Арабски милиарди за Сърбия

| от |

Над Сърбия се излива благодатен финансов дъжд от арабски милиарди. Това ще подсили местната икономика и ще санира бюджета – радват се част от сърбите, а други са по-предпазливи. Има ли поводи за скептицизъм?

CRVENA-ZVEZDA-SEIK_32-565x365

Шейх Мухамед Бин Зайед се усмихваше видимо доволен, приемайки спортното трико на футболния клуб „Цървена звезда“ Белград и един макет на Европейската купа. Сръбският вицепремиер Александър Вучич, който обича да нарича Бин Зайед свой приятел, се радваше заедно с него. Но не спортният екип на едновремешния европейски клубен шампион привлича шейха към Сърбия. Престолонаследника на Обединените арабски емирства върти в момента активен бизнес със страната. През август авиокомпанията на Емирството „Етихад“ закупи 49% от сръбския въздушен превозвач „Ят еъруейз“.

А един от държавните фондове на Абу Даби има намерение да инвестира в изграждането на сръбски изчислителни центрове. От интерес за арабите е също сръбското земеделие. А до края на 2014 Сърбия ще получи два до три милиарда американски долара кредит от Емирството, за да санира държавните си финанси и големия бюджетен дефицит и то при изключително изгодни лихви. Вицеприемирът Вучич говори дори за „подарък“.

Почти подарени кредити

Подобна дума обаче ядосва Милан Ковачевич, експерт по чуждестранни инвестиции: „Един кредит не може да бъде наречен подарък, защото подаръкът не се връща, а кредитът все някой ден трябва да се изплати“, казва той. При това кредитите често имат и скрита цена – под формата на икономически предимства за кредиторите. „Последният пример в това отношение е т.нар. китайски мост в Белград. Строителните работи бяха финансирани чрез кредит от Китай, след което китайците направиха така, че поръчката по изграждането на съоръжението да получи китайски предприемач. Казано по друг начин, Сърбия на практика внесе този мост изцяло от Китай“, разяснява Ковачевич.

Мнозина наблюдатели подозират, че зад неочакваната щедрост на арабите се крие и стратегически интерес към сръбската оръжейна индустрия – а това е най-силният експортен бранш на страната в момента. „Сделките с оръжия носят големи печалби и се доминират от големите държави-износителки. Естествено е, че Сърбия търси своята ниша в този бизнес“, казва още Ковачевич. „В крайна сметка имаме сериозни мощности за производството на малокалибрени и ловни оръжия, както и на муниции.“

airserbia

„Еър Сърбия“ има потенциал

Потенциал има и бившата авиокомпания „Ят еъруейз“, която вече ще се нарича „Еър Сърбия“. Арабският партньор, който притежава 49% от капитала й, смята да намали персонала и да закупи нови самолети тип Еърбъс, така че губещата до момента авиокомпания отново да излезе на печалба. „Тази инвестиция беше интересна за „Етихад“, защото „Еър Сърбия“ лети по много дестинации, които не се обслужват от другите големи европейски авиокомпании“, пояснява експертът в сферата на въздушния трафик Хайнрих Гросбонгарт. Това са отсечки на Балканите и в Източна Европа, които не са интересни за „Луфтханза“ или „Еър Франс“.

Ползи може да извлече и футболния клуб „Цървена звезда“ от Белград. Има слухове, че шейх Мохамед Бин Зайед ал Наян желае да спонсорира отбора. Подобна мисъл не е прекалено абсурдна, като се знае, че неговият полубрат – Мансур Бин Зайед ал Наян, известен като „футболния шейх“ вече вложи няколкостотин милиона евро в английския първодевизионен отбор „Манчестър Сити“.

 
 

Аспиринът помага в борбата срещу рака

| от chronicle.bg |

Американски учени от болничното заведение „Northwell Health“ в град Хънтингтън, щата Ню Йорк, установиха, че аспиринът върши работа в посока борбата срещу рака.

Ежедневната употреба на малки дози аспирин понижава риска от развитие на рак на яйчниците. До този извод дошли експертите, след като провели 13 изследвания с участието на над 750хил. жени.

Лекарите питали колко често те употребявали аспирин и нестероидни противовъзпалителни препарати като ибупрофен и напроксен.

Учените установили, че употребата на аспирин в малки количества снижава риска от отключване на рак на яйчниците с цели 10%.

