„Аерофлот“ заложи на нискотарифната си „Победа“

| от | |

Вторият поред лоукостър на руския национален превозвач извърши първите полети и избегна фалстарта на „Доброльот“

Руският национален авиопревозвач „Аерофлот“ стартира полети със своята нискотарифна дъщерна компания „Победа“, информират руските медии. Новината идва месеци, след като през август 2014 г.се провали първата нискотарифна авиокомпания на – фалстартът на „Доброльот“ бе налице заради санкциите на Европейския съюз (ЕС).

Първият полет на превозвача бе на 1 декември до руския Волгоград (бившият Сталинград) от московското летище „Внуково“. Билетът за полета заедно с летищните такси струваше на руснаците само 2,45 хил. рубли, което е малко над 30 евро по сегашния курс. Самият „Аерофлот“ предлага същата дестинация с 500 рубли (8 евро) по-скъпо. През ноември същата дестинация пък струваше от 6,2 хил. рубли нагоре или 100 евро.

На 3 декември компанията летя до гр. Самара – столицата на руското автомобилостроене. Там „Победа“ ще каца на международното летище «Курумоч» – част от холдинга «Аэропорты Регионов». Полетите Москва-Самара-Москва ще се извършват всяка вечер, поясниха от „Аерофлот“.

Според първоначални данни само за една седмица „Победа“ е успяла да продаде около 20 хил. билета – това само потвърждава „глада“ на руките граждани за достъпни полети. Засега авиокомпанията обаче ще лети предимно по вътрешни линии – от „Внуково“ до Самара (Поволжие), Волгоград (Поволжие), Екатеринбург (Урал), Перм (Урал), Тюмен (Сибир), Белгород (Южен федерален окръг) и Сургут (Сибир). Руският бизнес-всекидневник „Коммерсантъ“ в тази връзка пояснява, че „Победа“ ще лети предимно с големи щатски авиолайнери Boeing 737-800 NG.

Според експерти руският монополист най-накрая започва да предлага наистина конкурентни и достъпни билети, което кара и конкурентите да намаляват цените. „Само седмица след старта на продажбите на „Победа“ минималните тарифи от декември тази година при конкурентите и при компанията-майка „Аерофлот“ са съществено намалени по всички дестинации, които предстои да бъдат обслужвани от новия лоукостър“, коментира пред РИА Новости генералният директор на агенцията за търговия с билети Pososhok Кирил Фемински.

Припомняме, че водещият руски авиопревозвач регистрира новата компания едва месец след неудачния старт на първия си лоукостър „Доброльот“ – вече на 16 септември т.г. Дъщерната компания се казва ООО „Бюджетный перевозчик“, като стана известна под търговската си марка „Победа“. Интересното е, че логото на „Победа“ е едно към едно с това на „Доброльот“, който така и не излетя.

Николай Марченко

 
 

Джони Деп отпразнува Св. Валентин с момичета в Белград

| от chronicle.bg |

Джони Деп отпразнува Свети Валентин, обръщайки шотове заедно с три момичета от сръбската група Hurricane. Актьорът е в Сърбия за снимки на последния си филм и посрещна празника с Ивана Николич, Ксения и Саня Вучич.

Предстои да видим прочутия актьор в „Minamata“.

По-рано този месец групата публикува снимки с Деп в официалния си акаунт в Instagram.


Вижте тази публикация в Instagram.

Pirates of the Caribbean together #music #hurricanegirls #hurricane #johnnydepp #caribbean

Публикация, споделена от HURRICANE (@hurricane_official) на

В приятелската снимката Ивана написа „Карибските пирати заедно“

Четиримата са били заедно около 6 часа и както можем да видим от снимката, това са били едни забавни 6 часа. Виждаме и че Деп не изневерява на стила си по отношение на външния вид.

Джони Деп също е музикант – той свири на китара в групата Hollywood Vampires. Може би разговорите им са гравитирали около музиката. Ако някой как да бъде успешен човек на изкуството, това е той.

