Арабски милиарди за Сърбия

| от |

Над Сърбия се излива благодатен финансов дъжд от арабски милиарди. Това ще подсили местната икономика и ще санира бюджета – радват се част от сърбите, а други са по-предпазливи. Има ли поводи за скептицизъм?

CRVENA-ZVEZDA-SEIK_32-565x365

Шейх Мухамед Бин Зайед се усмихваше видимо доволен, приемайки спортното трико на футболния клуб „Цървена звезда“ Белград и един макет на Европейската купа. Сръбският вицепремиер Александър Вучич, който обича да нарича Бин Зайед свой приятел, се радваше заедно с него. Но не спортният екип на едновремешния европейски клубен шампион привлича шейха към Сърбия. Престолонаследника на Обединените арабски емирства върти в момента активен бизнес със страната. През август авиокомпанията на Емирството „Етихад“ закупи 49% от сръбския въздушен превозвач „Ят еъруейз“.

А един от държавните фондове на Абу Даби има намерение да инвестира в изграждането на сръбски изчислителни центрове. От интерес за арабите е също сръбското земеделие. А до края на 2014 Сърбия ще получи два до три милиарда американски долара кредит от Емирството, за да санира държавните си финанси и големия бюджетен дефицит и то при изключително изгодни лихви. Вицеприемирът Вучич говори дори за „подарък“.

Почти подарени кредити

Подобна дума обаче ядосва Милан Ковачевич, експерт по чуждестранни инвестиции: „Един кредит не може да бъде наречен подарък, защото подаръкът не се връща, а кредитът все някой ден трябва да се изплати“, казва той. При това кредитите често имат и скрита цена – под формата на икономически предимства за кредиторите. „Последният пример в това отношение е т.нар. китайски мост в Белград. Строителните работи бяха финансирани чрез кредит от Китай, след което китайците направиха така, че поръчката по изграждането на съоръжението да получи китайски предприемач. Казано по друг начин, Сърбия на практика внесе този мост изцяло от Китай“, разяснява Ковачевич.

Мнозина наблюдатели подозират, че зад неочакваната щедрост на арабите се крие и стратегически интерес към сръбската оръжейна индустрия – а това е най-силният експортен бранш на страната в момента. „Сделките с оръжия носят големи печалби и се доминират от големите държави-износителки. Естествено е, че Сърбия търси своята ниша в този бизнес“, казва още Ковачевич. „В крайна сметка имаме сериозни мощности за производството на малокалибрени и ловни оръжия, както и на муниции.“

airserbia

„Еър Сърбия“ има потенциал

Потенциал има и бившата авиокомпания „Ят еъруейз“, която вече ще се нарича „Еър Сърбия“. Арабският партньор, който притежава 49% от капитала й, смята да намали персонала и да закупи нови самолети тип Еърбъс, така че губещата до момента авиокомпания отново да излезе на печалба. „Тази инвестиция беше интересна за „Етихад“, защото „Еър Сърбия“ лети по много дестинации, които не се обслужват от другите големи европейски авиокомпании“, пояснява експертът в сферата на въздушния трафик Хайнрих Гросбонгарт. Това са отсечки на Балканите и в Източна Европа, които не са интересни за „Луфтханза“ или „Еър Франс“.

Ползи може да извлече и футболния клуб „Цървена звезда“ от Белград. Има слухове, че шейх Мохамед Бин Зайед ал Наян желае да спонсорира отбора. Подобна мисъл не е прекалено абсурдна, като се знае, че неговият полубрат – Мансур Бин Зайед ал Наян, известен като „футболния шейх“ вече вложи няколкостотин милиона евро в английския първодевизионен отбор „Манчестър Сити“.

 
 

Александър Сано, Яна Маринова и компания в трейлъра на „Диви и щастливи“

| от chronicle.bg |

Стига с „Дъмбо“ на Тим Бъртън – време е за малко родно кино. След филмите си „Вила Роза“ и най-скорошният, „Привличане“, режисьорът Мартин Макариев е готов да ни поднесе следващия си проект.