Източник: сп. Medical express

 
 

“Mamma Mia: Here We Go Again”: продължението, чакано 10 години

| от Дилян Ценов |

4 юли 2008 г. Стокхолм, Швеция. Денят ще остане в историята. Четири световни звезди се събират за втори път на публично място за последните 22 години. Поводът е премиерата на мюзикъла, чийто гръбнак е тяхната музика. Шест месеца по-късно, на края на годината, „Mamma Mia!” вече е най-успешният мюзикъл в историята на киното, най-успешният британски филм на годината и петият най-печеливш филм на годината с приходи от 609 млн. долара.

Точно преди 10 години видяхме за първи път Дона да прави онзи шпагат над леглото, да пада през капандурата на покрива, да плаче, докато приятелките й я наливат с коктейл и наивно да запълва пукнатината в каменната настилка със силикон. А Кристин Барански даде на малките момчета най-ценния съвет – да не си играят с огъня, защото ще се изгорят. 10 години, през които публиката не обърна гръб на остров Калокаири и гръцкото море, на историята на Дона, Сам, Бил, Хари, Софи и периодично се връщаше, за да плаче и да се смее заедно с тях, под звуците на една от най-успешните музикални групи в света – AББA.

Киното няма да бъде кино, ако не направи това, за което се говори тихомълком още от 2008 г. – продължението. Десет години по-късно пред нас вече е „Mamma Mia: Here We Go Again„. Старите персонажи, вечната музика на АББА, шареният остров, две паралелни истории преди и след случките от първия филм, нов снимачен екип и нови попълнения в актьорския състав. На теория имаме всичко необходимо за достоен наследник. На практика „Mamma Mia!” е от онези неща, за които казваме, че „са един път”. Нещо неповторимо, което ако се опиташ да възпроизведеш, резултатът ще бъде имитация на нещо феноменално. Това е грубата равносметката от „Mamma Mia: Here We Go Again”, който от днес вече е по родните кина.

download

Пет години са изминали от сватбата на Софи и Скай и една година от смъртта на Дона. Заварваме Софи леко променена – все така ранима, но и решена да сбъдне мечтата на майка си и да превърне старата “Villa Donna” в приказен хотел. Скай заминава за САЩ на семинар по туризъм, а на помощ на Софи идва новият управител – сеньор Фернандо Сиенфуегос (в ролята е Анди Гарсия). Несигурна за своето бъдеще, това на брака си и на хотела, Софи несъзнателно върви по пътя на майка си, която преминава през същите трудности при идването си тук. Едновременно с това сме въведени и в другата история – тази на младата Дона (Лили Джеймс). Запознаваме се с нея по време на дипломирането й в университета, където заедно с випускниците тя пее „When I Kissed the Teacher“. Действието се развива през 70-те години. Хипитата все още вярват в мечтата си, а младата Дона иска да опита всичките сладости, които животът и момчетата могат да й предложат. Скиталческият й дух я отвежда първо в Париж, а след това на гръцкия остров Калокаири, където тя се установява за постоянно. Тук пътищата й се преплитат и с младите Бил и Сам, а плътно до нея са двете й приятелки – Роузи и Таня. 25 години по-късно компанията отново се събира, за откриването на хотела. Всеки е малко остарял, но все така очарователен. Към тази картина добавяме и бабата на Софи и майка на Дона, в чиято роля влиза Шер.

MV5BODc2MjUyZWQtOGE1ZC00MTcyLTg4M2UtNWRjNGQ4NTg5OWZjXkEyXkFqcGdeQXVyNTc5OTMwOTQ@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Липсва само Дона, чиито портрети висят по стените. Духът й обаче се усеща.

Mamma Mia: Here We Go Again” пристига със съответните смени в екипа. На мястото на Филида Лойд, която режисира първата част, сяда Ол Паркър („Най-екзотичният хотел „Мариголд”), който пише и сценария. За историята съдейства Катрин Джонсън, автор на Бродуейския мюзикъл от 1999 г. и на сценария за филма от 2008 г. Лили Джеймс в ролята на младата Дона и е най-доброто ново попълнение в тези 114 минути. Джесика Кийнан Уин и Алекса Дейвис са 20 годишните Таня и Роузи, а Джеръми Ървин, Хю Скинър и Джош Дилън влизат съответно в ролите на младите Сам, Хари и Бил. Именно тази част от актьорския състав дава на филма това, от което той най-много има нужда – нещо ново. Различен прочит на вече известната история, за която сме чували от дневника на Дона от първата част. Всички знаем какво се е случило в онези млади години в общи линии. И тъй като тази изходна ситуация вече е известна, интересното е да видим как тя достига до нас през изпълненията на новите лица. За щастие всичките те са достатъчно встрастени и успяват да ни потопят в разказа.