Групата Hurricane се формира миналата година и се състои от трима членове, в това число и Саня, която представя Сърбия на Евровизия през 2016 година. Ксения пък е дъщеря на Кнез, който също пее на Евровизия, но през 2015 и за Черна гора.

Деп беше зает с турнето на групата си миналата година и участва в „Fantastic Beasts: The Crimes Of Grindelwald“. Сега обаче му се отваря повече свободно време, защото Disney искат да вкарат „нова енергия“ във франчайза „Pirates of the Caribbean“ и ще наемат нов актьор, който да играе Джак Спароу. Джони е в ролята на цветущия пират от самото начало на серията филми през 2003 година.


Вижте тази публикация в Instagram.

Caribbean pirates having fun in Belgrade #hurricanegirls #johhnydepp #belgrade

Публикация, споделена от HURRICANE (@hurricane_official) на

„Карибските пирти се забавляват в Белград“

 
 

Играчка – плачка: как да се спасим от психопатите в дейтинг приложенията

| от Вучето |

Обвързани или не, няма значение, нормално е понякога да ви се иска малко филмов екшън, който да ви извади от зоната на комфорт и за разнообразие да има малко силни емоции вместо силни главоболия.

Абе с две думи, прави ви се прави секс, та две не виждате. За щастие вече не е нужно да чакате принц на бял кон или Николета Лозанова да се разведе, за да го получите. Инсталирате си Tinder, Grindr, ОКCupid или някое друго подобно приложение на телефона, купувате си ново бельо и когато се научавате бързо да отсявате грозните от поносимите и много готините с жест наляво или надясно.

И нека сексът с непознат да започне… сега! 

Разцъквате си в Тиндър, докато сте на работа. В офиса днес и без това нищо интересно не се случва. Проверявате си опциите за довечера. Тоя – не, тоя – не, тоя – ужас, как изобщо някои хора могат да имат такова самочувствие!, и изведнъж – опааа, здравей, сладур!

Сладурът захапва кукичката, разменяте си още няколко снимки, от по-приличните така, т.е. от рождения ден на племенника и по бански с приятелки на Кранево. Установявате, че и двамата обичате разходките из Витоша (макар че спестяваш факта, че навсякъде ходиш с колата, понеже те мързи), както и кучета (имаш две котки, но то е почти същото като да имаш едно цяло куче). Събират се достатъчно условия, за да се видите още тая вечер. Сладурът избира ресторант, ти одобряваш (макар че изобщо не си била там и после ще трябва да го търсиш в GoogleMaps) и да, часът на срещата те устройва напълно. Преди да си тръгнеш от офиса, минаваш през тоалетната, за да се позабършеш с мокри кърпички и да си облечеш новото бельо (носиш си го в чантата за всеки случай).

Вечерята минава фан-тас-тич-но, макар че на живо човекът изобщо не прилича на снимките в профила. За сметка на това пък издутината в панталона му показва, че освен голяма немска овчарка, както твърди, има и други големи неща. Ура. Нямаш търпение да ти свали новото бельо и да започне да се случва случайният секс.

В 11 без 15 вече сте в апартамент някъде в Банишора, в 11: 35 сладурът ви изнасилва, а в 11:42 ви удушава със собствения ви чорапогащник. Game over.

Не, това не е БГ вариант на “Американски психар”. Това е възможен сценарий на това как би могла да се развие среща за секс с непознат, когото сте открили чрез мобилно приложение. Независимо дали сте хетеросексуална жена, алфа мъжкар, гей или Извънземното на Спилбърг, хубаво е да знаете, че светът е голям и опасности дебнат отвсякъде. А психопатите, стокърите и насилниците не спят и много обичат да се спотайват в дейтинг аповете.

Ето няколко съвета, които е добре да вземете под внимание, ако не искате да станете нелепа жертва на собственото си либидо.