Той носи заглавието „Диви и щастливи“ и отново ни среща с вече познатите ни актьори от малкия и големия български екран.

Романтичната екшън комедия, заснета във Варна, е с участието на Александър Сано, Луиза Григорова-Макариев, Дария Симеонова и Димо Алексиев, както и със специалното участие на набиращия популярност британски актьор Базил Ейденбенц.

След работата си по „Привличане“ сценаристът Борислав Захариев отново пише сценария за филма на Макариев. А какво точно ще видим в него? Това предстои да разберем.

Първият тийзър трейлър обещава полицейски гонки, бунтарски дух и изобщо… всички са диви и щастливи. Уверете се сами.

 
 

Неуспешният опит на Съветския съюз да унищожи рокендрола

| от Радослав Тодоров |

На всички е известно, че по времето на предходния режим, рок музиката е забранена и преследвана, или в най-добрите случаи – държана в полу легалност. Причините са основно, че на нея се гледа като на проводник на западно влияние, а освен това и като на вид неприлично поведение, към което търпимостта на консервативното соц общество е почти нулева.

Малко известно е обаче, че преди да се започне с арестите, стригането на коси, конфискуването на плочи и принудителния общественополезен труд в тухларните, властта в СССР първоначално пробва да намери рационално решение на проблема.

През 60-те рокендрола прескача Желязната завеса още с възникването си и се разпространява със скоростта на епидемия сред младежта на Източна Европа. След като на КПСС им става ясно, че няма как да накарат младежите да слушат валсове или естрада по купоните, баловете и концертите, се взима решение да се създаде местен алтернативен вариант на тази музика. Той трябва да е забавен, бръз, завладяващ и лесен за танцуване. Но същевременно не бива да е толкова необуздан и бунтарски колкото американския рокендрол, както и трябва да носи по-различен, „роден” привкус.

След дълго умуване накрая сътворяват въпросният поръчан „отгоре” танц. А произведението си кръщават „Ай люли“, което име идва от един типичен весел възглас в припевите на някои руски народни песни.

Колкото нелепо звучи името на това творение, толкова по-нелепо е самото то за слушане и за гледане. Крайният резултат е трудно да се опише с думи и осмисли, но най-общо като танц той наподобява микс между казачок и физзарядка, а като мелодия – на нещо като поп-туист-естрада.

6d965f2e677a0f8a126702d7b7a

 

За съвременната далеч по-разчупена и разнообразна сцена вече са характерни всевъзможни експерименти и съчетания от стилове, но за тогавашния период и конкретно между тези стилове, въпросното произведение прилича по-скоро на един прекомерно нелеп музикален Франкенщайн. Макар и в създаването му да е впрегнат цвета на съветската сцена. Първото „пилотно” парче в новосъздаденото течение е написано от знаменитата композиторка Людмила Лядова и изпълнено от най-популярната тогава естрадна певица Тамара Миансарова. А лириките са дело на поета Борис Брянский, който явно е бил инструктиран да разбули всички възможни воали и витиеватости, които поезията е способна да хвърли отвъд тези няколко куплета и посланието им да е съвсем ясно и праволинейно.

Самият текст директно съобщава, че това е новият танц, че той едва ли не спонтанно бил възникнал в Рязан (град в околностите на Москва), че ние не сме с нищо по-лоши от другите, като тук весело танцуващият съветски младеж е оставен сам да се досети кои точно са тези други. Казва се, че може да се пристъпва, но не и да се настъпва – деликатен опит за обуздаване на агресивността на танца, след което веднага пък се споменава, че в него точни правила не са въведени и всеки може да го танцува както си иска.

Същевременно тръгва мащабна кампания по разпространяването на „Ай люли“. Разлепват се плакати, снимат се киноленти с него, издават се наредби той да се въведе в учебните и увеселителните програми, масово се обучават инструктори, които да преподават уроци по „Ай люли“. Но както с всичко друго изкуствено скалъпено и насила въведено, този феномен не успява да се наложи в обществото. Оказва се, че просто никой не желае нито да го танцува, нито да го слуша. Палките на милицията може например лесно да държат затворени устите на тези, които говорят против властта, но няма как да накарат който и да било да се радва и забавлява на тази музика. Колкото и тя да бива лансирана чрез всичките възможни лостове на пропагандната машина, в края на краищата от студентските общежития и по клубовете продължават невъзмутимо да ехтят Елвис и Бийтълс.