Липсва само Мерил. Духът й обаче се усеща.

Това е и факторът, който „Mamma Mia: Here We Go Again” не може да превъзмогне. Той обаче е следствие на други липси, заложени още в началното ниво – историята. Такава на практика тук няма. Поне не и в непознат досега вид. Като картина за оцветяване, чийто щрихи са поставени още през 2008 г., а сега само някой е добавил акварела. Запълнени са празнините, които зрителят няма вопиюща нужда да бъдат запълвани. Той вече знае къде ще го отведат събитията.

mama-mia-two-new-movie

Липсва размахът на първата част, онова препускане през ситуациите и тяхната динамика, които ни връхлитат още с началните кадри, когато звучат акорди от “Gimme, Gimme, Gimme”. Липсва и онази свързаност между песните, които правеха историята завършена, напрегната и ненатрапчиво лирична. При първият филм персонажите нямат друг изход, освен да запеят. Хитовете на АББА са точно на мястото си, защото само чрез тях може да има развитие. Тук песните са по-скоро цел, оправдание за достигане до определен момент, но без изграденото първончално напрежение.

Безспорно всичките песни са заснети впечатляващо. Подборът им обаче може да бъде недотам атрактивен за зрителите, които са по-слабо запознати с творчеството на АББА. За запалените фенове песни като “Angeleyes”, “The Name of the Game” и „I’ve Been Waiting for You” носят същото усещане като „Mamma Mia” и „Money, money, money”. Но имайки предвид, че касовият успех на тази история се дължи именно на най-големите хитове на групата, до известна степен присъствието на толкова много B-side песни, е минус. Малък минус обаче, защото дори тези песни носят уникалния ABBA sound, заради който днес светът отново преживява една нова АББА мания. Връх в мащабите са изпълненията на „Waterloo”, която Лили Джеймс и Хю Скинър пеят в парижкото бистро и „Dancing Queen”, която е своеобразен tribute на предшественика си от 2008 г. с десетките танцуващи хора и най-приятната препратка в целия филм – бабата, която преди захвърли снопа с пръчки, за да се присъедини към танцуващите кралици, днес вече няма силите за това. Пак носи своя сноп, пак е очарователна, но знае, че вече няма как да разпери ръце. Такава е и аналогията между двата филма.

Следствието, както вече стана ясно, е непрестанното дебнене за нея – Мерил. Чакаш момента, в който тя ще се появи зад вратата, защото тя е едно от най-силните попадения в предишната част, без което (и това е ясно на всички) този сюжет не би имал същия художествен успех. Когато дойде нейният момент, всичко се променя. Не от сантименталност. Просто защото тя е на мястото си. Там, в ситуацията, в кулминацията, с гласа, енергията, присъствието. Тя е Кралицата на танца и на филма, докато изпълнява заедно с Аманда Сийфрид My Love, My Life”.

Mamma-Mia-2

Най-обсъжданото ново попълнение в актьорския състав несъмнено беше Шер в ролята на Руби – бабата бохемка с избелена коса, която пристига от Лас Вегас и отпраща поздрав на френски към ses enfants (от фр. своите деца). Тя се появява за кратко, ролята й е почти пистолетна и кулминацията е главозамайващо доброто изпълнение на „Fernando”, в което й партнира Анди Гарсия. Ефектно присъствие, безспорно, но нейният образ в голямата картина е като ефектна брошка върху вече направен тоалет. Нека всеки сам прецени дали има нужда от нея.

Mamma-Mia-Here-We-Go-Again-ft.-Cher-HD

Нека да е ясно, „Mamma Mia: Here We Go Again” е добър филм, разглеждан сам по себе си. Работата е там, че да се разглежда самостоятелно е почти невъзможно предвид високата летва, която постави Филида Лойд. Сравнението е естествено и неизбежно. Това е рискът при подобни начинания – когато изградиш нещо като „Mamma Mia!” можеш ли да си позволиш да кажеш „Here We Go Again”…?

