот от камбанен звън“

| от Дарио Диониси |

Пролетта настъпи най-сетне и беше време да предприема покоряването на някоя екопътека. Да се разходиш из чист въздух посред зеленината и цветовете, които тепърва се събуждат, е един от най-красивите и смирени моменти, които можем да преживеем. Затова винаги съм твърдял, че е важно ние хората да пазим и уважаваме природата, за да може и тя, от своя страна, да ни радва и да се грижи за нас.

Екопътеката, която покорихме, е с едно звучно и красиво име, както и самото заглавие на публикацията показва, „Екот от камбанен звън“. Самата пътека се намира в подножието на Етрополската планина, като свързва село Рибарица с красивия Етрополски манастир и водопада Варовитец.

P4070560

Дължината на екопътеката е 2,5 км и се изминава между 1.00 – 1.30 часа, в зависимост колко бързо се движите. По самото трасе са поставени многобройни пейки, маси, информационни табели и кътове за деца, както сами ще се убедите от снимките.

Но истинското богатство на това място е, че се намира в територията на вековна гора, която пази търпеливо и неуморно живота тук. Посетихме това място, докато все още не бяха изцяло цъфнали всички дървета, но само гледайки, човек може да си представи величието на това място през другите сезони.

P4070614

Началото на екопътеката се намира по пътя, който води към манастира, тоест когато пътят се разделя на две, единият към село Рибарица, а другият към Етрополския манастир, поемате десния път. Един път минали първите няколко завоя ще видите началото на пътеката, която е обозначена с табели и дървена арка.

Екопътеката започва с едно приятно и леко изкачване под сянката на вековните дървета. По извивките на реката, която тече през гората, са поставени многобройни кътове за отдих, където може да седнете и наслаждавате на автентичната българска природа. Продължавайки по пътеката тя се разделя на две, като отбележа тук, че ние поехме първо по левия ръкав, който води към водопада, а другият към манастира. Съществена разлика няма, освен че пътеката за водопада е с по-голямо изкачване.

P4070580

Потегляйки към водопада по пътеката се отварят зелени поляни с гледки към околните планини, които единствено могат да заредят ума и душата. След приятното презареждане ви очаква същинската част, изкачването по поречието на реката и многобройните водопади, които са се образували. Стигайки по-напред ще чуете и истинската магия на гората, екота на водопада, който с лекота привлича цялото внимание с мелодията си.

Един път стигнали до водопада има стотици начини и места, на които може да се наснимате с тази красота. Като самият водопад е със значително голям пад от 15 метра и се вижда отдалече.

P4070628

Да споделя няколко думи за манастира. Така се стекоха обстоятелствата, че миналата година посетих това място три пъти и сега за пореден път се убеждавам, че неслучайно този манастир притежава толкова невероятна история и е важен за местността. Етрополският манастир е основан през Средновековието 1158 г. Преданията свързват възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец. Също така Апостолът Васил Левски е посещавал многократно манастира и се криел от османците.

Това са само малко факти за този вдъхновяващ кът. Самият манастир е изключително поддържан и се грижат единствено отецът и една жена доброволец за цялото материално състояние на мястото. А, и да знаете, това място е пълно с много дружелюбни и игриви животни, което още повече допринася за топлина и красота на мястото. Направете си един подарък, като го посетите.

hgffhjgc

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Предаванията от българския ефир, които ни липсват

| от chronicle.bg |

Отвъд обикновената редова носталгия по миналото и нещата, които останаха там, имаше времена, в които телевизията наистина ни обединяваше. Ако не около друго, то поне около това да прекараме няколко часа заедно на вечеря.

Тогава технологиите бяха в зората на развитието си, и ако си дете и изпуснеш епизода на Fox Kids денят ужасно посивяваше. А днес не можем да си представим, че едно телефонно позвъняване може завинаги да те лиши от удоволствието да видиш как убиват Динора в „Трима братя три сестри“.

Но има и още нещо хубаво. Тогава си струваше да си позволим  лека зависимост от тази медия. Не защото нямаше какво друго да правим, а просто тя знаеше с какво да ни задържи. Не да ни привлече вниманието, а да ни направи нейни верни зрители, така че да съпреживяваме. Говорим за времената, в които тя умееше да разказва истории.

Едва ли тези времена са изтекли, защото и днес си струва да се отдели някакво време на малкия екран. Макар и сегашните телевизионни продукти да бледнеят пред тези, за които ще ви напомним, има надежда (справка – Стани богат по БНТ) някой ден да получим повече от лесносмилаеми зрелища.

Завръщането на „Стани богат“ може и да буди противоречиви реакции, но едно е сигурно – то е стъпка в правилната посока. В този ред на мисли, предлагаме ви да разгледате  нашата галерия, където сме събрали телевизионните предавания (и един сериал, на който не устояхме), които ни липсват и искаме пак да гледаме. Помните ли ги?