Image_6934958_500_0

Дори и у нас, в НРБ, където през този период буквално се копи-пействат съветските модели във всяко отношение, властта се отказва още в самото начало от опитите си да наложи този танц в страната, стигайки доста бързо до извода, че това е невъзможно.

В резултат на това, курсът на борбата със западното влияние чрез музиката, рязко загрубява в края на 60-те и през 70-те, през които рокендрола минава в нелегалност, а изпълнителите и почитателите му са преследвани и репресирани. Докато се стигне до 80-те и перестройката, когато още по-масови вълни от нововъзникнали течения на рока заливат младежта и този фронт тотално е изпуснат от държавните органи, които накрая просто вдигат ръце от него.

Мощта и влиянието на рока в случая се оказват непобедими. Поради което може да се каже, че именно той със западното си звучене и порив към бунт и към различни възгледи за живота, той е един от социалните фактори, които допринасят за краха на социалистическия строй в онези години.

 
 

Китайски писател получи 10 години затвор за гей сцени в романа си

| от chronicle.bg |

Китайски писател получи 10 години затвор за написване и продаване на роман, в който има гей секс сцени.

Писателят, засега идентифициран като Лиу, беше осъден от съда в провинция Анхуи миналия месец за произвеждане на „неприличен материал“. Романът й „Occupation“ включвал „мъжко хомосексуално поведение… в това число и извратени сексуални действия като посегателство и насилие.“

Но огромната й присъда предизвика протести в социалните мрежи в Китай.

Според Beijing News, Лиу – по-известна онлайн като Тиан И – в момента обжалва пред съда.

В Китай порнографията е нелегална.

Съдът се произнася на 31 октомври, но чак през последните седмици са се появили детайли около делото. Полицията забелязала романа, когато той започнал да набира известност в интернет. Авторката продава над 7,000 копия от „Occupation“ и други еротични романи, от което е изкарала около 150 000 юана (около 36 908 лева).

Мнозина в социалните мрежи изразиха възмущение от размерите на присъдата й. „10 години за роман? Това е прекалено много“ казват потребител на Weibo. Друг пък напомня за случая от 2013 година, когато бивш държавен служител получи 8 години затвор за изнасилване на 4-годишно момиче. „Изнасилвачите получават 10 години в затвора. Писателите по 10.“

 
 

Facebook дава $6 милиона за обучение на журналисти

| от chronicle.bg |

Facebook създаде фонд на стойност $6 милиона за обучението на 80 журналиста във Великобритания като част от новия „Community News Project“. Целта според ръководството на социалната мрежа е да се окуражат репортажите от малки места, които са загубили медии си. „Местните новини се споделят масово във Facebook – в страници и в групи. Тази колаборация ще помогне да достигнем до общности, които в момента нямат задълбочена новинарска система“, това каза Карин Флитинг, началник в издателство Reach PLC.

С финансите ще оперира National Council for the Training of Journalists (Национален съвет за обучение на журналисти), който ще ги раздаде да местни издатели, за да наемат стажанти. 

Финансирането идва след откриването на Facebook Journalism Project в началото на 2017 година, с което Facebook искаше да създаде „здравословна новинарска екосистема“, но по-късно беше разкритикуван, че промотира грешни или подвеждащи новини. Тогава мрежата нарече местните новини „началото на качествения журнализъм“ и изказа надежда, че промени в алгоритъма на сайта ще намалят медиите, които търсят сензационност.

Великобритания загуби около 40 по-малки местни вестника само през 2017 година, така че финансиране със сигурност е необходимо. Програмата обаче има пари само за 2 години. Самата система на малките журналистически гнезда ще трябва да претърпи промяна, ако иска да даде работа навече тренираните стажанти.