Няма да разберем дали „освежаването” на екипа в лицето на Ол Паркър е било добро решение. Винаги ще се питаме дали нещата не биха изглеждали по-добре, ако продуцентите бяха заложили на Филида Лойд. Може би да. Поради две причини: Ол Паркър не успява да се разпише със своя почерк върху историята, а филмът и без това върви по сигурния и добре утъпкан път на първата част. В резултат на това днес гледаме една приятна, забавна, интересна имитация на мюзикъла от 2008 г.

Хубавото е, че дори да е имитация, няма да загубите времето си. Отидете да гледате “Mamma Mia: Here We Go Again”. Забавлявайте се с историята на младите Дона, Сам, Хари, Бил, Роузи, Таня, плачете, смейте се с тях. Правете всичко, което правихте в последните 10 години. Персонажите са живи. Те няма да остареят толкова лесно. Музиката на АББА няма да остарее толкова лесно. Тя, както Мерил, Филида Лойд, Ол Паркър, Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид и всичко останали винаги ще отразяват ярката светлина на своя “Super Trouper”.

banner

*trouper – прожектор, който се управлява ръчно и следи водещите изпълнители на сцената, на театрален жаргон, „следач“

 
 

„Бохемска рапсодия“: Рами Малек ще превземе и големия екран

| от chronicle.bg |

Рами Малек е познат най-вече с ролята в сериала „Mr. Robot“, която му донесе награда „Еми“. Но големия екран остава все още е слабо застъпен в биографията му. Дотук синеокият красавец е участвал предимно в независими филми като „Short Term 12″ и „Buster’s Mal Heart“. За щастие сме почти убедени, че Малек ще разбие големия екран тази есен в биографичния филм „Бохемска рапсодия“, който разказва за живота на фронтмена на Queen, Фреди Меркюри.

„Бохемска рапсодия“ е режисиран от Браян Сингър („X-Men“), а сценария е на номинираният за „Оскар“ Антъни Маккартън  („Теория на всичко“). Сюжетът проследява историята на  рок бандата от времето на основаването й до изкачването им на върха. Бен Харди, Гуилим Лий и Джоузеф Мазело играят Роджър Трейлър, Браян Мей и Джон Дийкън.

След множество тийзъри и един трейлър преди дни излезе първия официален трейлър на филма. Освен с култовата история на Queen, филмът стана известен и с уволняването на Брая Сингер като режисьор, след като беше обвинен в сексуален тормоз. После на мястото му дойде Декстър Флечър, чиято работа е била предимно на ниво монтаж, тъй като Сингер вече е бил заснел голяма част от филма.

20th Century Fox излиза по кината на 2 ноември.

 
 

Тимъти Шаламе стана и шедьовър на изящното изкуство

| от chronicle.bg |

Не че това страхотно момче по принцип не е изкуство сам по себе си. Но освен в седмото изкуство, той вече е увековечен и в  полето на изящните изкуства след като образът му беше използван, за да се променят редица иконични творби на живописта и скулптурата.

Ако сте се чудили какъв би бил резултатът, ако Шаламе беше модел на гении като Микеланджело и Сарджент ? Отговорът на тези въпроси нагледно дава инстаграм профилът @Chalametinart. Страницата стана изключително популярна този месец с обработката на велики произведения на изкуството, и поставяйки в тях лицето на Шаламе.

Авторът на интерпретациите публикува първата си снимка на 1 юли – на нея лицето на актьора е вградено в „Писъкът“ на Едвард Мунк. От тогава досега профилът е събрал 37 хиляди последователи. В него могат да бъдат намерение „репродукции“ с образа на Шаламе на картини от Караваджо, Ричард Уестал, Грант Ууд и други.

Това е поредният повод да се възхищаваме на младата звезда, тъй като очевидно, той стои също толкова добре в шедьоврите на изкуството, колкото и на екрана. Анонимният автор на произведенията само засилва напрежението около образа на Тимъти и насочва вниманието към предстоящите му филми. Очакваме следващия през октомври. В „Beautiful Boy“ той играе тийнейджър , пристрастен към наркотиците, а Стийв Карел му партнира. Наскоро пък стана ясно, че 22-годишният актьор, води преговори за главна роля във филма на Дени Вилньов, „Дюн“.

Можете да видите резултата от смесването на Тимъти Шаламе и шедьоврите на изкуството в галерията горе.