Арабски милиарди за Сърбия

| от |

Над Сърбия се излива благодатен финансов дъжд от арабски милиарди. Това ще подсили местната икономика и ще санира бюджета – радват се част от сърбите, а други са по-предпазливи. Има ли поводи за скептицизъм?

CRVENA-ZVEZDA-SEIK_32-565x365

Шейх Мухамед Бин Зайед се усмихваше видимо доволен, приемайки спортното трико на футболния клуб „Цървена звезда“ Белград и един макет на Европейската купа. Сръбският вицепремиер Александър Вучич, който обича да нарича Бин Зайед свой приятел, се радваше заедно с него. Но не спортният екип на едновремешния европейски клубен шампион привлича шейха към Сърбия. Престолонаследника на Обединените арабски емирства върти в момента активен бизнес със страната. През август авиокомпанията на Емирството „Етихад“ закупи 49% от сръбския въздушен превозвач „Ят еъруейз“.

А един от държавните фондове на Абу Даби има намерение да инвестира в изграждането на сръбски изчислителни центрове. От интерес за арабите е също сръбското земеделие. А до края на 2014 Сърбия ще получи два до три милиарда американски долара кредит от Емирството, за да санира държавните си финанси и големия бюджетен дефицит и то при изключително изгодни лихви. Вицеприемирът Вучич говори дори за „подарък“.

Почти подарени кредити

Подобна дума обаче ядосва Милан Ковачевич, експерт по чуждестранни инвестиции: „Един кредит не може да бъде наречен подарък, защото подаръкът не се връща, а кредитът все някой ден трябва да се изплати“, казва той. При това кредитите често имат и скрита цена – под формата на икономически предимства за кредиторите. „Последният пример в това отношение е т.нар. китайски мост в Белград. Строителните работи бяха финансирани чрез кредит от Китай, след което китайците направиха така, че поръчката по изграждането на съоръжението да получи китайски предприемач. Казано по друг начин, Сърбия на практика внесе този мост изцяло от Китай“, разяснява Ковачевич.

Мнозина наблюдатели подозират, че зад неочакваната щедрост на арабите се крие и стратегически интерес към сръбската оръжейна индустрия – а това е най-силният експортен бранш на страната в момента. „Сделките с оръжия носят големи печалби и се доминират от големите държави-износителки. Естествено е, че Сърбия търси своята ниша в този бизнес“, казва още Ковачевич. „В крайна сметка имаме сериозни мощности за производството на малокалибрени и ловни оръжия, както и на муниции.“

airserbia

„Еър Сърбия“ има потенциал

Потенциал има и бившата авиокомпания „Ят еъруейз“, която вече ще се нарича „Еър Сърбия“. Арабският партньор, който притежава 49% от капитала й, смята да намали персонала и да закупи нови самолети тип Еърбъс, така че губещата до момента авиокомпания отново да излезе на печалба. „Тази инвестиция беше интересна за „Етихад“, защото „Еър Сърбия“ лети по много дестинации, които не се обслужват от другите големи европейски авиокомпании“, пояснява експертът в сферата на въздушния трафик Хайнрих Гросбонгарт. Това са отсечки на Балканите и в Източна Европа, които не са интересни за „Луфтханза“ или „Еър Франс“.

Ползи може да извлече и футболния клуб „Цървена звезда“ от Белград. Има слухове, че шейх Мохамед Бин Зайед ал Наян желае да спонсорира отбора. Подобна мисъл не е прекалено абсурдна, като се знае, че неговият полубрат – Мансур Бин Зайед ал Наян, известен като „футболния шейх“ вече вложи няколкостотин милиона евро в английския първодевизионен отбор „Манчестър Сити“.

 
 

Елизабет II и Филип отбелязват платинена сватба

| от chronicle.bg |

Британската кралица Елизабет II и съпругът й – Единбургският херцог Филип отбелязват днес платинена годишнина – 70 години от сватбата си.

Никой от предшествениците на сегашната кралица на британския престол не е отбелязвал толкова голяма годишнина от семейния си съюз. Още през октомври Бъкингамският дворец даде да се разбере, че не се предвиждат никакви публични тържества по повод годишнината. 91-годишната Елизабет и 96-годишният Филип ще останат на днешния ден в замъка Уиндзор.

Телевизия Скай Нюз обяче съобщи, че все пак ще бъде организирано празнично тържество за най-близките приятели и членове на кралското семейство. В събота Бъкингамският дворец разпространи официална снимка на 91-годишната кралица и 96-годишният й съпруг във връзка с тяхната „платинена сватба.“

 
 

Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.

 
 

Явно конкурсът „Мис България“ има нови правила

| от |

Вижте, не ни е яд, че конкурсът е продаден – конкурси за красота се продават по цял свят, голяма работа. Яд ни е, че ни показвате победителката и очаквате да не е очевидно. В това отношение – aбсолютно аналогична ситуация с #Кой.

Но понеже нямаме доказателства за това, че конкурсът е продаден – тоест съдиите може наистина да са избрали легитимно Тамара Георгиева за най-красивата жена в страната – да обвиняваме с лека ръка може да ни доведе до съд за клевета.

Затова нека допуснем, че конкурсът Мис България има нови правила. Конкурсът има нови, тайно издадени правила, за които никой не предполага. Те са съвсем различни и повечко – сега ние ще се опитаме да ги познаем по резултата и вече всичко ще е ясно.

Традиционният кръг, в който се дефилира по бански, вече не съществува. На негово място има 100 метра галоп.

В следващия кръг срещу участничките са пуснати 4-5 ловджийски гончета, а те трябва да оцелеят. Кръгът се нарича „Сплашване на куче“.

Следва фотографски кръг. В него участничките с снимат с иновативния соларен чадър от Тех Парка.

Конкурсът приключва с гала вечеря. На събитието участничките са наблюдавани изкъсо как се хранят. Но не печели тази, която се храни най-елегантно, изискано и възпитано. Печели тази, която яде зоб.

Следва награждаването, на което победителката е окичена с корона и добре познатата лента, която вече не е лента, а просто много голяма свинска опашка – за да напомня на евентуалния й бъдещ любовник за възможните последствия. За събитието ще пристигне специален гост, който да връчи „лентата“ – Анита Мейзер.

Новата Мис България ще получи машинки за подстригване, както и трион, за да не си личи повече като лъже. Тя също така ще посети множество благотворителни събития – повечето със здравословна тематика, защото е традиция хора с такава визия да гонят болестите.

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.