Питайте Google

Най-добрата отбрана е нападението, e казал Макиавели.  Ако беше жив и дейтваше непознати онлайн, великият философ и политолог,  щеше винаги да проверява хората преди да излезе с тях на среща.  Никога не приемайте за чиста монета информацията от профилите! Опитайте се веднага, след като се разговорите, да разберете дали истинското име на човека съвпада с това в профила. След това го пуснете в търсачката и си стискайте палци да не излезе някоя притеснителна информация.

Не споделяйте лична информация

Ако вече сте пробвали онлайн дейтинга, значи знаете, че в повечето случаи имате опция да си изпращате съобщения в самия сайт. Не си давайте личния си имейл адрес или си направете друг, специално за “тая работа”.

Нека ви виждат

Винаги си уговаряйте срещите на публично място. Важно е да ви видят с кого сте. Колкото повече свидетели, толкова по-добре. Особено за разследващите полицейски инспектори!

Не оставяйте напитката си без надзор

Гамахидроксибутинатът (GBR) и рохипнолът са вещества без цвят и мирис, които по традиция са използват от изнасилвачите, за да приведат жертвите си в безпомощно състояние. Знам, че не искате да вярвате, че някой, с когото сте излезли на среща, ще ви сипе наркотик в шардонето, но ако не се е случвало, сега нямаше да го споменавам, нали?

Въоръжете се

Разбира се, това не значи да разхождате с Барета М9, затъкната тарикатски в колана на джинсите. Един флакон с лютив спрей обаче винаги е добра идея. Особено на първа среща.

Не се оливайте

…с алкохол! Една-две бири или чаша вино, за да отпуснете нервите, няма да навредят, но когато алкохолът е в повече, той претъпява сетивата и гардът пада. А когато сте вързали кънките, на един опитен насилник ще му бъде още по-лесно да ви превърне в своя жертва.

Осведомете близък човек къде сте

Сигурно сте гледали филма “127 часа” и знаете какво се случи с младия търсач на силни усещания. Ако само героят на Джеймс Франко беше казал дори само на един човек, че отива да се катери по чукарите на каньона Блу Джон… Идеята в случая е същата. Препратете профила на човека, с когото ще излизате, на ваш доверен приятел или роднина. Може дори на съквартиранта, с когото постоянно се карате чий ред е да чисти банята. Важно е някой да знае с кого сте и къде ще се срещнете.

И може би най-важното от всичко казано дотук е да слушате вътрешното си чувство. Интуицията може да ви спеси много неприятности, стига да й се доверите. Не позволявайте привлекателният външен вид на непознатия и собственото ви сексуално желание да притъпят сензорите ви за опасност. Защото не винаги гложденето, появило се зад гръдната кост, е заради киселини от чилито на обяд!

 
 

Провокативна галерия отваря врати в Лондон

| от chronicle.bg |

На 26 февруари тази година в Лондон ще бъде открита галерия, посветена на мъжкото тяло. 

За име на събитието неофициално се използват „The Night of a Thousand Cocks“ и „Penis Gallery“. Въпреки това галерията е сериозна в стремежа си да съсредоточи обществения разговор около връзката между мъжа и тялото му.

Организатор е сайтът Book of Man, а галерията е само част от редица събития, които се стремят да обсъдят „трудностите пред мъжете днес и да отбележат новото мнение за мъжествеността“.

На сайта всеки можеше да изпрати снимка на пениса си, но крайният срок вече изтече. „Пенисът е класически обект на притеснение за мъжете – голям ли е, малък ли е, широк ли е, странен ли е, крив ли е? Но това е тема, по която рядко говорим. В момента се наблюдава значително увеличаване на еректалните проблеми у младите хора и порнификацията на всичко около нас – затова и разговорът е толкова необходим. Накратко казано, пенисите, който виждаме, са 25-сантиметрови бухалки от желязо и никъде не можем да видим друг вид освен този. Затова и този разговор е толкова необходим: за да се чувстваме поне малко по-удобно в телата с и да разберем, че няма грешен отговор в тази област. Така се появи Penis Gallery, където всеки пенис е красив.“

Ако сте в Лондон или ви се ходи до Лондон – галерията ще е отворена от 19:00 до 22:00. Билети на място.

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.